О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108

гр. Сливен, 18.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.П.Щ.М.

при участието на секретар Елена Христова и прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ, като разгледа ЧНД № 488 по описа за 2018 г., докладвано от Председателя, за да се произнесе, съобрази:

На основание чл. 436 от НПК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА съдебна реабилитация по отношение на Х.И.Х., роден на *** ***, ЕГН **********, относно осъжданията му с:

1/ Присъда от 10.12.2002 г., постановена по НОХД № 496/2001 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, потвърдена с решение № 116/29.09.2003 г. по ВНОХД № 44/2003 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 478/28.07.2004 г. по КНОХД № 937/2003 г. на ВКС, в сила от 28.07.2004г.

2/ Присъда от 17.02.2005 г., постановена по НОХД № 248/2005 г. по описа на Шуменския Районен съд, влязла в сила на 07.03.2005 г.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано в 7-мо дневен срок, считано от днес, пред БАС.

Препис от определението, след влизането му в сила да се изпрати на Бъро „Съдимост“ при РС – Сливен за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

МОТИВИ

Към определение от 18.12.2018 г., постановено по ЧНД № 488/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен

Производството е образувано по молба на осъдено лице за допускане на съдебна реабилитация при условията на чл. 87 от НК.

С молбата се иска допускане на съдебна реабилитация по отношение две осъждания на Х.И.Х.: по НОХД № 496/2001 г. по описа на Сливенския окръжен съд, по което на Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 години; и по НОХД № 248/2005 г. по описа на Шуменския районен съд, по което на Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година месеца. В молбата се твърди, че по второто наказателно производство е определено общо наказание за двете осъждания в размер на 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Настоява се, че наказанието 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ е изтърпяно, като 6 г. и 8 м. от него ефективно в затвор, от където осъденият бил условно предсрочно освободен на 22.04.2009 г. с определение на Старозагорския окръжен съд. Определен бил изпитателен срок в размер на 1 година, 8 месеца и 9 дни, който според молбата е изтекъл на 04.03.2011г. Твърди се, че от осъждането до настоящия момент Х. не извършвал други престъпления, нямал преписки в прокуратурата, нямал противообществени прояви и имал добро поведение.

По отношение на причинените от престъплението предмет на НОХД № 496/2001 г. на СлОС имуществени вреди се твърди, че същите не са възстановени поради уважителни причини. С молбата е направено искане за постановяване на определение, с което съдът да допусне съдебна реабилитация по всички осъждания, поради наличие предпоставките на чл. 87, ал.1 от НК.

В с.з. пред настоящия съдебен състав, молителят редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържа искането за съдебна реабилитация.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че молбата е основателна.

След като се запозна с молбата на осъденото лице и приобщените писмени доказателства, като съобрази исканията и становищата на страните изразени в съдебно заседание, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

1.С присъда от 10.12.2002 г., постановена по НОХД № 496/2001г. по описа на Сливенския окръжен съд, потвърдена с решение № 116/29.09.2003 по ВНОХД № 44/2003 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 478/28.07.2004 г. по КНОХД № 937/2003 г. на ВКС, влязла в сила на 28.07.2004 г., на Х.И.Х. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 години при първоначален строг режим, както и наказание „лишаване от право да заема ръководна или материално отговорна длъжност“ за срок от 5 години, наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 5 години и конфискация на ½ от притежаваното от него имущество. Наказанията са наложени за извършено на 25.07.2000 г. престъпление по чл.212, ал.4 /предишна ал.3/ пр.1 вр. ал.1 от НК, с което въз основа на неистински документ – пълномощно от Б.Б.М. е получил без правно основание от ОББ валута, собственост на Б.Б.М., с намерение да я присвои. Със същата присъда е осъден и С.Г.Г.. Присъдата е влязла в сила на 28.07.2004 г. и е приведена в изпълнение по отношение на Х.И.Х., видно от приложеното на л.222 от НОХД № 496/2001 г. по описа на СлОС писмо на ОП – Сливен. За начало на изпълнение на наказанието 8 години „лишаване от свобода“ е посочена датата 17.02.2005 г., със зачетено предварително задържане от 20.11.2000г. до 10.01.2001г.

2.С присъда от 17.02.2005 г., постановена по НОХД № 248/2005г. по описа на Районен съд – Шумен, влязла в сила на 07.03.2005 г., на Х.И.Х. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален общ режим. На основание чл.27, ал.1 от НК към наказанието по НОХД № 496/2001 г. по описа на СлОС – 8 години „лишаване от свобода“, Шуменският районен съд е присъединил отчасти наказанието по НОХД № 248/2005 г. по описа на РС – Шумен, а именно 6 месеца „лишаване от свобода“, които да бъдат изтърпени от осъдения отделно. Общото наказание на осъдения по двете дела е 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което е търпяно в Затвора – Стара Загора.

С определение от 15.04.2009 г. по ЧНД № 291/2009 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 23.04.2009 г., осъденият Х. е освободен условно предсрочно от изтърпяването на остатъка от наложеното му общо наказание 8 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ по НОХД № 496/2001 г. на СлОС и НОХД № 248/2005 г. на РС – Шумен, с размер на остатъка към 15.04.2009 г. – 1 година 8 месеца и 9 дни. Установен е по отношение на осъдения изпитателен срок в размер на 1 година 8 месеца и 9 дни.

С писмо ЗД № 83/2005 с дата 16.04.2009 г. Началникът на Затвора – Стара Загора е уведомил, че на 15.04.2009 г. осъденият Х. е изтърпял общото наказание 8 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ по НОХД № 496/2001 г. на СлОС и НОХД № 248/2005 г. на РС – Шумен, с помощта на 1 г. 6 м. 3 дни от работа в негова полза, помилване с Указ № 58/26.05.2008 г. с 1 година и условно предсрочно освобождаване с остатък – 1 година 8 месеца и 9 дни. /л.33 гръб от ЧНД № 488/2018 г. на СлОС/. Същото обстоятелство се установява и от удостоверение на ОП – Сливен, приложено на л.9 от настоящото дело.

Към 15.04.2009 г. молителят е изтърпял изцяло и наложените му наказания „лишаване от право да заема ръководна или материално отговорна длъжност“ за срок от 5 години и наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 5 години /писмо на ОП – Сливен вх. № 4886/15.08.2018 г., приложено по НОХД № 496/2001 г. на СлОС/.

От удостоверение вх. № 2366/2018 г. от 15.08.2018г. на ОП – Сливен се установява, че срещу Х.И.Х. няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения. Удостоверението е издадено след извършване на проверка в Унифицираната информационна система на Прокуратура на Република България и Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Съгласно писмо изх. № СД-03-03-20826/24.10.2018 г., издадено от ДСИ при Районен съд – Сливен, справка за изпълнителни дела изх. № 4579/26.11.2018 г. на Камарата на ЧСИ – София срещу молителя няма висящи изпълнителни дела. От удостоверение с дата 13.11.2018 г. на ЧСИ М. Минкова – с район на действие ОС – Сливен и съобщение от 15.11.2018 г. до осъденото лице, е видно, че образуваното изпълнително дело № 20077680400626 с взискател „Обединена Българска Банка“ АД и длъжници С.Г.Г. и Х.И.Х. е прекратено, поради настъпила перемпция. В удостоверението е отразено, че последното извършено действие по изпълнителното дело е на 19.03.2011 г.

От представената характеристика от домоуправителя на жилищния блок, в който живее осъдения – М.Х.В. се установява, че Х. е познат на съседите си като учтив, неконфликтен, услужлив и отзивчив човек. Отразено е, че често пребивава на село, където се занимава със земеделие. Според домоуправителя, Х. съжалява за постъпките и осъжданията си, а сега е улегнал семеен човек.

Видно от приобщеното копие от удостоверение за раждане № 6733121195, издадено на 01.06.2012 г., Х.И.Х. има 6-годишна дъщеря. Представените копия от магнитнорезонансно изследване от 11.04.2016 г. и епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен за престой в болничното заведение от 10.09.2018 г. до 14.09.2018 г. установяват наличие на заболявания на осъдения. Данни за идентични обстоятелства се съдържат и в показанията на разпитаните по делото свидетели Е. В. и Х. П.. Свидетелите сочат, че молителят живее с жена на съпружески начала и детето си в с. Блатец, общ. Сливен и се занимава със земеделие в домакинството, за да подпомага прехраната на семейството. От свидетелските показания също така е видно, че молителят работи, когато намери работа, но осъждането и здравословните му проблеми пречат да се установи на постоянен трудов договор. Основната издръжка на семейството е в резултат на работата на жената, с която молителят живее на съпружески начала.

От постъпилото по делото писмо изх. № 2045/29.10.2018 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията гр. Сливен е видно, че при направена компютърна справка по партидата на Х.И.Х. няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания. Справката е направена за периода 28.07.2004 г. – 29.10.2018 г. за цялата страна.

Изисканата от Началник сектор „Пътна полиция“ справка относно притежавани МПС от молителя съдържа вписване за закупен от Х.И.Х. мотопед Пежо Елистар на 23.05.2015 г. По данни на молителя същият е продаден на трето лице още в деня на придобиването му.

Съгласно приобщената от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен справка, приложена към писмо от 03.12.2018 г., за периода от 01.01.2009 г. до 03.12.2018 г. Х.И.Х. е работил по трудов договор с „Чар 05“ ООД в периода от 24.06.2009 г. до 12.03.2010 г. Няма други регистрирани трудови договори със страна молителя, като към 03.12.2018 г. същият не е подавал годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ.

Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена при съобразяване на всички приобщени по делото и неоспорени писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на осъдения Х.И.Х. за съдебна реабилитация при условията на чл.87, ал.1 от НК е допустима, а по същество – основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК, извън случаите на чл.86 от НК, регламентиращ реабилитацията по право, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал последната присъда като първа инстанция. Съгласно чл.433, ал.2 от НПК, когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът наложил най-тежкото наказание. Тази законова регламентация определя компетентността на настоящия съд да се произнесе по искането за реабилитация на молителя, тъй като с присъдата на Сливенския окръжен съд е наложено по-тежко наказание, отколкото с последващия съдебен акт на Шуменски районен съд.

Материалноправните предпоставки за съдебна реабилитация са уредени в разпоредбата на чл.87 от НК. Съдът може да реабилитира осъдения, ако в течение на три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди при умишлените престъпления. Съгласно чл.87, ал.3 изр.1 от НК, когато наред с наказанието „лишаване от свобода“ е наложено и наказание лишаване от права по чл.37, ал.1 т.6 и 7 или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да изтекъл и срокът на това наказание.

С първото осъждане на молителя – по НОХД № 496/2001 г. по описа на Окръжен съд – Сливен освен наказанието 8 г. „лишаване от свобода“, молителят е лишен от право да заема ръководна или материално отговорна длъжност за срок от 5 години, както и от право да упражнява търговска дейност за срок от 5 години. Към наказанието 8 г. „лишаване от свобода“ в последствие е присъединено частично и наказанието по второто осъждане по НОХД № 248/2005 г. на РС – Шумен, като общото наказание 8 г. и 6 м. е изтърпяно към 15.04.2009 г. с условно предсрочно освобождаване, с установен по отношение на осъдения изпитателен срок от 1 година 8 месеца и 9 дни. Този изпитателен срок е изтекъл на 24.12.2010 г., от който момент, по аргумент от разпоредбата на чл. 70, ал.9 от НК, започва да тече срокът за реабилитация. Изискуемият от чл.87, ал.1 от НК тригодишен срок е изтекъл към 24.12.2013 г.

Изпълнено е и условието на чл.87 ал.3 изр.1 от НК – наказанията „лишаване от права“ по НОХД № 496/2001г. по описа на СлОС осъденият е изтърпял към 15.04.2009 г., от която дата до настоящия момент е изтекъл период, надхвърлящ 9 години.

По делото не са налице данни или доказателства след последното осъждане молителят да е извършил друго престъпление, а същевременно е имал добро поведение. Срещу него няма образувани наказателни дела, няма данни за висящи такива, налице са положителни характеристични данни. Във връзка с първото деяние, за което е осъден молителя, съдът следва да съобрази и разпоредбата на чл. 87, ал.1 т.2 от НК, съгласно която при умишлено престъпление осъденият следва да е възстановил имуществените вреди. Съдът констатира, че липсват доказателства тези вреди да са възстановени, но в конкретния случай следва да се приложи чл.87 ал.2 от НК по следните съображения:

Възстановяването на вредите, резултат от престъпна дейност, е условие за допускане на съдебна реабилитация. Съдебната практика последователно приема, че това условие не е абсолютно, като в текста на чл. 87, ал. 2 от НК изрично е предвидена възможност за реабилитиране на осъдения "и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителна причина". Молителят е ангажирал писмени и гласни доказателства, установяващи причини за невъзстановените вреди, които могат да се преценят като уважителни. Приобщените доказателства съдържат данни, че молителят е с влошено здравословно състояние, същевременно има семейство, което основно се препитава от доходите на жената, с която осъденият живее на съпружески начала. Молителят подпомага семейството със земеделска дейност в рамките на домакинството. Същият не е работил по трудово правоотношение след излизането му от затвора, освен за кратък период от време, непосредствено след освобождаването му. Видно е от приобщените доказателства, че Х. не притежава имущество на значителна стойност, което би могло да послужи за удовлетворяване на кредитора му – не притежава недвижими имоти и МПС на значителна стойност. От справката от сектор „Пътна полиция“ е видно, че е придобил един мотопед през 2015 г., което е и единственото имущество на негово име.

Същевременно от представените писмени доказателства е категорично, че към настоящия момент срещу молителя няма висящи изпълнителни дела. Образуваното изпълнително дело във връзка вредите от престъплението по НОХД № 496/2001 г. по описа на Сливенския окръжен съд с взискател ОББ АД, съгласно удостоверение и съобщение на ЧСИ М. Минкова с район на действие ОС – Сливен е прекратено поради настъпила перемпция. В удостоверението е отразено, че последното извършено действие по изпълнителното дело е на 19.03.2011 г. С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Вярно е, че това прекратяване не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, а и осъденият би могъл да плати задължението си и след изтичане на погасителната давност. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от НК обаче не изисква такова поведение, а уважителна причина. Бездействието на носителя на вземането, което е довело до изтичане на определените срокове, е причина, която, наред с посочените по-горе, следва да се отчита за уважителна. Обратното би означавало при наличие на останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да не може да бъде допусната никога, ако не е налице възстановяване на вредите, дори когато събирането на признатото вземане е станало невъзможно поради изтичане на предвидената погасителна давност. /в под.см. решение № 367/13.02.2015 г. по н.д. № 1397/2014 г. на ВКС, второ н.о./. По изложените съображения, съдът намира, че с представените по настоящото дело доказателства молителят е установил наличието на уважителни причини за невъзстановените от първото престъпление имуществени вреди, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.87 ал.2 от НК.

Няма пречка за приложението на чл.87 от НК независимо, че молителят е осъден с повече от една присъди. В този смисъл е константната съдебна практика /напр. Решение № 590/29.12.1977 г. по н.д. № 604/77 г., второ н.о. на ВС, Решение № 447/18.11.2014 г. по н.д. № 1429/2014 г., трето н.о. на ВКС и др./.

Обобщено може да се направи извода, че по отношение на коментираните осъждания са налице материално правните предпоставки на чл.87, ал.1 от НК, поради което съдът допусна съдебна реабилитация на молителя.

Така мотивиран съдът постанови определението си.

Мотивите са изготвени и предадени на 18.12.2018 г.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: