О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21

 

    гр. Сливен, 19.10.2018 год.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

       

при участието на секретар Радост Гърдева и прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, сложи на разглеждане ЧНД № 521 по описа за 2018г., докладвано от Председателя.

 

         На основание чл.65 ал.4 от НПК, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на адв. П.Н.К. ***, в качеството й на защитник на  С.С.Ш., ЕГН ********** – обвиняем по  досъдебно производство № 837/2017г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх.№ 1629/2018г., пор.№ 149/2018г. на Окръжна прокуратура – Сливен за изменение на взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение от „Домашен арест”  в по-лека.

ПОТВЪРЖДАВА наложената с определение № 63 от 18.07.2018 г. по ЧНД № 370/2018 г. по описа на ОС Сливен, потвърдено с определение № 106 от 25.07.2018 г. по ВДЧНД № 157/2018 г. на Апелативен съд, гр. Бургас по отношение на С.С.Ш., ЕГН ********** – обвиняем по  досъдебно производство № 837/2017г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх.№ 1629/2018г., пор.№ 149/2018г. на Окръжна прокуратура – Сливен мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”, която да се изпълнява на адрес:***.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба или протестирано с частен протест пред Апелативен съд гр. Бургас в 3-дневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва съдебно заседание пред Апелативен съд гр. Бургас на 26.10.2018г. от 10:30 часа, за която дата се съобщи на страните.

Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на Окръжна прокуратура Сливен.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК. Образувано е по молба на  адв. П.Н.К. - САК, упълномощен защитник на С. С. Ш. - обвиняем по досъдебно производство № 837/17 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1629/18г., пор. № 149/18 г., по описа на ОП - Сливен, за изменение на мярката му за неотклонение от Домашен арест в по - лека. Защитникат счита, че към настоящия момент са налице основания за преценка законността на взелата мярка за неотклонение по отношение на обв. Ш.. Той бил с влошено здравословно състояние, изразяващо се в хроничен бронхит, неуточнен. Състояние след плеврален излив вляво. Поддържал субфибрална температура и задух при физически усилия. В тази връзка с това заболяване му били назначени 10 /десет/ на брой инхалации, контролен преглед. С оглед факта, че той не се подобрявал, следвало да продължи с лечението си, като му били необходими допълнителни изследвания, а продължаването на мярката се явявало нецелесъобразно. Ш. бил привлечен в качеството си на обвиняем на 05.06.2018г., а повече от четири месеца по делото не се извършвали действия, изискващи неговото участие. Защитникът счита още, че от надлежно събрания към момента доказателствен материал не може да се направи и не е налице обосновано предположение за съпричастност на Ш. към вменените му деяния по чл. 198, ал. 1 от МК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и че липсвали каквито и да е било доказателства, които да водят до извод за неговата съпричастност в инкриминираните деяния. Към настоящия момент интензитетът на обоснованото предположение бил намалял. В конкретния случай не била налице нито една от хипотезите по чл. 57 от НПК, тъй като обв. Ш. имал добросъвестно процесуално поведение, бил с чисто съдебно минало, имал установен адрес по делото,  добри характеристични данни и две непълнолетни деца. Бил работещо лице с професионална квалификация - технолог. Поради това защитникът счита, че целите на мерките за неотклонение биха били постигнати и с налагане на по - лека мярка за неотклонение. До момента обвиняемият бил с безукорно процесуално поведение. При всеки един от случаите, в които му било разрешено да напусне местоизпълнението на наложената му мярка за неотклонение, изпълнявал точно и добросъвестно времевата рамка, за която му е било разрешено да напусне домашния си адрес. С налагането на по-лека мярка за неотклонение на обвиняемия нямало да бъде саботиран наказателния процес; обвиняемият не можел да попречи за събиране на доказателства, тъй като с по-лека мярка за неотклонение той щял да може да се труди и да полага грижи за семейството си.  Защитникът счита, че са налице предпоставки за изменение на мярката за неотклонение на обв. Ш. от "Домашен арест" в по - лека, като с това биха били изпълнени целите на мерките за неотклонение, предвидени в чл. 57 от НПК, и ще му се даде възможност да проведе своевременно и адекватно лечение, с оглед възстановяване и запазване на неговото здраве.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа молбата  на основанията, посочени в нея.

Прокурорът изразява становище, че искането за изменение на мярката за неотклонение в по – лека е неоснователно.  Счита, че в хода на разследването не са настъпили нови обстоятелства, които да са  относими към законосъобразността на определената мярка за неотклонение „Домашен арест” спрямо обв. Ш. - не били събрани нови доказателства, които да оборват основателното предположение за участието на обв. Ш. в престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност;  продължавали да са  налице опасността да се укрие или да извърши ново престъпление, предвид характера на извършеното престъпление, предварителната подготовка, използването на маски и оръжия и другите средства, което се виждало от доказателствата по делото. Относно твърденията за влошено здравословно състояние на обв. Ш. счита, че поставената му диагноза не е прекомерно тежка и не води до опасност за здравето му, предвид препоръчаната хоспитализация на лицето в планов, а не в спешен порядък. Счита, че  определената мярка за неотклонение спрямо обв. Ш. по никакъв начин не би попречила той да се лекува. Моли съда да вземете предвид и обстоятелството, че спрямо обвиняемия има друго незавършено производство, което е приключило на първа инстанция с осъдителна присъда.  

В дадените му право на лична защита и последна дума, обвиняемият поддържа изложените от защитника му доводи и заявява, че  иска да бъде изменена мярката му за неотклонение в по – лека. 

Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Досъдебното производство е започнато на 02.12.2017г. в условията на неотложност за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК първоначално под ръководството и надзора на Районна прокуратура – Нова Загора. С оглед квалификацията на деянието по чл.199 от НК по отношение на едно от обвиняемите лица, досъдебното производство е прието по компетентност от Окръжна прокуратура – Сливен с постановление от 05.06.2018 г.

С постановление на разследващия орган от 05.06.2018г. С.С.Ш. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 837/17 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх. № 1629/18г., пор. № 149/18 г., по описа на ОП – Сливен за две престъпления:

-за това, че на 01.12.2017 г., в гр. Нова Загора, в съучастие с П.К.И.  от гр. Сливен  и П.Н.В.от ************, като съизвършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС8“, собственост на Л.И.М., мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС6 ЕЙДЖ", собственост на В.С.М. и мобилен телефон „Самсунг Галакси ДЖЕЙ7", собственост на Р.К.М., и тримата от гр. Нова Загора, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК;

-за това, че на 01.12.2017 г., около 23,00 часа, с лицата П.К.И. от гр. Сливен  и П.Н.В.от с. Зимница, общ. Стралджа, обл.Ямбол, влязъл в къща находяща се в ********, обитавана от Л.И.М., В.С.М. и Р.К.М., всички от гр. Нова Загора, като деянието е извършено нощем от повече от две въоръжени лица – престъпление по чл. 170 ал.2 вр.ал.1 от НК.

С постановление на ОП - Сливен от 05.06.2018г. обв. Ш. е задържан за срок от 72 часа, считано от 20:35 часа на същата дата до довеждането му пред Окръжен съд – Сливен за вземане на мярка за неотклонение "Задържане под стража".

С определение № 51/07.06.2018 г. по ЧНД № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен по отношение обв. Ш. и на останалите обвиняеми е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е потвърдено от Бургаския апелативен съд с влязло в сила на 14.06.2018г. определение № 84/14.06.2018г., постановено по ВДЧНД № 127/2018г..

 С определение № 63/18.07.2018г. по ЧНД № 370/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е изменена  мярката за неотклонение „Задържане под стража” на обв. Ш. в „Домашен арест”, с адрес ***. Определението е потвърдено от Бургаския апелативен съд  с определение № 106 / 25.07.2018г. по ВДЧНД № 157 / 2018г.  

Обв. Ш. е на  40г., български гражданин, със средно образование. Формално има постоянен адрес. Не е женен. Видно от представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние обв. Ш. е посочил, че има две деца; не е посочил доходи от трудови възнаграждения, а само „други” доходи в размер на 800 лв. За отразените в справката за съдимост на обв. Ш. осъждания е настъпила реабилитация.  Обв. Ш. има две висящи дела – ВНОХД № 1522 / 2018г. и ВНОХД № 816 / 2018г. по описа на СГС.

По досъдебното производство са събрани писмени, гласни и веществени доказателства. Разпитани са свидетели, включително пострадалите от инцидента. Обв. Ш. се е възползвал от правото си да не дава обяснения във връзка с обвиненията. Събрани са множество писмени доказателства. Приобщен е на съответните оптични и хартиени носители видео и снимков материал от видеокамери, находящи се в района на местопроизшествието. Назначени са и депозирали заключения видеотехнически и ДНК експертизи. При извършените на 05.06.2018 г. множество процесуално-следствени действия по претърсване на помещения и автомобили са иззети редица веществени доказателства, между които мобилни телефони, дрехи, раници, радиостанции, пистолети и др.

В настоящото производство обв. Ш. е представил доказателства за  здравословното си състояние.  Видно от представените медицински документи, той страда от хроничен бронхит, неуточнен; състояние след плеврален излив вляво; поддържал субфибрална температура и задух при физически усилия. Провел е лечение в периода 14.05.2018г. – 17.05.2018г. в СБАЛББ – Клиника по гръдна хирургия, София. При направена на 01.10.2018г. рентгенография  на бял дроб е поставена диагноза „хр. бронхит; пневмофиброза; хиперт. сърце”. За това заболяване му били назначени и изпълнени 10 инхалации; направени са изследвания.  При извършения на 15.10.2018г. контролен преглед му е издадено  направление за хоспитализация.

Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата  на обв. Ш. за изменение мярката му за неотклонение от  „Домашен арест”  в по-лека е неоснователна и като такава съдът я отхвърли. 

Обвиняемият разполага с процесуална възможност   по всяко време на досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Домашен арест” /чл. 62, ал. 2, вр. чл.65, ал.1 от НПК/.  Съгласно чл. 62, ал. 2, вр. чл.65 ал.4 от НПК в настоящото производство съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на мярката за неотклонение.

При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният съд е обсъдил всички въпроси, свързани с определянето й. Впоследствие съдът е преценил, че с оглед фазата на производството и актуалните данни за здравословното състояние на обв. Ш., най – подходяща мярка за неотклонение се явява „Домашен арест”. Съдът е приел, че с тази мярка   обв. Ш. ще бъде полезен на семейството си с грижи в домакинството, ще има възможност  да вземе мерки за подобряване  на здравословния си статус и в същото време ще бъде ограничен в придвижването си. Съдът е приел още, че мярка за неотклонение „Парична гаранция” е неподходяща  по отношение на обв. Ш. предвид тежестта на повдигнатите обвинения. Аргументите на съда относно мярката да неотклонение „Домашен арест” по отношение на обв. Ш., касаещи деянията, авторството, личността на обвиняемия и другите относими обстоятелства, се споделят и към настоящия момент. По делото не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на мярката за неотклонение от  „Домашен арест” в по-лека.

Неоснователни са аргументите на защитата, че към настоящия момент от надлежно събрания доказателствен материал не може да се направи и не е налице обосновано предположение за съпричастност на Ш. към вменените му деяния по чл. 198, ал. 1 от МК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Напротив, събраните по делото доказателства и към настоящия момент не разколебават обоснованото предположение за участие на обв. Ш.  в разследваните престъпления /законът не изисква категоричен извод в тази насока/. 

 Неоснователен е доводът на защитата за липса на извършени процесуално-следствени действия изискващи участието на обв. Ш. в продължение на повече от четири месеца, тъй като обстоятелството, че не са извършвани действия с негово участие не означава, че през този период от време съответните органи са бездействали и не са изпълнявали задълженията си.  Видно от материалите по делото, събирани са  писмени доказателства и са изготвени назначени по делото експертизи. 

Съдът отчете, че от вземане на  мярката „Домашен арест“ на обв. Ш. до сега е изминал период от три месеца, в който са извършени значителен обем от действия по разследването. На основание чл. 62, ал. 7, вр. чл. 63, ал. 4 от НПК съдът преценя само дали изтеклият срок на мярката е в разумните граници, а в случая той е.

Към настоящия момент не е отпаднала и приетата от предходни съдебни състави реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление. Реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление ако по отношение на същия бъде взета по – лека мярка за неотклонение  е налице предвид обстоятелството че едното от обвиненията е за тежко умишлено престъпление – грабеж в съучастие с други лица, чрез използване на сила и заплашване, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, която е взета в предвид от законодателя предвид предвиденото в закона наказание. В настоящия случай опасността обв. Ш. да се укрие или да извърши престъпление е реална с оглед начина на извършване на деянието  - наличие на  предварителна подготовка;  проучване на пострадалите и мястото, където се намира дома им; съгласуваните действия на отделните съучастници; организацията по осъществяване на нападението – осигуряване на въоръжение, радиостанции, микрофони, специално облекло, маски, белезници, средства за обездвижване на  пострадалите; времето и начина на проникване в жилището на пострадалите; обстоятелството, че пострадалите са били заплашвани с огнестрелно оръжие, както и обстоятелството че все още се издирват и други лица, съпричастни  към извършеното престъпление; обстоятелството, че обвиняемия има и други висящи наказателни дела. Същевременно съдът отчете наведените от защитата на обвиняемия доводи за коректно поведение от страна на обв. Ш. при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "Домашен арест", които не бяха опровергани и от представителя на ОП – Сливен и следва да отбележи, че ако поведението му не беше такова, то и мярката му за неотклонение би била по – тежка. Основните доводи на защитата за изменение на мярката за неотклонение от „Домашен арест” в по- лека е необходимостта от планово постъпване на лечение в лечебно заведение на обвиняемия, а тази по вид мярка по никакъв начин не препятства това да стане.

Цел на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да извърши престъпление. Евентуалното изменение на мярката за неотклонение в по-лека в конкретния случай, с оглед обоснованото предположение за извършено от обвиняемия престъпление и реалната опасност от извършване на престъпление или укриване, съдът намира, че не би могла да осигури постигането на целта по смисъла на чл.57 от НПК.

С оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на ново настъпили обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по отношение на обв. Ш. мярка за неотклонение,  съдът потвърди взетата по отношение на него  мярка за неотклонение „домашен арест”, като законосъобразна.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението си.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: