П Р О Т О К О Л

гр. Сливен, 29.10.2018 година

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

при секретаря Елена Христова и с участието на Зам.окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ сложи за разглеждане ЧНД № 525 по описа за 2018 година, докладвано от съдия-докладчик Я.Ченалова.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Молителката А.И.А., редовно призована, се явява лично и с адв.Р.Ж.П.,***, редовно упълномощен от 26.07.2018г.

За Окръжна прокуратура – гр.Сливен, редовно призована, се явява Зам.окръжният прокурор г-н Гангалов.

За началника на Затвора – гр.Сливен, редовно призован, се явява ст.юриск.П.С., редовно упълномощена.

АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНАТА А.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Г-жа С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на лишената от свобода А.И.А., чрез упълномощен защитник от АК – Варна, с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.

С молбата на осъденото лице е представено становище на Началника на Затвора – Сливен, актуална оценка на нарушител, индивидуална програма за въздействие планиране на присъдата, както и затворническото досие на осъденото лице.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам възражения да се приемат приложените доказателства. Няма да соча други доказателства.

Г-жа С.: Нямам искания за отводи. Представям актуална справка към днешна дата относно изтърпяната и неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на л.св.А.. Няма да соча други доказателства.

АДВ.Ж.: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да се приемат представените заедно с молбата и в днешното с.з. документи от администрацията на Затвора.

ОСЪДЕНАТА А.: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да се приемат представените по делото доказателства.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, както и представената в днешното с.з. актуална справка за остатъка от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на осъдената А..

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ.Ж.: Уважаема г-жо Председател, поддържам така обективираната молба, с която се иска, по отношение на подзащитната ми в качеството си на лишена от свобода, условно-предсрочно освобождаване. Считам че са налице предпоставките, визирани в чл.70 от НК. Поискали сме на основание чл.76 ал.1 т.1-3 справка от Затвора, от която е видно, че л.св.А. фактически е изтърпяла 3г. 9м. и 24 дни, остатък към днес е 8м. и 6 дни, видно от представената в днешното с.з. справка, с която се запознах. Единствено не съм запознат с оценката на риска, но запознавайки се със затворническото досие видно от него същата не е наказвана, налице е хипотеза на изпълнение на присъда с международно-правен елемент, тъй като както знаете л.св. е приведена в Затвора Сливен въз основа на Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Аз лично считам, че това не са две отделни наказания. По отношение на нея процеса на ресоциализацията е протекъл, както в условията на пенитенциарната система в Кралство Норвегия, така и в Затвора Сливен. Остатъкът не е голям от така наложеното наказание. Не се извличат данни за силно криминална зависимост, не спада към активния криминален контингент, поради което моля да уважите молбата й.

Г-жа С.: Уважаема г-жо Председател, поддържам становището на Началника на Затвора Сливен относно молбата за условно-предсрочно освобождаване, подадена от л.св.А.. Видно от доказателствата е изпълнено само едно от формалините изисквания на закона, а именно изтърпяно е повече от половината от наказанието Лишаване от свобода, но що се отнася до останалите изисквания на закона същите не са изпълнен и се нуждаят от продължаване на поправителното въздействие към снижаване на риска от рецидив, повишаване активността за участие в дейности за осмисляне на свободното време. У л.св.А. липсва желание и отказва да участва в учебна дейност, което от своя страна би довело до успешна интеграция в обществото в бъдеще. Липсата на дисциплинарни наказания и награди сами по себе си не са доказателства за системна дисциплинираност, допуснат е словесен и физически конфликт с друга осъдена. В заключение считам, че спрямо осъдената следва да продължи поправителното въздействие. С поведението си тя не е дала категорични доказателства за своето поправяне. С оглед на изложеното и предвид криминалното обкръжение, в което се намира в живота на свобода и наличието на риск от продължаване на престъпната дейност не може да се направи категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо поправяне. Моля да оставите без уважение молбата и да не допускате условно-предсрочно освобождаване.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, от страна на л.св.А. е направено искане за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание Лишаване от свобода. Материално-правните предпоставки за допускане на такова освобождаване са визирани в чл.70 от НК, едно от които е изтърпяването на определена част от наложеното наказание Лишаване от свобода, а другата кумулативно изискуема от закона предпоставка е наличието на доказателства за поправяне на осъденото лице. В настоящия случай считам, че по отношение на л.св.А. е налице единствено първата от двете предпоставки, а именно изтърпяване на повече от половина от наложеното й наказание Лишаване от свобода, но не и наличието на втората, а именно доказателства за нейното поправяне. Съгласно разпоредбата на чл.439а от НК доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, както и всички други източници на информация за поведение на осъденото лице. От данните съдържащи се в затворническото досие на осъдената А. се установява, че действително същата за периода на престоя си в Затвора Сливен не е наказвана за допуснати дисциплинарни нарушения, но в хода на поправителното въздействие и наблюдението върху нея е установено, некритично отношение към собственото си поведение, а по отношение на участието й в образователни и квалификационни дейности е констатирано, че същата, въпреки добрите си интелектуални възможности, не е проявила каквото и да е желание за участие в учебните дейности в условията на Затвора и активност по отношение културните програми. Що се отнася до участието й до специализирани програми за въздействие затворническата администрация е констатирала, че същата не се е включвала и е нямала желание за участие в специализирани програми за въздействие по време на целия си престой в условията на затвора. Относно оценката на правонарушителя в хода на пенитенциарното третиране и при провеждания скрининг за риска от рецидив е констатиран среден такъв, като на базата на това е формирано заключение, че л.св. не е постигнала положителна промяна в личностен и мисловен план с оглед на последваща ресоциализация в обществото. Не на последно място, констатирани са и фактори, които задържат промяната, а именно липсата на критично отношение към извършените деяния, изградени трайни криминални нагласи, криминално семейно обкръжение и нежелание за промяна на начина на живот и отношението към околните. В тази връзка и считайки, че действително л.св.А. не е дала категорични доказателства за своето поправяне считам, а и тези данни сочат на обоснован извод за необходимост от продължаване на поправителното въздействие, че на този етап молбата за условно-предсрочно освобождаване на л.св.А. следва да бъде оставена без уважение.

РЕПЛИКА на АДВ.Ж.: Така изнесените данни противоречат на официалната справка, която се намира в кориците на делото. Л.св.А. работи, което е единият от основните критерии, визиран в чл.70 от НК. Недоумявам как така представителят на Затвора, който дори не е ясно в какво отношение е с Началника на Затвора, може да изнася данни дали едно лице се е поправило. Намирам тази практика, която се установява все повече в Републиката за неправилна и противоречаща на закона, тъй като колежката не съм видял на базата на какво пълномощие представлява Затвора и тя няма право да дава квалификации относно процеса на ресоциализация, тъй като не е в субординация. В закона ясно е писано, че представител в този процес е Началника на Затвора, така че моля да оставите без уважение така представените данни, тъй като те се разминават с официалната статистика по отношение на А., тя първо не е съдена, нито силно криминално заразена. Лицето е пребивавало в чужда държава, тук доизтърпява наказание. Ако предположим, че този процес, безкраен на ресоциализация, както каза представителят на обвинението, продължи, тя има предпоставка да изтърпи изцяло наказанието, от игла до конец, в което не намирам някаква логика, тъй като тя рано или късно тя ще излезе на свобода. Освен това, както казах тя работи, въз основа на чл.77 ал.3 участието в друга дейност става по заповед на Началника на Затвора. Няма такава заповед, респ.няма и отказ писмен, тъй като конкретно е записано в чл.77 ал.3 и в чл.80, че това става с изрично писмено съгласие, участието в какъвто и да е процес. Тя не участва в такъв процес, защото в хода на изтърпяване на наказанието е починала нейната майка и съобразно условията на техния етнос морално укоримо е когато те карат да пееш и танцуваш, с оглед процес на ресоциализация, при положение, че жалиш. Така че и в този аспект намирам нон-сенс в така изнесените данни в днешното с.з. Продължавам да твърдя, че са налице критериите, визирани в чл.70 от НК и оставям по вътрешно убеждение да вземете Вашето решение.

ПРАВО на ЗАЩИТА на осъдената А.А..

ОСЪДЕНАТА А.: Поддържам молбата, нямам какво да добавя.

ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената А.А..

ОСЪДЕНАТА А.: Искам съда да вземе правилно решение.

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като взе предвид становището на страните, намира следното:

Производството е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената А.И.А., в която се твърди наличие на предпоставките на чл. 70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

В постъпилото писмо от заместник на Началника на Затвора гр. Сливен е взето становище относно осъждането и наложеното наказание на лишената от свобода. Изчислено е, че осъдената е изтърпяла към 17.10.2018 г. 3 г. 8 м. и 17 дни от наложеното й наказание 5 години и 6 месеца “лишаване от свобода”. Изчислен е остатък в размер на 1 г. 8 месеца и 19 дни към посочената дата. В становището е застъпена теза за липса на предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване поради необходимостта от продължаване на поправителното въздействие върху осъдената. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на А.И.А..

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице лично и чрез упълномощен защитник поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно. Представителят на началника на Затвора е надлежно упълномощена и участва в производството на основание чл. 439 ал.2 от НПК.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното.

Осъдената А.И.А. е с българско гражданство, родена в гр. Балчик, с постоянен адрес ***, с основно образование.

С определение № 1890/20.04.2018 г. по ЧНД № 1725/2018 г. на Софийски градски съд е приета на основание чл. 457 ал.3 от НПК за изпълнение присъда от 31.05.2017 г. по дело № 16-209073 AST – ELAG на Апелативния съд на Ейдсиватинг, Кралство Норвегия, влязла в сила на 29.08.2017 г., постановена срещу А.И.А., с която последната е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 6 месеца, за престъпление по § 224, 317, 132а, 60а и 62 от НК на Кралство Норвегия, квалифицирано по чл. 159г във вр. с чл. 159а, ал.2, т. 1, 2 и 4 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК на Република България. Съдът е определил на основание чл. 57, ал.1, т.2, б „а“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание. Приспаднато е на основание чл. 457, аз. 5 от НПК предварителното задържане на лицето, считано от 30.01.2015 г. до 04.09.2017 г. включително, като е зачетена и изтърпяната част от наказанието, считано от 05.09.2017 г. Определението е влязло в сила на 09.05.2018 г.

Осъдената А. *** на 29.03.2018 г. след трансфер от Кралство Норвегия. Към 29.10.2018 г. е изтърпяла фактически: 3 години 8 месеца 29 дни; от работа 25 дни или всичко 3 години 9 месеца и 24 дни. В представената в с.з. справка за изтърпяно наказание, издадена от Началника на Затвора – Сливен, е отразен остатък от наказанието към 29.10.2018 г. в размер на 8 месеца и 6 дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител е видно, че осъдената е за първи път в затвора. В оценката за осъден правонарушител осъдената е определена като общителна, контактна, добре ориентирана. Въпреки това била предпазлива, стремяла се да се представи в благоприятна светлина и да се хареса. Умеела да преценява ситуациите, съобразителна, склонна да разчита на себе си. Мисленето й се характеризирало с прагматизъм и житейска находчивост. Умеела да се дистанцира от конфликтни отношения, но при засягане на интереси и честолюбие е отчетена възможност за противопоставяне. За времето на престой в групата на обвиняеми и подсъдими не допускала нарушения на изискванията. В становището на началника на затвора осъдената е преценена е като лице с ниски социални перспективи, некритична към собственото си поведение и с потребителско-хедонистична, ценностова ориентация. Отчетена е вероятност от злепоставяне на други осъдени или служители. На 20.07.2018 г. при отиване на обяд, на работещите лишени от свобода, в стремеж да зашити настанена при нея лишена от свобода е въвлечена в словесен конфликт с друга осъдена, прераснал във физическа саморазправа. Това поведение е преценено като проява на нестабилност и неустойчивост в поведението, при реагиране в конфликтна ситуация.

В затворническата общност като цяло не е установено проблемно поведение, като осъдената не е наказвана за допуснати дисциплинарни нарушения, но и не е награждавана. Според затворническата администрация осъдената не проявява нужната активност и инициативност за подобряване микроклимата в затворническата група, макар да има добри способности в тази посока.

Считано от 31.05.2018 г. е назначена със заповед № 133/ 30.05.2018 г., на началник затвора - Сливен, на работа в цех „Конфекция“. Справяла се добре с възлаганите задачи без да допуска неоснователни отсъствия от работа.

С основно образование от живота на свобода, с добри интелектуални възможности, осъдената А.А. не проявила желание за участие в учебната дейност в условията на затвора. Включвала се единствено в някои от предлаганите дейности, според възможностите си – участвала в опитно поле.

Констатирана е липса на интерес към клубните програми за активност – творчески ателиета, клубове по интереси. Не вземала участие в общосценични изяви. Не е избирана за член на самодейните органи на лишените от свобода в групата. Тази пасивност на групово ниво, според становището на началника на затвора, ограничава в голяма степен възможностите за личностово и социално израстване, което би повлияло на успешната й ресоциализация. За времето на престоя в затвора не била включвана и нямала желание за участие в специализирани програми за въздействие.

Рискът от рецидив според първоначално изготвената оценка на правонарушителя е в границите на среден – 75 точки. Изготвената последваща оценка като обща стойност не отчита промяна в риска от рецидив – стойността остава 75 т., т.е. среден риск от рецидив. Проблемни са следните раздели: образование, обучение и трудова заетост; жилищно устройване; взаимоотношения; начин на живот и обкръжение; мисловни умения и поведение; нагласи. В становището на оценителя изготвил оценката на правонарушител е заключено, че осъдената не умее да определя проблемните си зони, което говори за завишено самочувствие и надценени възможности.

В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, като корекционното въздействие продължава в посока съхраняване на връзките с близките, недопускане на дисциплинарни нарушения и спазване на изискванията за престой в затвора чрез овладяване на възникващите импулси при провокация от други осъдени; участие в трудовата и учебната дейност, с цел редуциране на наложеното наказание и промяна начина на мислене. В становището на Началника на затвора е изразена позиция за неизпълнени към настоящия момент цели, тъй като не се наблюдава трайна и позитивна поведенческа и личностна промяна в лишената от свобода.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената А. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание 5 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.

Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира извод за наличие и на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. От наличната в приобщените доказателства информация не може да се формира извод за трайно положително отношение и демонстрирано желание от страна на осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода. Прави впечатление нежеланието за повишаване на образователното ниво, въпреки интелектуалния потенциал на осъдената, констатиран от затворническата администрация. Социалната пасивност, липсата на интерес към каквито и да е дейности за осмисляне на свободното време, както и включване в клубове по интереси или други дейности в рамките на затворническата общност, нежеланието за участие в специализирани програми за въздействие и други инициативи, не дават основание да се приеме, че са налице достатъчно и убедителни доказателства за поправянето на лишената от свобода. Дори и осъдената да е била възпрепятствана да участва в мероприятия с увеселителен характер, предвид преживяна загуба на близък, условията на затвора предлагат включване в редица други дейности, осмислящи свободното време, в които А. е можела да участва и да демонстрира отношението си към процеса на поправяне. Такава активност не се установява от приложените по делото доказателствени материали. Съдът отчита като цяло добронамереното, позитивно и подчинено на правилата поведение на осъдената в затвора. Факт е също така включването й в трудова дейност и прилежното изпълнение на възложените задачи. Макар тези обстоятелства да са показател за започнала промяна, на този етап са недостатъчни, за да се обоснове наличие на предпоставките на чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив – със стойност задържаща се в категорията среден и без промяна на цифровото му изражение – 75 точки, и поведението на осъдената, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие. Не са налице предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената А.И.А. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Изискванията на материалния закон не са спазени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователни са доводите на защитата, че осъдената непременно следва да изтърпи целия размер на наказанието, с оглед посочения в справката, представена в с.з., остатък от 8 месеца и 6 дни. Съдът приема, че в тази справка е допусната техническа грешка, тъй като при изтърпяна част от наказанието – 3 години 9 месеца и 24 дни /която съответства с отразеното в раздел „IX.Изчисление на изтърпяното наказание“ в затворническото досие/ неизтърпяната част към днешна дата 29.10.2018 г. не би могла да бъде 8 месеца и 6 дни. Наложеното наказание е размер на 5 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, тоест неизтърпеният остатък, след приспадане на изтърпяната част, е в размер на 1 година 8 месеца и 6 дни. Осъдената разполага с възможността да поиска отново предсрочно освобождаване на по-късен етап, след като е дала убедителни доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а от НПК.

С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице А.И.А., ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието пет години и шест месеца „лишаване от свобода“, наложено с присъда от 31.05.2017 г. по дело № 16-209073 AST – ELAG на Апелативния съд на Ейдсиватинг, Кралство Норвегия, влязла в сила на 29.08.2017 г., приета за изпълнение с определение № 1890/20.04.2018 г. по ЧНД № 1725/2018 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 09.05.2018 г.

Определението подлежи на обжалване от осъденото лице и началника на затвора и на протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13:55 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: