МОТИВИ

към   присъда      15/24.03.2014г.   по   НОХД      589/2012г.   на

СлОС

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 80/12г. от 19.10.2012г. против А.Д.Б. *** за престъпление по чл.255 ал.З във връзка с ал.1 т.2 предл.1, т.6 предл1 и т.7 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

В с. з.

че поддържа Б. така НПК в с.з. 10 .07.2008г. продължавано Агрохолдинг" задължения  в

представителят на Окръжната прокуратура заявява, обвинението против подсъдимия А.Д. както същото е изменено по реда на чл.2 87 ал.1 от на 28.02.2014г., а именно, че през периода 15.09.2008г. в гр.Сливен, при условията на престъпление, като представител на „Кронос АД - Сливен е избегнал плащането на данъчни особено големи размери - 124 308, 00 лв. , като е потвърдил неистина в подадени пред НАП - офис гр.Сливен справки-декларации с вх. № 20000948080/14.08.2008г. и вх. № 20000941136/15.09.2008г. изискващи се по силата на чл.125 от ЗДДС, използвайки документи с невярно съдържание фактура № 1/10.07.2008г., фактура № 2/11.07.2008г., фактура 3/14.07.2008г., фактура № 4/15.07.2008г . , фактура № 5/16.07.2008г., фактура № 6/17.07.2008г., фактура № 7/18.07.2008г. и фактура № 8/21.07.2008г. издадени от „Корина БГ" АД - Кърджали при водене на счетоводство, като доказателства, че са сключени сделки по тях, както и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 124 308 лв. - престъпление по чл.255 ал.З вр. ал.1 т.2 предл.1 т.6 предл.2 и т.7  вр.  чл.2 6 ал.1 от НК.

В пледоарията си прокурорът заявява, че поддържа така предявеното ново обвинение по отношение на подсъдимия А.Д.Б., намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и настоява този подсъдим да бъде признат за виновен и осъден по него. По отношение на подсъдимия Б. се претендира налагане на наказание под минималния предвиден в закона размер т.е. при условията на чл.55 от НК, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок. Предлага се по отношение на подсъдимия да се наложи и предвиденото в разпоредбата на чл.255 от НК допълнително наказание конфискация на част от имуществото му, освен ако не бъде преценено, че са налице условията на разпоредбата на чл.55 ал.З от НК т.е. да не бъде налагано предвиденото по-леко наказание. С оглед на обстоятелството, че не са възстановени причинените с престъплението имуществени вреди, се обосновава становище, че не са налице условията за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК.


В хода на производството пред СлОС беше предявен и съответно приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Министъра на финансите на Република България и представител на държавата против подсъдимия А.Д.Б., с който се претендира обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 124308 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираната сума.

На основание чл.8 4 и ся. от НПК Министърът на финансите на Република България и представител на държавата беше конституиран като граждански ищец. Представителят на гражданския ищец в с.з. заявява, че поддържа предявения против подсъдимия А.Д.Б. граждански иск в пълния му размер, намира го за доказан по основание и размер и настоява същия да бъде уважен изцяло и бъде присъдено претендираното обезщетение ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендирата сума.

Подсъдимият А.Д.Б., лично и чрез упълномощения си защитник, в хода на наказателното производство оспорва повдигнатото и поддържано срещу него обвинение по чл.255 ал.З във връзка с ал.1 т.2 предл.1, т.б предл. 2 и т.7 във връзка с чл.2 6 ал.1 от НК, като заявява, че не се признава за виновен по него и моли да бъде оправдан по това обвинение. Защитата на подсъдимия А.Б. обосновава тезата, че този подсъдим не е извършил престъплението, за което е обвинен, както и което и да е друго престъпление, тъй като от една страна визираните в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на обвинението справки-декларации по ЗДДС не са представени от него, доколкото към момента на подаването им той вече не е бил управител респ. представител на търговското дружество, а от друга по делото е установено категорично, че е налице реална доставка на рапица, закупена от дружеството е фактурите, за които обвинението твърди, че са инкриминирани, а самите фактури са действителни. С оглед на тази позиция и на тези доводи се настоява за постановяване на присъда, с която подсъдимият А.Б. да бъде признат за невиновен по повдигнато с обвинителния акт респ. измененото в хода на съдебното следствие по реда на чл.287 ал.1 от НПК обвинение и оправдан по него. По отношение на предявения граждански иск се обосновава основно тезата, че този иск е неоснователен с оглед тезата, че подсъдимият А.Б. не е извършил престъплението, в което е обвинен и за което се твърди от гражданския ищец, че с него са причинени претендираните имуществени вреди.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:


 

 

Подсъдимият А.Д.Б. е роден на ***г***. С постоянен и настоящ адрес е в гр.София, общ.Столична, ул."Асен Г." № 14. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е женен. Към момента на постановяване на присъдата е управител на търговско дружество.  Не е осъждан /реабилитиран е по право/.

С решение № 1364/19.09.2005г. по фирм.дело № 642/2005г. на СлОС в търговския регистър на съда е вписано акционерно дружество „Кронос Агрохолдинг", със седалище гр.Сливен, адрес на управление гр.Сливен, кв."Нова индустриална зона", бул."Банско шосе", база „Кронос". По регистрация дружеството е с широк предмет на дейност вкл. производство и търговия със селскостопанска продукция; външнотърговска дейност - внос и износ, вътрешнотърговска и външнотърговска дейност на едро и дребно с петрол и петролни продукти и всякакъв вид горива и т. н.

За членове на Съвета на директорите на дружеството били вписани лицата Димитър Г.Б. /баща на поде. А.Б./, поде. А.Д.Б. и Георги Д.Б. /брат на поде. А.Б./, като дружеството се представлявало от изпълнителния член (изпълнителен директор) на съвета на директорите поде. А.Д.Б..

Впоследствие, през 2008г., Димитър Г.Б. бил заместен като член на съвета на директорите на дружеството от А.А.А.. Това обстоятелство било вписано в търговския регистър на 11.08.2008г.

На заседание на съвета на директорите на дружеството, проведено на 25.07.2008г., било взето решение за председател на съвета на бъде избран поде. А.Б., а за изпълнителен директор на дружеството - А.А.А.. Промяната в представителството на дружеството т.е. обстоятелството, че то се представлява от А.А.А. била вписана в търговския регистър също на 11.08.2008г.

След създаването на акционерното дружество изпълнителния директор поде. А.Б. с нотариално заверено пълномощно от 10.10.2005г. упълномощил свид. З.Х., счетоводител в дружество „Кронос" АД гр.Сливен, да го представлява пред данъчната служба като подава и подписва всякакви декларации от негово име и за негова сметка при подаване на всякакъв вид декларации на хартиен или магнитен носител, както и да получава справки и подписва документи; да го представлява пред РУСО при подаване подписване и получаване на документи; да го представлява пред всички административни и други органи при подаване на документи и получаване на преписи; да го представлява пред всички банкови институции в страната с право да открива, закрива сметки на дружеството, както и да се разпорежда с тях; да го представлява пред физически и юридически лица с право да получава документи, вещи и книжа, както и да предава такива от името на търговеца, чиито представител е.


По същото време поде. А.Б. бил управител и на друго търговско дружество - „Кронос" ООД гр.Сливен. В това си качество, с нотариално заверено пълномощно от 30 . 03 . 2006.Г. той упълномощил свид. З.Х. да го представлява и подписва пред всички инстанции, където е необходимо вкл. пред НАП, данъчна служба при подаване на всякакъв вид декларации, молби, уведомления, искания на хартиен или магнитен носител, както и да получава справки и подписва документи и по електронен път; да го представлява и пред всички други органи / РУСО, община, областна управа, инспекция по труда, НОИ, НАП, МВР и т.н./ при подаване, подписване и получаване на документи и по електронен път.

С подобни права свид. Х. била упълномощена с нотариално заверено пълномощно и от изпълнителния директор на „Кронос" АД гр.Сливен - Георги Д.Б.

С оглед на така предоставената й представителна власт, на свид. Х. бил издаден електронен подпис, с който тя от името на представителите на съответните дружества е подавала документи вкл. до органите на НАП по електронен път. Този подпис не бил използван само от нея, а и от други счетоводители от тези дружества вкл. и от свид. Й.М., счетоводител в „Кронос Агрохолдинг" АД гр.Сливен. Тя също била упълномощена, с нотариално заверено пълномощно от 14.06.2007г., от поде. А.Б. в качеството му на представляващ дружеството да го представлява пред данъчната служба като подава и подписва всякакви декларации от негово име и за негова сметка при подаване на всякакъв вид декларации на хартиен или магнитен носител, както и да получава справки и подписва документи; да го представлява пред РУСО при подаване подписване и получаване на документи; да го представлява пред всички административни и други органи при подаване на документи и получаване на преписи; да го представлява пред всички банкови институции в страната с право да открива, закрива сметки на дружеството, както и да се разпорежда с тях; да го представлява пред физически и юридически лица с право да получава документи, вещи и книжа, както и да предава такива от името на търговеца, чиито представител е; както и Агенция по вписванията, Окръжен съд, Информационно обслужване и др.

Акционерно дружество „Корина БГ" ЕАД гр.Кърджали е било регистрирано в Търговския регистър при Окръжен съд гр.Кърджали по фирм.дело № 70/2004г. С решение № 262/04.04.2006г. за представляващ дружеството бил вписан изпълнителния директор и член на съвета на директорите свид. Х.Б.. Едноличен собственик на капитала на това дружество било дружество „Фортуна трейд" ЕООД гр.Габрово, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил също свид. Х.Б.. Дружеството е с широк /стандартен/ предмет на дейност.

Търговско дружество „Глоб Бул" ООД е било регистрирано на 09.01.2007г.   /т.е.  след влизане на България в Европейския съюз/

 

 

 

 

 

в кантората на нотариус д-р Филипо Карлизи в гр.Казатеново, Италия от българските граждани И.Д.П. /притежаващ 10 % от капитала на дружеството/ и Д.Д.Д. /притежаващ 90 % от капитала на дружеството/. Седалището било в гр.Карнате, Италия, а капиталът бил 10400 евро. Дружеството се управлявало от едноличен управител, като за такъв бил назначен свид. И.П.. Предметът на дейност на това дружество се състоял във внос и износ, продажба на едро и на дребно на материали от цветни и черни метали, метални изделия за строителството и обзавеждането, електрически материали, всякакъв вид батерии, дървен материал суров и обработен вид, материали за строителството, мрамор, плочки, цветове, лакове, облицовъчен материал.

Дружество „Демо Яв" ЕООД гр.София е регирстрирано в търговския регистър на СГС с решение № 1/13.09.2002г. по фирм.дело № 8107/2002г. е широк /стандартен/ предмет на дейност. Първоначално т.е. по регистрация едноличен собственик на капитала и управител на дружеството било лицето Я.С.С., който през 2005г. прехвърлил дружествените дялове на свид. Б.С., която била вписана за едноличен собственик на капитала с решение № 3/07.12.2005г. На 01.08.2008г. свид. С. прехвърлила дружествените си дялове на свид. Д.Д., който станал едноличен собственик на капитала на дружеството. Управител на дружеството от 12.12.2003г.  до 18.12.2008г.  бил свид.  В.Р..

След влизането на България в Европейския съюз от 01.01.2007 г. вътрешнообщностните доставки между страните-членки на Европейския съюз станали необлагаеми по ЗДДС. Това е дало възможност чрез създаването на верига от фирми в няколко държави-членки, които реализират помежду си вътрешнообщностни придобивания (ВОП) и вътрешнообщностни доставки (ВОД) и/или внос и износ на стоки да се укрива дължим данък добавена стойност.

На 10.07.2008г. дружество „Корина БГ" ЕАД представлявано от свид. Х.Б. закупило 920,800 тона рапица от фирма „Глоб Бул" ООД Италия, с управител свид. И.П. и мажоритарен собственик свид. Д.Д.. За покупко-продажбата от италианското дружество „Глоб Бул" била издадена международна /инвойс/ фактура № 11/10.07.2008г. на стойност 348 983,20 евро. Бил съставен протокол за ВОП № 1/20.07.2008г. към посочената по-горе фактура, подписан от свид. Б., като в него е посочена данъчна основа 682 551,81 лв. с начислен ДДС 136 510,36 лв. Не е бил съставен формален писмен договор за извършената покупко-продажба и сумата била платена по банков път с два превода - на 18.08.2008г. /328 339,83 лв. и на 16.09.2008г.   /354  427,68 лв./.

На    01.07.2008г.     между    дружество    Корина    БГ"    ЕАД Кърджали   и   дружество   Кронос   Агрохолдинг"   АД   -   Сливен   бил сключен   договор   за   продажба   с   предмет   прехвърляне   правото   на собственост    върху    рапица    до    1000    тона.    Този    договор    бил

 

 

 

 

подписан от свид. Х.Б. като представител на продавача „Корина БГ" ЕАД - Кърджали и от А.А.А., посочен като управител на купувача „Кронос Агрохолдинг" АД - Сливен. Според клаузите на договора продавачът т.е. „Корина БГ" ЕАД - Кърджали е бил длъжен да предаде стоката в срок 30 дни от датата на договора в складовата база на купувача в с.Дряново, общ.Тунджа, като разходите по транспортирането до мястото на предаването са за сметка на продавача.

За продажбата от дружеството продавач Корина БГ" ЕАД -Кърджали били издадени следните 8 бр. данъчни фактури е предмет на доставка рапица:

-    № 1/10.07 .2008г. - за 129 тона рапица на стойност 87 075,00 лв. плюс начислен ДДС в размер 17 415, 00 лв. или общо сума за плащане 104 4 90,00 лв.;

-       2/11.07.2008г.    -   за   127   тона   рапица   на   стойност

85   725,00 лв. плюс начислен ДДС в размер на 17 145, 00 лв. или
общо сума за плащане 102 870,00 лв. ;

-       3/14.07.2008г.    -   за   130   тона   рапица   на   стойност

87   750,00 лв. плюс начислен ДДС в размер на 17 550,00 лв. или
общо сума за плащане 105 300,  лв. ;

-       4/15.07.2008г.    -   за   128   тона   рапица   на   стойност

86   400,00 лв. плюс начислен ДДС в размер на 17 280, 00 лв, или
общо сума за плащане 103 680,00 лв.;

-    № 5/16. 07.2008 г. - за 126 тона рапица на стойност 85 050 лв. плюс начислен ДДС в размер на 17 010 лв. или общо сума за плащане 102 060,00 лв.;

-       6/17. 07.2 008г.    -   за   131   тона   рапица   на   стойност

88   425, 00 лв. плюс начислен ДДС в размер на 17 685,00 лв. или
общо сума за плащане 106 110,00 лв.;

-   № 7/18.07.2 008г. - за 12 9 тона рапица на стойност 87 075,00 лв. плюс начислен ДДС в размер 17 415,00 лв. или общо сума за плащане 104  490,00 лв.  и

-   № 8/21.07.2008г. - за 20,800 тона рапица на стойност 14 04 0 лв. плюс начислен ДДС в размер на 2 808 лв. и общо сума за плащане 16 848 лв.

Общата стойност на доставената рапица по така изброените фактури възлиза на 621 540 лв. , върху която е начислен ДДС в размер на 12 4 308 лв. или на обща стойност 74 5 848 лв., заплатени по банков път на два пъти с платежни нареждания от 14.08.2008г.  и 16.09.2008.Г.

Всяка от тези фактури била издадена /съставена/ от доставчика /продавача/ „Корина БГ" ЕАД - Кърджали, съответно подписана от представляващия дружеството. Към този момент представител на дружеството бил свид. Б., който от своя страна бил упълномощил други лица да представляват дружеството вкл.  и да подписват документи от негово име.

От името на получателя /купувача/ т.е. „Кронос Агрохолдинг" АД гр.Сливен всяка от тези фактури била подписана от    поде.    А.    Б.    в    качеството   му   на    представляващ


дружеството, след като същите са му били представени за подпис по установения в дружеството ред за подписване на документи.

Всяка от тези изброени по-горе 8 бр. фактури били осчетоводени по установения в дружеството ред от счетоводителя свид. Й.М., която ги отразила /чрез попълване на съответните данни/ в компютърната счетоводна програма.

Фактурите съответно били отразени и в дневника за покупки, както и в подадените през м.юли и м.август 2008г. два броя справки-декларации по чл.100 ал.1 от ЗДДС, съответно с вх. № 20000948080/14.08.2008г. и вх. № 20000951136/15.09.2008г., с които дружеството упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 308 лв.

Отразяването   на   фактурите   в   дневника   за   покупки,   респ.

включването ставало     по

им  в   справките-декларации   по  чл.100   ал.1   от  ЗДДС автоматичен     път     т.е.     чрез     задействането    на компютърната счетоводна програма от страна на счетоводителя.

Посочените по-горе два брой справки декларации по чл.100 ал.1 от ЗДДС, съответно с вх. № 20000948080/14.08.2008г. и вх. № 20000951136/15.09.2008г. , били подадени на посочените дати -14.08.2008г. и 15.09.2008г. до съответния орган на НАП по електронен път т.е. чрез използване на електронния подпис, издаден на името на свид. З.Х., а реално физическите действия по използване на електронния подпис за подаване на тези документи били осъществени от счетоводителя на дружеството свид.  Й.М..

Доколкото справките-декларации са били подадени по електронен път, в тях липсва подпис /и не е положен такъв/ от представляващия дружеството, а фигурира само името на упълномощеното лице, в случая свид. З.Х., чийто електронен подпис е използван, независимо от обстоятелството, че в действителност друго лице /свид. Й.М./ е извършила фактическите действия по подаването им по електронен път.

банков   път 23.07.2008г., 04.08.2008г.

По   този

По-късно през 2008г., съответно с фактури №№ 177/18.07.2008г. /за 200 тона рапица/, 178/21.07.2008г. /за 250 тона рапица/, 179/22.07.2008г. /за 120 тона рапица/, 180/24.07.2008г. /за 200 тона рапица/, 181/25 . 07.2008г. /за 112,6 тона рапица/, 182/29.07.2008г. /за 15,84 тона рапица/ от своя страна дружество „Кронос Агрохолдинг" АД продало закупената от „Корина БГ" ЕАД - Кърджали рапица на дружество „Интер Агро Транс" ЕООД - Варна, като плащането станало по с   платежни   нареждания   съответно   от   21.07.2008г.,

28.07.2008г.      и

23.08.2008г.,      25.07.2008г.,

В  хода производство

 

начин в края на 2008г. в годишния счетоводен отчет на „Кронос Агрохолдинг" АД в приложения инвентаризационен опис на наличните стоки нямало посочена наличност на стоката рапица, а наред с това не била налице и счетоводна наличност по данни на счетоводните книги на дружеството.

на   както  на  ревизионното,   така  и  на  досъдебното била    извършена    вкл.    и    насрещна    проверка    на

сделката за покупка на рапица т.е. за произхода на доставената с цитираните по-горе фактури рапица.

В тази връзка били изискани и са приложени към материалите по делото международна (инвойс) фактура № 11/10.07.2008г. за доставката на рапица от Италия, с издател респ. продавач /доставчик/ „Глоб Бул" ООД Италия и получател „Корина БГ" АД - Кърджали, протокол на ВОП (вътрешнообщностно придобиване) № 1/10.07.2008 г., международни товарителници (ЧМР) за 4 3 курса с български товарни автомобили от гр.Ксанти, Гърция до гр.Кърджали.

Като превозвач в международните товарителници било посочено дружество „Демо Яв" ЕООД - София /по силата на договор за транспортна услуга от 01.06.2008г. между „Демо Яв" ЕООД и „Глоб Бул" ООД/, а превозът бил осъществен /пак според тези документи/ с 6 товарни автомобила, за които е записано, че са извършили въпросните общо 43 бр. курсове през периода 10 до 18 юли 2008г. и на 21.07.2008г.. Дружеството „Демо Яв" ЕООД, което по документи е извършило превоза от Гърция до гр.Кърджали /където е седалището на „Корина БГ" ЕАД/ не разполагало със собствени транспортни средства. Записаните в товарителниците транспортни средства са товарни автомобили със следните регистрационни номера: РВ 1838 ВК, СМ 5042 АК, С 9054 ХР, С 5010 ХН, СМ 4587 МС и СМ 4162 СМ и са на дружество „Златоград Автотранспорт" АД гр.Златоград с управител и представител свид. П.В.. Тези автомобили са или собствени на дружеството / СМ 4 58 7 МС и СМ 4162 СМ/ или предоставени по договори за лизинг с Ейч Ви Би Хеброс Лизинг АД клон гр. Пловдив / РВ 1838 ВК/, с ДЗИ-Консулт-лизинг" АД гр.София /С 9054 ХР и С 5010 ХН/ или по договор за наем е „Рашко-48" ЕООД гр.Златоград /СМ 5042 АК/ .

По документи тези автомобили извършили превоза на стоката от както от гр.Ксанти, Гърция до гр.Кърджали и от гр.Кърджали до с.Дряново, общ.Тунджа, обл.Ямбол /складовата база на „Кронос Агрохолдинг" АД гр.Сливен/.

Въпросните автомобили, обаче, никога не са били са били предоставяни по какъвто и да било начин /с договор или без такъв/ на дружество „Демо Яв" ЕООД гр.София и съответно не са били използвани за превоза на описаните в товарителниците стоки.

По делото са налични и 43 бр. товарителници за вътрешни превози от гр.Кърджали до с.Дряново, обл.Ямбол, където е базата на „Кронос Агрохолдинг" АД. Според тези документи превозът на рапицата е извършен от същите товарни автомобили в периода от 10 до 18 юли 2008г. и един курс на 21.07.2008г. като превозвач в товарителниците фигурира доставчика на стоката „Корина БГ" АД - Кърджали. Превозът бил извършен за сметка на превозвача „Демо ЯВ" ЕООД - София, като за услугата била издадена фактура с получател „Корина БГ" ЕАД - Кърджали.

Дружество „Демо Яв" ЕООД - София, освен че не разполагало със    собствени    транспортни   средства,    не    притежавало   и   нито

 

 

 


лиценз за обществен превоз на товари на територията на България, нито лиценз за международен превоз на товари в европейската общност.

По тази причина на 01.06.2008г. „Демо Яв" ЕООД - София, представлявано от управителя си свид. В.Р. сключило договор за наем с ЕТ „Сарай 2000" гр.Пловдив, представлявано от собственика и управител свид. С.К. за наемане на 8 бр. товарни автомобила, които са подробно описани в договора и са различни от тези, посочени както в международните, така и във вътрешните товарителници. Същевременно между двете фирми има и договор от 01.01.2008г. за предоставяне на работници от ЕТ „Сарай 2000" гр.Пловдив на „Демо Яв" ЕООД гр.София, както и изготвен поименен списък на тези работници.

От направеното в хода на разследването запитване до Интерпол-Гърция се установило, че в гр.Ксанти няма адрес „DEMOKRATIS", където би следвало да се намира склада, посочен като място, от където се е натоварила стоката от Гърция за България.

От извършената проверка в информационните масиви на МВР, се установява, че за периода 01.07.2008г. - 31.07.2008г. няма въведени данни за задгранични пътувания на товарните автомобили „превозили" рапицата от Гърция до България, т.е. автомобилите не са извършвали международни превози както е посочено в международните товарителници.

В резултата на изпълнената от италианските съдебни власти молба за правна помощ се установява, че „Глоб Бул" ООД няма работници, представители или охрана в така посочения склад в Гърция, а в капитала на „Глоб Бул" ООД към 10.07.2008г. (когато по документи „Корина БГ" АД е платила за „закупеното" количество рапица на „Глоб Бул" ООД по банков път сумата 34 8 983,20 евро, съгласно издадената фактура № 11 от тази дата) няма постъпили суми в посочения в тази фактура размер.

Тези обстоятелства и факти установяват неверността на фактури № 1/10.07.2008г., № 2/11.07.2008г., № 3/14.07.2008г., № 4/15.07.2008г., № 5/16.07.2008г., № 6/17.0 7 . 2008г., № 7/18.07.2008г.  и № 8/21.07.2008г.  издадени от „Корина БГ" АД.

Според заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза осемте броя фактури /№ 1/10.07.2008г., № 2/11.07.2008г., № 3/14.07.2008г., № 4/15.07.2008г., № 5/16.07.2008г., № 6/17.07.2008г., № 7/18.07.2008г. и № 8/21.07.2008г./ с издател фирма „Корина БГ" АД - Кърджали не отразяват вярно описаните стопански операции, липсват доказателства за прехвърляне на собствеността и не е налице данъчно събитие, съгласно чл.24 от ЗДДС, както и че в резултат на водената счетоводна отчетност от страна на „Кронос Агрохолдинг" АД, поради неспазване на законовите принципи на водене на счетоводство по чл. 4 от Закона за счетоводството и ползването на счетоводни документи, в които има невярно отразени обстоятелства е приспаднат неследващ се данъчен кредит в  размер  общо  на   124   308  лв.,   съответно  121 500  лв.   за  м.юли

 

 

2008г. и 2 808 лв. за м. август 2008г. по справките-декларации по чл.100 ал.1 от ЗДДС за съответните месеци - вх. № 20000948080/14.08.2008г.  и вх.  № 20000941136/15.09.2008г.

Според заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, с оглед на проверената от вещото лице цялостна счетоводна документация, описаните по-горе 8 бр. фактури, издадени от „Корина БГ" АД гр.Кърджали, вътрешни и международни товарителници, протокол от ВОП, декларации за произход, приемо-предавателни протоколи, ,стокови разписки, дневници за записване на постъпилата рапица са оформени съгласно Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, което наред с извършените реални плащания както от „Корина БГ" АД към „Глоб Бул" ООД, така и от „Кронос Агрохолдинг" АД към „Корина БГ" АД, се обосновава извод за реално осъществена стопанска дейност -покупка на рапица, заприходена в складовата база в с.Дряново и продадена впоследствие на „Интер Агро Транс" ЕООД гр.Варна.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия А.Б.; показанията на свидетелите З.Х., Й.М., П.В., З.Х., С.К., Х.Б., Б.О., М.Л., Б.С., Д.Д. /прочетени по реда на чл.281 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 предл.1 от НПК/, Б.Г., С.В., Д.Г., В.А., В.Р. и И.П. /прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.З от НПК/; заключенията на вещите лица по първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи; писмените доказателствени материали - съдържащи се в приложеното досъдебно производство и тези приобщени от съда в хода на съдебното следствие.

Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимия А.
Б., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството
си на доказателствено средство като всички останали
доказателствени средства, тези обяснения представляват и
основно средство за негова защита, още повече, че той в най-
голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не
отговарят
                 на               действителността.                 Преценявайки                тези

доказателствени материали съдът направи извода, че това не може да става формално и еднозначно т.е. изцяло да се кредитират или изцяло да се отхвърлят като недостоверни тези обяснения само и единствено с оглед на качеството на лицето, което ги е депозирало.

Предвид направените по-горе уговорки, които са принципни, настоящият съд намира, че като цяло би следвало да се кредитират     в     обясненията     на     подсъдимия     А.     Б.,

 

 

 

 

 депозирани от него в с.з., доколкото същите принципно се подкрепят от останалия доказателствен материал, не му противоречат и са относими към предмета на доказване. В тази връзка следва да се има предвид обстоятелството, че те не са подробни и отнасящи се до всички обстоятелства по фактите на обвинението, но все пак допринасят за изясняването на съществените обстоятелства включени в него и с важната уговорка доколкото представляват възпроизвеждане на факти и обстоятелства от действителността, възприети от подсъдимия, а не само отразяват собствената преценка на този подсъдим относно това дали е извършил незаконосъобразни действия или не.

В този смисъл следва да се кредитират обясненията на подсъдимия А.Б. по принцип /и доколкото представляват възприети от него факти от действителността, а не субективна преценка за действия или събития/ и в основната си част, тъй като в тази им част, макар и да представляват негова защитна позиция, същите не се опровергават от останалия доказателствен материал. Основната теза в тази защитна позиция се свежда до това, че той не е подписвал въобще, нито е подавал или се е разпореждал да бъдат изготвени и респ. подадени в НАП справки декларации с невярно съдържание /които на практика са подавани от други лица и по електронен път/, нито да е съставял или използвал документи с невярно съдържание - въпросните осем броя фактури, издадени от „Корина БГ" ЕАД гр.Кърджали. По отношение на тези фактури подсъдимият заявява, че са му били представени за подпис и той ги е подписал, като не е било негова работа да проверява дали действително има реална доставка. По отношение на сделката с рапицата изразява мнение, че същата е реална, тъй като няма откъде да бъде взета за да бъде продадена впоследствие на дружеството от гр. Варна, но в тази им част обясненията на подсъдимия не биха могли да се преценяват като доказателствено средство, тъй като се касае не са възпроизвеждане на факти и обстоятелства от действителността, а за мнение и логическо предположение.

Обясненията на подсъдимия в кредитираната им част не само не противоречат на останалия доказателствен материал, но и се подкрепят от него вкл. от показанията на разпитаните свидетели З.Х. и Й.М. относно организацията на работа и счетоводство в дружеството, начина на осчетоводяване на различните стопански операции и съответно деклариране пред органите на НАП, правомощията и реалните действия на представляващия дружеството и възможността същия реално да следи всяка една доставка.

кредитират по делото в  различна

Съдът намира, че принципно следва да се показанията на по-голяма част от разпитаните свидетели, доколкото същите са относими /макар и степен/ към предмета на доказване по това дело и допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него, тъй като тези показания не противоречат на останалия доказателствен материал, а и се допълват взаимно.

 

 

 

 

Показанията на свидетелите З.Х. и Й.М. по принцип следва да се кредитират, тъй като са подробни, последователни и непротиворечиви, като същевременно следва да се държи сметка, че все пак работят в дружество, чиито собственици или ръководители са или подсъдимия, или негови близки. Независимо от тази уговорка, доколкото от съдържанието на техните показания и от наличните други доказателства, не би могло да се постави под съмнение достоверността на твърдяното от тях, същите следва да се кредитират, още повече, че са в много голяма степен относими към предмета на доказване. Чрез тях се установяват важни обстоятелства, свързани с организацията на работя в „Кронос Агрохолдинг" АД, установения ред за осчетоводяване на извършените стопански операции и съответно за декларирането на същите пред органите на НАП, правомощията и фактическата дейност на представляващото дружеството лице и реалната възможност той да следи за всяка една отделна сделка респ. покупка или продажба. Чрез показанията на тези свидетели, обаче, не би могло да се установява обстоятелството дали въпросните доставки са били реални, доколкото те работят само с документи, които получават по различен път вкл. и от базата в с.Дряново, обл.Ямбол, която се намира на място различно от местоработата им - офиса на дружеството в гр.Сливен.

Следва да се кредитират показанията на свидетелите П.В., З.Х. и Б.О., които са подробни, обстоятелствени, последователни и непротиворечиви. Относими са към предмета на доказване. Първият свидетел е управител и представител на „Златоград Автотранспорт" АД гр.Златоград, чийто товарни автомобили са посочени в международните и вътрешните товарителници т.е. че с тях е осъществен транспорта на рапицата от гр.Ксанти, Гърция до гр.Кърджали и след това от гр.Кърджали до с.Дряново, обл.Ямбол. Той категорично заявява, че дружеството не е предоставяло товарни автомобили на „Демо Яв" ЕООД гр.София. Вторият свидетел е предоставил под наем товарен автомобил на „Златоград Автотранспорт" АД гр.Златоград с регистрация СМ 5 042 АК, който фигурира като един от автомобилите, с който е извършват превоз на рапица. Третият свидетел е един от шофьорите в „Златоград Автотранспорт" АД гр.Златоград, който през посочения период от време е управлявал товарен автомобил С 5010 ХН /който също фигурира като един от автомобилите, с който е извършван превоз на рапица/ и категорично заявява, че не е извършвал такива курсове нито в страната, нито в чужбина и въобще не е превозвал зърнени култури, а автомобилът изобщо не е пригоден за това, тъй като е самосвал.

Следва да се кредитират и показанията на свидетелите С.К., Б.Г., Д.Г. и С.В., които са подробни, обстоятелствени, последователни и непротиворечиви. Относими са към предмета на доказване. Първият свидетел е собственик и управител  на  ЕТ  „Сарай  2000"  гр.Пловдив,   който  е

 

 

 

 

 


имал лиценз за извършване както на вътрешни, така и международни превози на товари и е сключил договор на 01.06.2008г. за предоставяне на товарни автомобил под наем на дружество „Демо Яв" ЕООД гр.София /автомобилите са описани в договора и са различни от тези записани както в международните, така и във вътрешните товарителници за превоза на рапицата/. Останалите свидетели са шофьори в ЕТ „Сарай 2000" гр.Пловдив и са управлявали част от посочените в договора товарни автомобили през цялата 2 008г. Те също фигурират в списъка към договора между двете фирми от 01.01.2 008г. за предоставяне на работници. Заявяват, че са пътували до Гърция, но не са превозвали рапица или други зърнени култури, тъй като автомобилите не са били пригодени за това, както и че не са осъществявали превози до с.Дряново,  обл.Ямбол.

Следва да се кредитират и показанията на свид. М.Л., който е работил като главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен и е изготвил ревизионен акт № 200900014/20.03.2009г. , с който на „Кронос Агрохолдинг" АД гр.Сливен е отказано правото на данъчен кредит по изброените по-горе осем броя фактури за доставка на рапица от „Корина БГ" АД и е определено допълнително задължение за внасяне на ДДС в размер на 124 308 лв. Този ревизионен акт е бил отменен с решение № 60/28.01.2010г. по адм.дело № 879/2009г. на Административен съд гр.Бургас. Показанията на този свидетел са подробни, последователни и непротиворечиви. Относими съм към предмета на доказване, доколкото касаят обстоятелства, които той е възприел при извършената от него проверка /респ. при насрещните проверки/, но не и по отношение на преценката за това дали доставката реално е извършена или не. По отношение на последното твърденията на свидетеля не представляват възпроизвеждане на възприети от него факти и обстоятелства, а субективна преценка и мнение относно характера на определени събития или действия.

Няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Б.С., В.Р. и В.А., доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал и са относими към предмета на доказване т.е. реално допринасят за изясняването на конкретни факти и обстоятелства по делото. Последната уговорка е поради това, че показанията на тези свидетели в по-голямата си част са общи и неконкретни. Чрез тях се възпроизвеждат факти и обстоятелства по принцип, като тези свидетели заявяват, че не се спомнят конкретни събития или действия или подробности относно тях. Първата свидетелка е била собственик на „Демо Яв" ЕООД гр.София, но заявява, че с конкретната дейност и управление се е занимавал свид. В.Р.. Той от своя страна също изнася твърдения по принцип, без конкретика и подробности вкл. по отношение на наемането на транспортни средства и извършването на превоза на . рапица. Третата свидетелка е била управител на дружество „Валтрейдгруп" ЕООД,  за което се твърди,

 

 

 

 

 

 

че е имало наета складова база в Гърция и делови отношения с „Глоб Бул" ООД и „Корина БГ" ЛД. Нейните показания също са общи и без конкретика по отношение на обстоятелствата свързани с действителността на договорите и взаимоотношенията с посочените фирми и събития.

По отношение на показанията на свид. Х.Б., изпълнителен директор и представител на „Корина БГ" АД гр.Кърджали, преценката следва да бъде подобна на тази на показанията на непосредствено по-горната група свидетели т.е. следва да се кредитират частично и доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал и са относими към предмета на доказване - допринасят за изясняването на важни обстоятелства от него. В частта им, в която се възпроизвеждат обстоятелства, които принципно се установяват и по друг начин /най-вече чрез писмени доказателства/ на показанията на този свидетел няма пречка да се даде вяра. В по-голямата им част, обаче, показанията са общи, неконкретни, колебливи, с допуснаке на уговорки и условности, изобилстващи от твърдения, че свидетелят не си спомня конкретни факти или не е сигурен в тях. Впрочем, това наложи провеждането и на допълнителен разпит на този свидетел, при който също не бе постигнат успех в усилията да се доизяснят и конкретизират обстоятелствата свързани със закупуването на рапицата от „Глоб Бул" ООД, нейния транспорт и продажбата й на „Кронос Агрохолдинг" АД. Тази липса на конкретика и на спомени у свидетеля за конкретните обстоятелства е напълно обяснима с това, че в противен случай той би уличил себе си в извършването на действия, които не са съвсем законосъобразни. Поради тази причина в тази им част няма как тези показания да бъдат кредитирани.

Няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свид. Д.Д., депозирани в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 от НПК, тъй като в с.з. той изрично заяви, че не желае да бъде разпитват респ. да свидетелства. Съдът прецени като неоснователни посочените от него причини, че би уличил себе си в извършването на престъпление, тъй като е обвиняем по друго наказателно производство за сходни деяния, нямащи връзка с настоящото наказателно производство. Прочетените показания на този свидетел следва да се кредитират доколкото са относими към предмета на доказване т.е. допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него - за дружество „Глоб Бул" ООД, Италия, за отношенията с други дружества и лица. Прави впечатление, че и този свидетел не си спомня някои конкретни факти,   както и подробности относно осъществени сделки.

Съдът намира, че следва да изключи от доказателствения материал по делото показанията на свид. И.П., които също бяха прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.З от НПК /става въпрос за показания депозирани в досъдебното производство пред съдия-следовател в Италия по изпълнена молба за международна правна помощ/.     Принципно    няма    пречка    такива    показания    да    бъдат


 

 

приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като са депозирани пред съдебен орган макар и в чужда държава. В конкретния случай, обаче, е основателно възражението на защита на подсъдимия, че по делото действително не са положени всички възможни усилия за призоваване на лицето в чужбина /в България той е търсен многократно и не  е  намерен  на  постоянния  си  адрес/. От  друга страна, по същество неговите показания не са относими към конкретното дело, тъй като той е бил разпитван и по обстоятелства касаещи други сделки, предмет на друго наказателно производство.

По   отношение на заключенията на вещите лица по първоначалната и повторната съдебно-оценителни експертизи,  съдът  намира, че същите принципно следва да се кредитират, но само и до колкото в тях се съдържат констатации и изводи относно конкретни факти, събития и действия, а не тяхната преценка от гледна точка на редовност и законосъобразност.

Заключенията и на двете експертизи съдържат / макар и противоречащи си едно на друго/ изводи за законосъобразността на извършените действия съпътстващи сделката с рапицата и редовността на изготвените в тази връзка документи включително съставените фактури и подадените декларации. Тези изводи, обаче, касаят правната преценка /реалност на доставката, истинност на декларациите, вярност на фактурите, наличие на право на данъчен кредит и други/ на извършените действия и съставените/ използвани/ документи и е недопустимо вещите лица да дават заключения по тях. В този смисъл, в тези им части заключенията на експертизите изобщо не следвв да се осъждат, а следва да се изключат от доказателствения материал. В останалата им част, доколкото не се съдържа правна преценка, няма пречка тези заключения да бъдат кредитирани, тъй като чрез тях се изясняват обстоятелства свързани с документалното и счетоводното обосноваване на извършената сделка.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали приобщени чрез прочитането им по реда на чл.2 83 от НПК. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него. Доколкото голяма част от извършеното като действия е било оформено документално, а и тъй като се касае за процедури, които са формално уредени в съответните нормативни актове, за изясняването на тези обстоятелства от съществено значение са съдържащите се в делото писмени доказателства относно провеждането на тези процедура, респ. извършените от участващите в цялата процедура лица действия материализирани както в извършването на определени физически действия, така и в издаването или подписването на съответните документи - участие в съответните търговски дружества, изготвяне и подписване на документи във връзка с дейността на тези дружества сключването на договори, издаването на фактури и други съпътстващи  реализирането  на  сделката  документи  и  т.н.   В  тази

 

 

 

 

 

 

 

 

връзка за настоящият съд обсъди с особено внимание писмените доказателства приложени в досъдебното производство и документиращи именно тези действия вкл. ревизионния акт и цялата преписка към него, документи свързани с участието в различни търговски дружества, справки и други доказателства за собственост, инкриминираните фактури и справки-декларации по ЗДДС и т.н.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

По делото не се установи по несъмнен и категоричен начин,
че поде. А.Б. и извършил престъплението, за което е
обвинен както е обвинителния акт, така и по реда на чл.287 ал.1
от НПК чрез изменение на обвинението в хода на съдебното
следствие, поради което съответно следва да бъде признат за
невиновен в това, че през периода 10.07.2008г. - 15.09.2008г. в
гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, като
представител на „Кронос Агрохолдинг" АД - Сливен е избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 124
308, 00 лв. , като е потвърдил неистина в подадени пред НАП -
офис
                  гр.Сливен                  справки-декларации                   с                 вх.                

20000948080/14.08.2008г. и вх. № 20000941136/15.09.2008г. изискващи се по силата на чл.125 от ЗДДС, използвайки документи с невярно съдържание фактура № 1/10.07.2008г., фактура № 2/11.07.2008г., фактура № 3/14.07.2008г., фактура № 4/15.07.2008г., фактура № 5/16.07.2008г., фактура № 6/17.07.2008г. , фактура № 7/18.07.2008г. и фактура № 8/21.07.2008г. издадени от „Корина БГ" АД - Кърджали при водене на счетоводство, като доказателства, че са сключени сделки по тях, както и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 124 308 лв. и следва да бъде оправдан по повдигнатото срещи него /изменено по реда на чл.287 ал.1 от НПК/ обвинение по чл.2 55 ал.З вр. ал.1 т.2 предл.1 т.6 предл.2 и т.7 вр. чл.2 6 ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че към момента на подаването на справките декларации по ЗДС - вх. № 20000948080/14.08.2008г. и вх. № 20000941136/15.09.2008г., поде. А.Б. вече не е бил изпълнителен директор респ. представител на дружеството „Кронос Агрохолдинг" АД гр. Сливен т.е. не може и не следва да бъде ангажирана отговорността му в случай, че в посочените справки-декларации са отразени неверни обстоятелства.

По времето, когато са били подадени тези справки-декларации вече друго лице, а не подсъдимия е бил представител на дружеството и като такъв именно това друго лице носи отговорност и има задължение да осигури истинност на декларираните обстоятелства.

В конкретния случай има и допълнителни обстоятелства, свързани с факта, че цитираните справки-декларации не са били подавани физически,   а по електронен път респ.  не са подписвани

 

 

 

 

 

 с физически положен подпис на съответното длъжностно лице, представляващо дружеството, а чрез използването на електрорен подпис. По делото е установено, че справките-декларации се генерират автоматично от използваната компютърна счетоводна програма въз основа на въведените в нея първични счетоводни документи /в случая цитираните по-горе 8 бр. фактури, издадени от „Корина БГ" АД гр.Кърджали за доставката на рапица/, след което съответния счетоводител /в случая свид. Й.М./ ги е изпратила по електронен път до органа на НАП, използвайки електронния подпис на колежката си свид. З.Х.. Следователно на практика съставянето и подаването на справките-декларации е станало без каквото и да било участие на представляващото дружеството лице - съответния изпълнителен директор към времето на подаването им.

Съдът не възприема тезата на прокуратурата, че поде. Б. следва да носи отговорност, тъй като справките-декларации са подадени с електронния подпис на свид. З.Х. /тя е посочена и като упълномощено лице в самите справки-декларации/, а тя е била упълномощена от подсъдимия с издадено по-рано от него пълномощно т.е. тя е действала въз основа на предоставена й от подсъдимия по-рано представителна власт, което от своя страна ангажира отговорността му за не/вярността на декларираните обстоятелства.

При положение, че към датата на извършване на съответното действие /в случая изготвянето и подаването на справките-декларации по ЗДДС/ подсъдимият вече не е бил представител на дружеството т.е. не е имал правомощието да го представлява и управлява, няма как да му бъде вменено на него задължение за вярно деклариране респ. отговорност в случай на невярно деклариране. Следва да се има предвид и това, че пълномощното е изготвено още през 2005г. и е общо, а не за подаването на конкретните справки-декларации.

Обвинението против поде. А.Б. е за престъпление по чл.2 55 ал.3 вр. ал.1 т.2 предл.1 т.6 предл.2 и т.7 вр. чл.2 6 ал. 1 от НК т.е. че е избегнал плащането на данъчно задължение като е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС, използвайки документи с невярно съдържание /описаните фактури/ при водене на счетоводството като доказателства, че са сключени сделки по тях, както и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит т.е. посочени са три форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 от НК.

По отношение на първото изпълнително деяние потвърждаване на неистина в подадена декларация /чл.255 ал.1 т.2 предл.1 от НК/ , безспорно е установено, че подсъдимият нито е попълнил /изготвил/, нито е подписал, нито е подал такава декларация, доколкото към момента на изготвянето и подаването той не е бил представител на дружеството и не е имал правомощието да декларира каквото и да било от името на дружеството, нито фактически го е сторил /независимо, че не е бил вече представител на дружеството/.

 

 

 

 

Същото се отнася и за третото изпълнително деяние -приспадане на неследващ се данъчен кредит /чл.255 ал.1 т.7 от НК/, тъй като приспадането се осъществява със справката-декларация, а същата е подадена не от подсъдимия и по време, когато той не е бил представител на дружеството.

По отношение на второто изпълнително деяние използването на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството /чл.2 55 ал.1 т.б предл.2 от НК/, съдът намира, че и тази форма в конкретния случай не е осъществена. По-нататък ще стане въпрос дали фактурите са с вярно или невярно съдържание, но по делото е установено по несъмнен начин, че с оглед на създадената организация на работа и счетоводно отчитане в дружеството, не може да се обоснове извод, че подсъдимият е знаел в конкретния случай дали сделката е реална т.е. дали има действителни доставки на рапица респ. дали фактурите отразяват вярно това обстоятелство или документират нещо, което не се е случило в действителност. Фактурите са били изготвени от лице от „Корина БГ" АД гр.Кърджали /свид. Балкаджиев или упълномощено от него лице/ като доставчик по сделката. Съгласно установения в дружеството ред те са били представени на подсъдимия за подпис /по времето когато той действително е бил представител на дружеството/ наред е други документи, които той ежедневно подписва, и съответно той ги е подписал рутинно. Подсъдимият не е имал реалната възможност да провери дали действително има извършени доставки на рапица, още повече, че мястото на доставка не съвпада с работното място на подсъдимия. След подписването на фактурите, същите са постъпили по каналния ред в счетоводството и са били обработени от съответния счетоводител т.е. подсъдимият очевидно не е лицето, което води счетоводството. Свид. Й.М. е категорична, че никога поде. Б. лично не й е носил фактури или други документи за осчетоводяване.

Липсват доказателства, от които може да се направи извод, че подсъдимият пряко и непосредствено е участвал в сделката, респ. че е бил запознат в детайли е нея и я е следял, за да се обоснове извод, че е бил наясно има ли реална доставка или не. В тази връзка не е без значение и обстоятелството, че договорът за покупко-продажба на рапица с „Корина БГ" АД е сключен от страна на „Кронос Агрохолдинг" АД не от подсъдимия, който към 01.07.2008г. все още е бил представител на дружеството, а е подписан от друго лице - А.А.А., който е следващия представляващ дружеството. Последното дава основание да се направи извод, че Ангелов, а не поде. Б. е бил наясно с конкретните подробности по тази сделка. В допълнение към това съображение е и обстоятелството, че именно Ангелов е посочен като МОЛ в складовите разписки, с които по документи рапицата е постъпила в складовете на дружеството в с.Дряново. Ангелов е и лицето, което е подписало декларациите за произход при продажбата на рапицата от „Кронос Агрохолдинг" АД на „Интер Агро Транс" ЕООД гр.Варна.


 

 

Освен това, по начина по който е формулирано обвинението става ясно, че тази форма на изпълнителното деяние е свързана с изпълнителното деяние по чл.2 55 ал.1 т.2 от НК т.е. с невярното деклариране и доколкото категорично подсъдимият не е извършил такова деклариране /по изложените по-горе съображения/, очевидно е, че деянието му не е съставомерно и по отношение на изпълнителното деяние по чл.255 ал.1 т.б от НК.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна /изложено подробно по-горе/ и въз основа на наличните по делото доказателствени материали /също коментирани подробно по-горе/, настоящият съд приема, че реална доставка на рапица по цитираните по-горе 8 бр. фактури като количества, време и място на доставка,   транспорт и т.н.  в действителност не е имало.

Вярно е, че по делото съществуват многобройни документи, чието предназначение е да удостоверят и обосноват реалността на сделката респ. извършените доставки - международна /инвойс/ фактура, протокол за ВОП, международни товарителници /удостоверяващи транспорта на рапицата от Гърция до Кърджали/, вътрешни товарителници /удостоверяващи транспорта от Кърджали до базата в с.Дряново/, пътни листи на товарните автомобили, приемо-предавателни протоколи, фактури /инкриминираните 8 бр./, стокови разписки за приемането на рапицата в складовете в с.Дряново, фактури за продажба на рапицата на „Интер Агро Транс" ЕООД гр.Варна, кантарни бележки за изнасяне на рапицата от складовете в с.Дряново, банкови и други платежни документи /удостоверяващи извършени плащания/.

Всички тези документи установяват /каквото е и действителното им предназначение/ осъществяването на сделката респ. реалното изпълнение на доставките, но това е само формално и привидно редовно от външна страна поради следните съображения:

По делото е установено по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели П.В., С.К., Б.О., Б.Г., Д.Г. и С.В., както и от наличните писмени доказателства в тяхна подкрепа, че товарните автомобили, с които в цитираните документи /товарителници, пътни листи/ се твърди, че е извършен превоза, изобщо не са напускали страната и не са извършвали такива превози, както и че не са извършвали превозите до складовата база в с.Дряново.

Преглеждайки внимателно писмените доказателства /особено пътните листи и складовите разписки, а вътрешните товарителници/ прави впечатление, че същите са съставени по начин, поставящ под съмнение факта дали реално отразяват извършените операции и действия - написани са от едно и също лице, по един и същи начин и може би по едно и също време. В част от тях липсват определени реквизити, подписи и печати. Така в нито един от пътните листи не е посочен водача на автомобила.  Липсват подписи в приемо-предавателните протоколи.


Изследвайки въпроса за извършените плащания по сделката, прави впечатление обстоятелството, че всъщност най-напред е платило последното дружество, а именно „Интер Агро Транс" ЕООД гр.Варна, което е привело на „Кронос Агрохолдинг" АД по банков път с платежни нареждания съответно от 21.07.2008г., 23.07.2008г., 23.08.2008г., 25.07.2008г., 28.07.2008г. и 04.08.2008г. т.е. почти веднага след извършването на доставките. „Кронос Агрохолдинг" АД гр.Сливен, от своя страна, плаща на „Корина БГ" АД гр.Кърджали също по банков път на два пъти с платежни нареждания от 14.08.2008г. и 1б.09.2008г. т.е. доста по-късно от доставките. „Корина БГ" АД гр.Кърджали пък плаща на „Глоб Бул" ООД, Италия още по-късно - по банков път с два превода - на 18.08.2008г. /328 339,83 лв. и на 1б.09.2008г. /354  427,68 лв./.

Сами по себе си тези плащания са напълно редовни и липсва нарушение на закона, но така преценени заедно, а и в съвкупност с останалия доказателствен материали и изложените други съображения, позволяват да се направи и обоснове извод за нереалност на сделката респ. на описаните в коментираните документи доставки на рапица, в конкретния случай от гр.Ксанти до гр.Кърджали и от гр.Кърджали до с.Дряново.

По делото не се спори, че в складовата база в е.Дряново, обл.Ямбол действително е имало определена наличност на стоката рапица, но с оглед на коментираните по-горе доказателства следва да се приеме, че произходът на тази стока не е от коментираната тук сделка между „Корина БГ" АД гр.Кърджали и „Кронос Агрохолдинг" АД гр.Сливен. Всъщност обстоятелството дали такава стока е имало в наличност в складовата база на дружеството по никакъв начин не обосновава извода, че произхода й е от въпросната сделка.

При това положение, след като доказателствата по делото установяват, че реално доставка не е имало, фактурите /посочените по-горе 8 бр./ действително са с невярно съдържание и съответно декларираните обстоятелства в справките-декларации са неистински.

Независимо от това обстоятелство, обаче, по съображенията изложено по-горе относно качеството на подсъдимия като представител на дружеството до 11.08.2008г. и липсата на доказателства той да е знаел за неверността на съдържанието на фактурите респ. за фиктивността на доставките, настоящият съд стигна до извода за необходимостта поде. А.Д.Б. да бъде оправдан по повдигнатото /изменено по реда на чл.287 ал.1 от НПК/ срещу него обвинение по чл.255 ал.З вр. ал.1 т.2 предл.1 т.б предл.2 и т.7 вр.  чл.2 6 ал.1 от НК.

В хода на производството пред СлОС беше предявен и съответно приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Министъра на финансите на Република България и представител на държавата против подсъдимия А.Д.Б., с който се претендира обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 124 308 лв.,   ведно

 

 

 

 

 

 

 със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираната сума.

С оглед признаването на поде. А.Б. за невиновен в извършването на престъплението по чл.255 ал. 3 вр. ал.1 т.2 предл.1 т.б предл.2 и т.7 .вр. чл.2 6 ал.1 от НК., съдът прецени, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на този подсъдим за непозволено увреждане и следователно по отношение на него предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: