М О Т И В И

към Присъда № 23/31.10.2017г. по НОХД № 346/2017г. по описа на Сливенски окръжен съд

Съдебното производство е образувано по повод на внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт вх.№ 1053/2017г., пор.№ 60/2017г. на ОП – Сливен, против Д.С. ***, за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия Д.С.В. така както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства в досъдебната и съдебна фаза на процеса, като счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Прави анализ на доказателствата по делото, събрани в досъдебната и съдебна фаза на процеса, включващи свидетелски показания на разпитаните полицейски служители, както и писмените доказателства. Обосновава, че обвинението почива и на показанията на свид.Г.Б., макар и противоречиви, при внимателния им прочит се потвърждава обвинителната теза. Анализира показанията на свид.Б. и посочва, че противоречията в показанията му свързани най-вече с проведената с него беседа от полицейските служители, които противоречия са преодолени с разпит на тези служители. Акцентира, че полицейските служители имали чисто оперативна информация, че подс.В. се занимава с дейност, забранена от закона, свързана с наркотични вещества. Посочва, че и самият подсъдим в обясненията си сочи, че в минал период е употребявал наркотични вещества от категорията на процесните. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание за извършеното от него деяние по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок към максималния размер, предвиден в чл.66 от НК, а именно около четири години, както и да се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба към минималния размер.

Подсъдимият В., лично и чрез защитника си адв.С. ***. оспорва обвинението. Подсъдимият Д.С.В. не се признава за виновен. Подсъдимият и защитниците му дадоха съгласие да не се провежда разпит на вещото лице М.М., изготвила експертното заключение по физико-химическата експертиза на ДП, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на това експертно заключение. Изразеното съгласие беше одобрено от съда с протоколно определение. По този начин съдебното следствие протече по реда на чл.373 ал.1 от НПК. Подс.В. даде обяснения в с.з., като твърди, че никога не е продавал на свид.Г.К.Б. и на никой друг наркотични вещества. Заявява, че повече от половин година не употребява наркотици, а преди това е употребявал синтетични наркотични вещества - метамфетамин, които нарича „пико“. Обяснява, че на 08.03.2017г. се е видял със свид.Б., който бил видимо притеснен или приел наркотични вещества. Твърди, че в свид.Б. е имало наркотични вещества, тъй като му е предложил да го почерпи. Подсъдимият В. е категоричен, че никога не е слагал наркотични вещества в разпределителната кутия, в която са открити процесните наркотици. Когато е употребявал наркотици, това е било в компания, събирали са пари, давали са ги на свидетеля Б., той ги е купувал и са ги употребявали в квартирата на този свидетел, намираща се близо до жилището на подсъдимия. Обяснява, че не е виждал свид.Б. да крие наркотици в тази кутия.

Защитникът на подсъдимия заявява, че досъдебното производство е започнало след получаване на оперативен сигнал от свидетеля С., който е разпитан от разследващ полицай. Посочва, че е имало информация срещу подсъдимия В. за продажба на наркотични вещества. Заявява, че представителя на държавното обвинение напълно кредитира свидетелските показания на полицаите, а той като защитник на подсъдимия подлага на съмнение всяка тяхна дума, като всички процесуално-следствени действия, извършени от оперативните работници, са незаконни. Посочва, че при извършване на личния обиск на задържаното лице – свидетеля Б., му е извършена психическа манипулация и същият е задържан, въпреки че у него не са намерени вещи и предмети, забранени от закона. Посочва, че свид.Б. е задържан, манипулиран, уговарян и е разпитан на следващия ден като свидетел, т.е. свид.Б. е изпълнил уговорката с полицаите, които са му казали да разкаже каквото се иска от него или ще лежи в ареста. Акцентира на показанията на свид.Б., като посочва, че същият е давал четири пъти показания, в които обяснява различни версии за пребиваването си в гр.Сливен. Поради това, защитата на подсъдимия навежда извода, че в показанията на свид.Г.Б. се твърди неистина и този свидетел преразказва думите на полицаите и подробните му показания относно кутията, в която са намерени наркотиците, са манипулирани. Сочи, че процесните наркотични вещества са намерени в кутия, която е отворена и достъпа до нея е свободен и по откритите наркотици не е намерена биологична следа, както и пръстови отпечатъци от подсъдимия. Твърди, че няма доказателства за това, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, освен разпитите на полицейските служители в съдебно заседание, на които не следва да се дава вяра. Посочва, че предвид различните показания на свид.Б. трябва да се обоснове кое се приема за достоверно и кое не, и когато този свидетел се отрече три пъти от показанията си, следва да не му се вярва. Защитникът оспорва начина на събиране и на документиране на доказателствата и сочи, че няма нито едно доказателство, което да води до съмнение, че подсъдимият В. има отношение към процесните наркотични вещества. Сочи, че свид.Б. не говори истината, същият има криминално минало, предвид което е манипулиран, не е разпитан веднага, а е задържан и след това е заведен за разпит. Посочва, че свид.Б. пред настоящия състав се е отказал от показанията си. Прави извод, че доказателствата са компроментирани и подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, за да бъде правилна и законосъобразна присъдата.

От извършения анализ на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие, преценени поотделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.С. ***, заедно с майка си и мъжа на майка му. Подсъдимият работи като търговец, разведен е, със средно образование, не е осъждан.

Свидетелят Г.К.Б. и подсъдимият В. се познавали от 2010г.-2011г., когато свид.Б. купувал наркотични вещества от вида на процесните, от подс.В.. На 08.03.2017г. свид.Б. и подс.В. осъществили връзка помежду си в социалните мрежи – във Фейсбук. Свид.Б. заедно със свид.П.Г.М. и Х.Д.Х. решили около 13.30ч. на 08.03.2017г. да пътуват от с.Г. до гр.Сливен с лек автомобил, използван и управляван от свид.Б.. Последно, свид.Б. се виждал с подс.В. есента на 2016г., когато свидетелят взел наркотично вещество от подсъдимия. След това подсъдимият заминал за чужбина и се завърнал в края на февруари 2017г. При осъществената връзка на 08.03.2017г., подсъдимият насочил свидетеля Б. за мястото на срещата им – автоморга, находяща се срещу бензиностанция „Геомекс“ в гр.Сливен. Двамата свидетели и Х. пристигнали около 14.00ч. в гр.Сливен на определената среща с лек автомобил „Деу“, управляван от свид.Б.. Свид.М. знаел, че свид.Б. искал да си купи наркотично вещество и по-точно метамфетамин. На уговорената среща свид.Б. слязъл от автомобила и отишъл при подс.В., който бил сам с мотор. Подс.В. помолил свид.Б. да го бутне, за да приведе в движение мотора и да тръгне с лекия си автомобил и да го чака пред блока, в който живеел в кв.“Д.Г.“ – бл.23. Свид.Б. помогнал на подсъдимия, като бутнал мотора му и около 14.10ч.-14.15ч., с управлявания от него автомобил, пристигнал пред бл.23 на кв.“Д.Г.“. В автомобила били свид.П.М. и Х.Х., но те отново не слезли от автомобила. Свидетелят Б. слязъл от автомобила и се качил в апартамента на подсъдимия, а именно ********, седми жилищен етаж в кв.“Д.Г.“. Преди това подс.В. бил пристигнал пред блока, в който живеел и се прибрал в жилището си. Свид.Б. знаел, че подс.В. в разпределителна кутия, намираща се на стълбищната площадка, вдясно от входната врата на апартамента, обитаван от подсъдимия, на височина около 2.10 метра от пода на стълбищната площадка, държал и изкарвал полиетиленов плик с наркотично вещество – метамфетамин. Свид.Б. стигнал до входната врата на апартамента, обитаван от подсъдимия, почукал и подсъдимият му отворил, като двамата влезли в една от стаите на апартамента. Свид.Б. видял, че на масата в помещението имало малки найлонови торбички с наркотично вещество, но преценил, че парите, които носи в себе си няма да му стигнат и се отказал да закупува наркотично вещество метамфетамин. След кратък разговор между двамата, подсъдимия предложил на свид.Б. да отидат до гаража, намиращ се на партерен етаж в северозападния ъгъл на ** в кв.“Д.Г.“, където свидетелят да разгледа употребявани стоки и вещи, които подсъдимият продавал. Подсъдимият и свид.Б. отишли до гаража, стояли 3-4 минути. Около 14.25-14.30ч. свид.Б., заедно със свид.М. и Х., си тръгнали с управлявания от свид.Б. автомобил. По-рано, по време на пътуването свид.М. бил разбрал, че свид.Б. искал да си купи наркотично вещество – метамфетамин, като след това разбрал, че не е успял да си купи.

След кръговото кръстовище, намиращо се на бул.“Г. ***, в района на битака, управляваният от свид.Б. автомобил бил спрян от служители на полицията за проверка. Свидетелите Б. и М., и Х. били отведени в полицейското управление. Била проведена беседа с тримата. При тази беседа свид.Б. казал, че подс.В. държи наркотични вещества в разпределителна кутия, намираща се на етажната площадка пред апартамента, който обитава подсъдимия. По този начин свид.Б. потвърдил получената оперативна информация от свид.М.С., служител в Сектор „КП“ при РУ Сливен, , че подс.Д.В. държал в разпределителна кабелна кутия, намираща се на стълбищната площадка на седми етаж, вдясно от входната врата на ***на кв.“Д.Г.“, където живеел подсъдимия, високорискови наркотични вещества – метамфетамин, с цел разпространение. Оперативната информация на свид.С. съдържала и данни, че различни лица посещавали жилището му, за да купят наркотично вещество. След като била получена информацията, потвърдена от свид.Б., били извършени процесуално-следствени действия – претърсване и изземване на посочения апартамент, включително и на етажната площадка пред апартамента, както и гаражната клетка в ** на същия квартал. При извършеното претърсване и изземване в имота, обитаван от подсъдимия В. в ***на кв.“Д.Г.“, включващо и намиращата се на стълбищната площадка вдясно от входната врата на посочения имот, на височина 2.10 метра, разпределителна кутия с отворен в горната си част метален капак, били открити в кутията, описани и иззети 2 броя завързани полиетиленови плика - единият със син цвят, а другият с безцветен цвят, с дължина съответно 4см и 3см, с намиращо се в тях бяло кристалообразно вещество. При направения полеви тест, веществото от безцветния плик реагирало на амфетамин. Били направени фотоснимки, приложени към протокола за претърсване и изземване с дата 08.03.2017г., когато било извършено и самото процесуално действие.

От заключението по изготвената физико-химическа експертиза се установява, че представеното за изследване бяло кристалообразно вещество, съдържащо се в двата полиетиленови пакета, иззети при извършеното претърсване на 08.03.2017г., представлява метамфетамин. Видно е, че обект № 1 е с нето тегло на веществото преди всички изследвания 12.960 грама с активен наркотичен компонент метамфетамин с концентрация 74%, а обект № 2 е с нето тегло на веществото преди всички изследвания 6.514 грама с активен наркотичен компонент метамфетамин с концентрация 68%. Общо нето тегло на веществото от двата обекта е 19.474 грама.

От заключението на експертизата е установено, че метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Списък 2 на Конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971г. и съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.

Метамфетаминът се намира в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 ал.2 от ЗКНВП.

Стойността на иззетото наркотично вещество – 19.474 грама метамфетамин със съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин, съответно 74% и 68%, съгласно Приложение № 2 на Постановление № 23 на Министерски съвет на Република България от 1998г. относно цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, е на обща стойност 486.85 лева.

С приемателно-предавателен протокол № 47544 от 16.05.2017г. наркотичните вещества са предадени за съхранение в ЦМУ - гр.София.

Настоящият състав на съда прие за установено по несъмнен и безспорен начин описаното, непосредствено по-горе като фактическа обстановка, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - показанията на свид.Г.К.Б., дадени на досъдебното производство /ДП/, свидетелите М.С.С., П.Г.М., В. Тодоров М., Т. Й. Д., Д.К.С., Н.И.К. и И.В.Ц., частично от обясненията на подсъдимия Д.С.В. и частично от показанията на свид.Г.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и от заключението на вещото лице, изготвило физико-химическата експертиза, писмените доказателствени материали – протоколи за претърсване и изземване от 08.03.2017г. и фотоалбум към единия, свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка от 08.06.2017г. и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 12.06.2017г., както и приемателно-предавателния протокол № 47544 от 16.05.2017г. на ЦМУ гр.София.

Съдът намира, че обясненията на обвиняемия са доказателствено средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение, съгласно чл.55 ал.1 и чл.115 от НПК, като може да дава обяснения и има право да откаже да дава обяснения, има право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание, съпоставяйки ги с всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда. Съдът счита, че обясненията на подс.Д.С.В., който е в най-голяма степен заинтересован от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността, не следва да се кредитират в по-голямата си част, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал, събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие и на досъдебното производство. Същите са основно средство за защита на подсъдимия, а също и доказателство като всички останали доказателства по делото, както посочи съдът по-горе. Чрез обясненията си подсъдимият излага своята защитна позиция, целяща оневиняването му. Съдът ги кредитира частично и то в много малка част, и по-конкретно относно факта, че подс.В. и свид.Г.Б. се познават от 7-8 години, приятели са, като на процесната дата имали уговорена среща и са се видели. Достоверността на обясненията на подсъдимия в тази част се потвърждава от показанията на свид.Б. на ДП и частично от показанията му, дадени на съдебното следствие относно тези обстоятелства, а именно, че се познават от 2010г.-2011г., живеели в един и същи квартал и съседни блокове, на 08.03.2017г. са се срещнали, разговаряли са, които съдът кредитира, макар и в тази малка част. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.В. в останалата им част, тъй като остават изолирани в процеса и не се подкрепят от събраните и проверени в хода на съдебното следствие, и приобщени по надлежния ред от досъдебното производство доказателства. Действително подс.В. държал в гаражна клетка, намираща се в ** на същия квартал, където живее, техника, доставяна от чужбина и продавана от него, която на процесната дата е показал на свид.Б.. Но преди това подсъдимият и свид.Б. са били в апартамента на подсъдимия, където в една от стаите на апартамента свид.Б. видял, че на масата в помещението имало малки найлонови торбички с наркотично вещество. Свид.Б. преценил, че парите, които носи в себе си няма да му стигнат и се отказал да закупува наркотично вещество метамфетамин. Това се потвърждава от показанията на свид.Б., дадени на досъдебното производство пред съдия и пред разследващи полицай, непосредствено след процесната дата, и приобщени към доказателствата по делото по съответния процесуален ред. Съдът дава вяра на показанията му, дадени на досъдебното производство, тъй като намира, че показанията, давани от него в хода на съдебното следствие са противоречиви в по-голямата си част. В разпита си в с.з. на 22.08.2017г. казва, че е съобщил на полицейските служители при проведената беседа, че наркотичните вещества се намират във въпросната разпределителна кутия /л.56, отзад, от НОХД № 346/2017г. на СлОС/, като обяснява точно къде се намира тази кутия, които показания съдът кредитира в тази част като съотносими и потвърдени от другите доказателства по делото и най-вече от показанията му от ДП и показанията на свидетелите С. и Д., а в допълнителния си разпит в с.з. на 18.09.2017г., вече сочи напълно противоположно твърдение, че не е посочвал на полицейските служители, „че в разпределителната кутия има наркотично вещества“ – л.87, отзад, от НОХД № 346/2017г. на СлОС. Тези противоречия не бяха отстранени и при проведените очни ставки на свид.Б. със свидетелите С. и Д.. Нещо повече, свид.Б. твърди при разпитите си в с.з., че на проведената беседа е присъствал само свид.С., а след това при извършената очна ставка със свид.Д., свид.Б. вече променя показанията си и казва, че свид.Д. е присъствал, но е имало моменти, когато е оставал сам със свид.С.. Тези вътрешни противоречия в показанията на свид.Б. още веднъж аргументират съдът да не дава вяра на по-голяма част от показанията му от съдебното следствие, с изключение на тези които съдът имаше възможност да посочи по-горе. В разпитите си в с.з. свид.Б. споделя, че бил стресиран, изплашен и затова на досъдебното производство е дал такива показания. Тези негови твърдения не отговарят на установената обективната истина по делото. Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свид.Б., дадени на досъдебното производство /ДП/ и в с.з. и установи, че дава вяра на показанията му, дадени на ДП и частично на дадените в хода на съдебното следствие. Свидетелят е разпитван два пъти на ДП – на 09 и 10 март 2017г, като на 10 март 2017г. е бил проведен разпит пред съдия. Неоснователни са и не отговарят на истината твърденията на свидетеля в хода на съдебното следствие, че е дал показанията на ДП под стрес и заплаха. При провеждане на разпита на 10 март 2017г. е присъствал разследващия полицай, наблюдаващия прокурор, съдия от съответния първоинстанционен съд и съдебен секретар. В този разпит свидетеля не казва, че е подложен на някакво психическо или физическо въздействие, напротив излага спокойно, ясно, последователно показанията си, напълно съвпадащи с показанията му, дадени предходния ден пред разследващия полицай. Свидетелят два последователни дни дава едни и същи показания, твърди едни и същи обстоятелства, които се подкрепят и от останалите доказателства по делото – разпита на свид.С., свид.Д., извършеното претърсване и изземване, при което са открити инкриминираните наркотични вещества точно на мястото, посочено от свид.Б. и за което свид.С. е получил оперативната информация. Именно затова съдът кредитира тези показания на свид.Б., дадени в началния етап на наказателното производство, като показанията му в хода на съдебното следствие се променят, не отговарят на истината и целят да оневинят подс.В., още повече че двамата се познават и са в добри взаимоотношения помежду си отдавна. Съдът е длъжен да подчертае още веднъж, че не отговаря на истината твърдяното от свид.Б., че показанията, дадени от него на досъдебното производство, са в резултат на осъществено над него въздействие. Свидетелят е разпитван на следващия ден, след като е освободен в 13.00 часа на 09.03.2017г. /видно от Заповед за задържане № 109/08.03.2017г., л.70 от НОХД № 346/2017г. на СлОС, отзад/, а след това сам е дошъл на 10.03.2017г. и е бил проведен разпита му пред съдия. Съдът намира, че не става въпрос за осъществен под каквато и да е форма тормоз или въздействие, под каквато и да е форма, на свидетеля във връзка с даваните от него показания на ДП и затова съдът ги кредитира напълно и в цялост. В подкрепа на този извод е и установеното от показанията на свидетелите Д. и С., че беседата със свид.Б. е извършена в присъствието на двамата и не отговаря на истината, че при извършената беседа и личен обиск на този свидетел е присъствал само свид.С.. При проведената беседа се е потвърдила оперативната информация на свид.С., че подс.В. държи наркотични вещества в разпределителната кутия, намираща се на етажната площадка. Това се потвърждава и от показанията на свид.Д., на които съдът дава вяра като ясни, точни, непротиворечиви, кореспондиращи и с показанията на свид.М., че подс.В. на инкриминираната дата се е видял с подсъдимия и „че Г. в колата ни каза, че идва да си купи пико в Сливен”. Свидетелите Б. и М., както и пътуващия с тях в колата Х., са познати на свид.Д., който е обслужвал района на с.Г., където тримата живеят и обстоятелството дали са криминално проявени не е относимо към предмета на доказване по делото. Затова наведеното от защитата, че свид.Б. е осъждан и затова е задържан, манипулиран и уговарян от полицейските служители, и е казал това, което те искат, не отговаря на истината и е голословно. Свид.Б. е разпитван не в присъствието на полицейските служители, провели действията при получаване на оперативния сигнал, а от компетентните органи – разследващ полицай, наблюдаващ прокурор, съдия от съответния първоинстанционен съд, след образуване на ДП, в чиято компетентност съдът не се съмнява. Поради това съдът дава вяра на показанията му, дадени в хода на ДП, които са достоверни, непротиворечиви и последователни.

Съдът счита за категорично доказано, че намерените в разпределителната кутия, намираща се на етажната площадка на апартамента, който обитава подс.В., наркотични вещества, принадлежат на подсъдимия. Не отговаря на истината соченото от подсъдимия, което навежда на обстоятелството, че тези наркотици са на свид.Б., че свид.Б. ги е оставил там, тъй като подсъдимият твърди, че свид.Б. му е предлагал да го „почерпи“ с наркотични вещества, „а да няма в него наркотик“. Това е едно голословно твърдение на подсъдимия, отново целящо оневиняваното му и потвърждаване на неговата защитна версия и то едва в края на съдебното следствие, след изслушване и събиране на всички, относими към предмета на доказване доказателства, включително и след изслушване на всички свидетели по делото, което разбира се е право на подсъдимия. Не отговаря на истината, че в свид.Б. е имало наркотични вещества. Това не кореспондира с показанията на свид.Б., свид.М., свид.С., свид.М., свид.Д., свид.С. и свид.Ц.. Свид.М. потвърждава обстоятелството, че свид.Б. ***, за да си купи наркотик „пико” и се е срещнал с подсъдимия. Нелогично и необосновано е твърдението на подс.В., че свид.Б. е имал в себе си наркотик, тъй като по делото е установено категорично, че е искал да си купи от него точно същият наркотик, който е намерен във въпросната разпределителна кутия. Това се потвърждава и от показанията на полицейските служители, получили оперативна информация, потвърдена и от свид.Б. при проведената беседа с него и след това закрепена с проведеното претърсване и изземване. Съдът дължи и подложи на много внимателен анали показанията им, като ги съпостави с цялата събрана доказателствена съвкупност по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид.М.С.С., които са последователни, ясни, точни, кореспондиращи с показанията на свидетелите Т.Д., В.М., Д.С., Н.К. и И.Ц.. Свид.С., занимаващ се по линия наркотици в РУ Сливен, сектор КП, придобил информация, че подс.В. през 2016г. и началото на 2017г. се занимава с разпространение на наркотични вещества. На процесната дата придобил по-конкретна информация, че подс.В. държи наркотичните вещества не в жилището си, а пред входната врата на апартамента, който обитава, в разпределителна кутия за кабели. Била проведена полицейска операция, при която били извършени процесуално-следствени действия – претърсване и изземване на ***на кв.“Д.Г.“, включващо и намиращата се на стълбищната площадка вдясно от входната врата на посочения имот, на височина 2.10 метра разпределителна кутия с метален капак. При претърсването били открити в кутията описани и иззети 2 броя завързани полиетиленови плика със син цвят и с безцветен цвят, с дължина съответно 4см и 3см, с намиращо се в тях бяло кристалообразно вещество, което реагирало при направения полеви тест на амфетамин, което се установило, че е високорисково наркотично вещество – метамфетамин с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 74% /12.960 грама/ и 68% /6.514 грама/. Тези категорично и безспорно установени факти се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели Д., М., С. и Ц., на които съдът също дава вяра, така и от протокола за претърсване и изземване от 08.03.2017г. на жилището, вкл.и стълбищната площадка пред него, както и от заключението по изготвената физико-химическа експертиза. Свид.Д. потвърждава получената информация, че подс.В. се занимава с разпространение на наркотични вещества и държи наркотичните вещества в кутия, през която минават кабели, на стълбищната площадка на апартамента, в който живее. Тази информация била получена по оперативен път и от проведената беседа със свид.Б.. Обстоятелството, че подс.В. държи наркотичните вещества, които продава, в разпределителната кутия се потвърждава и от показанията на свид.Б., дадени на ДП, които съдът кредитира и които са ясни, безпротиворечиви и последователни. Неоснователни са наведените от защита на подсъдимия съображения, че процесните наркотични вещества са намерени в кутия, която е отворена и достъпа до нея е свободен и по откритите наркотици не е намерена биологична следа, както и пръстови отпечатъци от подсъдимия. Напротив, разпределителната кутия се намира на етажната площадка на апартамента, в който живее подсъдимият с родителите си и то в непосредствена близост до входната врата на апартамента. Действително по делото няма иззети дактилоскопни следи или биологични такива, но това е преценка на разследващите органи и съдът не се позовава на такива доказателства, които биха били събрани, ако са били иззети посочените следи. Няма доказателства, които да навеждат извода, че друго лице е използвало или е имало достъп до въпросната кутия, напротив видно от показанията на свид.Б. от ДП, същият е виждал подсъдимият да оставя наркотика в тази кутия, която описва в разпита си, като кутията се намира в непосредствена близост до входната врата именно на апартамента на подс.В. и това налага извода на съда, че точно подс.В. е държал намерените наркотични вещества в тази кутия. Още повече, че тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетелите С. и Д., като свид.С. е получил оперативната информация, че подс.В. държи наркотичните вещества в разпределителната кутия и данни, че различни лица си закупуват от подсъдимия наркотични вещества, която информация се потвърждава и при проведената беседа със свид.Б., а по-късно и от разпита му като свидетел в ДП.

Съдът намира, че е неоснователно наведеното от защитата, че действията, извършени от полицейските служители по задържането на свид.Б., не са извършени при спазване на законовите изисквания. Това обстоятелство е ирелевантно по делото, а и има определен ред за проверката им. В настоящото производство се установи по безспорен начин, че свид.Б. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР. Същият е дал показания в качеството на свидетел по ДП през разследващ полицай на следващия ден, а на 10 март 2017г. и пред съдия. Тези показания съдът кредитира, тъй като са съотносими към показанията на свидетелите С., Д., М., Ц., С. и М.. Съдът, както имаше възможност да посочи по-горе, частично кредитира показанията на свид.Б., дадени в хода на съдебното следствие, относно обстоятелството, че е пътувал със свид.М. и Х.Х. на инкриминираната дата от с.Г. до гр.Сливен с лек автомобил, след като се е уговорил с подсъдимия за среща, както и че свид.Б. се е срещнал с подсъдимия, а свид.М. и Х. са били през цялото време в автомобила, както и че си е купувал от подс.В. наркотични вещества и то от вида, който е намерен по делото – метамфетамин. В останалата част показанията му от с.з. противоречат на показанията му, дадени в хода на ДП, вътрешно си противоречат и в тази част дадените от него показания в с.з. са изолирани и не се потвърждават от нито едно от събраните доказателства по делото.

Съдът счита, че следва да подложи на изричен анализ и задълбочено анализиране показанията на свид.Г.Б.. Съдът не дава вяра на показанията на свид.Б., дадени в хода на съдебното следствие. Както посочи съдът, същите са противоречиви, противоречащи на събрания доказателствен материал по делото – показанията на свидетелите С., Д., М., Ц. и даже на свид.М. /негов познат/ и показанията на самия свидетел, дадени в хода на ДП, извършеното претърсване и изземване, като показанията му от с.з. са и вътрешно противоречиви. В разпита си в с.з. на 22.08.2017г. свид.Б. първоначално твърди, че при срещата си с подс.В. не е ставало въпрос за наркотични вещества и не е виждал от къде ги взема подсъдимия, а след това твърди, че предполагал къде може да са наркотичните вещества и по-точно, че подсъдимият не ги държи в дома си, а „по-точно в разпределителната кутия, от която излизат разни кабели и се намира на стената срещу асансьора, на високо, на неговия етаж”. По нататък в разпита си твърди, че това, което е казал в разпита си на ДП пред съдия, прочетен по съответния процесуален ред, „съм го казал”, а преди това, след прочитане на двата протокола за разпит на този свидетел на ДП, същият посочва, че отчасти е вярно прочетеното. При допуснатия и проведен допълнителен разпит на свид.Б. в с.з. на 18.09.2017г., свидетелят вече твърди, че не е посочвал на полицейските служители, ”че в разпределителната кутия има наркотици”. Тези противоречия в показанията на свид.Б. се задълбочават и при проведената очна ставка между него и свид.С.. Свид.Б. твърди, че не му е било разяснено, че трябва да даде показания пред съдия, но видно от протокола за разпит на свид.Б., проведен на 10.03.2017г. пред съдия от СлОС е, че действието е проведено при спазване на всички законови изисквания, като свидетелят е запознат с правата и задълженията си, същият доброволно е дошъл от с.Г. за провеждане на разпита, добросъвестно е дал показания като е разказал под формата на свободен разпит това, което му е известно по случая. Подписал е протокола, като по този начин е гарантирал истинността и верността на показанията си, дадени пред съдия от съответния първоинстанционен съд. След проведен разпит на всички свидетели по делото, по искане на защитата беше проведена още една очна ставка между свид.Б. и свид.Д.. Двамата свидетели бяха поставени в очна ставка, проведена в с.з. на 17.10.2017г., на което незнайно защо беше дошъл свид.Б., без да е бил призоваван. В резултат на очната ставка противоречията между показанията на свидетелите не бяха отстранени. Единствено се задълбочиха противоречията в показанията на свид.Б., който твърдеше, че беседата с него е провеждал единствено свид.С., а свид.Д. е категоричен, че е присъствал на тази беседа. По време на очната ставка вече свид.Б. казва, че свид.Д. е присъствал по време на беседата, но е „имало моменти, когато съм оставал сам с г-н С.”. Предвид всички изложени аргументи, съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свид.Б., частично, дадени в съдебното следствие, поради противоречивостта им – вътрешна и с останалите доказателства, неяснотата им и нелогичността им.

Претърсването и изземването е извършено в неотложен случай при спазване на процесуалните норми, като действието е санирано по съответния ред, с одобрението му от съдия. В протокола подробно и точно са описани намерените наркотични вещества и е бил проведен полеви тест, реагирал на амфетамин. Към протокола има приложен фотоалбум с направени снимки по време на претърсването. При извършването на тези действия по разследването и при последващите, не са допуснати процесуални нарушения и не са иззети доказателства, които да налагат извършването на други експертизи, освен назначената и изготвена физико-химическа експертиза. За тази експертиза подсъдимият и защитниците му дадоха съгласие да не се провежда разпит на вещото лице, а при постановяване на присъдата съдът да ползва непосредствено съдържанието на експертното заключение, изготвено на ДП, което съдът одобри и съдебното следствие се проведе по реда на чл.373 ал.1 от НПК. Съдът намира, че подс.В. е държал процесните наркотични вещества, а именно 12.960 грама с активен наркотичен компонент метамфетамин с концентрация 74% и 6.514 грама с активен наркотичен компонент метамфетамин с концентрация 68%, с цел разпространение. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза. Заключението е пълно, ясно и непротиворечиво, относимо към предмета на доказване и допринасящо за изясняването на основни обстоятелства от него – вида и съдържанието на наркотичните вещества, както и количеството му. То е изготвено от компетентно вещо лице, в чиито добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява и не се оспорва от страните по делото. В заключението се установява, че иззетите наркотични вещества са високорискови и по-точно метамфетамин със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин, съответно 74% и 68%. Целта за разпространение на иззетото наркотично вещество в количество 19.474 грама се извежда и от обстоятелството, че в полиетиленови плика, иззети при извършеното претърсване, наркотично вещество е от един и същи вид, а именно метамфетамин. Специалната цел се извежда и от показанията на свид.С., получил първоначалния сигнал за разпространение на наркотици от подсъдимия, потвърден от показанията на свид.Д. и свид.Ц., както и от количеството им, което не е предназначено за лична употреба, още повече че от заключението на експертизата се установява, че процентното съдържание на активния наркотичен компонент е различен – 74% и 68%, което не предполага употребата му от едно лице. Поради това, целта за разпространение на процесното наркотично вещество се определя и е на основата на горепосочените конкретни факти и обстоятелства, изведени от конкретните доказателствени източници, събрани и приложени по делото.

Съдът намира за необходимо още веднъж да обсъди, по-подробно, показанията на свид.Г.К.Б.. Показанията му, дадени на досъдебното производство бяха прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 и т.2 алт.2 от НПК и на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 алт.2 от НПК. Свид.Б. даде показания и в с.з., които са вътрешно противоречиви, непоследователни, неясни и целящи да оневинят подс.В., с когото свидетелят се намира в близки приятелски отношения. Тези негови показания останаха изолирани в процеса, даже обясненията на подсъдимия не кореспондират с тях. Неоснователно е и не отговаря на истината факта за осъществен психически тормоз и въздействие върху свид.Б. от полицейските служители, работещи по подадения оперативен сигнал, и обстоятелството, че поради това е твърдял в разпита си определени факти и обстоятелства, и по-конкретно е казал, че подс.В. държи наркотичните вещества във въпросната разпределителна кутия. Свид.Б., освен че е разпитван от разследващ полицай, той е разпитван и пред съдия от съответния първоинстанционен съд в присъствието на наблюдаващия прокурор и разследващия полицай. И при двата разпита свидетелят дава еднотипни показания, които не се различават помежду си по своята същност, както имаше възможност да посочи по-горе съдът. При наличието на някакво действие, с което е оказано въздействие върху свидетеля от полицейските служители, то това би било посочено от самия свидетел в разпитите, още повече, че за разпита пред съдия, свид.Б. сам е дошъл и е изложил всичко по случая във формата на свободен разказ. Именно по тези причини настоящият съд дава вяра на показанията на свидетеля, дадени на ДП, които са достоверни и отразяват обстоятелствата по делото в действителност, като съдът преценява, че свидетелят на този етап от делото говори истината, показанията са му последователни, ясни, безпротиворечиви и непротиворечащи на доказателствата по делото – проведеното претърсване и изземване, след проведена беседа със свидетеля, показанията на свид.С., свид.Д. относно получената информация по оперативен път и от свид.Б., показанията на свидетелите М., С. и Ц. за проведена операция във връзка с държане и разпространение на наркотични вещества от подсъдимия, показанията на свид.М. за целта на идването им в гр.Сливен, а именно свид.Б. да си купи наркотично вещество „пико“. Вече в един следващ момент, едва в с.з., свидетелят се отрича от показанията си от ДП и твърди, че му е било оказвано въздействие при даване на първоначалните показания. Съобразявайки изложените аргументи съдът дава вяра и напълно кредитира показанията на свид.Б., дадени на ДП. Нещо повече, показанията на свид.Б., дадени в хода на съдебното следствие остават изолирани в процеса, не се потвърждават дори от показанията на свид.П.М., негов роднина, който е пътувал с него в автомобила от с.Г. до гр.Сливен. Показанията на свид.М. кореспондират с показанията на свид.Б., дадени на ДП, поради което съдът също ги кредитира. Свид.М. знаел, че свид.Б. искал да си купи наркотично вещество – метамфетамин от гр.Сливен, но не е успял да си купи. Свид.М. научил в автомобила, докато пътували, че свид.Б. *** да си купува наркотици – „Г. в колата ни каза, че идва да си купи пико в Сливен“ – л.87 от НОХД № 346/2017г. на СлОС. Свид.М. не е виждал човека, при който е отишъл свид.Б., но казва, че се казва „Д.“. Съдът дава вяра на показанията на свид.М., като кредитира и показанията на свид.Б., дадени на ДП и показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите С., М., Д., С., Ц. и К., като всички те са кореспондиращи помежду си. Показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра са подробни, последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото. Те са в много голяма степен относими към предмета на доказване и значително допринасят за изясняването на основните и съществени обстоятелства, включени в него, както и обстоятелството, че при извършеното претърсване и изземване в разпределителната кутия е намерено процесното наркотично вещество, оставено от подс.В. в кутията. От съществено значение за изясняването на релевантните по делото обстоятелства са показанията на разпитаните свидетели - полицейските служители С., М., Д., С., Ц. и К.. Те са подробни, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Обстоятелството, че са депозирани от полицейски служители не дава основание на съда да не ги кредитира, нито поставя под съмнение достоверността им, тъй като това в никакъв случай не са лица, заинтересовани от изхода на делото. От показанията им се установява факта на получената оперативна информация за подсъдимия, предприетите процесуално-следствени действия, извършени в условията на неотложност, извършеното претърсване и изземване в апартамента и стълбищната площадка пред него, намиращ се в гр.Сливен, последователността на извършените действия, факта, че оперативната информация на свид.С., че подс.В. държи наркотичните вещества в разпределителната кутия, находяща се именно на тази стълбищна площадка, се е потвърдила и при проведената беседа със свид.Б. и след това са предприети съответните действия по разследването. Показанията на тези свидетели в много голяма степен допринасят за изясняването на посочените важни обстоятелства от предмета на доказване и поради тази причина съдът им дава вяра. Свид.С., заедно със свид.Д., при проведена беседа получили информация, че в кутията на стълбищната площадка до апартамента, който обитава подсъдимият, същият държи наркотици, което се потвърждава от показанията на свид.Г.Б., дадени на ДП. Неоснователни са наведените доводи от защитата, че няма доказателства, че именно подс.В. е държал намерените наркотични вещества в кутията. Това обстоятелство, както посочи съдът по-горе, се потвърждава от показанията на свид.С., Д. и показанията на свид.Г.Б. от ДП.

Съдът дава вяра частично на показанията на свид.Б., дадени в хода на съдебното следствие, а именно че подс.В. и свид.Г.Б. се познават отдавна от 2010г.-2011г., живеели са наблизо /в един квартал – кв.“Д.Г.“, в съседни блокове/, на процесната дата са се видели и са разговаряли, като са ходели до апартамента на подсъдимия и в гаража му, както и обстоятелството, че свидетелят е казал на полицаите при проведената беседа, че наркотиците се намират в разпределителната кутия на етажната площадка на апартамента, който обитава подс.Д.В.. В останалата си част показанията на свид.Б. от с.з. не намират опора в събрания и проверен доказателствен материал по делото и остават изолирани в процеса, поради което съдът не ги кредитира. Те са депозирани от лице, които се намира в близки връзки с подсъдимия, потвърдено и в обясненията на самия подсъдим, били са приятели и по-късно вече се стреми да оневини подсъдимия. Това обстоятелство прави свид.Б. силно заинтересован от изхода на делото, но не е основната и единствена причина съдът да не дава вяра на част от депозираните от него показания в с.з., които са непоследователни и логически неиздържани, като останаха изолирани в процеса.

От друга страна, съдът е длъжен да посочи, че подс.В. е държал процесните наркотични вещества с цел разпространение. Съдът намира, че държането на наркотичното вещество е с цел разпространение, изхождайки от видът му – високорисково наркотично вещество метамфетамин, теглото му – 19.474 грама, с различна концентрация – 74% и 68%, установени от заключението на физико-химическата експертиза и стойността му – 486.85лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза. Заключението е пълно, ясно и непротиворечиво, относимо в много голяма степен към предмета на доказване и допринасящо за изясняването на основни обстоятелства от него – вида и съдържанието на наркотичните вещества, количеството му. То е изготвено от компетентно вещо лице, в чиито добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява. Същото не се оспорва от страните по делото. В заключението се установява, че иззетите наркотични вещества от разпределителната кутия, намираща са на етажната площадка на апартамента, обитаван от подсъдимия, са високорискови и по-точно метамфетамин с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 74% и 68%. Целта за разпространение на иззетото наркотично вещество в количество 19.474 грама се извежда и от обстоятелството, че процесното наркотично вещество в двете торбички е от един и същи вид, а именно метамфетамин. Поради това, целта на подсъдимия за разпространение на инкриминираното наркотично вещество се определя и е на основата на горепосочените конкретни факти и обстоятелства, изведени не въз основа на житейски възможни хипотези и вероятности, а от конкретни доказателствени източници, събрани и приложени по делото.

Съдът кредитира писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и експертното заключение на вещото лице М.М., което беше обсъдено от съда и за което беше одобрено от съда изразеното от подсъдимия и защитата му съгласие да не се провежда разпит на това вещо лице, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието му, като съдът предяви на основание чл.284 от НПК и вещественото доказателство по делото, с което страните бяха запознати и нямаха искания по него. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият Д.С.В. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК, тъй като на 08.03.2017г. в гр.Сливен, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – метамфетамин с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 74% с нето тегло на маса преди всички изследвания 12.960 грама; метамфетамин с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 68% с нето тегло на маса преди всички изследвания 6.514 грама, установено с протокол за физико-химическа експертиза № 126/12.04.2017г. на НТЛ при ОД МВР – Ямбол, на обща стойност 486.85 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството на Министерски съвет на Република България. С оглед на приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че деянието на подсъдимия Д.В. е съставомерно именно по посочения текст от НК.

Защитата на подс.В. навежда доводи, че няма доказателства за съпричастност на подсъдимия към намерените наркотични вещества и не следва да се ценят показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, както и показанията на свид.Г.Б., дадени на ДП. Сочи, че подс.Б. при даване на показанията си на ДП е бил психически манипулиран. Настоящият състав на съда вече имаше възможност да се произнесе по повод на възраженията на защитата относно доказателствата по делото /в частност показанията на отделните свидетели, както и обясненията на подсъдимия/ и тези възражения аргументирано и обосновано бяха отхвърлени. От анализа на събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели С., Д., Ц., М., С., К., М., показанията на свид.Б., дадени на ДП, частично от показанията на свид.Б., дадени в с.з., и писмените и веществени доказателства по делото, по несъмнен начин може да се направи извода, че действително подсъдимият Д.В. е държал намерените в разпределителната кутия наркотични вещества и то именно с цел тяхното разпространение. Този извод съдът прави, имайки предвид, както количеството намерено наркотично вещество, така и неговия вид и обстоятелството, че съдържанието на активния наркотичен компонент е различен – 74% и 68%, от което е очевидно, че същото не е предназначено за лична употреба.

Възраженията на защитата по същество касаят обосноваността и доказаността на обвинението и на практика съдът ги обсъди при преценката на доказателствените материали и при формулирането и обосноваването на доказателствените изводи, както и на приетите за установени фактически положения. От обсъдените и анализирани доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е държал в разпределителната кутия, намираща се на етажната площадка на апартамента, който обитава подс.В. с родителите си и то с цел разпространение, процесните наркотични вещества, предназначени за продажба. Няма съмнение, че се касае за високорисково наркотично вещество, доколкото е безспорно установено това в заключението на назначената и изготвена физико-химическа експертиза. Неоснователно е и възражението на защита, че не е доказано по несъмнен и безспорен начин деянието, извършено от подсъдимия. Налице са безпротиворечиви, категорични и безспорни доказателства, установяващи факта, че подс.В. е извършил деяниято, в което е обвинен и които бяха обсъдени от съда по-горе. Няма съмнение относно авторството на процесното деяние, същото категорично и безспорно се установи в хода на делото, че е извършено от подсъдимия Д.В., предвид събраните и кредитирани от съда доказателства, които бяха подробно осъдени от съда.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимият Д.В. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подс.В. е съзнавал противоправния характер на деянието си и е съзнавал, че е осъществил противоправно деяние, което е престъпление според българските закони и за което се предвижда съответно наказание.

При това положение и предвид горепосоченото, съдът призна подсъдимия Д.С.В. за виновен по предявеното му обвинение и съответно му наложи наказание по това обвинение.

Като причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява стремежът и възможността на подсъдимия да се облагодетелства лесно и бързо по престъпен начин общо със сума в размер на 486.85 лева, обстоятелството, че употребата на наркотични вещества от инкриминираните се увеличава все повече в обществото и създава предпоставки за увеличаване на зависимостите, най-вече сред младите и подрастващи хора, широкото им разпространение сред тази група от населението, което води до намаляване на моралните ценности и устои в обществото като цяло.

При определянето на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и на неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали го да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността му и съответно спази изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, относно постигането на целите на наказанието. Настоящият съд счита, че деянието, извършено от подсъдимия разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на предвиденото за този вид престъпление наказание. В конкретния случай съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът отчете, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно сравнително младата му възраст, необремененото му съдебното минало, данните за личността му, както и процесуалното му поведение по настоящото дело.

С оглед на горното настоящият съд определи на подс.Д.В. наказание при условията на чл.54 от НК за деянието по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК и при наличие само на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в минимален размер, а именно две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Съдът определи кумулативно предвиденото наказание глоба за деянието, извършено от подсъдимия, в минимален размер, имайки предвид материалното и семейно положение на подс.В. /не е женен, получава доходи като търговец/ и имотното му състояние /не притежава недвижими имоти и МПС, видно от справка от КАТ Сливен и справка от Служба по вписванията Сливен, както и декларацията на подсъдимия за СМПИС/, както и съобрази стойността на процесните наркотици – 486.85лв. Тези определени от съда наказания по вид и размер, по преценка на съда, съответстват в най-голяма степен на целите на генералната и специалната превенция, тъй като от една страна ще имат възпиращ и предупредителен ефект спрямо останалата част от обществото, а от друга страна – ще въздействат предупредително, възпиращо и възпитателно, и спрямо подсъдимия, като според съда ще дадат възможност на подсъдимия да осъзнае противоправната същност и моралната укоримост на извършеното от него, както и оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.

На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи така определеното наказание на подсъдимия, а именно две години лишаване от свобода, като определи минимален изпитателен срок в размер на три години, съобразявайки обстоятелството, че подс.В. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съдът отложи наложеното наказание и като прецени, че за постигане целите на наказанието, изпълващи нормата на чл.36 от НК, акцентирайки най-вече на обстоятелството, че отлагането на изпълнението на наказанието ще способства за поправянето на подс.В., не е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието. Съдът съобрази и обстоятелството, че за поправяне на подсъдимия, който не е създавал пречки или да е злоупотребявал с правата си по време на наказателното производство, съдът намира, че не се налага изолацията му от обществото по време на понасяне на определеното му наказание и не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Съдът определи изпитателния срок в минимален размер, тъй като счита, че по този начин ще се предоставят достатъчно гаранции за балансирано превантивно отражение на наказанието в двете насоки на въздействие – спрямо осъдения и спрямо другите членове на обществото.

На основание чл.354а ал.6 от НК, съдът отне в полза на държавата наркотичното вещество, предметът на престъплението по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК, а именно 12.960 грама метамфетамин с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 74% и 6.514 грама метамфетамин с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 68%, предаден на съхранение на ЦМУ - София с протокол № 47544/16.05.2017г.

По отношение на вещественото доказателство хартиен плик с лепенка № Б 2553/2017г. на ОД МВР Сливен, съдът го отне в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила ще се унищожи като вещ без стойност.

По правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Д.В. да заплати разноските, направени в хода на досъдебното производство, в полза на държавата по сметка на ОД МВР Ямбол в размер на 90.69 лева, както и разноските в размер на 18.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлОС.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Мотивите се написаха на 15 ноември 2017г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: