М О Т И В И

към присъда № 24/03.11.2017г. по НОХД № 402/2017г. на СлОС

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 69/11.07.2017г. против С.П.С. *** за престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен поддържа обвинението против подсъдимия С.П.С. така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин с оглед на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материА. и установената въз основа на тях фактическа обстановка, поради което заявява, че деянието извършено от подсъдимия С.П.С. следва да се квА.фицира като опит за убийство по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, а не като причиняване на телесна повреда. Във връзка с последното предлага подсъдимия С.П.С. да бъде признат за виновен по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за опит за убийство и да му бъде наложено съответното наказание за това престъпление. Претендира се налагане на наказание в размер под предвидения в разпоредбата на чл.115 от НК минимум, предвид нА.чните по делото многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно пет години лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно. Алтернативно се обосновава искане, ако не се приеме за доказан прекия умисъл за убийство, подсъдимият да бъде признат за виновен за причиняване на телесна повреда, за което да му бъде наложено съответното наказание, което във всички случаи да бъде ефективно.

В настоящото наказателно производство в качеството на частен обвинител беше конституиран пострадА.я от престъплението В.Н.Х.. Доколкото против подсъдимия С.П.С. не беше предявен граждански иск, пострадА.ят не беше конституиран и като граждански ищец.

В качеството си на частен обвинител В.Н.Х., лично и чрез упълномощения си повереник, поддържа обвинението за опит за убийство по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК наред с представителя на Окръжната прокуратура, като счита същото за доказано по несъмнен и категоричен начин. Излага подробни доводи относно нА.чието на пряк умисъл за причиняване на смърт и обосновава правната квА.фикация на деянието именно по посочения текст от НК т.е. като опит за убийство, а не като причиняване на телесна повреда. В тази връзка настоява за признаване на подсъдимия за виновен по това обвинение и за налагане на справедливо наказание, като намира, че такова ще бъде не в размера претендиран от прокуратурата т.е. под минималния размер, а наказание в размер на минималния предвиден в нормата на чл.115 от НК, а именно – 10 години лишаване от свобода, доколкото не са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендират се и направените по делото разноски от страна на частния обвинител.

Подсъдимият С.П.С., лично и чрез упълномощения си защитник, в с.з. принципно оспорва обвинението за опит за убийство по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, като заявява, че не се признава за виновен по него. Същевременно заявява, че се признава за виновен в това, че на посочените в обвинителния акт дата и място е причинил на пострадА.я описаните телесни повреди, но без да е искал да причини смъртта му. В тази връзка се изразява несъгласие с предложената от страна на прокурора в обвинителната му реч и от частния обвинител правна квА.фикация на деянието т.е. тази квА.фикация на деянието, която е посочена и в обвинителния акт. Обосновава се тезата, че деянието на следва да се квА.фицира като причиняване на телесна повреда. Самият подсъдим в депозираните от него обяснения обосновава тезата си, че действително е причинил намушкване с нож по отношение на пострадА.я, но заявява, че той е държал ножа пред тялото си и насочен нагоре за да се предпази от предприето нападение от страна на пострадА.я и последният сам се е намушкал на ножа в процеса на това нападение. Заявява, че не е искал да причини смъртта на пострадА.я, а е извадил и държал ножа за да се защити от агресивното му поведение. Защитата пледира подсъдимият да бъде признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда, а по отношение на наказанието, което следва да му бъде наложено се обосновава тезата както за нА.чието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така и за нА.чието на основанията за приложението на института на условното осъждане по чл.66 от НК. Не се взема становище и по искането за присъждане на направените разноски.

От извършения внимателен анА.з на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.П.С. е роден на ***г***. Жител ***, където и живее. Български гражданин е. Има завършено трети клас. Не е женен, но живее на съпружески начала. Не работи. Не е осъждан.

На 06.03.2016г. в кв."Шести" в гр.Нова Загора имало сватбено тържество. На това тържество били поканени и присъствА. /наред с другите гости/ и постр. В.Н.Х., известен в квартала с името „З.", както и братовчед му свид. М.А., известен в квартала с името „Ч.". В ранния следобед на посочената дата двамата отишли на сватбата, която се провеждала в палатка на ул."Възраждане" в квартала. Там те употребили значително количество алкохол, в резултат на което постр. В.Х. бил значително повлиян и видимо доста пиян и това мотивирало свид. М.А. да спре да пие.

В късния следобед на посочената дата, около 17.00-18.00 часа, всички гости на сватбеното тържество вкл. пострадА.я В.Х. и свид. М.А., отишби на площада в квартала, където по традиция сватбарите /а и останА.те жители на квартала/ танцувА.. В същото време, за да наблюдават тържеството и танците, на площада били подс. С.П.С., известен в квартала с името „А.", брат му свид. А.П.С., известен в квартала с името „Ахмед“, братовчед му свид. А.А.П., известен в квартала с името „Б.“ и техния приятел и съсед свид. И.А.И., известен в квартала с името „А.". Те също били употребили алкохол, но в значително по-малки количества и не се чувствА. повлияни от него.

Под въздействието на употребеното много голямо количество алкохол /според самия пострадал – 10 бири и 1 бутилка ракия/, постр. В.Х. трудно пазел равновесие и зА.тал, но това не му пречело да проявява танцовите си възможности. По време на танците хората от двете групи си разменяли реплики вкл. с оглед на обстоятелството, че пострадА.ят бил изоставил жената, с която живеел на семейни начала /родственица на подсъдимия/, но без да си отправят обиди или заплахи респ. да се спречкват и да се карат.

След известно време постр. В.Х. /“З.“/, танцувайки и под влиянието на алкохола, започнал да пръска с бира подсъдимия и хората от неговата компания, като хвърлил и строшил бутилки от бира в краката им. За да не възникне скандал свид. М.А. /“Ч.“/ хванал пияния постр. В.Х. и започнал да го извежда извън района на сватбата. ПострадА.ят не искал да тръгва и се дърпал. Съблякъл се гол до кръста, започнал да вика и да се дразни с подс. С.С. /“А.“/ и хората от неговата компания - свид. И.И. /“А.“/, свид. А.П. /“Б.“/ и свид. А.С. /“Ахмед“/. Възникнала разправия между двете групи, предизвикана от поведението на постр. В.Х. в резултат на пияното му състояние. Свид. М.А. /“Ч.“/ продължавал да избутва пострадА.я, опитвайки се да го отдалечи от групата на подсъдимия, с цел да предотврати възникването на конфликт. В един момент, обаче, постр. В.Х. се отскубнал и се върнал обратно към компанията на подс. С.С. и като го напсувал го ударил с юмрук в лицето. Подсъдимият клекнал в резултат на удара, но после отново се изправил.

В това време наблизо бил С.Й.С. /също братовчед на подсъдимия, по отношение на когото съдът направи безрезултатни опити да бъде открит, редовно призован и разпитан като свидетел/, известен в квартала с името „Б.“, който като видял какво се е случило извадил нож и започнал да го размахва към пострадА.я и свид. М.А.. Наблизо се намирал и свид. С. Й.Я. /родственик на пострадА.я/, известен в квартала с името „Д.“, който също извадил нож. Ножове извадили и свид. А.П. /“Б.“/ и подс. С.С.. Лицата, които извадили ножовете, започнА. да ги размахват и да посягат с тях един към друг. Смият подсъдим посягал с нож към свид. М.А. /„Ч.“/, но свид. А.П. /„Б.“/ му направил забележка да не удря с нож, а с юмрук. Ножът, който извадил подсъдимия бил кухненски, с дължина на острието 15 см и ширина на острието в областта на основата му 2,5 см и преди това бил препА. на колана на панталона му. Братът на подсъдимия, свид. А.С., настоял всички да приберат ножовете и призовал хората от двете групи да си тръгнат, опитвайки по този начин да предотврати конфликта. Свид. А.П. /“Б.“/ пък призовавал С.С. /“Б.“/ и подсъдимия да не използват извадените от тях ножове, а да удрят с юмруци.

Наблизо бил и свид. А.А., известен в квартала с името „А.“, също братовчед на постр. В.Х.. Като видял в какво състояние е последния и че свид. М.А. /“Ч.“/ се опитва без особен успех да го изведе от мястото на спречкването, свид. А.А. се притекъл на помощ. Хванал пострадА.я отзад с двете си ръце през гърдите и заедно със свид. М.А. започнА. да го избутват, отдалечавайки се от мястото, където се намирА. подсъдимия и неговите приятели /братовчеди/.

Подс. С.С. бил ядосан и изпитвал раздразнение и гняв спрямо постр. В.Х., предизвикани от обидното и агресивно поведение на последния. Воден от желанието да го накаже за това и възползвайки се от обстоятелството, че свидетелите М.А. /“Ч.“/ и А.А. /“А.“/ се опитвА. да изведат пострадА.я от мястото на конфликта, използвайки физическа сила и ограничавайки възможността му да се съпротивлява, подсъдимият с извадения нож се приближил до тях. Подс. С.С. застанал лице в лице с постр. В.Х. и с дясната си ръка /в която държал ножа/ замахнал силно с посока отдясно, отстрани, наляво и навътре и нанесъл прободно-порезна рана в областта на лявата горна половина на гърдите на пострадА.я т.е. областта, където се намира сърцето. В резултат на причинената прободно-порезната рана от нанесения удар с ножа, постр. В.Х. получил разстройство на здравето, временно опасно за живота, нА.чие на кръв и въздух в гръдната кухина и паднал на земята в безсъзнание.

Незабавно пострадА.ят бил откаран по спешност в Спешното отделение на МБАЛ гр.Нова Загора, а оттам бил транспортиран в МБАЛ гр.Сливен, където му била извършена животоспасяваща операция.

След случилото се подс. С.С. напуснал мястото на престъплението и се прибрал в дома си. Там заварил майка си - свид. Г.Е. /“Г.“/, на която разказал, че някакъв човек го нападнал с бутилка и той от страх го е ударил с нож. Подсъдимият й дал ножа и тя го прибрала в шкаф до идването на полицейските служители. След задържането на подсъдимия, неговата майка свид. Г.Е. доброволно предала ножа, при огледа на който било установено, че същият е с дължина на острието 15 см и ширина на острието в областта на основата му 2,5 см. Този нож е приобщен като веществено доказателство по делото.

Самият подсъдим бил отведен в полицейския участък в квартал „Шести“ на гр.Нова Загора, където пред полицейските служители свидетелите Д.П. и И.Г. заявил, че е намушкал с нож пострадА.я.

Според заключението на изготвените в хода на досъдебното производство химически експертизи, в кръвта на подс. С.П.С. не е било доказано нА.чие на етилов алкохол, а в кръвта на постр. В.Н.Х. е било доказано нА.чие на етилов алкохол в концентрация 1,99 промила.

Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза, постр. В.Х. е получил контузия на гръдния кош, прободно-прорезна рана в областта на лявата половина на гръдния кош, проникващо нараняване на гръдната кухина, тотален левостранен хемопневмоторакс - нА.чие на кръв и въздух в лявата гръдна кухина. През това време пострадА.ят е бил с дихателна недостатъчност. Тази прободно-поречна рана в областта на лявата половина на гръдния кош е била причинена с прободно-порезно оръжие, каквото е ножа, като дължината на тази рана е 4 см. Според вещото лице е възможно това нараняване да бъде причинено с ножа, приобщен като веществено доказателство по делото, независимо от обстоятелството, че широчината на острието в областта на основата му е само 2,5 см., доколкото при пробождането ръката на нападателя с ножа е била изтеглена по дължината на раната и по този начин се е получила рана с дължина по-голяма от широчината на острието на ножа. Според заключението, локА.зацията на раната сочи, че пострадА.ят и нападателят са били прави, лице срещу лице един спрямо друг, като нападателят е държал ножа с дясната си ръка и замахването на ръката му с ножа е било с посока отдясно, отстрани, наляво и навътре. Установената прободно-порезна рана е била с проникване в гръдната кухина и пострадА.ят е получил тотален хемопневмоторакс т.е. левият бял дроб е бил изцяло изключен от функция поради неговото свиване от проникнА.я въздух в гръдната кухина, където в същото време имало и кръв. Поради тези съображения, прободно-прорезната рана в областта на лявата половина на гръдния кош с проникване в гръдната кухина и причиняване на хемопневмоторакс е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността за живота на пострадА.я представлява и непосредствената пряка комуникация на гръдната кухина с околната среда и създаването на възможност проникване в гръдната кухина на патогенни микроорганизми и възникване на различни възпА.телни усложнения със създаване на опасност за живота на пострадА.я. Използваното оръжие в случая е особено опасно и случайно и с такива оръжия често се причиняват тежки, даже смъртоносни увреждания. ПострадА.ят случайно не е получил по тежки увреждания от установените. В наранената област на тялото се намират жизненоважни органи, чийто нараняване би довело до настъпването на смъртта за кратко време.

Според заключението на вещото лице, представено в с.з., малко е вероятен механизъм, при който пострадА.ят сам да се е намушкал на ножа, държан от подсъдимия, като при такъв механизъм е необходимо ножът да бъде насочен напред и на равнището на второ-трето междуребрие и някой да е държал пострадА.я и да го е насочил точно в тази посока без самия пострадал да мръдне. Вещото лице определя като още по-малко вероятен механизма, посочен от подсъдимия, а именно, че е държал ножа насочен нагоре, като заявява, че в този случай раневия канал е щял да бъде отдолу нагоре /а не направо и напред както е в конкретния случай/ и съответно нараняванията нямаше да бъдат толкова тежки, или въобще нямаше да има наранявания, тъй като ножът би преминал покрай тялото на пострадА.я. Според експерта, причинената рана е била смъртоносна т.е. пострадА.ят е могъл да умре от нея, но настъпването на смъртта не е било задължително при несвоевременно оказване на висококвА.фицирана медицинска помощ. Ако такава не е била оказана, е имало опасност за настъпване на смъртта на пострадА.я. В лявата половина на гръдния кош в близост до мястото и в частност под мястото на нараняването се намира сърцето, като в голям процент от случаите нараняването на сърцето води до настъпването на смърт.в тази област и в близост до мястото на нараняването се намират жизненоважни магистрални артериални и венозни кръвоносни съдове, чието нараняване също би могло да доведе до бързо настъпване на смъртта. ПострадА.ят по щастливо стечение на обстоятелствата не е получил уврежданията на сърцето или на кръвоносните съдове.

Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство психиатрично-психологична експертиза, подс. С.С. страда от лека умствена изостаналост и не се води на регистрационен отчет. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е изпитвал раздразнение и гняв към пострадА.я. Основен движещ мотив е било желанието да накаже пострадА.я за неговото обидно и агресивно поведение. Подсъдимият е могъл да ръководи постъпките си, не е изпадал в състояние на афект. След извършване на деянието при подсъдимия не е възникнало друго психично разстройство. Подсъдимият може да възприема и да дава обяснения по делото и е годен да участва в наказателното производство.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анА.з на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия С.С.; показанията на свидетелите В.Х., М.А., А.Х., Н. К., А.П., Г.Е., А.А., И.И., С. Янков, А.П., Д.П. и И.Г.; заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза; заключението на вещите лица по съдебно-психиатричната и психологична експертиза; заключенията на вещото лице по химическите експертизи; писмените доказателствени материА. – протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство с фотоалбум, протоколи за разпознаване на лица, справка съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; вещественото доказателство - 1 бр. нож с черна текстолитова дръжка с метално острие, обвит в картонена обвивка и запечатан в полиетиленов плик със стикер № А1573 на ОД на МВР – гр. Сливен.

Съдът внимателно анА.зира обяснения на подсъдимия С.П.С., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останА. доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. С оглед на така посоченото от принципно естество по отношение на обясненията на подсъдимия съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично и само дотолкова доколкото същите не противоречат на останА.я доказателствен материал по делото респ. и не представляват негова защитна позиция, целяща оневиняването му или омаловажаване на стореното от него.

В тази връзка биха могли да се кредитират обясненията на подсъдимия в частта им относно някои от основните събития, които са се случили преди, по време и след инцидента, които не противоречат на останА.я доказателствен материал и в частност на показанията на разпитаните по делото свидетели респ. на заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Няма пречка да се кредитират обясненията на подс. С.С. относно съдържащите се в тях твърдения за отношенията му с постр. В.Х. вкл. и това, че тези отношения /между него и пострадА.я респ. между родовете им/ не са били влошени, независимо от обстоятелството, че пострадА.ят е живял на съпружески начала с негова братовчедка, а впоследствие я е изоставил. Тези твърдения на подсъдимия относно характера на отношенията му с пострадА.я, според настоящия съд се подкрепят от останА.я доказателствен материал по делото и в частност от показанията на почти всички разпитани свидетели, доколкото всички са единодушни, че не е имало проблеми в отношенията между подсъдимия и пострадА.я респ. техните родове. Това обстоятелство е от съществено значение по отношение на извода, че мотив за деянието на подсъдимия не са влошените отношения между него и пострадА.я респ. между техните родове /което обикновено и обичайно е мотив за подобен род деяния в общността, в която живеят двамата/, нито че подсъдимият е отишъл на сватбеното тържество с предварителното намерение да се саморазправя с пострадА.я, доколкото не е имало причина за такова поведение. Обстоятелството, че подсъдимият е носел нож в себе си не променя този извод, тъй като в общността в която той живее е обичайно да се носят ножове и в тази връзка обясненията на подсъдимия и в тази им част следва да бъдат кредитирани.

Могат и следва да бъдат кредитирани твърденията на подсъдимия, съдържащи се в обясненията му относно обстоятелствата, касаещи неговото отиване и присъствие на мястото, където по-късно е възникнал инцидента – площада на квартал „Шести“ в гр.Нова Загора. В тази им част обясненията на подсъдимия се подкрепят и от останА.те гласни доказателствени средства, доколкото е безспорно, че подсъдимият е присъствал на танците по повод сватбено тържество в квартала и е бил придружаван от свои близки и приятели. Единствената уговорка следва да бъде направена по отношение на лицата, които са били с него, доколкото той заявява, че това са били братовчед му свид. А.П. /„Б.“/ и съседа му свид. И.И. /“А.“/, а в действителност с тях е бил и брат му свид. А.С. /„Ахмед“/. Последното т.е. присъствието и на брата на подсъдимия се установява по несъмнен начин от показанията на останА.те свидетели, присъствА. на мястото на инцидента вкл. от показанията на самия свид. А.С.. Съдът счита, че в случая подсъдимия се опитва да предпази и защити брат си и именно по тази причина той в обясненията си не съобщава за присъствието му по време на инцидента.

Следва да бъдат кредитирани и твърденията на подсъдимия касаещи както неговото собствено поведение до момента, в който той е бил ударен с юмрук от пострадА.я и е паднал вкл., така и поведението на хората от неговата компания /с уговорката, че в тази компания е бил и брат му свид. А.С./, а така и също поведението на пострадА.я и на свид. М.А. /„Ч.“/. В тази им част обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетелите А.П. /„Б.“/, А.С. /„Ахмед“/ и И.И. /„А.“/, както и частично от показанията на пострадА.я В.Х. /„З.“/ и свид. М.А. /„Ч.“/. Няма съмнение относно това, че подсъдимият и хората от неговата компания са присъствА. на танците, като са стояли кротко и са наблюдавА. и по никакъв начин не са провокирА. агресивното поведение на пострадА.я спрямо тях. Няма спор, че именно пострадА.ят, под влияние на изпитото много голямо количество алкохол се е дразнел с тях, пръскал ги е с бира и дори е строшил бутилки в краката им, на което те не са реагирА., а са отдА. поведението им именно на състоянието, в което се е намирал. За съда е безспорно и това, че пострадА.ят без повод и причина е нанесъл удар с юмрук в лицето на подсъдимия, с уговорката, че след удара подсъдимият е приклекнал и пак се е изправил /както твърдят посочените по-горе свидетели от компанията на самия подсъдим/, а не е падал на земята, както заявява подсъдимия. Тази уговорка относно това дА. подсъдимият е паднал вследствие на удара или само е приклекнал има отношение към въпроса за силата на нанесения удар с юмрук, който по преценката на съда не е бил особено силен предвид пияното състояние, в което се е намирал пострадА.я и обстоятелството, че същия е зА.тал и се е затруднявал да пази равновесие.

Съдът следва да кредитира обясненията на подсъдими и в частта им касаеща случилото се след инцидента, а именно, че се е прибрал в къщи и е дал ножа на майка си, макар да липсват твърдения относно това той да е обяснил какво се е случило и какво е сторил той.

В останалата им част обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като те не само противоречат категорично на останА.я доказателствен материА. по делото, но и представляват опит да се оправдае или поне в значителна степен омаловажи извършеното от него, като по този начин бъде смекчена наказателната му отговорност. Освен това, в обясненията на подсъдимия се съдържат не само твърдения за случили се събития респ. възпроизвеждане на възприетото от него във връзка с тези събития, но и в много голяма степен субективната преценка и оценка на неговото собствено поведение респ. на поведението на пострадА.я. Следователно в тази им част обясненията на подсъдимия, представляващи субективна оценка на определени действия или събития, въобще не следва да се преценяват като доказателствено средство и съответно да се подлагат на коментар и анА.з.

Така съдът не следва да кредитира обясненията на подсъдимия, съдържащи твърдения относно обстоятелствата случили се след нанесения му удар с юмрук. Според подсъдимия след като той се е изправил, пострадА.ят отново е тръгнал към него с намерение да го удари и тогава подсъдимият е извадил ножа и държейки го пред себе си, на нивото на гърдите и насочен нагоре, пострадА.ят сам се е намушкал на ножа. Освен това подсъдимият твърди, че не е видял някой друг вкл. от неговата компания да е извадил нож. Тези твърдения на подсъдимия противоречат не само на показанията на част от разпитаните свидетели /предимно от групата на пострадА.я, доколкото никой от неговата група не е видял намушкването с ножа/, но основно и преди всичко на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Основно от показанията на свидетелите А.П. /„Б.“/, А.С. /„Ахмед“/ и И.И. /„А.“/, които са от компанията на подсъдимия, се установява, че след удара с юмрук, най-напред С.С. /„Б.“/ е извадил нож, след това ножове са извадили свид. С. Янков /„Д.“/, свид. А.П. /„Б.“/ и самия подсъдим и започнА. да ги размахват и да посягат с тях един спрямо друг. Твърденията за евентуално повторно нападение от страна на пострадА.я спрямо подсъдимия и относно механизма на намушкването се опровергават не само от показанията на пострадА.я, но и от тези на лицата, които са били в най-голяма близост – свидетелите М.А. /„Ч.“/ и А.А. /„А.“/. Последните двама са дърпА. пострадА.я, опитвайки се да го отдалечат от мястото на възникналото спречкване и непосредствено са възприели намушкването, станало по начин коренно различен от твърдяния от подсъдимия. Версията на последния относно механизма на намушкването се опровергава и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, според което малко е вероятен механизъм, при който пострадА.ят сам да се е намушкал на ножа, държан от подсъдимия, като при такъв механизъм е необходимо ножът да бъде насочен напред и на равнището на второ-трето междуребрие и някой да е държал пострадА.я и да го е насочил точно в тази посока без самия пострадал да мръдне, особено в състоянието в което се е намирал. Вещото лице определя като още по-малко вероятен механизма, посочен от подсъдимия, а именно, че е държал ножа насочен нагоре, като заявява, че в този случай раневия канал е щял да бъде отдолу нагоре /а не направо и напред както е в конкретния случай/ и съответно нараняванията нямаше да бъдат толкова тежки, или въобще нямаше да има наранявания, тъй като ножът би преминал покрай тялото на пострадА.я.

Съдът обсъди подробно и показанията на самия пострадал, свид. В.Х., като също отчете факта, че и те произхождат от лице, което също е заинтересовано в много голяма степен от изхода на делото – по делото той е конституиран като частен обвинител. От друга страна, съдът при обсъжданото на тези показания много внимателно ги съпостави с останА.те доказателствени материА. вкл. гласни и писмени, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза. С оглед на това се стигна до извода, че същите не следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като не са напълно последователни и логически издържани, нА.це са някои противоречия и с останА.я доказателствен материал, което произтича както от факта на принципната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото, така и от състоянието на силно алкохолно опиянение, в което той се е намирал по време на инцидента. Принципно няма пречка да бъдат кредитирани показанията на този свидетел относно присъствието му на сватбеното му тържество и на танците на площада в квартала, относно изпитото много голямо количество алкохол и силното повлияване на поведението му в резултат на този алкохол, относно присъствието на подсъдимия и неговата компания на площада и тяхното поведение, относно характера на отношенията между него и подсъдимия респ. между родовете им. По отношение на механизма на причиняване на получените в резултат на нанесения му от подсъдимия удар с нож увреждания, показанията на този свидетел принципно се подкрепят както от показанията на свидетелите М.А. /„Ч.“/ и А.А. /„А.“/, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. По отношение на възникването на инцидента в самото му начало и повода за това, показанията на свид. В.Х. не следва да се кредитират, тъй като противоречат на останА.я доказателствен материал. Съдът приема въз основа на показанията на част от свидетелите, които ще бъдат коментирани по-нататък, че конкретния повод за възникването на инцидента е поведението на самия пострадал, който е пръскал с бира подсъдимия и хората от групата му, счупил е бутилки в краката им и е ударил с юмрук подсъдимия без да е имало повод за това. Подсъдимият отрича за такова поведение от негова страна, но в тази им част неговите твърдения противоречат на останА.я доказателствен материал и са непоследователни и нелогични. Ако се приеме версията на пострадА.я, че не е провокирал по никакъв начин подсъдимия, следва извода, че подсъдимият безпричинно и без какъвто и да било повод го е намушкал с нож. Последното противоречи не само на останА.те гласни доказателствени материА., но и на заключението на психиатрично-психологичната експертиза относно състоянието на раздразнение и гняв, в което се е намирал подсъдимия, предизвикани от поведението на пострадА.я. Следователно не следва да се кредитират показанията на свид. В.Х. в частта им относно твърдянията в тях, че не е имал агресивно и обидно поведение спрямо подсъдимия, както иче не го е удрял. Не следва да се кредитират показанията на този свидетел и относно това, че след нанесения му удар с ножа, подсъдимият се е опитал още веднъж да го мушне и се заканвал да го убие, което било видяно и чуто от сестра му – свид. А.Х.. Освен, че в случая не се касае за нещо, което свид. В.Х. да е възприел лично /а му е било казано от друго лице/, самите показания на тази свидетелка не са в достатъчна степен последователни и непротиворечиви, че да може да се направи извод за тяхната достоверност в тази им част. Това обстоятелство, а именно, че след удара с нож подсъдимият е посегнал отново, както и че се е заканил с убийство, не се твърди дори от лицата, които са били в най-непосредствена близост – свидетелите М.А. /„Ч.“/ и А.А. /„А.“/.

Съдът счита, че следва да бъдат кредитирани и показанията на двамата полицейски служители, свидетелите Д.П. и И., които са последователни и непротиворечи, относими към предмета на доказване и депозирани от лица, абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. В техните показания се съдържат твърдения относно състоянието, в което се е намирал подсъдимия след инцидента; относно заявеното от него какво е сторил, с уговорката, че пред тях подсъдимият е изложил своята версия за случилото се, от една страна, а от друга – че депозираните от подсъдимия устни обяснения в хода на разговора с него са били опосредени от негови близки, предвид недоброто владеене на български език.

Според съда, принципно няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите А.П. /„Б.“/, А.С. /„Ахмед“/ и И.И. /„А.“/, които са от компанията на подсъдимия. Тук следва да се направи уговорката, че тези лица наистина са близки с подсъдимия – съответно братовчед, брат и съсед, поради което следва да се има предвид евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Последното обяснява и факта, че нито един от тях не е видял самото намушкване, въпреки че са се намирА. в непосредствена близост до мястото на инцидента, а някои от тях са взели активно участие в него – чрез изваждане на ножове, чрез призоваване същите да не се използват, а да се използват единствено юмруци, чрез призоваване за разотиване. От друга страна, обаче, показанията им в по-голямата си част и по отношение на основните обстоятелства /извън самото намушкване/ са последователни и непротиворечиви. Не би могло да се твърди, че те са изцяло в полза на подсъдимия, доколкото чрез тях се опровергава версията на подсъдимия за случилото се след удара с юмрук. Тези свидетели заявяват, че след удара с юмрук са били извадени ножове, като най-напред това е сторил С.С. /„Б.“/, братовчед на подсъдимия, после и други лица вкл. и самия подсъдим. Според свид. А.П. /„Б.“/, подсъдимият е посягал с нож към свид. М.А. /„Ч.“/, но свидетелят го е възпирал, казвайки му да удря не с нож, а с юмрук. Последното опровергава тезата на подсъдимия, че е извадил ножа за да се предпази от ново нападение на пострадА.я. Чрез показанията на тези свидетели, от друга страна, се установява по достатъчно убедителен начин поведението на пострадА.я, което е било обидно, провокативно и агресивно.

Съдът счита, че няма пречка принципно да бъдат кредитирани и показанията на свид. Г.Е. /„Г.“/, независимо от обстоятелството, че същата е майка на подсъдимия. Нейните показания способстват да бъдат изяснени обстоятелствата свързани със състоянието и поведението на подсъдимия след като се е прибрал в къщи, както и това какво е разказал за случилото се. Принципно тази свидетелка възпроизвежда това, което й е съобщил сина й вкл. версията, че е намушкал пострадА.я за да се защити от негово нападение с бутилка, но тази версия вече беше коментирана по-горе отхвърлена като недостоверна с оглед на останА.те доказателствени материА.. Показанията на свидетелката са от значение и относно обстоятелството, че тя е предала ножа, за който подсъдимият й е съобщил, че е извършил намушкването.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани принципно, но частично показанията на свидетелите М.А. /„Ч.“/, който е братовчед на пострадА.я. Това обстоятелствено следва да бъде взето предвид при преценката на показанията на този свидетел, който е присъствал през цялото време т.е. от отиването на сватбата до приключването на инцидента. По отношение на този свидетел следва да се отчете обстоятелството, че и той е употребил значително количество алкохол и също е бил повлиян от него в поведението си респ. във възможността си правилно и адекватно да възприема фактите от действителността, които впоследствие да възпроизведе. Следователно по отношение на показанията на този свидетел следва да се приложат същите уговорки, направени във връзка с показанията на свид. В.Х. и да не се даде вяра същите в тази им част, касаеща същите обстоятелства, по отношение на които частично не беше дадена вяра на показанията на пострадА.я. Не следва да се дава вяра на показанията му по отношение на ножа, с който е извършено намушкването, доколкото този свидетел не го идентифицира. По отношение на останА.те обстоятелства вкл. относно механизма на причиняване на намушкването, показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани, тъй като те се подкрепят от останА.я доказателствен материал.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свид. А.А. /„А.“/, който също е братовчед на пострадА.я. Показанията на този свидетел са подробни, последователни и непротиворечиви. Този свидетел е пристигнал на мястото на инцидента, в момент в който свид. М.А. /„Ч.“/ вече се е опитвал да отведе пострадА.я от площада, поради което няма как той да е възприел обстоятелствата, свързани с предходното поведение на пострадА.я спрямо подсъдимия респ. спрямо хората от неговата компания. Този свидетел е бил в най-непосредствена близост при намушкването извършено от страна на подсъдимия и съответно е възприел какво точно се е случил. Твърденията му в тази връзка не противоречат на останА.я доказателствен материал вкл. на заключението на съдебно-медицинската експертиза относно механизма на намушкването. Показанията му са от съществено значение за изясняването на въпроса какво е било конкретното поведение както на подсъдимия, така и на пострадА.я, което в много голяма степен допринася за преценката дА. е имало нападение от страна на пострадА.я спрямо подсъдимия в този момент респ. как следва да се квА.фицира извършеното от подсъдимия.

Съдът счита, че показанията на свид. С. Янков /„Д.“/ не следва да се кредитират, тъй като същите са непоследователни и противоречиви, противоречащи на останА.я доказателствен материал. Той заявява, че на практика не е присъствал на инцидента и почти нищо не е видял, което противоречи на показанията на други свидетели, че е бил на инцидента и е вадил нож. В тази връзка поведението на този свидетел следва да се обясни, както с факта на нА.чието на роднинска връзка с пострадА.я, така и с желанието му да бъде омаловажено участието му в инцидента под страх да не му бъде търсена някаква отговорност за това.

По отношение на показанията на свидетелите А.Х. /„П.“/ и Н. К. /„Н.“/, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично, но само по отношение на твърдяните в тях обстоятелства относно присъствието им на площада по време на танците, относно факта на станА.я инцидент и факта на намушкването. По отношение на подробностите относно намушкването показанията им са противоречиви и непоследователни и в тази им част не следва да се кредитират. Не следва да се кредитират показанията на първата свидетелка по отношение на твърденията за ножа, с който е станало намушкването, а така също и по отношение на твърденията за поведението на подсъдимия след намушкването. Следва да се отчете и обстоятелството, че тези свидетелки са заинтересовани от изхода на делото предвид близките си отношения с пострадА.я – първата е негова сестра, а втората е съпруга на негов братовчед.

Съдът кредитира напълно и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушано в с.з.. Това заключение е пълно, ясно, подробно, непротиворечиво и обосновано и в много голяма степен относимо към предмета на доказване т.е. допринасящо за изясняването на съществени обстоятелства от него – естеството и медикобиологичния характер на причинените телесни увреждания на пострадА.я, както и механизма на това причиняване. Чрез тях, от друга страна се преценява и достоверността на част от останА.те доказателствени материА. и в най-голяма степен обясненията на подсъдимия и показанията на пострадА.я, което позволява осигуряването на определена доза обективност при анА.за и преценката на именно тези доказателствени материА.. Те са изготвени от компетентно вещо лице в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява. Чрез заключението на вещото лице вкл. и с допълненията и уточненията направени в с.з. в много голяма и дори решаваща степен се опровергава защитната теза на подсъдимия относно механизма на причиняване на увреждането, респ. се опровергава тезата на защитата му относно умисъла т.е. че подсъдимият не е искал да причини смъртта на пострадА.я. Според заключението на вещото лице, представено в с.з., малко е вероятен механизъм, при който пострадА.ят сам да се е намушкал на ножа, държан от подсъдимия, като при такъв механизъм е необходимо ножът да бъде насочен напред и на равнището на второ-трето междуребрие и някой да е държал пострадА.я и да го е насочил точно в тази посока без самия пострадал да мръдне. Вещото лице определя като още по-малко вероятен механизма, посочен от подсъдимия, а именно, че е държал ножа насочен нагоре, като заявява, че в този случай раневия канал е щял да бъде отдолу нагоре /а не направо и напред както е в конкретния случай/ и съответно нараняванията нямаше да бъдат толкова тежки, или въобще нямаше да има наранявания, тъй като ножът би преминал покрай тялото на пострадА.я. Според експерта, причинената рана е била смъртоносна т.е. пострадА.ят е могъл да умре от нея, но настъпването на смъртта не е било задължително при несвоевременно оказване на висококвА.фицирана медицинска помощ. Ако такава не е била оказана, е имало опасност за настъпване на смъртта на пострадА.я. В лявата половина на гръдния кош в близост до мястото и в частност под мястото на нараняването се намира сърцето, като в голям процент от случаите нараняването на сърцето води до настъпването на смърт.в тази област и в близост до мястото на нараняването се намират жизненоважни магистрални артериални и венозни кръвоносни съдове, чието нараняване също би могло да доведе до бързо настъпване на смъртта. ПострадА.ят по щастливо стечение на обстоятелствата не е получил уврежданията на сърцето или на кръвоносните съдове.

Съдът счита, че следва да се кредитира и заключението на вещите лица по изготвената съдебно психиатрична и психологическа експертиза. Това заключение също е пълно, ясно, подробно, непротиворечиво и обосновано и в много голяма степен относимо към предмета на доказване т.е. допринасящо за изясняването на съществени обстоятелства от него – състоянието, в което се е намирал подсъдимия и какво го е провокирало, както и годността му да участва в наказателното производство вкл. неговата вменяемост. Според вещите лица към момента на извършване на деянието подсъдимият е изпитвал раздразнение и гняв към пострадА.я. Основен движещ мотив е било желанието да накаже пострадА.я за неговото обидно и агресивно поведение. Подсъдимият е могъл да ръководи постъпките си, не е изпадал в състояние на афект. Последното е важно и с оглед преценката за правната квА.фикация на деянието. Същевременно чрез това заключение се обяснява поведението на подсъдимия вкл. и факта, че е бил провокиран от пострадА.я, което има значение и за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия и на част по свидетелските показания.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материА. приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него.

Съдът намира, че следва да се кредитира и вещественото доказателство по делото, а именно: 1 бр. нож с черна текстолитова дръжка с метално острие, обвит в картонена обвивка и запечатан в полиетиленов плик със стикер № А1573 на ОД на МВР – гр. Сливен. Ножът е оръжието за извършване на престъплението, а неговите размери и вид допринасят за изясняването на въпроса относно механизма на причиняване на уврежданията на пострадА.я.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материА., настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано подробно по-горе, подсъдимият С.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, тъй като на На 06.03.2016г. в гр.Нова Загора направил опит умишлено да умъртви В.Н.Х. ***, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини.

С оглед на установеното от фактическа страна е несъмнено, че подсъдимият С.С. е нанесъл със сила удар с нож по тялото на пострадА.я В.Х. в областта на горната лява част на гърдите му, като с това му причинил контузия на гръдния кош, прободно-прорезна рана в областта на лявата половина на гръдния кош, проникващо нараняване на гръдната кухина, тотален левостранен хемопневмоторакс - нА.чие на кръв и въздух в лявата гръдна кухина. При нанасянето на удара пострадА.ят и подсъдимият са били прави, лице срещу лице един спрямо друг, като подсъдимият е държал ножа с дясната си ръка и замахването на ръката му с ножа е било с посока отдясно, отстрани, наляво и навътре. Установената прободно-порезна рана е била с проникване в гръдната кухина и пострадА.ят е получил тотален хемопневмоторакс т.е. левият бял дроб е бил изцяло изключен от функция поради неговото свиване от проникнА.я въздух в гръдната кухина, където в същото време имало и кръв. Поради тези съображения, прободно-прорезната рана в областта на лявата половина на гръдния кош с проникване в гръдната кухина и причиняване на хемопневмоторакс е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността за живота на пострадА.я представлява и непосредствената пряка комуникация на гръдната кухина с околната среда и създаването на възможност проникване в гръдната кухина на патогенни микроорганизми и възникване на различни възпА.телни усложнения със създаване на опасност за живота на пострадА.я. Използваното оръжие в случая е особено опасно и случайно и с такива оръжия често се причиняват тежки, даже смъртоносни увреждания. ПострадА.ят случайно не е получил по-тежки увреждания от установените. В наранената област на тялото се намират жизненоважни органи, чийто нараняване би довело до настъпването на смъртта за кратко време.

Деянието на подсъдимия представлява довършен опит за убийство, тъй като започнатото от дееца изпълнително деяние е било и довършено с нанасянето на удара с нож по тялото на пострадА.я и съответно с причиняването на описаните по-горе телесни увреждания в жизнено важни области, но исканите обществено-опасни последици /т.е. резултата от това деяние – смъртта на пострадА.я/, не са настъпили единствено поради независещи от дееца причини.

От обективна страна изпълнителното деяние е било довършено т.е. това, което е извършил подсъдимия обективно е могло и е било достатъчно да доведе до смъртта на пострадА.я, което не се е случило единствено благодарение на своевременно оказаната и компетентна медицинска помощ. Следователно смъртта на пострадА.я не е настъпила не по волята на подсъдимия, а по причини независещи от него.

Съдът обсъди и въпроса за евентуално квА.фициране на деянието извършено от подсъдимия, като опит за убийство, но извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадА.я т.е. по чл.118 вр.чл.18 ал.1 от НК и прецени, че няма основания за това.

Вярно е, че по време на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на възбуда. Той е бил ядосан, изпитвал е гняв и раздразнение към пострадА.я, като основен движещ мотив на поведението му е било желанието да накаже пострадА.я за неговото агресивно и обидно поведение. Няма спор, че пострадА.ят се е държал агресивно и обидно към подсъдимия и към приятелите му. Несъмнено е и това, че пострадА.ят е нанесъл удар с юмрук в лицето на подсъдимия. Според настоящия съд именно това поведение на пострадА.я е провокирало подсъдимия да извади ножа, а впоследствие и нанесе удар с него в тялото на пострадА.я.

За да бъде квА.фицирано деянието на подсъдимия като такова по чл.118 от НК е необходимо състоянието на силно раздразнение да е било предизвикано от пострадА.я с някакво неправомерно действие от негова страна – насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни. В конкретния случай макар принципно да е нА.це такова противоправно поведение от страна на пострадА.я /и това е прието за установено от фактическа страна от настоящия съд/, от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е изпаднал в състояние на силно раздразнение, което да е довело до т.нар. стесняване на съзнанието и имащо за последица смекчаване на наказателната му отговорност. Според вещите лица от съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, подсъдимият действително е изпитвал гняв и раздразнение към пострадА.я, не е изпадал в състояние на афект. Както беше посочено по-горе при преценката на доказателствата, заключението по тази експертиза има особено важно значение не само за изясняването на конкретни обстоятелства от предмета на доказване и за преценката на други доказателствени материА., но и при решаването на въпроса за правната квА.фикация на деянието.

Според настоящия съд, в конкретния случай, с оглед на установеното от фактическа страна и нА.чните доказателства по делото, не би могло да се прецени деянието на подсъдимия като извършено в условията на неизбежна отбрана респ. при превишаване на пределите й, каквато е версията на подсъдимия в неговите обяснения с оглед на твърденията в тях както относно механизма на причиняване на нараняванията, така и с оглед на причината за това – да се предпази от повторно нападение на пострадА.я. Тази теза на подсъдимия е неоснователна. Съдът прие, че такова нападение не е имало, доколкото пострадА.ят преди това е ударил подсъдимия с юмрук, след което част от свидетелите /а и подсъдимия/ извадили ножове, а за да се преустанови конфликта свидетелите М.А. /„Ч.“/ и А.А. /„А.“/ са предприели действия за извеждане на пострадА.я от площада. Предходното нападение над подсъдимия от страна на пострадА.я вече е било приключило и ново нападение не е било нА.це, доколкото съдът не кредитира твърденията му, че е извадил ножа за да се предпази от подсъдимия, който идвал към него. Тези твърдения /направени и пред майка му, а и пред полицейските служители след задържането му/ съдът вече прецени като негова защитна теза, опровергаваща се от доказателствата по делото вкл. и от заключението по съдебно-медицинската експертиза относно механизма на причиняване на увреждането. При липса на нападение от страна на пострадА.я респ. при приключило предходно такова, няма основания да се приеме, че деянието му е извършено в условията на неизбежна отбрана респ. при превишаване на пределите й.

Неоснователна е и тезата на защитата на подсъдимия, че деянието на последния не следва да се квА.фицира като опит за убийство, а като причиняване на средна телесна повреда, доколкото подсъдимият не е искал да причини смъртта на пострадА.я, а само да се защити.

От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено при пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопосните последици от него и е искал това.

Тезата на подсъдимия, че не е искал да причини смъртта на пострадалата, а само да се защити, беше вече коментирана по-горе и отхвърлена като несъстоятелна вкл. с оглед на приетото за установено от фактическа страна за липса на нападение от страна на пострадА.я.

Както е известно, за субективната отношение на дееца към извършваното и извършеното от него, както и към резултата от деянието следва да се съди не по това какви обяснения се дават, а по естеството на самите извършени действия обективно. В конкретния случай на пострадА.я е били причиняване в област от тялото, където се намират жизнено важни органи /чието засягане би довело неминуемо до настъпването на смърт/, с оръжие, годно да причини смърт, по начин /механизъм/, който изключва възможността подсъдимият да не е знаел къде причинява нараняването респ. да не е бил наясно с последиците от причиняването на това нараняване.

Поради това няма как да възприета тезата, че подсъдимият не е искал да причини смъртта на пострадА.я при положение, че му е нанесъл силен удар с голям нож /представляващ годно оръжие за причиняване на смърт/ в област от тялото му, в която се намират жизнено важни органи като сърцето и белия дроб, както и преминават магистрални кръвоносни съдове. Причиненото с ножа нараняване е било потенциално смъртоносно и само по щастлива случайност при нанасянето на това нараняване не са били засегнати важни кръвоносни съдове и сърцето, при които смъртта е била неизбежна. Причинената прободно-порезна рана е била с проникване в гръдната кухина и пострадА.ят е получил тотален хемопневмоторакс т.е. левият бял дроб е бил изцяло изключен от функция поради неговото свиване от проникнА.я въздух в гръдната кухина, където в същото време имало и кръв. Поради тези съображения, прободно-прорезната рана в областта на лявата половина на гръдния кош с проникване в гръдната кухина и причиняване на хемопневмоторакс е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността за живота на пострадА.я представлява и непосредствената пряка комуникация на гръдната кухина с околната среда и създаването на възможност проникване в гръдната кухина на патогенни микроорганизми и възникване на различни възпА.телни усложнения със създаване на опасност за живота на пострадА.я. Използваното оръжие в случая е особено опасно и случайно и с такива оръжия често се причиняват тежки, даже смъртоносни увреждания. ПострадА.ят случайно не е получил по тежки увреждания от установените. В наранената област на тялото се намират жизненоважни органи, чийто нараняване би довело до настъпването на смъртта за кратко време. Причинената рана е била смъртоносна т.е. пострадА.ят е могъл да умре от нея, но настъпването на смъртта не е било задължително при несвоевременно оказване на висококвА.фицирана медицинска помощ. Ако такава не е била оказана, е имало опасност за настъпване на смъртта на пострадА.я. В лявата половина на гръдния кош в близост до мястото и в частност под мястото на нараняването се намира сърцето, като в голям процент от случаите нараняването на сърцето води до настъпването на смърт.в тази област и в близост до мястото на нараняването се намират жизненоважни магистрални артериални и венозни кръвоносни съдове, чието нараняване също би могло да доведе до бързо настъпване на смъртта. ПострадА.ят по щастливо стечение на обстоятелствата не е получил уврежданията на сърцето или на кръвоносните съдове респ. не се е стигнало до смъртта му.

Не е без значение и обстоятелството, че в момента на нанасянето на удара с ножа пострадА.ят е бил гол до кръста и изправен лице в лице срещу подсъдимия т.е. последният добре е виждал тялото на пострадА.я, нищо не му е пречело и следователно е могъл да избере в коя част на тялото да го намушка. Причиняването на нараняване с нож в горната лява половина на гърдите, където на всеки е известно, че се намира сърцето и възможността този орган да бъде засегнат /като на всеки е известно, че нараняването на сърцето води до смърт/ изключва състоятелността на тезата, че намерението на подсъдимия е било да причини някаква телесна повреда, а не смъртта на пострадА.я.

При това положение и предвид посоченото непосредствено по-горе, съдът намира, че подс. С.П.С. следва да бъде признат за виновен за престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 06.03.2016г., в гр.Нова Загора, направил опит умишлено да умъртви В.Н.Х. ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява провокиращото и агресивно поведение от страна на пострадА.я, както и проявеното от страна на подсъдимия грубо незачитане на обществените порядки и на установените и общо приети правила за уреждане на спорни въпроса.

При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирА. подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останА. обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Настоящият съд счита, че както конкретното деяние, така и конкретният извършител не разкриват завишена степен на обществена опасност свързани с конкретното поведение на подс. С.П.С., както и на резултата от него. В частност по делото не се събраха доказателства, че подсъдимият е с повишена степен на обществена опасност, а напротив – доказателствата сочат, че същият не е агресивен и в конкретния случай в много голяма степен е бил провокиран от поведението на самия пострадал. Що се отнася до самото деяние, същото не се отличава с по-висока обществена опасност от обикновените случаи на този вид престъпления. Този извод следва от коментираната по-горе конкретика на извършването му, както и от обстоятелството, че до него се е стигнало преди всичко поради агресивното и предизвикателно поведение на пострадА.я.

Настоящият съд отчете, че в конкретния случай по делото не са нА.це отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а са нА.це само такива, които обосновават извод за смекчаване на отговорността му.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се приеме и отчете чистото му съдебно минало; възрастта му, характеризираща се с това, че той само месец преди това е навършил пълнолетие, което предполага известна незрялост на характера и поведението; особеностите на психиката му, свързани с факта, че при него е нА.це лека степен на умствена изостаналост, макар това да не се отразява на вменяемостта му; емоционалното му състояние, характеризиращо се с нА.чие на раздразнение и гняв, провокирани от агресивното и обидно поведение на пострадА.я спрямо него, макар и без нА.чие на данни за физиологичен афект; конкретното поведение на пострадА.я, което в значителна степен е допринесло до възникването на конфликта и резултата от него т.е. самият подсъдим няма принос за възникването на конфликта; изразеното съжаление за стореното и приноса му за разкриването на обективната истина / с известни уговорки, коментирани при анА.за на обясненията на подсъдимия/; процесуалното поведение на подсъдимия, което по никакъв начин не е възпрепятствало нормалното развитие на процеса, както и това, че престъплението е останало недовършено, макар и по независещи от него причини.

Във връзка с това съдът обсъди и въпроса за приложението на чл.55 респ. чл.58 б.“а“ от НК и стигна до извода, че са нА.це основания за определяне на наказанието което следва да се наложени на подсъдимия под предвидения в закона минимум.

От една страна, смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства действително са толкова многобройни и до такава степен, че в съвкупността си същите обосноват извод за несъразмерна тежест на предвиденото в закона най-леко наказание. От друга страна, деянието действително е останало недовършено /независимо от факта, че това е станало по независещи от подсъдимия причини/, поради което това обстоятелство няма как да бъде пренебрегнато в процеса на определяне на наказанието. Следователно са нА.це условията за определяне на наказанието при условията на чл.58 б.“а“ вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК т.е. под предвидения в разпоредбата на чл.115 от НК минимум.

При така установените по-горе и коментирани многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и предвид обстоятелството, че се касае за опит към престъпление, настоящият съд намира, че на подсъдимия следва да бъде определено и наложено наказание в размер значително под минималния, предвиден за този вид престъпления, а именно – пет години лишаване от свобода.

Това наказание по своя вид и размер съдът преценява като съответстващо на степента на обществената опасност на деянието и на дееца и всички обстоятелства влияещи върху размера на отговорността, включително и целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Определянето на по-леко наказание в конкретния случай би било проява на неоправдана снизходителност, която не би спомогнала за постигане на целите на наказанието – нито по отношение на самия подсъдим, нито по отношение на останалата част от обществото.

Предвид размера на наложеното наказание са нА.це пречки изпълнението на това наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното на подс. С.П.С. наказание пет години лишаване от свобода в затвор, доколкото не са нА.це основанията за определяне на строг режим /вкл. по аргумент от противното по чл.57 ал.1 т.2 б.а“ от ЗИНЗС – наложеното наказание не е по-голямо от пет години/ и не е нА.це хипотезата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС – подсъдимият не се е укривал в хода на наказателното производство.

На основание чл.59 ал.1 от НК, от така определеното на подс. С.П.С. наказание пет години лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което той е бил задържан, считано от 07.03.2016г. до 08.03.2016г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 09.03.2016г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест, се зачитат за един ден лишаване от свобода.

С оглед претенцията на частния обвинител В.Н.Х. за заплащане на направените по делото разноски подсъдимият С. П.С. следва да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лв. представляваща именно така направените разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник.

По правилата на процеса подсъдимият С.П.С. следва да бъде осъден и да заплати в полза на държавата по бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 697,90 лв. представляваща направените по делото в хода на досъдебното производство разноски, както и сумата от 434,95 лв. представляващи направените по делото в хода на съдебното производство разноски.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК следва да се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство по делото 1 бр. нож с черна текстолитова дръжка с метално острие, обвит в картонена обвивка и запечатан в полиетиленов плик със стикер № А1573 на ОД на МВР – гр. Сливен, доколкото същото е послужило за извършване на умишленото престъпление т.е. представлява средства за извършване на престъплението и принадлежи на виновния. След влизане на присъдата в сила това веществено доказателства следва да се унищожи като вещ без стойност.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Мотивите към присъдата са изготвени на 16.11.2017г.