МОТИВИ
към присъда 18 /16.10.2017г. по НОХД № 523 / 2017г. на СлОС
Окръжна
прокуратура – Сливен е внесла против подс. Л.Й.В. обвинителен акт
за престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", вр.
чл.342, ал.1 от НК затова, че на 14.05.2016г., на път ІІ-53, при
километър 126,9, на територията на Община Сливен, при управление на МПС – лек
автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№ СА 5674 НА, с посока на движение към
гр.Ямбол и маневра навлизане от ляво уширение, намиращо се в ляво на платното
за движение и пресичане на лявата граница на лявата пътна лента, при
направление на движението си – по път ІІ-53, при километър 126,9, в посока за
гр.Ямбол, нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.37 ал.3 - Водачът на пътното
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път; чл. 5, ал. 1 - Всеки участник в движението по пътищата: т.1 - с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 20, ал. 1 - Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 25, ал. 1 - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и
по непредпазливост причинил смъртта на
К.Г.П. ***, роден на ***г.
Преди започване
на съдебното следствие Г.Д.П. и Д.К.П., родители на починалия К.Г.П. предявиха
против подс. В. граждански искове за причинени неимуществени вреди от
престъплението в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва считано от 14.05.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, както и за изплащане на направените по
делото разноски. Съдът ги прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес и конституира Г.Д.П. и Д.К.П. като граждански ищци и частни обвинители
по делото.
Входа на съдебните прения след проведено съкратено съдебно
следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за безспорно доказано от
събраните на досъдебното производство доказателства. Предлага
с оглед целите на частната и генерална превенции, заложени в чл. 36 и сл. от НК
на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, а именно
за срок от четири години, което при условията на чл. 58а от НК, чието
приложение в случая е задължително, да се редуцира с 1/3, а именно две години и
осем месеца лишаване от свобода, което няма пречка да бъде отложено в условията
на чл.66 от НК, но за максималния
изпитателен срок от пет години. С оглед всички обстоятелства по делото,
изложени в обвинителния акт и събраните по наказателното производство
доказателства счита, че по отношение на подсъдимия изключително превантивна
роля би изиграл по-голям период на наказание лишаване от право да управлява МПС
и предлага размерът на това наказание да бъде четири години. По отношение на
предявените граждански искове счита, че същите са своевременно предявени,
относими към предмета на производството и следва да бъдат уважени в размер,
съобразен със съдебната практика и
конкретността на случая. По отношение на приобщените по делото веществени
доказателства - двата леки автомобила, които са участвали в процесното ПТП,
моли след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт
да бъде постановено връщането им на правоимащите лица, доколкото същите не са
необходими за настоящото или други наказателни производства.
Процесуалният
представител на гражданските ищци и частни обвинители се солидаризира изцяло с предложените от прокурора наказания
като вид и размер. Моли гражданските
искове да бъдат уважени изцяло, тъй като двамата родители са лишени от
възможността да видят единствения си син как расте, създава семейство, дарява
ги с внуци и любовта си до края на техния живот. Претендира присъждане на
направените по цялото наказателно производство разноски. По отношение на
веществените доказателства счита, че същите следва да бъдат върнати на
правоимащите лица.
Двамата
граждански ищци и частни обвинители се присъединяват към казаното от адвоката
си.
Защитникът
на подс. В. моли съда да наложи на последния наказание лишаване от свобода към
определения от закона и съдебната практика минимум. Оспорва предявените граждански
искове по основание и по размер.
Предлага максималният срок за който да бъде отнето СУМПС на подсъдимия
да бъде не повече от шест месеца до една година.
В
съдебно заседание подс. В. се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично
всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без
се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за случилото се и
изразява съчувствие към близките на пострадалия. Моли съда да се произнесе по
справедливост.
След
като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на
досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното
изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и
проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на
подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите
на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подс.
Л.Й.В. е на 70
години, български гражданин, със
средно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан /реабилитиран по право/,
правоспособен водач на МПС категории „С", „В", „АМ" и
„ТКТ". Последното валидно СУМПС е с № 280880241, издадено на 23.03.2011г.
и валидно до 19.03.2021г. Срещу подс. В. от 2004г. до 2011г. са били издадени
общо осем АУАН и осем наказателни постановления за различни нарушения по ЗДвП, като
същият е бил санкциониран и пет пъти с глоба по издадени срещу него фишове.
Постр. К.Г.П. към 14.05.2016г. (датата на настъпилото ПТП) е бил
на 25 години. Притежавал е СУМПС с № 251512840, издадено на 18.08.2009г. и
валидно до 05.08.2019г., с отразени в него придобити категории „В" и
„АМ".
На 14.05.2016г. постр. П., който работел във фирма „Вакуув ел
систем" ООД - гр. Ямбол като контрольор качество, трябвало да бъде на
работа. Около 08:15 часа той тръгнал от дома си в *********, където живеел
заедно със своите родители - свид. Д.П. и свид. Г.П., за гр. Ямбол. Постр. П.
управлявал лек автомобил „Ауди A3" с рег.№ СН 8004 КА, собственост на
свид. Г. *** (автомобилът бил закупен през 2015г. от постр. П. фактически, но
към 14.05.2016г. не била променена регистрацията, респ. собствеността върху
МПС-то пред надлежните органи за пътен контрол и регистрация - сектор „ПП"
при ОД на МВР - Сливен и съответно към тази дата собствеността върху МПС-то
формално все още е била на свид. Г. Г.).
Постр. П. управлявал лекия автомобил, като бил сам в него, без
поставен предпазен колан в посока от гр. Сливен към гр. Ямбол и около
08:25-08:30 часа се намирал на път ІІ-53 при км. 126,9, извън населени места, в
землището на Община Сливен. Постр. П. управлявал лекия автомобил „Ауди A3"
със скорост около 104 км/час при максимално разрешена в извън населено място -
до 90 км/час съгласно ЗДвП, и при липса в този пътен участък на специална
вертикална пътна маркировка и сигнализация, която да ограничава скоростта под
тези 90 км/час максимално разрешена скорост.
По
същото време, вляво от платното за движение, в посока към гр. Ямбол, (в този
пътен участък пътното платно позволявало двупосочно движение с по една лента за
движение във всяка посока, разделени помежду си с прекъсната линия и
непрекъсната линия - вдясно и вляво на платното за движение. Ширината на всяка
от лентите била от по 3,50 метра) и върху уширение се намирал лек автомобил
„Шкода", модел „Октавия" с рег.№ СА 5674 НА, собственост на фирма „В.
*** със собственик на капитала и управител на дружеството - подс. В..
Последният пътувал сам и бил отбил на описаното уширение, което се намирало
между помпена станция на „ВиК" - Сливен и път ІІ-53. В помпената станция
по същото време като дежурен помпиер работел свид. И.М.и обвиняемият го попитал
дали пътя, по който до този момент се движел, е правилният път за гр. София,
(до този момент той се е движел в посока от гр. Сливен към гр. Ямбол по път
ІІ-53). След приключване на разговора, подс. В. решил да завие в посока гр.
Ямбол, като се включи от уширението, където се намирал с управлявания от него
автомобил на път ІІ-53. Автомобилът, управляван от подс. В. бил позициониран
напречно спрямо осевата линия на пътното платно. Той навлязъл на платното при
скорост от около 15 км/час, без да спре на нивото на лявата граница. По същото
време и в момента на навлизане на автомобила „Шкода" управляван от подс. В.
на път ІІ-53 при км. 126,9, на платното в дясна пътна лента при посока гр.
Сливен - гр. Ямбол, се намирал управлявания от постр. П. лек автомобил „Ауди
A3" с рег.№ СН 8004 КА, който бил управляван от пострадалия със скорост от
около 104 км/час. Подс. В. не възприел визуално идващи автомобили откъм гр.
Сливен (откъм дясното пътно платно спрямо своето местоположение), като в
момента на навлизане на управлявания от него автомобил на платното за движение,
управляваният от постр. П. лек автомобил бил на около 40 метра разстояние от
мястото на последвалия удар между двата автомобила. Водачът на лекия автомобил
„Шкода Октавия" - подс. В., не се съобразил с приближаващия автомобил
„Ауди A3", управляван от постр. П. (за който
твърди, че въобще не го видял), и продължил предприетата маневра „завой
наляво", като навлязъл в дясната лента (в посока гр. Сливен - гр. Ямбол -
пътната лента, по която се е движел пострадалия). В този момент разстоянието
между двата автомобила било около 40
метра, като постр. П. въобще не е имал техническата възможност да задейства
спирачната система до мястото на последвалия удар. В резултат на така
създадената пътна ситуация последвал удар между двете моторни превозни средства
при км. 126,9 на път ІІ-53. Ударът настъпил в лентата за движение на лекия
автомобил, управляван от постр. П., между челната лява част на същия и
страничната дясна част на управлявания от подс. В. автомобил. В резултат на
удара двата автомобила продължили движението си при странично плъзгане, като
автомобилът „Шкода" продължил движението си напред и наляво, обратно на
часовниковата стрелка, а лекият автомобил „Ауди A3" - напред и надясно, с
ориентир посока гр. Ямбол, отново при силно странично въртене. След достигане
на предпазната мантинела, която ограничавала пътното платно на дясната пътна
лента в посока гр. Ямбол (по която се е движел управлявания от постр. П. лек
автомобил), последвал масивен удар по предното ляво окачване и лявата
повърхност на автомобила „Ауди A3", който се превъртял през тавана си след
удара в мантинелата и последвало преобръщане над нея, с падане върху нея, като
постр. П. изпаднал от управлявания до този момент от него автомобил. Той
починал на място, получавайки множество тежки травматични увреждания по тялото,
несъвместими с живота (описани подробно в извършените по делото
съдебномедицински експертизи). Управляваният от подс. В. автомобил, след
преустановяване на движението си в резултат на удара, също получил деформации, локализирани основно в челната и странична
дясна част, както и в зоната на окачването на моторното превозно средство.
След настъпилото пътно-транспортно произшествие подс. В. бил без
наранявания, за което спомогнало обстоятелството, че управлявал с поставен
предпазен колан. От водачите на преминаващи по същото време и на същото място
автомобили бил подаден сигнал до ЕЕЦ „112". На мястото на произшествието
пристигнали полицейски и медицински екипи. Местопроизшествието било запазено от
служителя при сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен - свид. Н. С..
На мястото на произшествието бил извършен и фиксиран в съответния протокол,
оглед на ПТП. По случая започнало досъдебно производство с извършването на
съответни процесуално-следствени действия и действия по разследването.
В хода на разследването е назначена и извършена
съдебномедицинска експертиза на труп № 118/16г. за изясняване на
обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от постр. К. П.
травматични увреждания и причината за настъпилата му смърт. Видно от
експертното заключение на д-р Т.Ч., смъртта на постр. П. е настъпила вследствие
на:
-Автомобилна
травма - травма вътре в катастрофиралия лек автомобил, като водачът на
автомобила при неговото блъскане по време на движение с висока скорост с друг
лек автомобил, който се е включил в движението в същата посока непосредствено
пред автомобила на пострадалия, при което пострадалият е получил тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците. Травмата на главата се изразявала в наличието на масивна
разкъсно-контузна рана в теменно-тилните области на главата със скалпиране на
черепните кости и образуване на множество големи костни отломки, които са
изпаднали и са се пръснали на мястото на произшествието, разкъсване и
размачкване на теменно-тилните области на двете големи мозъчни хемисфери, като
големи отломки от черепния покрив са намерени изпаднали на повърхността на
терена на местопроизшествието. В дъното на черепната кухина са били установени
части от базалните участъци на двете големи мозъчни хемисфери и части от
мозъчния ствол. Главата на пострадалия е била силно деформирана с липса на
горната й част. Установени били и повърхностни травми в областта на лицето.
-
Гръдна травма, изразяваща се в многофрагментни счупвания на всички леви ребра
по страничните, задностраничните и предностраничните им части, счупвания и на
повечето десни ребра в областта на дясната половина на гръдния кош, счупване на
двете ключици и гръдната кост с масивни кръвонасядания около местата на
счупванията с деформация на гръдния кош. Установено е, че острите краища на
счупените ребра са били хлътнали към гръдната кухина и са причинили разкъсвания
на белите дробове, предимно на левия бял дроб с наличие на около 1,5 литра кръв
в гръдната кухина, разкъсвания на външната обвивка на сърцето и стените на
лявото предсърдие и лявата камера с наличие на кръв в перикардната торбичка
(хемотампонада). Установени са и контузионни кръвоизливи на рехавите тъкани в
областта на предното средостение.
-Коремна
травма, изразяваща се в разкъсването на слезката, разкъсването на лявата
половина на черния дроб с наличие на около 1 литър кръв и кръвни съсиреци в
коремната кухина.
При
външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалия експертът е установил и
повърхностни травми на меките тъкани в областта на горните и долните крайници,
предимно на горния десен крайник. Кожата, лигавиците и
вътрешните органи са намерени бледи вследствие острата следкръвоизливна анемия.
От
експертното заключение е видно, че причината за настъпване на смъртта на
пострадалия е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и
крайниците на пострадалия. Непосредствената причина за настъпването на смъртта
е изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок
поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема.
Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът на
пострадалия е бил неспасяем.
Според експерта
описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на
главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива
предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта
се дължала на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са
пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.
В заключение е посочено, че локализацията на уврежданията сочи,
че най – силни са били ударите в областта на горната половина на главата и
лявата половина на гръдния кош. Установените увреждания са получени вследствие
удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия
автомобил и притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се части на
лекия автомобил и изпадането и удрянето на главата и тялото на пострадалия по
повърхността на терена на местопроизшествието.
От
заключението на назначената по делото допълнителна съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 24/21.05.2017г., извършена от същото вещо лице и с поставени
допълнителни въпроси: изясняване на допълнителни обстоятелства относно
механизма на получаване на уврежданията, значението на наличието или липсата на
поставен предпазен колан от постр. П. при управление на моторно превозно
средство, е видно че, ако пострадалият е бил със закопчан предпазен
обезопасителен колан, вероятно е нямало да изпадне от катастрофиралия лек
автомобил и е нямало да бъде изхвърлен на такова разстояние от него. Като се
имали предвид тежките деформации на управлявания от пострадалия лек автомобил,
сложните завъртвания впоследствие блъскане на автомобила в другия лек автомобил
и в стоманения парапет на моста и крайпътната мантинела, при този механизъм на
пътно-транспортното произшествие, вследствие възникналите инерционни сили и
деформации на автомобила предимно в неговата предна лява половина, пострадалият
също би получил тежки смъртоносни увреждания. Според експерта, вероятно
черепномозъчната травма е нямало да има такъв вид, а е щяла да бъде също тежка,
но с многофрагментни счупвания на черепа отпред и отляво отстрани с множествени счупвания на
черепните кости и тежки травматични увреждания на мозъчните обвивки и
структурите на мозъка. Възможно е било пострадалият да получи и тежка гръдна и
коремна травма със счупвания на ребра, натъртвания на белите дробове,
разкъсвания на гръдни органи, както и тежка коремна травма с разкъсвания на слезката,
черния дроб и бъбрека. Във всички случаи, като се имало предвид данните от
силата на сблъсъка между двата автомобила с последващите блъскания на
автомобила в крайпътните елементи и получените тежки деформации, пострадалият
даже и да е бил с предпазен колан, пак е можел да получи тежки травми в
областта на главата и снагата, както и в областта на крайниците. Ако тялото на
пострадалия е било останало в катастрофиралия лек автомобил, е имало възможност
той да получи даже и по-тежки травми в областта на гръдния кош, корема и
крайниците. Единствено черепномозъчната травма е щяла да бъде с друг вид, т.е.
нямало да има изпадане на отломки от счупените черепни кости и размачкано
мозъчно вещество.
От
заключението на химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръв под № 157/16.05.2016г., извършена от експерт
от НТЛ при ОД на МВР - Сливен е видно, че във взетата и изпратена за изследване
проба кръв от подс. В. не е доказано наличие на етилов алкохол.
От заключението на химическата експертиза № 158/17.05.2016г.,
извършена от експерт от НТЛ при ОД на МВР - Сливен е видно, че в изпратената за
изследване проба кръв, взета от труп № 118 на лицето К.Г.П., не е доказано
наличие на етилов алкохол.
Видно
от протокол № 206/31.05.2016 г. за извършена химическа експертиза от експерт
при НТЛ - ОД на МВР - Ямбол е, че в представената за изследване проба кръв,
иззета от подс. В. не е доказано наличие на наркотични вещества от вида -
морфин, кокаин, марихуана, MDMA /екстази/, амфетамин, метамфетамин и метадон.
Видно
от протокол № 203/31.05.2016 г. за извършена химическа експертиза от експерт
при НТЛ - ОД на МВР - Ямбол е, че в представената за изследване проба кръв,
иззета от постр. К.Г.П. не е доказано наличие на наркотични вещества от вида -
морфин, кокаин, марихуана, MDMA /екстази/, амфетамин, метамфетамин и метадон.
В
хода на разследването е назначена и изготвена и експертиза за оценка на
нанесените имуществени щети по лек автомобил „Ауди A3" с рег.№ СН 8004 КА,
както и по лек автомобил „Шкода Октавия" с рег.№ СА 5674 НА. От
заключението на експертизата е видно, че стойността на нанесените щети на лек
автомобил „Шкода Октавия" с рег.№ СА 5674 НА е в размер по-малък от справедливата
пазарна стойност на автомобила, или 3255,41 лв. Експертът е извършил
„разбивка" на необходимите части, труд и материали за възстановяване на
МПС-то, като е видно, че:
1.
Обща
стойност на нови части в лева е 2284,61 лв.
2.
Обща
стойност на труд в лева е 778,80 лв.
3.
Обща
стойност на бояджийските материали - 192,00 лв.
4. Стойността на нанесената щета е по-малка от
справедливата пазарна стойност на автомобила.
Експертът
е извършил оценка и на насените щети на автомобил „Ауди A3". Посочено е,
че справедливата пазарна стойност на автомобила е 2703 лв., като нанесените
щети са в размер на 1892 лв. Разликата до пълната стойност е размерът на
запазените части и скрап. От заключението на експертизата е видно, че
стойността на нанесените щети по лек автомобил „Ауди A3" са преценени като
тотални.
От
заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, извършена от
д-р инж. Х.У.(извършил също така и допълнителна автотехническа експертиза,
както и оценителната експертиза) се установява следното:
1.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „Ауди A3" преди ПТП е била около 104 км/ч,
както и към момента на удара.
2. Скоростта на движение на лекия автомобил „Шкода Октавия"
към момента на удара е била около 24 км/ч. Автомобилът е потеглил от лявото
уширение при напречно навлизане и без да спре на лявата граница на платното.
Скоростта към момента на навлизане на платното е била около 15 км/ч.
3. Опасната зона на лек автомобил „Ауди A3" при определената
скорост на движение е била около 100 м.
4. В момента на пресичане на лявата граница от автомобила „Шкода
Октавия" автомобил „Ауди A3" е бил на около 40 метра от мястото на
удара.
5. Според предприетите действия от водача на „Шкода Октавия"
следва, че лекият автомобил е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила
„Ауди A3" спрямо момента на пресичане на лявата граница. Водачът на „Ауди A3"
е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при така предприетите
действия от водача на „Шкода".
6. Водачът на лекия автомобил „Шкода Октавия" е имал
техническата възможност да възприеме движещия се автомобил „Ауди A3" и
предотврати ПТП, като спре преди да навлезе на платното и пропусне лекия
автомобил „Ауди A3".
7. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ауди A3" при
90 км/час е била около 80 метра.
8. При скорост на движение на „Ауди A3" с 90 км/ч и същите
действия на двамата водачи отново би настъпил удар, но в задната дясна част на
„Шкода Октавия" при скорост на автомобила „Ауди A3" в момента на
удара от около 90 км/ч. Кинематичният анализ, извършен от експерта е съобразно
момента на пресичане на лявата граница на лявата лента от автомобила „Шкода
Октавия", запазване на праволинейното движение на автомобила „Ауди
A3" и ефективно задействане на спирачната система.
9. Техническата причина според експерта, довела до възникването на
ПТП е навлизането на автомобила „Шкода Октавия" в опасната зона за спиране
на автомобила „Ауди A3". Технически правилно е било водачът на „Шкода
Октавия" да спре преди пресичане на лявата граница на лявата лента и
пропусне движещия се направо лек автомобил „Ауди A3".
По делото е била назначена и допълнителна автотехническа
експертиза, със следните въпроси:
Каква
би следвало да бъде съобразената с пътната обстановка скорост, която е следвало
да избере водачът на лек автомобил „Ауди A3" - постр. К.Г.П., имайки предвид
момента на забелязване на подготвящия се за маневра лек автомобил „Шкода
Октавия", управляван от подс. В., за да се избегне удара? Експертът е
отговорил, че скоростта, при която автомобил „Ауди A3" би спрял до мястото
на удара е около 55 км/ч.
На
въпроса каква маневра е следвало да изпълни починалият водач в момента, в който
е забелязал движението на другия автомобил - лек автомобил „Шкода Октавия"
и по-точно частичното му навлизане в пътното платно и каква е следвало да бъде
скоростта на лек автомобил „Ауди A3", с която водачът - постр. П., е могъл
да спре аварийно, експертът е посочил, че и при 90 км/ч е налице техническа
невъзможност водачът да блокира гумите до мястото на удара. Единствено при
скорост от 90 км/ч той би достигнал мястото на удара за малко по-голямо време в
сравнение с действителната му скорост и за тази разлика във времена автомобилът
„Шкода" би бил на минимално разстояние
по-напред, от реално установеното по делото.
Въпреки това отново би настъпил удар между двата автомобила.
На
последния въпрос, поставен към експерта в тази допълнителна експертиза - имало
ли е данни водачът на лек автомобил „Ауди A3" - постр. П., да е управлявал
автомобила си без включени светлини и ако да -увеличава ли се по този начин
възможността управляваният от него автомобил да не бъде забелязан или да се
забележи по-трудно от водача на лек автомобил „Шкода Октавия" - подс. В.,
експертът е отговорил, че в протокола за оглед на местопроизшествие не е
описано обстоятелството, от което да е видно в какво положение е бил лоста и
превключвателя на светлините.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от
събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички
те са
безпротиворечиви и взаимно се допълват. В
хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимия
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, като при
постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните
протоколи за разпит и експертни заключения. Предвид признанията на подс. В.
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
прогласи, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно
въпросните факти. Освен от коменитраните по – горе неоспорени от страните
заключения на изготвените съдебно медицинска експертиза и допълнителна съдебно
медицинска експертиза от д-р Ч.,
автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експеритза
от д-р инж. У., съдебно оценителна
експертиза от д-р инж. У., химически експертизи за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия и на пострадалия
от инж. Г. – химик в специализираната химическа лаболатория към НТЛ – ОД на МВР
– Сливен, химически експертизи за установяване наличието на упойващи
(наркотични) вещества в кръвта на пострадалия и подсъдимия от М.М. – химик в
сектор НТЛ при ОД на МВР – Ямбол, признатите от подсъдимия факти се установяват
по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал, събран
на досъдебното производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК в
хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели Г. Г., А.Б., В.Р., И.М., Т. С., Т.А., Н. С., Г.П. и Д.П. и множеството документи, приложени и приети
като писмени доказателства по делото, всичките
неоспорени от страните, изготвени по предвидения процесуален ред и отговарящи
на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния
процес - протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие и фотоалбум към
него; препис – извлечение от акт за смърт на пострадалия; удостоверение за
наследници на пострадалия; справки за нарушител по ЗДвП; справки за собственост
на МПС регистрация; справка от търговския регистър; справка за съдимост;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
характеристична справка на подсъдимия, са безпротиворечиви и взаимно се
допълват.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Подс. Л.Й.В. е
наказателноотговорен. Към момента на извършване на престъплението той е
бил пълнолетен и вменяем, разбирал е
свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си.
След деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова
разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи
постъпките си. Следователно подс. В. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК
за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и следва да се търси наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление.
С
деянието подс. В. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на чл.
343, ал.1, б."в", вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй
като на 14.05.2016г.,
на път ІІ-53, при километър 126,9, на територията на Община
Сливен, при управление на МПС – лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№
СА 5674 НА, с посока на движение към гр.Ямбол и маневра навлизане от ляво
уширение, намиращо се в ляво на платното за движение и пресичане на лявата
граница на лявата пътна лента, при направление на движението си – по път ІІ-53,
при километър 126,9, в посока за гр.Ямбол, нарушил правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.37 ал.3 - Водачът на пътното превозно средство,
излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път
и по непредпазливост причинил смъртта на
К.Г.П. ***, роден на ***г.
Безспорно е авторството на деянието. Подс. В. е управлявал
процесния лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№ СА 5674 НА по време на
пътнотранспортно произшествие. При управление на автомобила е нарушил правилото
за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. чл.37 ал.3 от
ЗДвП като при излизането му с автомобила от крайпътна територия не е пропуснал
пътно превозното средство, управлявано от пострадалия, движещо по този път. ПТП
е в резултат единствено на нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, а не както е
прието в обвинителния акт и в нарушение на:
-
общото правило по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Тази норма е приложима
единствено в случаите, когато не са настъпили съставомерни последици по смисъла на НК;
-общата разпоредба на чл. 20, ал.
1 от ЗДвП водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Подсъдимият не
е губил контрол върху управлението на автомобила си. По делото не са разкрити
обичайните при нарушенията на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП липса на концентрация у
водача, разсейване на вниманието или неадекватни действия с органите за
управление на превозното средство;
- общата спрямо чл. 37, ал. 3 от
ЗДвП норма на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, касаеща всички видове маневри, извършвани от водач на
МПС.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от
ЗДвП е конкретната специална разпоредба, която регламентира извършената
неправилно от подсъдимия маневра. При наличие на допуснато нарушение
на специално правило за движение, неприложимо се явява общото правило за
движение по пътищата, дори и да е нарушено то.
Затова съдът призна за невиновен и
оправда подс. В. при извършване на
престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК да е нарушил
чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Управлявайки процесния лек автомобил и нарушавайки коментираното
по-горе правило за движение, подсъдимият е причинил смъртта на пострадалия К.Г.П.. Налице
е причинноследствена връзка между допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно
произшествие и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на постр. К.Г.П. представлява
пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия.
От субективна
страна деянието на подс. В. е извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 11,
ал. 3 от НК – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен с
оглед задължението му да спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди,
като правоспособен водач на МПС.
Съдът счита, че причините и условията, способствали за
извършване на деянието се състоят в подценяване значението на правилата за
движение по пътищата и неспазването им от страна на подсъдимия, който като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен
да ги спазва.
Налице са изискуемите
законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимият. При индивидуализацията на наложеното на подс. В. наказание, съдът
се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация.
Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Като смекчаващи вината на подс. В. обстоятелства съдът
прецени самопризнанието, направено от него
още на досъдебното производство (т. 7 от ТР 1 / 2009г. на ОСНК), напредналата
му възраст, изказаното съжаление за случилото се.
Като отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство съдът преценени множеството наложени му административни наказания
/както с наказателни постановления, така и с фиш/ за нарушения по ЗДвП, които
сочат, че той като водач на МПС системно нарушава правилата за движение по
пътищата.
Степента на обществена опасност на
извършеното от подс. В. деяние е висока предвид динамиката на извършваните транспортни
престъпления на територията на страната и в региона. Извършеното от
подсъдимят деяние е от категорията на общоопасните престъпления. С това деяние
се засягат обществените отношения, в рамките на които се гарантира сигурността
при осъществяване на транспортната дейност и които са свързани със здравето и
живота на неограничен кръг хора и имат необратими вредоносни резултати.
Обществената опасност на подсъдимия не е
висока предвид чистото му съдебно минало и липсата на противообществени
прояви.
Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината на
подс. В. обстоятелства съдът не следва да обсъжда предпоставките за приложение
на чл. 58а, ал. 4 от НК.
Съдът определи
на подс. В. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода,
каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343, ал.1, б."в", вр.чл.342, ал.1 от НК, като при
конкретизиране на размера му в границите между две и шест години съобрази
изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието, причиненият
престъпен резултат и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция
прецени за справедлив размер на наказанието лишаване от свобода срокът от три
години и шест месеца, което е между средния и минималния размер, предвиден в
закона. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната разпоредба
на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. В. наказание лишаване от свобода за
срок от две години и четири месеца.
Като взе предвид, че подсъдимият не е осъждан и че за постигане целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му не
е наложително той реално да изтърпи определеното му наказание от две години и
четири месеца лишаване от свобода, съдът приложи института на условното
осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че добрите характеристични данни на подсъдимия,
напредналата му възраст – 70 години и
чистото му съдебно минало обуславят прилагането на условното осъждане спрямо
него и дават основание да се приеме, че този институт успешно ще поправи и
превъзпита подсъдимия. Решаващият съд прецени за законосъобразно и уместно да
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, за да
осигури възможност той през един
сравнително дълъг период от време да се поправи, да коригира своето поведение,
да изгради у себе си необходимите морално-волеви задръжки, без да напуска
нормалната среда, в която живее и без да бъде изолиран от обществото. Съдът
определено счита, че в случая условното осъждане представлява достатъчна
наказателна репресия спрямо подсъдимия, ще допринесе за резултатното поправяне
на същия и за успешното постигане на
предупредително-възпиращите цели на наказанието.
На основание чл.
С така наложените наказания
ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат
за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно
и предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата, веществените
доказателства по делото: лек автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ СА 5674 НА да се върне на
собственика – подс. В., а лек автомобил
„Ауди А3” с рег.№ СН 8004 КА да се върне
на собственика Г.Й. Г..
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред Д.К.П.
и Г.Д.П. бяха конституирани като частни
обвинители и граждански ищци по делото и съдът прие за съвместно разглеждане в
процеса предявените от тях против подсъдимия Л.Й.В. граждански искове за
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволеното увреждане
с цена на исковете за всеки от тях в размер на
по 150 000 лв. Двата иска са предявени ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от
датата на увреждането 14.05.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се и присъждане на направените в наказателното производство разноски
.
Защитникът на подс. В. оспорва исковете по основание и размер.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В случая са налице условията на тази правна норма,
които ангажират гражданската отговорност на подс. В. да заплати на гражданските
ищци обезщетения за неимуществени вреди, които са настъпили вследствие на
деликта му - причинената смърт на техния
син. По силата на цитирания законов
текст, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. А отговорността за обезвреда по чл. 45 от ЗЗД
възниква при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. В процесния случай подсъдимият със
своето противоправно и виновно поведение, изразяващо се в нарушаването на
посоченото по – горе правило за движение
по пътищата, е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия К.Г.П..
Конституираните граждански ищци са от кръга на лицата, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът се съобрази със
събраните по делото доказателства и с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД и
стигна до извода, че предявените от гражданските ищци П. и П. против подс. В.
граждански искове за неимуществени вреди в резултат на престъплението му, са завишени по
размер. Този вид вреди са без паричен или друг имуществен еквивалент, поради
което законодателят е поставил
определянето на размера на обезщетението за претърпените болки и
страдания да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези
принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, на базата на конкретните
обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най - вече от степента
на страданието.
Гражданските ищци Д.П. и Г.П. са родители на пострадалата К.Г.П..
От брака си те нямат други деца и след смъртта на сина им, завинаги са лишени
от неговата обич, подкрепа и от радостта
която доставят само децата. С оглед изискванията за справедливост, отчитайки
доказателствата за възрастта на пострадалия, загинал в разцвета на младостта си
– 25 години; данните за личността му – той е работел, живеел е с родителите си
в едно домакинство; съществуващите отношения на привързаност, уважение и
взаимопомощ между него и родителите му, съдът счете, че справедлив паричен
еквивалент на болките и страданията, които всеки от тях изживява от загубата на
своя син е сумата от по 100 000 лв.
В останалата част за сумите над 100 000 лв. до пълния им
размер от по 150 000 лева двата
граждански иска бяха отхвърлени като недоказани.
Основателността на главните искове обуславя основателността на
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху присъдените суми в размер
на законната лихва. Задължението за лихви върху уважените размери на
гражданските искове беше присъдено от датата на увреждането – 14.05.2016г. до
окончателното им изплащане.
Основателни са и претенциите на двамата граждански ищци и
частни обвинители за заплащане на
направените в наказателното производство разноски. Всеки от тях е направил
разноски за адвокатски възнаграждания общо в размер на по 5 300 лв.
/по 800 лв. на досъдебното производство
и по 4 500 лв. при разглеждане на
делото в съда/. Поради това, подс. В.
беше осъден да заплати на всеки от частните обвинители и граждански ищци сумата
от по 5 300 лв., представляващи направени по делото разноски.
При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът осъди подс. В. да заплати в полза на държавата по бюджета на ОД на МВР -
Сливен направените на досъдебното производство
разноски за експертизи в размер на 1239,88 лева, а в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт по сметка на СлОС държавна такса върху уважените
граждански искове в размер общо на 8000 лв.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 31.10.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: