намерена и иззета поставената на вратата на полицейския автомобил от подс.М. банкнота с номинал от 10лв със серия № БМ 6030985.
В конкретния случай по повод констатираните от свидетелите И. и А., ст.полицаи към ГООР при РУ Сливен, нарушение на ЗДвП от подсъдимия, е следвало да бъдат уведомени служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Това произтича от основните длъжностни задължения на свидетелите И. и А., съгласно типовата им длъжностна характеристика, а именно работа по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие за разкриване на престъпления и нарушения.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед разпоредбата на чл.373 ал.З от НПК, съдът прие за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Настоящият съд прие за установено, по несъмнен и безспорен начин, описаното по-горе като фактическа обстановка, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички, събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си, а именно самопризнанията на подсъдимия А.С.М., показанията на свидетелите И.Ж.И., Ж.Г.А.и частично от показанията на свид.Ж.К.М., както и цялата доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели И.Ж.И., Ж.Г.А., тъй като същите са последователни и непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, като кореспондират и със събраните по делото доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум към него; кадрова справка на младши инспектор, старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен; типова длъжностна характеристика на длъжност полицай - старши полицай; характеристична справка на подсъдимия; декларация за СМПИС и справка за съдимост на подс.М.. Съдът кредитира и показанията
на свид.Ж.К.М. /съпруга на подсъдимия/, както и обясненията на подсъдимия в частта, в която кореспондират с показанията на първата група свидетели.
От тези показания от
съществено значение са депозираните от свидетелите И. и А., ст.полицаи в ГООР
при РУ Сливен, които на процесната дата извършили проверка на подс.М..
Подсъдимият управлявал лекия си автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ А 14 75 МС,
без да е бил извършен годишен технически преглед на автомобила. За да не
уведомят съответните органи за допуснатото от подсъдимия административно
нарушение и за да не му съставят акт за това нарушение, подс.А.М. извадил от
джоба си инкриминираната банкнота с номинал от 10лв. Поставил първо банкнотата
в документите, които свид.И. му върнал и ги подал на свид.А., заедно с
банкнотата, за да „се почерпят“. След това подсъдимият извадил банкнотата от
документите и я поставил на лявата врата на полицейския автомобил.
Обстоятелството, че е била извършена проверка от полицейските служители -
свидетелите А. и И., се потвърждава и от показанията на свид.Желка М., и от
кратките обяснения на подсъдимия, които съдът кредитира в тази част. Съдът не
дава вяра на показанията на свид.М. относно мястото, на което подс.М. е оставил
процесната банкнота, както тя твърди „той ги сложи на прозореца на неговото
шофьорско място на нашата кола“. Тези твърдения противоречат и на обективните
находки, описани в протокола за оглед на произшествие от 05.08.2017г. относно
намерената и иззета при огледа банкнота, намираща се на предна лява врата на
полицейския автомобил. В приложения към протокола фотоалбум на снимка пореден
номер 5 /въпреки че не са номерирани снимките в албума/, находяща са на л.20 от
ДП, ясно се вижда местоположението на процесната банкнота, а именно на лява
предна врата на униформения автомобил. Предвид изложеното, показанията на свид.М.
в тази част и относно обстоятелството, че подсъдимият случайно е извадил с
документите си и тези 10лв, останаха изолирани в процеса и съдът не ги
кредитира. Още повече, че свидетелката е съпруга на подсъдимия и се старае да
изложи в показанията си обстоятелства, които да го оневинят. Неоснователно е
твърдяното от свид.М., че въпросната банкнота неволно е извадена от подсъдимия
заедно с документите. В тази част показанията й са недостоверни и се
опровергават от показанията на полицейските служители, очевидци на деянието. От
показанията на свид.И. и свид.А., на които съдът изцяло
дава вяра, се установява престъпно поведение на подс.М., сочещо на умишлено предоставен от дееца дар на длъжностни лица, за да не извършат действия по служба.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и вещественото доказателство, предявено на страните на основание чл.284 от НПК, които не се оспорват от страните.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си подс.А.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.304а, вр.чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 04.08.2017г. в 23.40ч. в гр.Сливен, на бул.“Г. Данчев“, северно от магазин „Кауфланд“, направил опит да даде подкуп - един брой банкнота с номинал от 10лв, на длъжностни лица - полицейски органи - И.Ж.И. и Ж.Г.А.- ст.полицаи при ГООР при РУ ОДМВР Сливен, за да не извършат действие по служба - за да не уведомят съответните длъжностни лица за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Несъмнено и безспорно е установено, че подсъдимият М. осъществил престъпния състав по чл.304а, вр.чл.18 ал.1 от НК, като на 04.08.2017г. направил опит да даде подкуп на длъжностни лица - полицейски органи - ст.полицаи А. и И., ГООР при РУ ОДМВР Сливен. Видно от кадровата справка свидетелите И. и А. са старши полицаи в ГООР в сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен при ОДМВР Сливен. В състава на длъжностните задължения на ст.полицай е включена работа по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие на престъпления и нарушения на обслужваната територия и др. /арг.типова длъжностна характеристика на длъжността полицай- ст.полицай, л. 15-16 от ДП/. С даването на инкриминираната банкнота с номинал 10лв, подс.М. е целял свид.И. и свид.А. да не извършат действие по служба и по-точно да не уведомят съответните длъжностни лица /служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен/ за съставяне на акт за установяване на констатираното от тях административно нарушение - управление на автомобила от подсъдимия с изтекъл годишен технически преглед.
Съдът, след преценка на всички доказателствени източници, оправда подс.М. по първоначално повдигнатото му обвинение за
довършено престъпление по чл.304а от НК. С оглед на установените и доказани фактически констатации съдът намира, че е налице опит към активен подкуп, който е довършен. Това се обуславя от обстоятелството, че подс.А.М. е направил всичко необходимо да даде имотния дар, а именно банкнотата с номинал 10лв. Подсъдимият е осъществил изцяло изпълнителното деяние, но не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици и по-точно дарът не е бил приет от длъжностните лица, за които е бил предназначен. Причините престъпният резултат да не настъпи са в резултат на поведението на длъжностните лица и предприетите от тях незабавни и законосъобразни мерки, които службата им налага, като уведомили съответните органи на власт за извършения опит към активен подкуп. По този начин полицейските органи са осигурили възможност за разкриване на престъпното деяние и неговия автор. Не следва да се прилага и разпоредбата на чл.18 ал.З от НК, тъй като не е налице доброволен отказ от довършване на престъплението, отчитайки липсата на други активни действия от страна на дееца, извършени по негова собствена подбуда, престъпните последици да не настъпят.
С деянието си подс.М. е с престъпно поведение, което сочи на умишлено предоставен от дееца дар на длъжностни лица, за да не извършат действия по служба. По този начин подсъдимият извършил деянието с правна квалификация по чл.304а, вр.чл.18 ал.1 от НК от субективна страна с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния му характер, като е предвиждал общественоопасните му последици и искал настъпването им. Подсъдимият е целял с деянието си да мотивира длъжностните лица - полицейски органи, служители на РУ Сливен, да не изпълнят задължението си по служба.
Установено е по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е извършил и престъплението по чл.304а, вр.чл.18 ал.1 от НК. Подсъдимият извършил действия с цел полицейските органи да не извършват действия по служба, за да не уведомят съответните длъжностни лица за съставяне на акт за установяване на административно нарушение за това, че подсъдимият управлявал автомобила си без да му е извършен годишен технически преглед /с изтекъл годишен технически преглед/.
Като причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия М. незачитане на установените правила и норми, и неизпълнение на задълженията, произтичащи от нормативните актове.
Разпитан на досъдебното производство подс.А.С.М. разбира обвинението и дава кратки обяснения. В с.з. подсъдимият се признава за виновен и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36 относно целите на наказанието. Поради това съдът наложи наказание на подс.М. за извършеното от него деяние по чл.304а, вр.чл.18 ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, като отчете, че относно подсъдимия са налице само смекчаващи вината му обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало и здравословното му състояние. Всичко това мотивира съдът да определи наказание на подсъдимия при наличието само на смекчаващи вината му обстоятелства относно извършеното от подсъдимия деяние и като ги съобрази, наложи наказание на подсъдимия за деянието по чл.304а, вр.чл.18 ал.1 от НК към минималния размер, предвиден за това наказание, а именно в размер на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3. По този начин съдът наложи на подс.А.М. наказание четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК, здравословното състояние на подсъдимия, обстоятелството, че същият не е осъждан, съдът намира, че подс.М. не следва да изтърпява ефективно наложеното му наказание и отложи изпълнението му за минималния срок предвиден в чл.66 ал.1 от НК, а именно за срок от три години. Съдът намира, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието и преди всичко ще се въздейства за поправяне на подс.А.М..
Съдът не наложи на подсъдимия А.М., на основание чл.55 ал.З от НК, предвиденото в разпоредбата на чл.304а, вр.чл.18 ал.1 от НК наказание глоба, съобразявайки здравословното състояние на подсъдимия и най-вече материалното му и имотното състояние /няма постоянни доходи/, както и добрите му характеристични данни. Делото беше разгледано по реда на глава 27 от НПК и наказанието лишаване от свобода беше наложено при условията на чл.58а ал.1 от НК. Предвид хипотезата на чл.58а ал.5 от НПК, правилата по ал.1-4 от същия член не се прилагат за предвидените наказания по чл.37 ал.1 т.2- 11, между които е и наказанието глоба. Съобразявайки това съдът намира, че следа да приложи разпоредбата на чл.55 ал.З от НК и отчете наличие на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства относно предвиденото за това деяние наказание глоба, тъй като изходи от материалното и имотното състояние на подсъдимия, обстоятелствата за влошеното му здраве, добри данни за личността на подсъдимия, поради което не наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода за процесното деяние по чл.304а, вр.чл.18 ал.1 отНК.
На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението - един брой банкнота с номинал от 10 лева със серия № БМ 6030985.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 05 януари 2018г.
