МОТИВИ
към присъда 6 /18.01.2018г. по НОХД № 720 / 2017г. на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против
подс. Н.С.Х. обвинителен акт
за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал.1 от НК затова,
че на
13.10.2016 г. в землището на с. Сборище, общ. Твърдица, на път SLV
1112,
км. 0+400, при управление на моторно превозно средство - колесен трактор, марка
„ЮМЗ 6 Л“, с peг.№ СН 01925 с
прикачена и теглена зад него дискова брана модел „БД – 3“ без да
притежава необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: Чл. 34, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/: „Моторно превозно средство, което поради
специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност за
другите участници в движението по пътя се обозначава с жълта мигаща или проблясваща
светлина“;
Чл. 44, ал. 1 от ЗДвП:
„При разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разС.ие между пътните превозни средства“;
ал. 2: „Ако разминаването не може до се извърши безопасно поради наличието на
препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да
намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“; Чл. 76
от ЗДвП – „Забранено е
използването на други светлини, освен предвидените в този закон
и издадените въз основа на него нормативни актове“; Чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: „Допустимите максимални размери на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за: 1. широчина на : а/ всяко ППС – 2,55м“; Чл. 140, ал. 6 от ЗДвП:
„Колесните трактори, тракторните
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, могат да се движат по
изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с
наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра
на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството“; Чл.
5 от Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване
на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и
горска техника: „При движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, колесните трактори и другата
самоходна техника трябва да имат: 1. поставено
на покрива на кабината устройство за жълта мигаща или проблясваща светлина, а
когато липсва кабина, устройството се монтира на специална стойка на височина
над защитната конструкция“; Чл. 8 от Наредба №
15 от 07.04.2008г. за реда за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника: „Независимо от сезона, при движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, колесните трактори и другата самоходна техника се
предвижват с включени устройство с
жълта мигаща или проблясваща светлина и
къси светлини“; Чл. 13, т. 3 от Наредба №
11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: „Движението на извънгабаритни ППС е забранено в следните случаи:през
тъмната част на денонощието и в часовете с максимална интензивност на
движението, освен при превози, свързани с отстраняване на крупни аварии или последици
от природни бедствия“ и по
непредпазливост причинил смъртта на И. П.С.от гр. Твърдина, общ. Твърдица - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.7, б.“б“,
вр, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Предвид своевременно подадената
молба от повереника на П.И.Ж., Е.И.П. и С.И.П. - наследници на починалия И. П.С.,
съдът ги конституира частни обвинители по делото.
В хода
на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение и счита същото за безспорно доказано. Предлага наказанието на подсъдимия да бъде определено при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, самопризнания, сравнително
ниската възраст към момента на
извършване на деянието, добросъвестно поведение на досъдебното производство и
липсата на предходни нарушения по ЗДвП.
Счита, че не са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но
преценя като леко завишена обществена опасност на деянието, предвид няколкото
нарушения на ЗДвП и относимите наредби. Предлага съдът да определи наказанието
към минимума, но не в минималния предвиден в закона размер, а именно лишаване
от свобода за срок от четири години, което след редукцията да се определи като
лишаване от свобода за срок от две години
и осем месеца, изпълнението на което да
бъде отложено за изпитателен срок от четири години, както и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от три години. Направените по делото разноски
прокурорът счита, че следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а веществените
доказателства след влизане в сила на присъдата - да бъдат унищожени.
Повереникът на частните обвинители също
поддържа обвинението срещу подсъдимия и
го счита за безспорно доказано. Моли след анализ на всички доказателствени
материали, съдът да признае подсъдимия за виновен и да го осъди по
справедливост, като му определи комулативно предвидените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да
управлява МПС в размери, достатъчни от една страна да го превъзпитат и поправят
в посока спазване законите в страната, а от друга да въздействат предупредително и превъзпитателно върху
останалите членове на обществото. Моли на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
полза на частните обвинители да бъдат присъдени всички разноски, така както са
конкретизирани в депозираната писмената молба.
Присъстващите в съдебно заседание
частни обвинители П.И.Ж. и Е.И.П. се присъединяват към казаното от адвоката си.
Защитникът на подс. Х. счита, че
подсъдимият не е нарушил всички посочени разпоредби на ЗДвП и на Наредби № 11 /
03.07.2001г. и № 15 / 07.04.2008г. Моли съда да приеме, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и да му наложи
наказание лишаване от свобода под законоустановения минимум, като отложи
изпълнението му на основание чл. 66, ал.
1 от НК за подходящ изпитателен срок. Предоставя на съда да прецени дали на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС, тъй като към момента на деянието той
е бил неправоспособен.
В съдебно заседание подс. Х. се
признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е
повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде
проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези
факти. Изказва съжаление за случилото се и изказва съболезнования на близките
на пострадалия. Присъединява се към казаното от защитника си.
След като обсъди наличните по делото
фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство
доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК
изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на
съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички
факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Подс. Н.С.Х. е на 20 години,
български гражданин, със
средно образование, неженен, регистриран като земеделски производител,
неосъждан. Към инкриминираната дата е притежавал свидетелство за
управление на МПС, категории „В” и ,,М”. Завършил е курс за обучение
на колесен трактор в Професионална гимназия по селско стопанство „Г. Милев“
- Мъглиж, но не е притежавал категория „Т“ /такава категория има от
31.01.2017г./. Видно от писмена справка, издадена от сектор „Пътна полиция -
КАТ” при ОДП - Сливен, не е бил санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Във връзка с
регистрацията си като земеделски производител, подс.
Х. използвал и управлявал колесен трактор,
марка „ЮМЗ – 6Л“ с per. №
СН 01925, собственост на баща му С. Х..
На 13.10.2016г. около 19.00-20.00ч. подс.
Х. предприел движение с трактора по път, отворен за обществено ползване - SLV
1112,
като се движел в посока с. Сборище, общ. Твърдица. Той управлявал колесния
трактор с прикачена и теглена зад него дискова брана, модел ,,БД-3“,
собственост па баща му С. Х.. Тракторът се движел със скорост около 20 км/ч, с
включени светлини, габаритни светлини и задна светлина - фар, разположена върху
заден ляв калник, фабрично монтирана. Прикаченият инвентар (дисковата брана с
една ос) била с ширина 3,4 метра и дължина 4,6 метра и излизала извън габарита на
трактора. Браната не била осветена с габаритни светлини. Съставът на ППС не бил
с включено устройство с жълта мигаща или проблясваща светлина. Въпреки тези
обстоятелства, подс. Х. предприел движението по посочения по-горе път,
отворен за обществено ползване.
По
същото време, по същия път в обратната посока - от с. Сборище към гр. Твърдица,
се движел лек автомобил „Рено“ с peг. №
СН 8418 КК, със скорост на движение около 82 км/ч. Автомобилът бил управляван
от постр. И. П.С.от гр. Твърдица. Автомобилът бил
собственост на свид. И.С.Р. от гр. Твърдица.
Движението
на двете превозни средства се осъществявало в тъмната част па денонощието на
късите светлини на фаровете.
В
зоната па прав участък от пътя и стеснение вляво и вдясно от намиращи се
метални огради, тип мантинели, подс. Х., вместо да намали скоростта или да
изчака и пропусне насрещно движещите се превозни средства, продължил движението
си и предприел отклоняване наляво спрямо собствената посока, като по този начин
дисковата брана навлязла в лявата лента до около 0,5 м от разделителната линия.
Навлизането в насрещната лента било на разС.ие 30-35 м преди мястото на удара.
След
частичното навлизане на браната в насрещната лента, И. С. не е имал възможност
да възприеме браната, поради движението на къси светлини на фаровете и
отсъствието на габаритна светлина на прикачения инвентар. Движейки се така, на
км 0+400 на път SLV 1112
между двете превозни средства настъпил удар, в лентата на движение на автомобил
„Рено“ и на 0,45-0,50 м от разделителната линия. Сблъсъкът се осъществил между
челната и странична лява част на автомобила и лявата част на браната. В
резултат на удара, тракторът продължил движението си напред, като спрял вдясно
по посоката на движение, а автомобил „Рено“ продължил движението си напред и
надясно, завъртайки се около вертикална ос в посока обратна на часовата
стрелка. След удара автомобилът продължил движението и към левия банкет, като
напуснал платното от лявата страна и се е преобърнал, преминавайки през таван.
Поради обстоятелството, че водачът па автомобила е бил без предпазен колан,
изпаднал от прозореца на вратата на автомобила и бил притиснат от рамката му.
Подс.
Х. е посочил, че след настъпилото ПТП, намокрил с вода лицето на С. и позвънил
на баща си да сигнализира на тел. 112.
В
резултат на настъпилото ПТП, била причинена смъртта на - водача на лек
автомобил „Рено“ с peг.№ CH 8418KK - И.
С., както и щети по превозните средства. Наследници по закон на пострадалия И. С.
са четирите му дъщери: П.И.Ж., Е.И.П., С.И.П. и С.И.П..
Видно
от заключението на Съдебномедицинската
експертиза на труп, в резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие, постр. С. е получил автомобилна травма - травма вътре в лек
автомобил като водач на автомобила при неговото блъскане в прикачения инвентар
на трактор по време на движение, при което пострадалият е загубил контрола над
управлявания от него лек автомобил, същият напуснал пътното платно вдясно по
посока на движението си, преобърнал се и пострадалият изпаднал от автомобила.
Получил тежка несъвместима с живота гръдна травма с множествени счупвания на
всички леви ребра по предностраничните и задностраничните
им части с образуване на множество костни фрагменти и по-слабо изразени счупвания
и на десните ребра. Установени са тежки контузионни увреждания на белите
дробове, най-тежко изразени в областта на левия бял дроб, където острите краища
на ребрата са проникнали в гръдната кухина и са разкъсали и самия белодробен
паренхим и съдовете, като в гръдната кухина е установено наличие на около 1,5
л. кръв и кръвни съсирени. Установени са и счупвания на двете ключици около
гръдничните им краища с кръвоизливи около местата на счупванията. Установени са и добре изразени кръвонасядания
в областта на меките тъкани пред телата на шийките и горните гръдни прешлени. При
външния оглед и аутопсията на трупа са установени и други по-леки повърхностни
травми в областта на главата, лицето и крайниците.
Видно
от експертното заключение, причината за настъпилата смърт е тежката гръдна
травма с множествените счупвания на левите ребра, счупвания и на десните ребра,
тежките контузионни увреждания на белите дробове предимно на левия бял дроб с
наличие на около 1,5 л. кръв и кръвни съсирени в гръдната кухина. Тези травми
са довели до рязко изпадане на пострадалия в съС.ие на тежък травматичен и
хеморагичен шок, който е и непосредствената причина за настъпването на смъртта.
Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му
е бил неспасяем. Описаните увреждания са получени вследствие действието на
твърди тъни и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и
притискане на главата, гърдите и крайниците по такива предмети и притискане на
тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи па получените
тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и
настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните травми и настъпилата смърт са
пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП. Локализацията на
уврежданията сочи, че най-силно е било влиянието на механичния фактор в
областта па лявата половина на гръдния кош. Установените увреждания са получени
вследствие удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане
па лекия автомобил и притискането на гръдния кош от деформиралите се части на
лекия автомобил, като напълно е възможно същите да са били получени при
изпадането на пострадалия от автомобила и притискане на тялото му в областта на
лявата половина на гръдния кош от автомобила при неговото преобръщане към
повърхността на терена на местопроизшествието. При газхроматогравското
изследване на кръвта на пострадалия не е било установено наличието на алкохол в
нея.
Според
заключението на назначената Съдебна автотехническа
експертиза: 1. Скоростта на движение на лекия автомобил „Рено“
преди ПТП е около 82 км/ч, както и към момента на удара;
2,
Скоростта на движение на трактора „ЮМЗ“ преди ПТП е около 20 км/ч, както и към
момента на удара;
3. Опасната зона за спиране на лекия автомобил
„Рено“ при определената скорост на движение е около 75м.;
4. Опасната зона за спиране на
трактора „ЮМЗ“ при определената скорост на движение, е около 13м.;
5.
Мястото на удара между автомобила и трактора е в лентата за движение на
„Рено", на 4,2м след мерната линия на ориентира и на ниво от 0,45м до 0,5м
вляво от разделителната линия;
6.
Към момента на удара левият габарит на браната на трактора е заемал 0,5м от
насрещната лента. Автомобил „Рено" в момента на удара е бил изцяло в
собствената лента за движение;
7. Частичното навлизане на браната в насрещната
лента е било на минимално възможно разС.ие от около 30-35м преди мястото па
удара и на около 161-175м от автомобила „Рено";
8.
Водачът на „Рено“ не е имал техническата възможност да възприеме
навлизането на браната в неговата лента поради движението на къси светлини на
фаровете и отсъствието на габаритна светлина на браната;
9.
Водачът на „ЮМЗ" е имал техническата възможност да се убеди, че има
насрещно движещ се автомобил и да запази движението си в собствената лента,
като го изчака преди мантинелите, а след това предприеме маневрата;
10.
Техническата причина, довела до възникването па ПТП е предприетата технически
неправилна маневра от водача на трактора с навлизане в насрещната лента при
наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически правилно е маневрата за
навлизане на трактора в насрещната лента е това да се извърши след преминаване
на автомобила в зоната на стеснения участък;
11.
Технически правилно е габаритите на браната при движение в тъмната част на
денонощието да бъдат осветени от габаритни светлини, или да е налице
придружаващ автомобил.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от
събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се
допълват. В хода на съкратеното
съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите и вещите лица, като при постановяване на
присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за
разпит и експертни заключения. Предвид признанията на подс. Х. относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще
ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно въпросните
факти. Освен от коменитраните по – горе неоспорени от страните заключения на
изготвените съдебномедицинска и автотехническа експертизи, признатите от
подсъдимия факти се установяват по категоричен начин и от анализа на останалия
доказателствен материал, събран на досъдебното производство и предявен на
страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие. Показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели И.С.Р., С.И.П. ,П.И.Ж.,
Е.И.П., С.И.П. и П.К.П. и множеството документи, приложени и приети като писмени
доказателства по делото, всичките неоспорени от страните, изготвени по
предвидения процесуален ред и отговарящи на законовите изисквания да бъдат
годни доказателствени средства в наказателния процес - протокол за оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие и фотоалбум към него; учебен картон и
удостоверение на подсъдимия, издадени от професионална гимназия по селско стопанство „Гео Милев“ – гр.
Казанлък; препис – извлечение от акт за смърт на пострадалия; удостоверение за
наследници на пострадалия; справки за нарушител по ЗДвП за подсъдимия и за
пострадалия; справки за собственост на МПС; справка за регистрация на
земеделска и горска техника; фактура за закупуване на брана; справка за
съдимост; декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие;
характеристична справка на подсъдимия,
са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Подс.
Н.С.Х. е наказателноотговорен.
Към момента на извършване на престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е свойството и
значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След
деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова разстройство
на съзнанието, поС.но или краткотрайно, което да не му позволява да разбира
свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си.
Следователно подс. Х. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за
наказателноотговорно лице, поради което на същия може и следва да се търси
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.
С деянието
от описаната фактическа обстановка подс. Х. е осъществил обективните и
субективни признаци на състава на чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
тъй като на 13.10.2016г. в землището
на с. Сборище, общ. Твърдица, на път SLV
1112, км.0+400,
при управление на моторно превозно средство - колесен трактор, марка „ЮМЗ 6 Л“,
с peг.№ СН 01925 с прикачена и
теглена зад него дискова брана модел „БД – 3“ без да притежава
необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: Чл. 44, ал. 1 от ЗДвП:
„При разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разС.ие между пътните превозни средства“; ал. 2: „Ако разминаването не може до се извърши
безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното
за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да
спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и Чл. 5 от Наредба № 15 от 07.04.2008г. за
реда за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга
самоходна техника, регистрирани съгласно
Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника: „При движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, колесните трактори и другата самоходна техника трябва да
имат: 1. поставено на покрива на кабината устройство за
жълта мигаща или проблясваща светлина, а когато липсва кабина, устройството се
монтира на специална стойка на височина над защитната конструкция и
по непредпазливост причинил смъртта на И. П.С.от гр. Твърдина, общ. Твърдица.
Безспорно е авторството на деянието. Подс. Х.
е управлявал процесния колесен трактор, марка „ЮМЗ 6 Л“, с peг. №
СН 01925 с прикачена и теглена зад него дискова брана модел „БД – 3“
по време на пътнотранспортното произшествие. Към същия момент той е бил
завършил курс на обучение на колесен трактор, категория „Ткт“ /в периода
15.09.2014г. – 27.01.2015г./, но все още не е притежавал необходимата правоспособност. При управлението
на колесния трактор с прикачената и теглена зад него дискова брана, подсъдимият
е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗДвП като при разминаване с управлявания от
пострадалия насрещно движещ се лек автомобил не е изпълнил задължението си да
осигури достатъчно странично разС.ие между пътните превозни средства и тъй като
разминаването не е могло да се извърши безопасно поради
стеснение на платното за движение /от намиращите се вляво и вдясно
мантинели/, е следвало да запази движението си в
собствената лента, като изчака преминаването на лекия автомобил преди
мантинелите и след това да предприеме маневрата за навлизане в насрещната
лента. Нарушил е също така и задължението си по чл. 5 от Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника като не е
поставил на покрива на кабината на колесния трактор, който се е движел по път,
отворен за обсществено ползване устройство за жълта мигаща или проблясваща
светлина.
ПТП е в резултат на нарушенията на чл.
44, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 5 от Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника, а не както е прието в
обвинителния акт и в нарушение на:
-Чл.
34, ал. 2 от ЗДвП, което установява общо правило за
всички моторни превозни средства, които поради специфичния характер на
движението си представляват препятствие или опасност за другите участници в
движението по пътя да се обозначават с жълта мигаща или проблясваща светлина. Разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 15 от 07.04.2008г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника е специалната разпоредба, която
регламентира конкретно неизпълненото от подсъдимия задължение за оборудване с устройство за жълта мигаща
или проблясваща светлина. При наличие на допуснато нарушение
на специално правило за движение, неприложимо се явява общото правило за
движение по пътищата, дори и да е нарушено то.
-
Чл. 76 от ЗДвП - не се установи
подсъдимият да е нарушил този текст,
т.е. да е използвал други светлини, освен предвидените в същия закон и
издадените въз основа на него нормативни актове.
- Чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, в който са посочени
допустимите максимални размери за широчина на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване – 2,55м. Тази разпоредба
не предвижда забрана колесен трактор да се движи с прикачен инвентар. Но
технически правилно е било габаритите на браната при движение в тъмната частт
на денонощието да бъдат осветени от габаритни светлини или да е налице
придружаващ автомобил /в този смисъл е неоспореното заключение на съдебно –
автотехническата експертиза/.
-Чл. 140, ал. 6 от ЗДвП - в обвинителният акт не е конкретизирано по
какъв начин подсъдимият не е изпълнил задължение, посочено в тази разпоредба и във връзка с коя Наредба е нарушил
определен ред за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, поради
което съдът прие за недоказано, да е нарушил разпоредбата на този текст от
ЗДвП.
- Чл. 8 от Наредба № 15 от
07.04.2008г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника – това задължение дублира
частично задължението по чл. 5 от същата Наредба за движение на колесните
трактори и друга самоходна техника по пътищата отворени за обществено ползване
с поставено на покрива на кабината устройство за жълта мигаща или проблясваща
светлина, а в останалата част - що
се отнася до движението на къси светлини, по делото безспорно е установено, че
подсъдимият е управлявал ППС на къси светлини.
-
чл. 13, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, забраняваща движението на извънгабаритни ППС е през тъмната част на денонощието и в
часовете с максимална интензивност на движението, освен при превози, свързани с
отстраняване на крупни аварии или последици от природни бедствия - след
инкриминираната дата и преди постановяване на настоящата присъда е прието по –
благоприятно за подсъдимия изменение (ДВ, бр. 97 от
2016г., в сила от 1.01.2017г.) като в приложното поле на забраната вече не
попада движението на „колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника“.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, съдът приложи по
благоприятния за подсъдимия закон и прие, че той не е допуснал нарушение на чл.
13, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Предвид
изложеното, съдът призна за невиновен и оправда подс. Х. при извършване на
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК
да е нарушил правилата за движение по пътищата
по чл. 34 ал.2 от ЗДвП; чл. 76 от ЗДвП; чл. 5 ал.1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС; чл.140 ал. 6 от ЗДвП; чл. 8 от Наредба №
15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата отворени за обществено
ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска
техника и чл. 13 т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Управлявайки
процесния лек автомобил и нарушавайки коментираните по-горе правила за движение
по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП
и по чл. 5 от Наредба № 15 от
07.04.2008г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, подсъдимият е причинил
смъртта на пострадалия И. П.С.. Налице е причинноследствена връзка между
допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие и настъпилия вредоносен
резултат. Смъртта на постр. И.
П.С.представлява пряка и непосредствена последица от деянието на
подсъдимия. Налице е обаче и съпричиняване на резултата от страна
на пострадалия, защото е бил без предпазен колан и не е взел мерки за своята
безопасност.
От
субективна страна деянието на подс. Х. е извършено по непредпазливост по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен с
оглед задължението му да спазва разпоредбите, регламентиращи правила за
движението по пътищата и е могъл да ги предвиди, тъй като все пак е бил правоспособен
водач на МПС, категории „В“ и „М“.
Съдът
счита, че причините и условията, способствали за извършване на деянието се
състоят в подценяване значението на правилата за движение по пътищата и
неспазването им от страна на подсъдимия.
Налице
са изискуемите законови предпоставки за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимият. При индивидуализацията
на наложеното на подс. Х. наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата
законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като
смекчаващи вината на подс. Х. обстоятелства съдът прецени самопризнанието, направено от него още на
досъдебното производство (т. 7 от ТР 1 / 2009г. на ОСНК), чистото съдебно
минало, липсата на противообществени прояви, липсата на предходни нарушения на
ЗДвП, младата му възраст, изказаното съжаление за случилото се, добрите характеристични
данни.
Съдът не констатира отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от подс. Х. деяние не е по - висока от характерната за този вид престъпления.
Обществената опасност на подсъдимия е ниска предвид изброените
по – горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, поведението
му непосредствено след инцидента и по време на провежданото наказателно
производство.
Съгласно чл.
373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371,
т. 2 от НПК /както в настоящия случай/,
наказанието се определя при условията на
чл.58а от НК.
Според чл. 58а,
ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373,
ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл. 54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4
НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на
чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки
поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства, съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността
такива, при наличието на които дори
намаленото с една трета – по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК
– наказание от две години лишаване от свобода би се явило
несъразмерно тежко. Поради това, съдът счете, че чл. 55 от НК се
явява по-благоприятен за подсъдимия.
С оглед на
конкретните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и съпричиняването на настъпилия съставомерен резултат от
неправомерното поведение на пострадалия С., прилагайки само чл. 55, ал.1, т.1 от НК,
съдът наложи на подсъдимия наказание от една година лишаване от
свобода.
Съдът счете,
че така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна
и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира
противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на
наказанието, визирани в чл.36 НК.
Като
взе предвид, че подсъдимият не е осъждан
и че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и
преди всичко за поправянето и превъзпитанието му не е наложително той реално да
изтърпи определеното му наказание от една година лишаване от свобода, съдът
приложи института на условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК и
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Съдът счита, че добрите характеристични данни на подсъдимия, младата му
възраст – 20 години, чистото му съдебно минало и ангажираността му като земеделски производител,
обуславят прилагането на условното осъждане спрямо него и дават основание да се
приеме, че този институт успешно ще поправи и превъзпита подсъдимия. Решаващият
съд прецени за законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода на подсъдимия, за да осигури възможност той през един сравнително дълъг период от време
да се поправи, да коригира своето поведение, да изгради у себе си необходимите
морално-волеви задръжки, без да напуска нормалната среда, в която живее и без
да бъде изолиран от обществото. Съдът определено счита, че в случая условното
осъждане представлява достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимия, ще
допринесе за резултатното поправяне на същия
и за успешното постигане на
предупредително-възпиращите цели на наказанието.
По отношение на кумулативно
предвиденото в чл. 343г от НК наказание по чл.37, ал. 1, т.7 от НК - лишаване
от право да управлява МПС, съобразявайки
степента на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия, както и
всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието и обсъдени по-горе, съдът прие, че
следва да приложи чл.55, ал.3 от НК и да не налага на подсъдимия това наказание.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, веществените
доказателства по делото: 1 бр. парче с неправилна форма, метал, прясно
отчупено, като вътрешността му е със сребрист цвят - в плик с лепенка № А 5507
на ОД на МВР - Сливен; 1бр. парче метал, с неправилна фирма, отчупено, като
сърцевината му е със сребрист цвят - в плик с лепенка № А 5508 на ОД на МВР -
Сливен; преден
ляв калник на лек автомобил „Рено Клио“, намачкан, със следи от жълта боя - в
найлонов чувал запечатан с лепенка № А5509 на ОД на МВР – Сливен, да се унищожат като вещи без стойност.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати на частните обвинители П.И.Ж., Е.И.П. и С.И.П. направените по делото разноски на
досъдебното и съдебно производство за адвокатско възнаграждение в размер на по
2 500 лв. на всяка от тях. За да определи тези суми, съдът съобрази
размерът на посочените възнаграждения в договорите за правна помощ на всеки
един от частните обвинители и отразеното обстоятелство, че сумите за заплатени
в брой.
При
горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Х.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен направените на
досъдебното производство разноски за
експертизи в размер общо на 714,20 лева.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
са изготвени на 02.02.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: