МОТИВИ

към присъда № 7 /19.02.2018г. по НОХД № 55 / 2018г. на СлОС

Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. И.Х.С. обвинителен акт  за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.„б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК затова, че на 14.08.2017г., на път JAM 3051, км. 3,7 в землището на с. Драгоданово, общ. Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СН 0610 КА, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 117 от ЗДвП, изискващ от водача при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. С.Г., ЕГН ********** ***, като след деянието е направил всичко зависещо от него за опазване на помощ на пострадалия.

Предвид своевременно направеното искане, съдът конституира като частни обвинители по делото В.Б.П. и С.С.Г. - наследници на починалия Г. С.  Г..

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и счита същото за безспорно доказано от събраните по предвидения процесуален ред в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага наказанието на подсъдимия да бъде определено при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства /чисто съдебно минало, добри характеристични данни, неосъществен родителски контрол спрямо малолетното пострадало дете/, а именно   лишаване от свобода в размер една година и шест  месеца, което редуцирано съобразно правилата на чл. 58а от НК бъде сведено до една година лишаване от свобода и изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Според прокурора не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обуславят наказание, определено при условията на чл. 55 от НК и различно по вид от лишаването от свобода.   Предвид факта, че пострадалото лице е дете на ниска възраст и с оглед постигане целите на личната и най-вече на генералната превенция, счита, че наказанието по отношение на подсъдимия следва да бъде определено именно в посочения размер и вид. Предлага на основание  чл. 343г от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Направените по делото разноски прокурорът счита, че следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. 

Повереникът на частните обвинители също поддържа  обвинението срещу подсъдимия и го счита за безспорно доказано. Присъединява се към предложените от представителя на ОП  - Сливен размери на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, които да бъдат наложени на подс. С.. Преценя извършеното деяние като такова с по-висока степен на обществена опасност, предвид настъпилата смърт на единадесетгодишно дете и не счита, че наказание при условията на чл. 55 от НК би постигнало целите най-вече на генералната превенция.  

Частни обвинители  В.Б.П. и С.С.Г.  се присъединяват към казаното от адвоката си.

Защитникът на подс. С. твърди, че действително подсъдимият е извършил описаното в обвинителния акт престъпление. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – той направил всичко възможно в максимален обем за оказване помощ на пострадалото дете; занимавал се с обществена дейност; имал добри характеристични данни; ползвал се с добро име в обществото като общински съветник.  Пледира за прилагане на чл. 55  от НК, като счита, че така определено наказание пробация дори би било много по-тежко за подсъдимия с оглед изпълнението му. Прави и алтернативно искане – ако съдът наложи наказание лишаване от свобода, то да бъде в размер на една година и след редукцията с 1/3, изпълнението му да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Счита предложеният от прокурора размер на наказанието по чл. 343г от НК  - лишаване от право да управлява МПС за срок 3 години за крайно завишен и несъобразен с нарушението от страна на подсъдимия, като моли  този срок да бъде в рамките на 1 година.

В съдебно заседание подс. С. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за случилото се. Счита, че няма „толкова голяма вина“ и че е направил всичко зависещо от него за пострадалото дете. Моли за налагането на по – леко наказание от наказанието, предложено от прокурора. 

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подс. И.Х.С. е на 73 години, с висше образование, женен, пенсионер. Бил е два мандата кмет на с. Панаретовци, общ. Сливен, а в момента е втори мандат общински съветник в Общински съвет гр. Сливен. Не е осъждан. Правоспособен водач е на МПС. Притежава свидетелство за правоуправление № 280770254, категория „С", „В", „АМ" и „ТКТ". Като водач на МПС той имал множество наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП, извършени в периода 2004-2017г. Срещу подс. С. от 2004г. до 2013г. са били постановени пет влезли  в сила наказателни постановления за различни нарушения по ЗДвП. В периода 2011г. до 2017г. преди инкриминираната дата подсъдимият е бил санкциониран и четири пъти с глоба по издадени срещу него фишове по ЗДвП. Видно от посочените основания за наложените административни санкции на подсъдимия в справката за нарушител по ЗДвП, той е бил наказван два пъти за причиняване на ПТП; три пъти за превишена скорост; един път за управление на МПС след употреба  на алкохол; един път за това, че не носи свидетелство за управление и контролен талон; един път за това, че без уважителни причини не е представил в определения срок превозно средство за технически преглед и един път за несъобразено с конкретната пътна обстановка поведение.

На 14.08.2017г., връщайки се от родното си с. Правдино, общ. Стралджа към с. Панаретовци, общ. Сливен, подс. С. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с рег. № СН 0610 КА по път JAM 3051 (пътя между селата Зимница, обл. Ямбол и Драгоданово, общ. Сливен). С него, на предната дясна седалка, пътувала съпругата му - свид. Т.С.. Времето било слънчево, ясно, пътната настилка била суха, а движението се осъществявало в светлата част на денонощието, при включени къси светлини на фаровете.

Около 11:30 часа подс. С. се намирал в района на км. 3,7 в землището на с. Драгоданово, общ. Сливен, като се движел със скорост от около 78 км/час, в зона на прав участък от пътя, където платното било с две ленти за движение, по една за всяка посока, разделени с прекъсната осева линия.

По същото време, в дясно от платното за движение на подс. С., в банкета, имало спряна каруца с водач свид. С.Г. ***. Свид. С.Г. се придвижвал от с. Зимница към с. Драгоданово със семейството си - свид. В.П. и трите им малолетни деца и спрял каруцата, тъй като на отсрещната страна на пътя имало чешма, а едно от децата – постр. Г. Г., било жадно и отишло да пие вода само.

Управлявайки лекия автомобил с посочената по-горе скорост, подс. С. възприел спряната каруца, както и намиращото се в зоната на уширението с чешмата, в ляво от платното му зa движение, дете - постр. Г. Г., на 11 години, което имало намерение да пресече пътното платно, за да се върне при родителите си. Въпреки това подс. С., в нарушение на изискванията на чл.117 от ЗДвП, не намалил скоростта, а продължил движението си, наближавайки детето, което първоначално се движело успоредно на платното, след което навлязло косо на шосето. Подс. С. направил опит да спре, но в лентата за движение на управлявания от него автомобил, настъпил удар между дясната странична повърхност на тялото на постр. Г. Г. и челната средна част на автомобила. В резултат на удара, тялото на детето било изтласкано напред спрямо посоката на движение на автомобила, при което то паднало върху предния капак, а след известно разстояние паднало на асфалта.

След като успял да спре, подс. С. незабавно слязъл от автомобила, за да види в какво състояние е детето, което се намирало непосредствено пред автомобила. Подсъдимият се опитал да позвъни на телефон „112", но от притеснение не успял да осъществи връзка с оператора. Видял, че постр. Г. Г. е получил множество наранявания и извикал на помощ неговия баща – свид. С.Г., с който качили детето в автомобила. Подс. С. поканил майката на пострадалото дете в автомобила си, за да го придружи и по най-бързия начин, с включени аварийни светлини, го закарал до Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" АД - Сливен. След като го прегледали там, в 12:30 часа на съшия ден, детето било прието в Отделението по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" АД - Сливен, в състояние на клинична смърт, без спонтанно дишане и сърдечна дейност, с окончателна диагноза „Травматичен шок". След проведените реанимационни мероприятия в ОАИЛ, детето възстановило сърдечната си дейност и дишането си, но въпреки това общото му състояние било тежко, с тежък травматичен шок, с водеща по тежест черепно-мозъчна травма.

Пристигналият полицейски екип извършил предварителна проба за алкохол с Дрегер Алкотест ARBB-0069 на подс. С., при което била отчетена отрицателна проба.

Въпреки проведеното интензивно лечение и апаратна вентилация на белите дробове на постр. Г. Г., на 17.08.2017г. в 01:15 часа, детето изпаднало в терминално състояние, а по-късно същия ден, то починало.

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, при пътно-транспортното произшествие постр. Г. получил автомобилна травма - травма вследствие блъскане от движещ лек автомобил с голяма скорост с последващо повдигане и удряне на тялото на пострадалия по предния капак и предното стъкло на автомобила, с последващо изпадане на тялото и удряне на повърхността на терена със значителна сила и плъзгане на тялото му по повърхността на пътното платно. Пострадалият е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците.

При външния оглед и аутопсията на трупа са установени множество охлузвания на кожата в областта на лявата половина на челото и главата, дясното рамо и дясната лакътна става и дясното бедро, масивен травматичен оток на тъканите в областта на дясното бедро и извънмерна подвижност на бедрото вследствие счупване на бедрената кост. Травмата на главата се изразява в наличието на масивни кръвонасядания в тилнотеменнослепоочните области на главата в ляво с малка фрактура в тилната област, с изразен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и ствола в големия тилен отвор.

Гръдната травма се изразява в наличието на умерено изразени кръвоизливи в областта на страничните повърхности на гръдния кош и значителните контузионни огнища на белите дробове. Установени са данни за добре изразени възпалителни изменения на белите дробове вследствие тяхната контузия.

Причината за настъпване на смъртта е тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите и крайниците, като непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на дълбока кома вследствие тежката черепно-мозъчна травма и изпадането му в състояние на травматичен и хеморагичен шок вследствие обилните вътрешни и външни кръвоизливи и множествените травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците.

В експертното заключение се сочи, че описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на механичен фактор. Уврежданията на десния долен крайник и счупването на дясната бедрена кост добре отговарят да са получени вследствие блъскане на пострадалото дете в предната част на автомобила, отстрани отдясно. Това е първата фаза на катастрофата. Във втората фаза детето е било качено на капака на автомобила, при което е получило уврежданията в областта на гърдите и главата, а в третата фаза детето с изпаднало от автомобила и се е ударило със значителна сила на повърхността на терена на местопроизшествието. Тогава са получени и допълнителните увреждания в областта на главата и гръдния кош. Настъпването на смъртта на постр. Г. Г. е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания и настъпилите усложнения при възникналото пътно-транспортно произшествие.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че техническата причина, довела до настъпване на пътно-транспортното произшествие е технически неправилното поведение на водача на автомобила при възприемане на дете в близост до платното за движение. Технически правилно е той да намали скоростта и в случай, че детето предприеме пресичане на пътното платно, да спре преди мислената траектория на движението. Експертът е определил, че скоростта на движение на автомобила „Фолксваген Пасат" преди ПТП е около 78 км/час, като към момента на удара тя е възлизала на 51 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на движение преди ПТП е около 60 метра. Към момента на навлизане на детето на платното автомобилът „Фолксваген“ се е намирал на разстояние от 83 метра от мястото на удара, т.е. детето е попадало извън опасната му зона за спиране. Технически безопасната скорост на движение на автомобила, при която водачът е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и в коридора на движение на детето, е 39 км/час и по-ниска. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да се съобрази с наличието на дете и да намали скоростта си до технически безопасната скорост, или в случай на навлизане па детето на платното, да може да спре преди мястото на удара. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген" е закъснял с реакцията си с около 2,8 секунди спрямо момента на навлизане на детето на платното за движение.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения. Предвид признанията на подс. С. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно въпросните факти. Освен от коментираните по – горе неоспорени от страните заключения на изготвените съдебномедицинска и автотехническа експертизи, признатите от подсъдимия факти се установяват по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Т. Г.ева С., Н.Ю.К., В.Б.П. и С.С.Г. и множеството документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото, всичките неоспорени от страните, изготвени по предвидения процесуален ред и отговарящи на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния процес - протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие и фотоалбум към него; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 378 / 14.08.2017г.; заверено копие от акт за смърт на пострадалия; удостоверение за наследници на пострадалия; справка за нарушител по ЗДвП за подсъдимия; заверено копие на НП № 842 / 13 от 08.07.2013г.; заверено копие на ЗППАМ № 842 / 08.06.2013г.; справки за собственост на МПС; справка за съдимост на подсъдимия; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; характеристична справка на подсъдимия,  са безпротиворечиви и взаимно се допълват.   

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подс. С. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на чл. 343а, ал. 1, б.„б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на  14.08.2017г., на път JAM 3051, км. 3,7 в землището на с. Драгоданово, общ. Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СН 0610 КА, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 117 от ЗДвП, изискващ от водача при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. С.Г., ЕГН ********** ***, като след деянието е направил всичко зависещо от него за опазване на помощ на пострадалия.

Подс. С. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.   Към момента на извършване на престъплението той е бил  пълнолетен и вменяем. След деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си.

Безспорно е авторството на деянието. Подс. С. е управлявал процесния лек автомобил автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СН 0610 КА  по време на пътнотранспортното произшествие и е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП като не е изпълнил задължението си при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Преди ПТП скоростта на движение на управлявания от него автомобил е била около 78 км/час, а към момента на удара – 51 км/час и при навлизане на детето на платното, автомобилът на подсъдимия се е намирал на разстояние  от 83 метра от мястото на удара. Опасната зона за спиране при установената скорост преди ПТП е била около 60 метра и пострадалото дете е попадало извън нея. Подсъдимият е имал техническа възможност да се съобрази с наличието на дете и да  намали скоростта на движение на автомобила  до безопасната  скорост от 39 км/час или по – ниска, но е закъснял с реакцията си  с  около 2,8 секунди спрямо момента на навлизане на детето на платното за движение. Налице е причинноследствена връзка между допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на пострадалото дете Г. С.Г., на 11 години, представлява пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия.  Налице е обаче и съпричиняване на резултата от страна на родителите на малолетното дете, които не са изпълнили задължението си  по чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс да му осигурят постоянен надзор - не са взели мерки за неговата  безопасност и са го оставили само да се движи покрай пътното платно и да го пресича. Съпричиняването не изключва вината на подс. С., но следва да бъде взето в предвид при индивидуализацията на наказанието му. 

След произшествието, подс. С. е извършил действия, насочени към оказване помощ на пострадалия, като веднага го качил в автомобила си и го транспортирал заедно с майка му до Спешно отделение при МБАЛ“Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен.  Така установената насоченост на действията на подс. С., несъмнено обуславя намеренията му да спаси живота на пострадалото дете. Последното, макар и с много наранявания е било живо, което характеризира помощта като необходима. Действията на подсъдимия са били насочени пряко и непосредствено към оказване на помощ на пострадалия /в този смисъл Р № 39/1982 г. по н.д.№ 24/82г. – ОСНК/.  При създалата се обстановка и преценката за адекватност на реакцията на подсъдимия, съдът приема, че същият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Обстоятелството, че опитът на подсъдимия да спаси пострадалия не е довел до положителен резултат е такова, ирелевантно за квалифициране на поведението му по привилегирования състав на чл. 343а от НК. В този смисъл е и тълкуването на закона, дадено в т.5 на Постановление № 1 /1983 г. на Пленума на ВС.

Поведението на подсъдимия е било виновно. От субективна страна деянието на подс. С. е извършено по непредпазливост, изразила се в небрежност – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил  длъжен с оглед задължението му да спазва разпоредбите, регламентиращи правила за движението по пътищата и е могъл да ги предвиди, тъй като все пак е бил правоспособен водач на МПС от много години.  Той се е движел в светлата част на денонощието, при включени къси светлини на фаровете, в зона на прав участък от пътя, суха пътна настилка и слънчево време. Както беше посочено и по – горе, според   неоспореното заключение на  съдебната автотехническа експертиза, подсъдимият е имал техническата възможност да се съобрази с наличието на дете и да намали скоростта на автомобила до технически безопасната скорост  или  в случай на навлизане на детето  на платното да може да спре преди мястото на удара. 

Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на деянието се състоят в подценяване значението на правилата за движение по пътищата и неспазването им от страна на подсъдимия, който като правоспособен водач на МПС е бил  длъжен да ги спазва.

Налице са  изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на наложеното на подс. С. наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. За извършеното от него престъпление по чл. 343а ал.1 б."б" вр. чл. 343, ал.1 б."в", пр. 1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до четири години. Предвид особените правила на съкратено съдебно следствие, по които бе проведено настоящото производство, при определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се съобрази с нормата на чл. 373, ал.2 от НПК. Спазвайки нормативното указание, съдържащо се в цитираната законова разпоредба, съдът приложи нормата на чл. 58а от НК.

Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства съдът прецени  чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, изказаното съжаление за случилото се, напредналата възраст.    Преценени в съвкупност описаните обстоятелства, смекчаващи отговорността, не са многобройни и нито едно от тях не е изключително по своя характер, поради което и не може да се обоснове приложение на чл. 55 от НК.

Безспорно, подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия след произшествието, но това е елемент от състава на престъплението /обсъден по – горе/ и не може да бъде преценяван като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, а още повече за „многобройни смекчаващи вината  обстоятелства“ в какъвто смисъл е направеното от защитника му искане.

Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът преценени множеството наложени му административни наказания /както с наказателни постановления, така и с фиш/ за нарушения по ЗДвП, които сочат, че той като водач на МПС системно нарушава правилата за движение по пътищата. Последното санкциониране на подсъдимия е с фиш на 21.05.2017г.  - по – малко от три месеца преди датата на процесното деяние. Въпреки, че в случая ПТП е резултат от нарушение на чл.117 от ЗДвП, която разпоредба подсъдимият нарушава за първи път, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, той е бил наказван два пъти за причиняване на ПТП; три пъти за превишена скорост; един път за управление на МПС след употреба  на алкохол. Посочените предходни нарушения на ЗДвП, допуснати от подсъдимия сочат, че наложените му административни санкции не са постигнали целения ефект, което завишава обществената опасност на дееца предвид, че допуснатото във връзка с обвинението нарушение на правилата за движение по пътищата не се явява инцидентно, а проява на системно нарушаване на тези правила от негова страна.

Степента на обществена опасност на извършеното от подс. С. деяние е висока предвид динамиката на извършваните транспортни престъпления на територията на страната и в региона и предвид настъпилият вредоносен резултат – смъртта на малолетно дете. Извършеното от подсъдимият деяние е от категорията на общоопасните престъпления. С това деяние се засягат обществените отношения, в рамките на които се гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност и които са свързани със здравето и живота на неограничен кръг хора и имат необратими вредоносни резултати.

От значение за отговорността на подсъдимия се явява също и обстоятелството, че престъпният резултат не се дължи на изключителната негова вина, а както беше посочено по – горе, значителен принос имат и родителите на пострадалото дете, които не са взели мерки за неговата безопасност.

Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства съдът не следва да обсъжда предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК и не може да наложи на подсъдимия поисканото от защитата наказание пробация.

Съдът определи на подс. С. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343а, ал.1, б."б", вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при конкретизиране на размера му в границите между три месеца и четири години съобрази изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието, причиненият престъпен резултат и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция прецени за справедлив размер на наказанието лишаване от свобода срокът от една година и шест месеца, което е между средния и минималния размер, предвиден в закона. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. С. наказание лишаване от свобода за срок от една година.   Този размер съдът прие за справедлив и адекватен на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на осъщественото деяние. За преценката си съдът взе предвид, че наказанието има конкретно определени цели, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да предотврати извършването на нови престъпления от подсъдимия и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. В конкретния случай с оглед личностовите качества на дееца и всички останали обстоятелства по делото (посочени по-горе) тези цели могат да бъдат постигнати с така определеното по вид и размер наказание на подс. С..

Като взе предвид, че подсъдимият не е осъждан  и че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му не е наложително той реално да изтърпи определеното му наказание от една година лишаване от свобода, съдът приложи института на условното осъждане, регламентиран в чл. 66 ал. 1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три  години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че добрите характеристични данни на подсъдимия, напредналата му възраст – 73 години  и чистото му съдебно минало обуславят прилагането на условното осъждане спрямо него и дават основание да се приеме, че този институт успешно ще поправи и превъзпита подсъдимия. Съдът прецени за законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, за да му осигури възможност  през този период от време да се поправи, да коригира своето поведение, да изгради у себе си необходимите морално-волеви задръжки, без да напуска нормалната среда, в която живее и без да бъде изолиран от обществото. Съдът определено счита, че в случая условното осъждане представлява достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимия, ще допринесе за резултатното поправяне на същия  и  за успешното постигане на предупредително-възпиращите цели на наказанието.

На основание чл. 343 Г от НК съдът наложи на подсъдимия и предвиденото в същия текст от закона наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода  съгласно чл. 49, ал. 2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия, както и всички останали обстоятелства  имащи значение за индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи  за конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС – три години. Този срок ще даде възможност на подсъдимия в пълнота да осъзнае последиците от неглижиране на установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от възможността да упражнява тази дейност. Необходим е по-продължителен срок на лишаване от правоуправление според съдебния състав /включително предвид данните за допуснатите от подсъдимия в миналото груби нарушения на правилата за движение по пътищата/, за да има възможност подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя. По делото няма данни  СУМПС на подс. С. да е отнето по административен ред.

С така наложените наказания  ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК.  Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото. 

При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. С. да заплати в полза на Държавата по сметка  на ОД на МВР - Сливен направените на досъдебното производство  разноски за експертизи в размер общо на 527,42 лева.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Мотивите са изготвени на 06.03.2018г.                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: