М О Т И В И

към Присъда № 22/08.08.2018г. по НОХД № 230/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по следствено дело № 65/2017г. по описа на ОСО при ОП гр.Сливен, вх.№ 4771/2017г., пор.№ 276/2017г. на ОП гр.Сливен по обвинението на З.К.Д. ***, за престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“, вр. чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1, вр. чл.342 ал.1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.Сливен посочва, че е установена фактическата установка по делото, която не се спори и от подсъдимия. Акцентира на обстоятелството относно определяне размера на наказанието за извършеното престъпление. Сочи, че следва да се имат предвид като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелството, че същият има предходни налагани наказания по ЗДвП, като едното е от 2006г., а второто от 2017г. Определя като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелствата свързани с личността на подсъдимия, добрите му характеристични данни, чистото съдебно минало, изразеното от него отрицателно отношение към деянието, както и съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалия. Предлага да се определи наказание между минималния и средния размер за извършеното деяние, изхождайки от съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства или предлага да му се определи наказание 1 година и 3 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК. Посочва, че следва да бъде приложен чл. 58а от НК и да се намали това наказание с 1/3 и по този начин да се определи на подсъдимия наказание 10 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. Относно наказанието по чл. 343г от НК пледира за налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. Посочва, че съдът следва да се разпореди с разноските и веществените доказателства по делото.

Особеният представител на частния обвинител Д. и частният обвинител също не се спират на фактическата обстановка по делото, която е безспорно установена. Считат, че са налице условията на чл.66 от НК и предвид многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства да се определи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК с определяне на тригодишен изпитателен срок.

Повереникът на частния обвинител Д. и частният обвинител намират, че по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Относно определяне на наказание на подсъдимия считат, че е справедливо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, тъй като се касае за отнет човешки живот. Посочват, че е масова практика при дейността, която е извършвал подсъдимия да се превозват товарачите по този начин на камиона. Сочат, че следва да се имат предвид като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелство изключително високата степен на обществена опасност на този вид престъпление. Посочват, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Не считат, че следва да се приема като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелството, че последният е с добри характеристични данни и че имал семейство и се грижел за тях, тъй като това било едно дължимо поведение на всеки член от обществото. Посочват, че не следва да се счита като смекчаващо вината обстоятелство оказаната помощ от страна на подсъдимия, защото това е основание за повдигнато му обвинение по привилегирования състав. Намират, че следва да бъде определено наказание на подсъдимия в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, което ще бъде справедливо определено. Относно наказанието по чл.343г от НК намират, че следва да бъде завишено, но да се съобрази разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. Пледират за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар.

Подсъдимият в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание не спори фактическата обстановка, установена по делото и не се спира подробно на нея. Намира, че следва да бъде определено наказание на подсъдимия в рамките от 1 година до 1 година и 6 месеца, което да бъде с приложение на чл.66 от НК и съответно намалено с 1/3. Посочва, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства, които да бъдат в баланс с наличните смекчаващи такива. Твърди, че наложените на подсъдимия наказания за нарушение на ЗДвП два пъти – през 2006г. и 2017г., касаят незначителни нарушения, тъй като наложената глоба е в размер на 20лв и не следва да се отчитат като отегчаващи, защото е изминал период повече от 10 години. Посочва, че подсъдимият е водач от 1987г., т.е. повече от 30 години и досега не е допускал други нарушения. Твърди, че обществената опасност на дееца не е висока, както и обществената опасност на деянието. Посочва, че при извозването на дървесина в гората, масова практика е всички работници да се возят по този начин, като водачът на МПС има задължение да ги контролира, да им разпореди да се возят в кабината, където им е мястото, но практика не е такава. Поради това защитата на подсъдимия счита, че това поведение на подсъдимия не обосновава висока обществена опасност на деянието. Твърди, че следва да се отчете приноса на двата работници, тяхното поведение, което съществено е допринесло до постигане на крайния резултат. Поради това намира, че наказанието на подсъдимия не следва да се определя при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Намира искания размер от обвинението – държавно и частно, за наказанието лишаване от право да управлява МПС в размер на 3 години за твърде високо и тежко и от там и необосновано, с оглед обществената опасност на извършителя. Твърди, че за превъзпитанието на подсъдимия е без значение дали този размер на наказанието ще е 2 или 3 години, тъй като ако подсъдимият продължи да работи в гората, никога повече няма да си позволи да вози работник извън кабината с оглед на това, което се е случило. Прави искане наказанието лишаване от право да управлява МПС да се определи в размер, който да не надвишава значително основното наказание лишаване от свобода, а да бъде в същия размер или с няколко месеца по-високо. Посочва аргументи в тази насока, че подсъдимият не е имал криминални прояви, работи съвестно, това му е единствената работа, с която се занимава и отнемането на свидетелството за правоуправление за срок от три години няма да изиграе своя възпитателен ефект, като вид наказание, а ще лиши подсъдимия от работата, с която се издържа. По този начин намира, че основното наказание лишаване от свобода следва да се отложи за тригодишен изпитателен срок, а лишаването от право да управлява МПС в рамките на година, година и шест месеца, като по този начин ще изиграе своята превъзпитателна роля. Посочва като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата – чистото му съдебно минало, липсата на криминални прояви, малобройните му нарушения като водач на МПС. Като заключение пледира за налагане на наказание 1 година лишаване от свобода, което да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок то 3 години и лишаване от право да управлява МПС в рамките на 1 година, до година и 2-3 месеца.

Подс.З.Д. в съдебно заседание потвърждава изложеното от защитника си. Посочва, че това е дейността, с която изхранва семейството и моли за налагане на по-малко наказание.

От събраните на досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание от страна на подсъдимия се установява следното:

Подс.З.К.Д. придобил правоспособност, като водач на МПС, категория „В“ от 06.05.1987г. и категория „С“ от 18.10.1990г. Последното му издадено от ОД на МВР Сливен СУМПС № 280657238 от 02.02.2011г. е с валидност до 05.01.2021г. От придобиването си на правоспособност, като водач на МПС е наказван два пъти - през 2006г. и 2007г. за извършени от него нарушения по ЗДвП, за които с влезли в сила наказателни постановления му е наложено наказание „Глоба“ в размер на по 20 лева. Няма отнети контролни точки.

Подс.З.Д. на 17.12.2014г. придобил и регистрирал по надлежния ред товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с peг.№ СН 1921 АМ. Подсъдимият обичайно управлявал товарния автомобил, с който си служил като извозвал дървесина, дейност с която се занимавал. Като помощници при товаро-разтоварването на дървесината, подс.Д. наемал срещу заплащане познати му лица, без да сключва с тях трудови или граждански договори, доколкото се касаело за кратки периоди на трудово ангажиране.

Така на 24.11.2017г., подс.Д. следвало да извърши със собствения си товарен автомобил три курса за деня от гр.Котел с превоз на дърва от временен склад на ДГС Котел, находящ се в м.“Куковец“ в землището на с.Градец, общ.Котел, за което разполагал с разрешително с валидност до 31.12.2017г. /том.1, л.84 от делото/. Като помощници в дейността за деня срещу уговорено възнаграждение, подс.Д. наел познатите си - свид.В.А.К. и пострадалия М.Й.Д.. В изпълнение на дейността си за посочената по-горе дата подс.Д. взел с управляван от него лек автомобил свид.К. и пострадалия Д. ***, и тримата отишли до използваната от подсъдимия складова база, намираща на 2км от града. Там се прехвърлили в управлявания от подсъдимия т.а.“ЗИЛ 131“ с peг.№ СН 1921 АМ. Извършили първите два курса за деня, като извозили дървесина. В следобедните часове на деня, преди да поемат към м.“Куковец“ в землището на с.Градец, общ.Котел, за последният курс, подс.Д. взел от базата си двулитрова бутилка с домашно бяло вино и я предоставил на помощниците си, за да се почерпят, возейки се в кабината на товарния автомобил. При навлизането в използвания от МПС път за извозването на дървесината свид.К. и пострадалия Д., след като вече били употребили част от съдържанието на бутилката, пожелали да пушат цигари. Тъй като подс.Д. не бил съгласен да пушат при него в кабината на товарния автомобил, двамата излезли от кабината и седнали на платформата на предната броня на автомобила, съответно свид.К. - вляво, а пострадалия Д. - вдясно, въпреки, че по този начин сами се поставили в опасност, возейки се на нерегламентирано и необезопасено място. От своя страна, като водач на МПС, подс.Д. също не съобразил поведението си с разпоредбата на чл.132 т.2 от ЗДвП, съгласно която „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване“. След като потеглил, подсъдимият продължил да управлява товарния автомобил със седналите отпред на платформата пасажери, поставяйки ги в опасност и същевременно сам лишавайки се от възможност за навременна реакция. По този начин пътуването продължило още около половин час и било първоначално възприето от свид.В. И. В.ев при разминаването му по пътя с товарния автомобил, управляван от подс.Д.. Малко след това, преди 16.00 часа на 24.11.2017г., товарният автомобил, управляван от подс.Д., достигнал част от горския път с изкачване, като срещу него се спускал, натоварен с дървесина товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с peг.№ РВ 5297 ВМ, управляван от свид.А. А.И., в кабината на който се возил свид.М.И.А., а зад камиона се предвижвал пеш свид.М.П.Д.. Без да спират и чрез подаване на знаци, двамата водачи на МПС се разбрали, като подс.Д. да отбие леко встрани от пътя, за да може натовареният и спускащ се камион на свид.И. да премине. При това положение пострадалият Д., пушейки и продължавайки да седи върху платформата на камиона, управляван от подс.Д., загубил устойчивост при опитите си да избутва с крака и ръце вършината край пътя и паднал от мястото си пред предната дясна гума на товарния автомобил, управляван от подсъдимия. Същото било моментално възприето от свидетелите И., А. и Д., както и последвалото преминаваме на предната дясна гума на продължилия движението си камион на подс.Д., през лявата част на тялото на пострадалия Д., нагоре от крака през кръста до областта на гърдите. Едва след виковете им да спре, подс.Д., както и свид.К. разбрали за изпадането на пострадалия Д. и настъпилото преминаване на предната дясна гума на камиона през тялото му. Всички присъстващи на място, в т.ч. и подс.Д. се включили в оказването па помощ на пострадалия, който бил в съзнание, но дишал затруднено и издавал охкания от изпитваната болка, като го извадили изпод камиона и започнали обливането на лицето му с вода. С помощта на подс.Д., свид.К. и свид.А. настанили пострадалия в кабината на товарния автомобил „ЗИЛ 131“ с peг.№ СН 1921 АМ, управляван от подс.Д. и пътуващ с него свид.К. и се насочили обратно към гр.Котел за оказване на медицинска помощ на пострадалия. По обратния път пострадалият Д. трудно си поемал въздух, но бил в съзнание. В 16.25 часа на 24.11.2017г. пострадалият Д. ***, където след първоначалните медицински интервенции било преценено, че състоянието му налага транспортиране до болнично заведение в гр.Сливен. През същото време, за случилото се били уведомени майката на пострадалия Д. - свид.Д.В.Д. и жената, с която съжителствал пострадалия - свид.В.Б.Д.. След пристигането на специализиран автомобил па ЦСМП Сливен във филиала на спешната помощ в гр.Котел и преглед, пострадалият Д. бил настанен в автомобила и потеглил към гр.Сливен. След него, със собствения лек автомобил, тръгнал и подс.Д., вземайки при себе си бившата си съпруга и свид.Д.. По време па транспортирането до гр.Сливен, в района на с.Мокрен, общ.Котел, въпреки реанимационните дейности на медицинските лица, пострадалият Д. починал, като тялото му било откарано до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен за извършване па аутопсия.

Подс.Д. поел разходите за погребението, както и предоставил безвъзмездно дърва за огрев на майката на пострадалия свид.Д., която останала сама да се грижи за малолетния му син Б.М.Д..

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп № 266/2017г. е видно, че причината за настъпване на смъртта на М.Й.Д. е автомобилна травма, вследствие изпадането му като пътник от товарен автомобил по време на движение и притискане на снагата и други части на тялото от предната гума на автомобила с причиняване на механична асфиксия и тежка механична травма с обхващане на крайниците, главата и гръдния кош. Пострадалият е изпаднал в остро шоково състояние, в резултат на множествените травматични увреждания в областта на гръдния кош и острата кръвозагуба, вследствие левостранният хемоторакс и масивните ретроперитониални кръвоизливи и острата дихателна недостатъчност, дължаща се на механичната асфиксия, вследствие притискането и прегазването на снагата и невъзможността гръдния кош и корема да участват в дишането. Установено е, че притискането е било приживе. Установената концентрация на етиловия алкохол в кръвта на пострадалия от 1.02 промила е прието, че отговаря на лека степен на остро алкохолно отравяне.

Горната концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия Д. е установена с протокол за съдебно-химическа експертиза № 364/29.11.2017г. на НТЛ при ОД МВР Сливен. При извършено изследване на дадената кръвна проба от подс.Д. видно от протокол за съдебно-химическа експертиза № 359/27.11.2017г. не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия Д..

Установено е от заключението на извършената съдебно-автотехническа експертиза, че скоростта на движение на товарния автомобил „ЗИЛ 131“ с peг.№ СН 1921 АМ, управляван от подс.Д., непосредствено преди изпадането на пострадалия Д. от него е била около 9 км/час. При тази скорост и с оглед неравния терен на горския път е определена опасна зона за спиране от 5 метра. Самото изпадане на пострадалия Д. от седналото му положение върху платформата на предната дясна броня на товарния автомобил, е било предизвикано от прехода през неравния терен и неустойчивото състояние на тялото му. При падането му, предната дясна гума на товарния автомобил е прегазила тялото, преминавайки през долната му и средна част. Подс.Д. е нямал техническа възможност да извърши пълно спиране на движението на автомобила за времето от падането на пострадалия и преминаването на предна дясна гума през тялото му, с което да избегне съприкосновението. От позицията си в кабината на товарния автомобил подс.Д. не е имал техническа възможност непрекъснато да наблюдава положението на намиращите се върху предната броня пътници. От заключението е установено, че техническите причини, довели до възникване на ПТП са технически неправилното поведение на подс.Д. при превоза на пътници на предната броня на товарния автомобил, като е следвало същите да бъдат инструктирани да се качат в кабината на автомобила, в противен случай автомобилът не е следвало да потегля. Технически неправилно е било и ответното поведение па пътниците, намиращи се върху платформата на предната броня, с което са се поставили в опасност от изпадане и прегазване без възможност водачът на товарния автомобил да го предотврати.

От приложената по досъдебното производство справка за товарния автомобил „ЗИЛ 131“ с peг.№ СН 1921 АМ е видно, че към 24.11.2017г. същият е бил собственост на подс.Д.. За същото МПС е било издадено разрешение за извоз на дървесина в периода от 11.09.2017г. до 31.12.2017г. по използваните от МПС за това горски път в м.“Куковец“ в землището на с.Градец, общ.Котел.

Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.

С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Съдът извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си и прие за установено по несъмнен и безспорен начин, описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция подложи на анализ обясненията на подсъдимия З.К.Д., показанията на свидетелите В.А.К., А. А.И., М.И.А., М.П.Д., В.Б.Д., А. З.М., Д.В.Д. и В. И. В.ев, заключенията по назначените съдебно-медицинска експертиза на труп № 266/2017г., съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-химическа експертиза № 364/29.11.2017г., съдебно-химическа експертиза № 359/27.11.2017г., както и цялата доказателствена съвкупност, приложена по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели В.А.К., А. А.И., М.И.А., М.П.Д., В. И. В.ев, тъй като са ясни, точни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и относими към предмета на доказване. Показанията им се допълват и кореспондират и с показанията на свидетелите Д.В.Д., В.Б.Д., А. З.М., както и с обясненията на подсъдимия, и със събраните по делото доказателствени материали – протоколи за оглед на веществени доказателства от 28.11.2017г., от 28.11.2017г. и от 04.01.2018г. с приложени фотоалбуми към тях /л.4-11, т.2; л.86-90, т.2 и л.10-17, т.1 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие от 25.11.2017г. с приложен фотоалбум към него /л.12-22, т.2 от ДП/; протокол за оглед на труп от 25.11.2017г. с фотоалбум /л.23-37, т.2 от ДП/; протокол за извършен следствен експеримент на 28.11.2017г. с фотоалбум /л.38-41, т.2 от ДП/; протоколи за доброволно предаване с дата 24.11.2017г., 25.11.2017г. и 25.11.2017г. /л.44, л.85 и л.116, т.2 от ДП/; удостоверение за наследници от 30.11.2017г. /л.53, т.2 от ДП/; акт за смърт № 1417/26.11.2017г. /л.8, т.1 от ДП/; разрешителни за сеч и извоз на дървесина /л.60-84, т.2 от ДП/; справка за нарушител/водач /л.25-26, т.1 от ДП/; справка КАТ Сливен /л.27, т.1 от ДП/; характеристична справка на подсъдимия /л.72, т.1 от ДП/; декларация за СМПИС /л.73, т.1 от ДП/; справка за съдимост на подс.Д. /л.71, т.1 от ДП/; съдебно-медицинска експертиза на труп № 266/2017г.; съдебно-автотехническа експертиза; съдебно-химическа експертиза № 364/29.11.2017г. и съдебно-химическа експертиза № 359/27.11.2017г.

По делото безспорно и категорично е установено, че на 24.11.2017г. подс.З.Д. управлявал т.а.“ЗИЛ 131“ с рег.№ СН 1921АМ, негова собственост, и извършвал извозване на дървесина, дейност с която обичайно се занимавал и осъществявал в м.“Кукувец“ в землището на с.Градец, общ.Котел, и за която имал разрешение. Свид.В. К. и постр.М. Д. му помагали срещу възнаграждение да товари и разтоварва превозваната дървесина. На инкриминираната дата около 16.00 часа двамата били седнали на платформата на предната броня на т.а., като свид.К. бил в ляво, а постр.Д. – в дясно. Двамата товарачи седнали извън кабината на т.а., тъй като подсъдимият не искал да пушат в кабината на автомобила, а преди това били употребили алкохол. Излизайки от кабината при този трети, последен курс, двамата сами се поставили в опасност, возейки се на нерегламентирано и необезопасено място. Подс.Д., като водач на автомобила, също не се съобразил със законовите разпоредби и по-точно с това, че при превозване на пътници, като водач е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасно превозване на пътниците /разпоредбата на чл.132 т.2 от ЗДвП/. По този начин автомобилът се придвижвал около половин час, преди постр.Д. да падне пред предна дясна гума на автомобила и гумата да премине през тялото му. Разположението на двамата товарачи било възприето от свид.В. В.ев, който ясно, точно и безпротиворечиво го описва в разпита си. Показанията му кореспондират с показанията на свид.А. И. /водач на другия т.а. „ЗИЛ 131“ с peг.№ РВ 5297 ВМ/, както и на свид.М. А. и свид.М. Д. /товарачи на т.а., управляван от свид.И./, преки очевидци на деянието, което се потвърждават и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Показанията на свидетелите са последователни, логични, като кореспондират помежду си, а и с обясненията на подс.Д., който не отрича, а потвърждава установената фактическа обстановка и механизма на извършване на деянието. Постр.Д. се возил на предната броня на камиона, в дясно, което е технически неправилно, пушел цигара, а положението му пред предната гума на автомобила го поставяло в опасност от прегазване. Когато подс.Д. отбил автомобила леко в страни от пътя, за да се размине с другия камион, то пострадалият загубил устойчивост при опитите си да избута с крака и ръце растителността край пътя и паднал пред предната дясна гума на автомобила. Предна дясна гума на автомобила преминала през лявата част на тялото на пострадалия нагоре от крака през кръста до областта на гърдите, установено и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, при която е извършена аутопсия на трупа на пострадалия. Подс.Д. не видял постр.Д. да пада и затова продължил движението на автомобила, но в момента в който свидетелите И., А. и Д. видели, че пострадалия пада и гумата преминава през тялото му се развикали, подсъдимият чул виковете им и веднага спрял. Свид.К., возещ се от лявата страна на камиона, също не видял пострадалия да пада, но чул виковете на водача на другия камион и товарачите. Товарният автомобил, управляван от подсъдимия се движел с променлива скорост, предвид неравния терен, но към момента на настъпване на произшествието се движел със скорост не по-голяма от 9 км/час, установено от заключението на съдебно-автотехническата експертиза.

Действително, подс.Д. е паднал от положението си /седнало/, в което се е намирал върху платформата на предната дясна броня на товарния автомобил, което е било предизвикано от прехода през неравния терен и неустойчивото състояние на тялото му, като се е изхлузил от бронята и паднал пред предната дясна гума. При падането му, предната дясна гума на товарния автомобил го е прегазила, преминавайки през долната и средна част на тялото му. Подс.Д. е нямал техническа възможност да извърши пълно спиране на движението на автомобила за времето от падането на пострадалия и преминаването на предна дясна гума през тялото му, с което да избегне съприкосновението. От позицията си в кабината на товарния автомобил подс.Д. не е имал техническа възможност непрекъснато да наблюдава положението на намиращите се върху предната броня пътници, установено от заключение на съдебно-автотехническата експертиза, кореспондиращо и с показанията на свидетелите И., А. и Д., че подс.Д. е възприел падането на пострадалия от бронята едва след спирането на автомобила и отиването му към мястото на произшествието.

Съдът намира, че категорично са установени техническите причини, довели до възникване на ПТП, а именно технически неправилното поведение на подс.Д. при превоза на пътници на предната броня на товарния автомобил, като е следвало същите да бъдат инструктирани да се качат в кабината на автомобила, в противен случай автомобилът не е следвало да потегля. Технически неправилно е било и ответното поведение па пътниците, намиращи се върху платформата на предната броня, с което са се поставили в опасност от изпадане и прегазване, без възможност водачът на товарния автомобил да го предотврати. Всички тези обстоятелства безспорно са доказани и кореспондират с установеното при проведения следствен експеримент по делото на 28.11.2017г., в който е участвал свид.М. Д.. Свид.Д. показва как е стоял пострадалият седнал на бронята на камиона пред предна дясна гума, без да се държи, като е политнал напред, хванал се е за решетката на фара и е паднал напред на земята.От експеримента се установява, че гумата на камиона е минала през тялото на пострадалия и след като камионът е спрял пострадалия се намерил между първата и втората гума на камиона. Всичко това е обективирано и от приложените към протокола за проведен следствен експеримент фотоснимки, при който се установява начина и механизма на извършване на ПТП, в резултат на което е починал пострадалия Д., което кореспондира и с показанията на свидетелите-очевидци на произшествието, както и обясненията на подсъдимия.

Безспорно и категорично е установено, че причина за настъпването на смъртта на постр.Д. е изпадането му в състояние на остро шоково състояние в резултат на множествените травматични увреждания в областта на гръдния кош и острата кръвозагуба и острата дихателна недостатъчност, дължаща се на механичната асфикция от притискането и прегазването на снагата, което притискане е било приживе. Установена е концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия в размер на 1.02 промила, което отговаря на лека степен на остро алкохолно отравяне. Наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалия се доказва не само от протокола за химическа експертиза № 364/29.11.2017г., но и от показанията на свид.В. К. и обясненията на подсъдимия, че пострадалият и свид.К. са употребили алкохол – вино, дадено им от подсъдимия.

Сред настъпването на ПТП, подс.Д. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Подсъдимият и всички присъстващи свидетели извадили пострадалия изпод камион, облели лицето му с вода. Подсъдимият, свид.К. и свид.А. качили постр.Д. в кабината на товарния автомобил. Това се потвърждава от показанията на свид.А., който посочва, че „аз и другия товарач на З., заедно със З. тримата качихме пострадалия вътре в кабината“. От показанията на свид.К. също се установява, че веднага след прегазването на пострадалия, подсъдимият слязъл от камиона и заедно с товарачите от другия камион и свид.К., качили пострадалия в кабината. Тези обстоятелства кореспондират и с показанията на свид.М. Д. /товарач на другия камион, управляван от свид.А. И./, който потвърждава, че „шофьора и товарача на другия камион качиха човека вътре в кабината“. Подсъдимият веднага потеглил с автомобила, който управлявал, заедно с пострадалия и свид.К. към гр.Котел за оказване на медицинска помощ на пострадалия. Пострадалият трудно си поемал въздух, но бил в съзнание. Подсъдимият откарал постр.Д. ***, където след първоначалните медицински интервенции решили, че трябва да се откара в гр.Сливен. Пострадалият бил настанен в пристигналия специализиран автомобил на ЦСМП Сливен и тръгнали към гр.Сливен. Подсъдимият тръгнал след автомобила със собствения си лек автомобил, като взел със себе си свид.Д., с която пострадалият живеел на семейни начала и бившата си съпруга. По време на пътуването с линейката пострадалият починал. След смъртта на постр.Д., подс.Д. оказал помощ на майката и сина на пострадалия. Подсъдимият поел всички разходи по погребението на пострадалия, осигурил дърва за огрев на семейството му. Това се потвърждава от обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, които кореспондират с показанията на свид.Д.Д. /майка на пострадалия/, че подсъдимият изцяло поел погребението на сина й.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, които не се оспорват от страните.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си подс.З.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“, вр. чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 24.11.2017г. на горски път, използван от МПС за извозване на дървесина, находящ се в м.“Куковец“ в землището на с.Градец, общ.Котел, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег.№ СН 1921 АМ, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП - чл.132 т.2 от ЗДвП „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване“, и по непредпазливост причинил смъртта на М.Й.Д. ***, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Съдът намира, че подсъдимият е осъществил привилегирования състав на престъплението по чл.343а, като след деянието е направил всичко зависещо от него за осъществяване помощ на пострадалия Д., като първоначално, веднага след произшествието е слязъл от камиона, качил е пострадалия в кабината, транспортирал го е до най-близкото заведение за медицинска помощ /ФСМП – Котел/. След като пострадалият е починал подсъдимият е продължил да оказва помощ на наследниците му, като е поел всички разноски за погребението на пострадалия, осигурил е дърва за огрев на семейството му. Всички тези обстоятелства обуславят поведението на подсъдимия Д. и факта, че след като Д. е пострадал, а по-късно и починал, подсъдимият не е преустановил отношението си към наследниците му и е направил всичко възможно и зависещо от него за оказване на помощ и на самия пострадал, както и на наследниците му.

Подс.Д. на 24.11.2017г. е управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № СН 19 21 АМ, като е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в ЗДвП, а именно чл.132 т.2 от ЗДвП, като превозвал пътници – свид.К. и пострадалия Д., които се намирали седнали на платформата на предната броня на автомобила по време на движение и по този начин подсъдимият не е осигурил всички условия за безопасното им превозване. В резултат на това настъпило процесното ПТП, при което пострадалия Д. починал. Подс.Д. като водач на товарния автомобил е следвало и е бил длъжен преди потегляне на автомобила, както и по време на движение, да осигури всички условия за безопасното превозване на товарачите си. Подсъдимият не е сторил това, поради което е нарушил горепосочената разпоредба, а именно чл.132 т.2 от ЗДвП. Действително е налице и съпричиняване на крайния резултат от страна на постр.Д.. Пострадалият преди инцидента е употребил известно количество алкохол. Видно от протокола на назначената съдебно-химическа експертиза се доказало наличие на етилов алкохол в кръвта на пострадалия в концентрация 1.02 промила, което отговаря на лека степен на остро алкохолно отравяне /виж съдебно медицинска експертиза на труп № 266/2017г./. Пострадалият бил седнал на предната броня на автомобила, пред предна дясна гума, без да се държи, като пушел цигара и отблъсквал нискорастящата растителност. По този начин пострадалият, а и свид.К. /другият товарач/ сами се поставили в опасност, возейки се на нерегламентирано и необезопасено място на товарния автомобил.

Всичко това налага извода на съда, че от обективна страда подс.Д. при управление на товарния автомобил е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.132 т.2 от ЗДвП. Неспазването на изискванията на посочената разпоредба на ЗДвП е от значение за движението на МПС по пътищата и е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него – смъртта на пострадалия Д.. Подсъдимият не е се съобразил с тази наредба, като е допуснал нарушението й, и преди потегляне и по време на движение не е осигурил всички условия за безопасното превозване на товарачите си. Поради това техническа причина довела до възникване на ПТП е технически неправилното поведение на водача на автомобила при превозването на пътници на предната броня на автомобила, като технически правилно е водачът да инструктира пътниците и същите да се качат в кабината на автомобила. Също така технически правилно е водачът да не потегля до качването на пътниците в кабината. Като техническа причина довела до възникване на ПТП е и технически неправилното поведение на пътниците, които са се намирали извън кабината и на платформата на предната броня. С тези свои действия пътниците са се поставили в опасност от изпадане и техническа невъзможност водачът да предотврати прегазването. По този начин характерът на причинените телесни увреждания на пострадалия Д., механизмът на получаването им и причината за смъртта му са установени по несъмнен начин. Безспорно е установено, че получените телесни увреждания са в резултат на процесното ПТП, в резултат на което пострадалият е починал и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нарушаването на правилата за движение, възникването на ПТП, както и последиците от него – получените наранявания на пострадалия и настъпването на смъртта му.

В конкретния случай подс.Д. е оказал помощ на пострадалия по смисъла на чл.343а от НК, тъй като помощта , която е оказал на пострадалия е била необходима, оказана е на жив човек, независимо от характера и степента на нараняванията му, насочена е субективно и обективно към запазване здравето и спасяване на живота на пострадалия. Тази помощ се преценява конкретно с оглед възможностите на дееца, обстановката в която е действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. В този смисъл е Постановление № 1/17.01.1983г. по н.д.№ 8/1982г. на Пленума на Върховния съд, както и редица решения на ВКС, които определят наличието на константна съдебна практика. В настоящия случай подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, слязъл е от камиона, поливал го е с вода, с помощта на другите товарачи го е качил в кабината на камиона, откарал го е до най-близкото здравно заведение, след това с личния си автомобил е придружил линейката до гр.Сливен, като е взел със себе си и роднини на пострадалия. По този начин съдът намира, че подсъдимият е извършил действия, които са били необходими за спасяване живота на пострадалия, действията му са били съобразени с конкретната обстановка и състояние на пострадалия, и се приемат от съда като оказване на помощ на пострадалия по смисъла на закона и съдебната практика, тъй като обективно тези действия допринасят за запазване здравето и спасяване живота на пострадалия, въпреки фаталния резултат. Тези действия на подсъдимия са своевременни и адекватни, ето защо съдът намира, че извършеното от подсъдимия е достатъчно, за да се приеме, че е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което приложи състава на чл.343а ал.1 б.“б“ от НК.

От субективна страна деянието на подс.Д. е извършено по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същият не е предвиждал и не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на правоспособен и дългогодишен водач на МПС, който познава правилата на движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика, и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка, да предвиди и предотврати настъпването на обществено опасните последици, ако не бил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Подсъдимият е имал реална възможност да направи обективна преценка на пътната обстановка и да не превозва пътници, след като не е осигурил преди потегляне и по време на движение всички условия за безопасното им превозване. Неоснователно е наведеното в пледоарията на повереника но частния обвинител Д., че в случая става въпрос за самонадеяност от страна на подсъдимия. Съдът намира, че подс.Д. не е предвиждал настъпването на тези последици и не е мислил да ги предотврати, а е бил длъжен и е могъл да ги предвиди с оглед възможността му при определено концентриране на вниманието и правилно направляване на психическите процеси да предвиди и избегне тези последици. Поради това, подс.Д. е извършил деянието при форма на вина непредпазливост, но не при самонадеяност, а при небрежност – подсъдимият в конкретната обстановка е бил в такова психическо състояние, при което за него е било възможно чрез правилно насочване на вниманието си и на психическите си процеси да изведе в съзнанието си представа за общественоопасните последици.

Като причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия Д. незачитане на правилата за движение по пътищата и несъобразяване с разпоредбата от ЗДвП, регламентираща безопасен превоз на пътници.

Разпитан на досъдебното производство подс.З.К.Д. разбира обвинението и дава обяснения на 16.03.2018г. и на 29.03.2018г. В с.з. подсъдимият се признава за виновен и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36 относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото, както и да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода до четири години и лишаване от право да управлява МПС. Предвид това, че съдът е провел съкратено съдебно следствие, при определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, указваща приложение на нормата на чл.58а от НК.

Съдът намира, че осъщественото от подсъдимия деяние се отличава със завишена степен на обществена опасност, предвид характеристиките на същото, вида на нарушените обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяването му и честата проява в обществото. Тази обществена опасност се отчита и съобразявайки подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши конкретното деяние, и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността му. Въпреки това съдът счита, че обществената опасност на деянието не е по-висока от тази на други деяния от същия вид.

От друга страна, личността на подс.Д. е с ниска степен на обществена опасност. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран е, грижи се и живее заедно с бившата си съпруга и детето си, с добри характеристични данни е, изразил е съжаление и разкаяние за случилото се, съдействал е за разкриване на обективната истина във фазата на ДП, загрижеността му за наследниците на починалия – поемане на разноските за погребението, осигуряване на дърва за огрев. Тези обстоятелства съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия, включително и обстоятелството, че постр.Д. също е допринесъл за настъпването на произшествието. Пострадалият с неправилното си поведение се е поставил в опасност от изпадане и техническа невъзможност водачът – подс.Д., да предотврати прегазването му. Ето защо, действията на пострадалия са в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП.

Съдът намира, че не следва да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелствата, свързани с допуснати от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Наведените от представителя на държавното обвинение, както и от представителя на частно обвинение, доводи в тази насока са неоснователни. Първо, подс.Д. има предходни налагани наказания за нарушения на ЗДвП през 2006г. и 2007г., а не както ОП Сливен твърди, че същите са през 2006г. и 2017г. При извършената проверка, съдът установи, че тези нарушения са незначителни /през 2006г. – нарушенията са свързани с придобиване и промяна на собствеността, а през 2007г. - свързани със задължително движение на МПС с включени светлини за движение от 01 ноември до 01 март/, като тези нарушения не са застрашавали останалите участници в движението по пътищата, поради което и наложените санкции са в размер на по 20 лева за всяко. Второ, тези административни наказания са наложени през 2006г. и 2007г. /а не 2017г./, доста преди настоящото деяние – повече от 10 години. Поради това тези предходни санкции не могат да характеризират подсъдимия като системен и груб нарушител на правилата на ЗДвП. Допуснатите от подсъдимия Д. през дългия му 30-годишен стаж като водач на МПС /от 1987г./, само две нарушения на правилата за движение, които са значително отдалечени във времето, не следва да се преценяват като отегчаващо отговорността обстоятелство с решаващо значение при определяне размера на наказанието и да обосноват неговото завишаване. При съпоставяне продължителния шофьорски стаж на подсъдимия с нищожно малкия брой допуснати от него нарушения по ЗДП, тяхната отдалеченост във времето и незначителност, не може да се направи извод, че той пренебрегва правилата за движение и още по-малко, че е недисциплиниран водач, системен нарушител на пътя и поведението му крие висок риск от ПТП.

Всички изброени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства нямат характер нито на многобройни, нито на изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, обстоятелства, поради което съдът определи наказание на подс.Д. по правилата на чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК. Съпоставяйки отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП по настоящото дело, довело до вредоносния резултат, характерът на настъпилия вредоносен резултат и отчитайки смекчаващите такива – чисто съдебно минало, трайната трудова заетост на подсъдимия и семейната му ангажираност, изразеното съжаление, помощта, която подсъдимият е оказал на наследниците на пострадалия след смъртта му /поел е разходите по погребението, осигурил е дърва за огрев на семейството/, приносът на пострадалият за осъществяване на процесното деяние, съдът определи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно чл.54 от НК в размер между средния и минималния, а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което съдът редуцира на основание чл.58а ал.1 от НК с една трета, като наложи наказание на подсъдимия в размер на една година лишаване от свобода.

Съдът намира, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода за срок по-малък от три години и подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила присъда за никакви престъпления и не са му били налагани наказания по НК, включително и лишаване от свобода. Едновременно с това, възрастта на подсъдимия /почти 49 години/, предпоставя достатъчно житейски опит, който в съвкупност с неговата дългогодишна трудова ангажираност и семейна среда са достатъчни, за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. С оглед личностните особености на подсъдимия, положителния му социален облик и дългогодишната му трудова ангажираност, е възможно целите на специалната превенция да бъдат успешно реализирани чрез освобождаване на дееца от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Действително, за постигане целите на индивидуалната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който трайно полага общественополезен труд и има добри характеристични данни, а настоящата проява е инцидентна в живота му, не е наложително той да търпи реално определеното му наказание, като бъде изолиран от обществото, откъснат от нормалната среда, в която живее и работи, и бъде поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение. По този начин чрез условното осъждане, позволяващо запазване на обичайното място на дееца в обществото, може обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната репресия. В съответствие с правната норма на чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален изпитателен срок от три години, който е съобразен с размера на конкретното наказание, с позитивната характеристика на подсъдимия като личност, с утвърдено правомерно поведение на подсъдимия, както и с трайно установената съдебна практика.

Съдът, в съответствие с правната норма на чл.343г от НК, наложи на подсъдимия наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и шест месеца. Размерът на това наказание съобрази със степента на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, с ниската степен на опасност на подсъдимия като човек и водач на МПС, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, с приноса на пострадалия към деянието. При индивидуализиране на срока на въпросното наказание, съдът съблюдава и разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, и конкретно определи размер на това наказание, който не надминава установения в цитираната правна норма максимум от три години над срока на наложеното наказание лишаване от свобода. В този смисъл наказанието лишаване от право да управлява МПС е в рамките на тези срокове и ще изиграе своята поправителна и превъзпитателна роля.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен направените по делото разноски в размер на 296.24 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Сливен направените по делото разноски в размер на 398.82 лева. Тези разноски са свързани с предмета на доказване по делото, поради това и на основание чл.189 ал.3 от НПК, и предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди подс.Д. да ги заплати.

Съдът осъди подс.Д. да заплати на частния обвинител Д.В.Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, предвид направеното искане от повереника на частния обвинител и представеното по делото пълномощно с дата 30.03.2018г.

Веществените доказателства, приложени по делото, а именно чифт обувки „Сабин“; дънково яке без качулка с бяла подплата; тениска мръсно бяла на цвят; сива блуза със светлосиви ивици; черен вълнен клин тип „войнишки“; чифт черни мъжки чорапи; запалка „Camel“ кафява на цвят; мъжки слип, марка „JAO“ и вълнени бели /замърсени/ чорапи, единият в горната си част зацапан е червеникава течност, да се върнат на наследниците на пострадалия М.Й.Д., след влизане на присъдата в сила, тъй като същите, видно от протоколите за доброволно предаване от 25.11.2017г., са собственост на пострадалия.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Мотивите се написаха на 21 август 2018г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: