МОТИВИ

към присъда № 29 /11.12.2018г. по НОХД № 572 / 2018г. на СлОС

Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. М.Ж.Д. обвинителен акт за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. "в" вр.чл. 342 ал. 1 от НК затова, че на 28.11.2017г., в 06:30 часа, на ул. „Самуиловско шосе" в гр. Сливен, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Рено Трафик", с ДК№ *** **, нарушила правилата за движение, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е съобразила скоростта на движението си с конкретните условия на видимост и не е спряла при възникване на опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост е причинила смъртта на Ю.Л.С., на 62 години, от гр. Сливен.

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение и счита същото за безспорно доказано. Счита, че са налице многобройни смекчаващи вината й обстоятелства, но в случая по – благоприятния закон за определяне на наказанието й е по чл. 58а, ал. 1 от НК. Предлага на подсъдимата да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание – лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде намалено с 1/3 и редуцираното наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца на основание чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено за минимален изпитателен срок от три години. По отношение на наказанието лишаване от правото да управлява МПС, счита че същото следва да бъде за срок, не по – малък от срока на лишаването от свобода.

Защитникът на подс. Д. изцяло се присъединява към становището на представителя на ОП – Сливен. Твърди, че подсъдимата е учаща в момента, не е извършвала противоправни деяния, има две деца, за които все още се грижи. Счита, че минималното предвидено в закона наказание съответства на нейната вина и моли за такова наказание, което да бъде намалено е с 1/3 и отложено за минимален три годишен изпитателен срок.

В съдебно заседание подс. Д. се признава за виновна в извършването на престъплението, за което против нея е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Поддържа казаното от защитника й. Изказва съжаление за случилото се.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимата относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подс. Д. е 42 години, средно специално образование, учи като редовен студент в МУ „Д-р Параскев С.”***, не работи, неосъждана. Омъжена, има две деца, съответно на 20 години и на 17 години. Притежава свидетелство за правоуправление № 251317521/13.09.2006г., категория „В". Като водач е санкционирана с фишове два пъти, съответно на 06.07.2012 г. - за нарушение на чл.98 ал.2 т.З от ЗДвП /за паркиране на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници/ с глоба от 20 лв. и на 15.07.2013 г. - за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП /без уважителни причини не представила в определения срок превозно средство за технически преглед/ с глоба от 10 лв..

На 28.11.2017 г., около 06:30 часа сутринта подс. Д. потеглила с товарен автомобил „Рено Трафик" с ДК№ *** ** от с. Панаретовци, общ. Сливен, където живеела до местоработата си в гр. Сливен /тогава работела като регистратор в МЦ „Проф. д-р Велинов" – Сливен/. Управлявала автомобила на къси светлини, тъй като било все още тъмно. Навлязла в гр. Сливен по ул. „Самуиловско шосе". Движела се в своята лента, по посока с. Самуилово - гр. Сливен. Асфалтът бил сух, видимостта нормална за движение в тъмната част на денонощието, по пътя липсвало улично осветление. Около 06:40 часа сутринта подсъдимата наближила с автомобила си автобусната спирка на градския транспорт, която била в насрещната лента, по посока гр. Сливен - с. Самуилово срещу ТД „Енигма". На спирката бил спрял градски автобус на фирма „Общински превози" - гр. Сливен и от него слезли постр. Ю.Л.С. и нейната колежка - свид. В.. Подс. Д. забелязала спрелия автобус и продължила да се движи на къси светлини, за да не го заслепи. В нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тя не съобразила обстоятелството, че се движи в тъмната част на денонощието, в близост до автобусна спирка, че може да има пресичащи пешеходци и продължила да се движи с автомобила си със скорост от около 60 км/час.

В същия момент постр. Ю.С. и свид. В. започнали пресичане на пътното платно от ляво, на дясно и били на 49 метра от наближаващия управляван от подсъдимата автомобил. Постр. С. видяла светлините от автомобила, управляван от подсъдимата, преценила че автомобилът е надалеч и продължила пресичането на пътното платно заедно с колежката си свид. В.. В един момент, двете пешеходки преценили, че светлините от автомобила на подс. Д. се приближават и продължили пресичането на пътното платно бягайки. Заедно с тях пътното платно пресичали няколко кучета. Постр. С. и свид. В. били на 1-2 метра една от друга, като по-напред се движела свид. В.. Двете се движели успоредно в посока с. Самуилово, откъдето идвал управляваният от подсъдимата автомобил и постр. С. била от дясната страна на свид. В.. Двете жени били на няколко крачки преди края на пътното платно в лявата лента. Поради движението с несъобразена с пътните условия скорост, подс. Д. не ги видяла и не реагирала на опасността, употребявайки спирачния механизъм, в резултат на което управляваният от нея автомобил, с предната си дясна част, ударил и убил едното от кучетата, след което блъснал постр. С. в левия крак и я съборил на земята.

В резултат на този удар, постр. С. получила контузия на десния крак - счупване на най-долния костен ставен израстък на големия пищял, участващ в изграждането на вътрешната част на глезенната става и контузия на левия крак - счупване на външния и вътрешния костни израстъци на ставата.

След произшествието постр. С. била откарана в МБАЛ „Д-р И. ***, където се наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника.

След изписването й от МБАЛ „Д-р И. *** на 04.12.2017г., постр. С. останала в дома си и на 07.01.2018г. починала.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, причината за настъпването на смъртта на пострадалата е двустранната тромбемболия със засягане клоновете на белодробната артерия от среден и по-малък калибър с масивните кръвоизливи на инфарцираните участъци на белите дробове и настъпилата в тази връзка остра дихателна недостатъчност. Настъпването на двустранната белодробна тромбемболия се дължи на травматичните увреждания в областта на долните крайници, особено на левия долен крайник, където при огледа и аутопсията на трупа са установени данни за гнойнонекротично възпаление на меките тъкани и тромбозиране на съдовете, които са довели до тромбозиране на клоновете на белодробната артерия на белите дробове. Заключението на съдебномедицинската експертиза сочи, че е налице причинна връзка с получените травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие, настъпилите усложнения в оздравителния процес и настъпването на смъртта на пострадалата.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, скоростта на движението на автомобил „Рено Трафик" към момента на удара и преди пътно-транспортното произшествие е около 60 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила е около 43 метра. Мястото на удара е в дясната лента за движение, гледано от посока юг на север, на 1,2 метра след мерната линия и на 1,2 метра от разделителната линия. Към момента на навлизане на платното на пешеходката, автомобилът „Рено Трафик" се намирал на разстояние около 49 метра преди мястото на удара. Подс. Д. възприела опасността на около 20 метра от мястото на удара. Към момента на навлизане на постр. С. на платното за движение, при определената скорост на движение, подсъдимата не е имала техническата възможност да я възприеме предвид ограничената видимост. Тя е имала техническата възможност да се съобрази с видимостта и да намали скоростта на движение. Технически съобразената скорост на движение на автомобила, при която подсъдимата е имала техническата възможност да спре спрямо момента на възприемане на опасността, е около 35 км/час и по - ниска. Пешеходката - постр. С. не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила спрямо момента на навлизане на платното. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост 50 км/час е около 33 метра и при тази скорост и същите действия на подсъдимата и пострадалата, автомобилът и пострадалата биха се разминали и не би настъпил удар.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимата съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения. Предвид признанията на подс. Д. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства относно въпросните факти. Освен от коменитраните по – горе неоспорени от страните заключения на изготвените съдебномедицински експертизи и автотехническа експертизи, признатите от подсъдимата факти се установяват по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Безпротиворечиви са и взаимно се допълват показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Ю.С., Л.С., Х.С., Е. В. и множеството документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото, всичките неоспорени от страните, изготвени по предвидения процесуален ред и отговарящи на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в наказателния процес - протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие и фотоалбум към него; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него; протокол за следствен експеримент с фотоалбум и скица към него; множество медицински документи за проведеното лечение на пострадалата след пътнотранспортното произшествие; препис – извлечение от акт за смърт на пострадалата; удостоверение за наследници на пострадалата; справки за нарушител по ЗДвП за подсъдимата; констативен протокол за ПТП с пострадали лица; справки за собственост на МПС; справка за съдимост; характеристична справка на подсъдимата..

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подс. Д. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същата може и следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление.

С деянието от описаната фактическа обстановка подс. Д. е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в” вр. чл. 342 ал. 1 от НК, тъй като на 28.11.2017г., в 06:30 часа, на ул. „Самуиловско шосе" в гр. Сливен, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Рено Трафик”, с ДК № *** **, нарушила правилата за движение, визирани в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като не съобразила скоростта на движението си с конкретните условия на видимост и не спряла при възникване на опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на Ю.Л.С., на 62 години, от гр. Сливен.

Безспорно е авторството на деянието. Подс. Д. е управлявала процесния товарен автомобил „Рено Трафик", с ДК№ *** ** по време на пътнотранспортното произшествие. При управление на автомобила е нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбата на чл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта си на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Подсъдимата не е съобразила скоростта на движението си спрямо видимостта на късите светлини на фаровете в зоната на автобусна спирка и опасността от пресичане на пешеходци и не е спряла при възникналата опасност за движението, каквато се явява пресичането на пътното платно от пострадалата С., свид. В. и няколкото кучета.

Управлявайки процесния товарен автомобил и нарушавайки коментираното правило за движение, подсъдимата причинила на пострадалата С. контузия на десния долен крайник – счупване на най – долния костен израстък на големия пищял и контузия на левия долен крайник - счупване на външния и вътрешния костни израстъци на ставата и въпреки проведеното лечение, пострадалата С. починала на 07.01.2018г. Налице е причинноследствена връзка между допуснатото от подсъдимата пътнотранспортно произшествие и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на постр. С. е пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимата.

От субективна страна деянието на подс. Д. е извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК – тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна с оглед задължението й да спазва разпоредбите, регламентиращи правила за движението по пътищата и е могла да ги предвиди като правоспособен водач на МПС.

Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на деянието се състоят в подценяване значението на правилата за движение по пътищата и неспазването им от страна на подсъдимата.

Налице са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата. При индивидуализацията на наложеното на подс. Д. наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на подсъдимата обстоятелства.

Като смекчаващи вината на подс. Д. обстоятелства съдът прецени чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни, изказаното съжаление за случилото се. Констатираните смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства не са многобройни, поради което съдът не споделя изложените в тази насока доводи от представителя на държавното обвинение, към които се присъединява и защитника на подсъдимата.

Съдът не констатира отегчаващи вината на подс. Д. обстоятелства.

Степента на обществена опасност на извършеното от подс. Д. деяние не е по - висока от характерната за този вид престъпления.

Обществената опасност на подсъдимата е ниска предвид изброените по – горе смекчаващи отговорността й обстоятелства и липсата на противообществени прояви.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК /както в настоящия случай/, наказанието  се  определя при условията на чл.58а  от НК.

Според чл. 58а, ал. 1 НК,  при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл. 54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината на подс. Д. обстоятелства съдът не следва да обсъжда предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК.

Съдът определи на подс. Д. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343, ал.1, б."в", вр.чл.342, ал.1 от НК, като при конкретизиране на размера му в границите между две и шест години съобрази изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието, причиненият престъпен резултат и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция прецени за справедлив размер на наказанието лишаване от свобода минималният предвиден в закона срок от две години. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. Д. наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

Като взе предвид, че подсъдимата не е осъждана и че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието й не е наложително тя реално да изтърпи определеното й наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, съдът приложи института на условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът счита, че добрите характеристични данни на подсъдимата и чистото й съдебно минало обуславят прилагането на условното осъждане спрямо нея и дават основание да се приеме, че този институт успешно ще поправи и превъзпита подсъдимата. Решаващият съд прецени за законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата, за да осигури възможност тя през един сравнително дълъг период от време да се поправи, да коригира своето поведение, да изгради у себе си необходимите морално-волеви задръжки, без да напуска нормалната среда, в която живее и без да бъде изолирана от обществото. Съдът определено счита, че в случая условното осъждане представлява достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимата, ще допринесе за резултатното й поправяне и за успешното постигане на предупредително-възпиращите цели на наказанието.

На основание чл. 343 Г от НК съдът наложи на подсъдимата и предвиденото в същия текст от закона наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал. 2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимата, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС – една година и шест месеца. През този срок на лишаване от правоуправление, според съдебния състав, подсъдимата ще има възможност да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя. До момента на постановяване на настоящата присъда, СУМПС на подс. Д. не е отнето по административен ред.

С така наложените наказания ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимата и ще въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.

При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен направените на досъдебното производство разноски в размер на 837,24 лева.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Мотивите са изготвени на 21.12.2018г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: