заседание на…………четвърти ноември
……………………………през две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
секретаря………М.Т. ……………….…………и с участието на
прокурора………………………..…………………..като разгледа при докладваното от ………Снежана
Бакалова……………..гр..дело № 141 по описа за 2003 год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявеният
иск е установителен с правно основание чл. 646 ал.1 т. 3 от ТЗ.
Ищцата
твърди в исковата си молба, че е синдик на „Динамо СЛ” АД гр. Сливен в
несъстоятелност. На 13.06.2002 г. Публичният изпълнител при АДВ РД Бургас е
извършил публична продажба по изп. дело № Б93 от 2001 г. по описа на РД Бургас
на следния недвижим имот собственост на длъжника: Газозарядна станция, находяща
се в гр. С., П. З., ул. „С.
Ш.” №* кв. *, парцел
ХХ, с находящия се навес – метална конструкция на един етаж със застроена площ
от 76 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху държавна земя. С
постановление за възлагане №93А от 21.06.2002 г. имотът е възложен на
купувача „Симекс” ЕООД гр. Бургас.
Твърди, че описаният имот е част от имуществото на длъжника и респективно от
масата на несъстоятелността, поради което публичната продан е нищожна по
отношение на кредиторите, тъй като е направено след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че възбраната върху този
имот от публичния изпълнител е наложена на 19.11.2001 г. По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което прогласи нищожността на извършената продажба от
публичен изпълнител при АДВ РД - Бургас на основание чл. 646 ал. 1 т. 3от ТЗ,
както и на основание чл. 431 ал. 2 от ГПК /отм./ да обезсили постановлението за
възлагане на имота.
Ищецът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпила е писмена молба, с
която моли производството по делото да бъде прекратено поради оттеглянето на
иска й. Съдът не е прекратил производството, тъй като изявлението направено
след провеждането на първото по делото заседание и ответникът не е намерен на
адреса, за да изрази съгласие с оттеглянето.
Ответната
страна, редовно призована при условията
на чл. 51 ал. 4 от ГПК /отм./ не изпраща представител и не изразява становище.
Третото
лице – помагач АДВ – София чрез представителя си изразява становище за
недопустимост на предявения иск, тъй като счита, че не може да бъде образувано гражданско
производство и ответник по предявения иск не следва да бъде дружеството
купувач. По съображенията за недопустимост изложени от третото лице – помагач
по повод негова частна жалба с определение от 04.11.2003 г. по ч.т.д. №266 от
2003 г. на БАС същият се е произнесъл, че производството е допустимо.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е
назначена за постоянен синдик на „Динамо СЛ” АД гр. Сливен в производство по несъстоятелност по т.д.
№1319 от 1999 г. на СлОС. На 13.06.2002 г. Публичният изпълнител при АДВ РД Бургас е
извършил публична продажба по изп. дело № Б93 от 2001 г. по описа на РД Бургас
на следния недвижим имот собственост на длъжника: Газозарядна станция, находяща
се в гр. С., П. З., ул. „С.
Ш.” №* кв. *, парцел
ХХ, с находящия се навес – метална конструкция на един етаж със застроена площ
от 76 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху държавна земя. С
постановление за възлагане №93А от 21.06.2002 г. имотът е възложен на
купувача „Симекс” ЕООД гр. Бургас.
С решение
№34 от 05.04.2002 г. по т.д. №125 от 2001 г. на БАС по отношение на „Динамо СЛ”
АД гр. Сливен е открито производство по несъстоятелност. Решението е
обнародвано в ДВ бр. 41 от 23.04.2002 г. Описаният имот е част от имуществото
на длъжника.
С
постановление №07/Б2000-10-0003966 от 19.11.2001 г. на Главен публичен
изпълнител при РД Бургас на АДВ на основание чл. 184 ал. 4 и 5 от ДПК /отм./ е
наложена възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника, като
процесният имот е споменат в т. 4 на постановлението.
Синдикът М.
е подала жалба против мълчаливия отказ на директора на АДВ София срещу
действията на органа по принудителното изпълнение по изп.д. №93 от 2001 г. по
описа на АДВ РД - Бургас, с което е
поискала да бъдат отменени извършените от публичния изпълнител действия по
обявяване и извършване на публична продан на недвижими имоти, включително и
процесния. По жалбата е образувано адм.д. №612 от 2002 г. на Бургаския окръжен
съд, което е приключило с Решение №53 от 16.07.2003 г., с което е отхвърлено
жалбата.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на представените от
страните писмени доказателства, които не бяха оспорени.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 646
ал.1 т. 3 от ТЗ.
Същият
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не
са налице условията на цитираната разпоредба за обявяване за нищожна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на публичната продан извършена от
публичен изпълнител по съображения, че същата е извършена след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в
производството ред. Ищцата в качеството й на синдик е легитимирана да предяви
иска и същият е допустим. Налице е хипотезата на чл. 646 ал. 3 от ТЗ при която
не се прилага нормата на чл. 646 ал. 1 т. 3 от ТЗ, тъй като се касае за хипотезата
на чл. 159 ал.1 от ДПК(отм.), в редакцията й към момента на откриване на
производството по несъстоятелност - имуществото,
върху което са наложени обезпечения или са започнали изпълнителни действия по
този кодекс, се реализира от публичния изпълнител, съответно от другите органи
на Агенцията за държавни вземания, по реда и при условията на този кодекс и
когато има открито производство по несъстоятелност. Приложението на тази
разпоредба изключва наличието на нищожност на извършената продан от публичния
изпълнител, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Тъй
като предявеният иск е отхвърлен държавната такса по него следва да бъде
присъдена за сметка на масата на несъстоятелността.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.М., ЕГН ********** *** , в качеството й на синдик
на „ДИНАМО СЛ” АД производство по
несъстоятелност по т.д. №1319 от 1999 г. на Сливенския окръжен съд против
„СИМЕКС„ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б. , ул. „Ф.” №*, ет. *,
представлявано от управителя С. С. Т., при
участието на трето лице –помагач Национална агенция за приходите иск за
признаване за установено, че извършената продажба от публичен изпълнител при
АДВ РД – Бургас приключила с постановление за възлагане на недвижим имот №93А
от 21.06.2002 г. е нищожна на основание чл. 646 ал. 1 т. 3 от ТЗ, както и
предявения иск за обезсилване на постановлението за възлагане на недвижим имот
№93А от 21.06.02 г. на публичен изпълнител при АДВ РД – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ДИНАМО
СЛ „ АД в несъстоятелност ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса за сметка на масата на несъстоятелността в размер на 73 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: