Р Е Ш Е Н И Е № 21

гр. Сливен, 05.02.2010г.

Сливенският окръжен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети декември, две хиляди и девета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

При секретаря М. Л. и в присъствието на прокурора……………………. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА НИКОЛОВА търг.дело № 565 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове за изпълнение на договорни задължения за заплащане на цена на продадена стока по договори за търговска продажба и обезщетение за забава с обща цена 134 645,02лв. и правна квалификация чл.318 ал.1 и чл.327 ал.1 ТЗ във връзка с чл.288 от ТЗ. Движи се по реда на глава 32 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните били в трайни търговски отношения, свързани с покупко-продажбата и доставката на химически вещества, необходими за производството на ответника. Въз основа на предоставена оферта ищецът извършвал доставка като за всяка покупко-продажба била съставяна фактура и товарителница, удостоверяваща превозването и получаването на стоката. Постигната била уговорка плащането на цената на стоката за всяка доставка да бъде извършвано в 60-дневен срок, считано от датата на издаване на фактурата за съответното доставено количество стока. Така датиращи от 2004г., взаимоотношенията между страните се отличавали с взаимна коректност и точно изпълнение на поетите от страните права и задължения по доставянето и плащането на стоката. Ищецът твърди, че внезапно през м. декември 2007г. ответникът преустановил плащането на изискуеми вземания по доставена и приета стока като по фактура № 20045/05.10.2007г. не била платена дължимата сума от 5 667,55лв., по фактура № 1000001359/10.10.2007г. - сумата 8 030,88лв., по фактура № 20046/09.10.2007г.-сумата7 920,00лв., по фактура № 20048/11.10.2007г. - 8 712,00лв.; по фактура № 1000001429/17.10.2007г. – 18 189,60лв.; по фактура №1000001430/17.10.2007г. - сумата 7 128,00лв., по фактура №1000001453/22.10.2007г.–сумата 18 189,60лв., по фактура №1000001481/26.10.2007г. – сумата 7 142,40лв., по фактура №1000001502/31.10.2007г. – сумата 6 305,59лв., по фактура № 100001503/31.10.2007г. – сумата 9 184,08лв. и по фактура № 1000001701/12.12.2007г. – сумата 27 284,40лв. или общо сумата 123 754,10лв. с включен ДДС. Въпреки признанието за дължимата сума с писмо – отговор на запитване на ищеца, ответникът не заплатил посочената сума до датата на предявяване на исковете, поради което ищецът претендира осъждане на ответника да заплати главницата заедно с обезщетение за забавата в размер на мораторната лихва от 10 890,92лв. от датата на изискуемостта на всяко плащане до завеждане на исковата молба и законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото в това число и адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва главния иск като неоснователен с твърдението, че описаните в исковата молба фактури са изплатени като в допълнителния отговор заявява, че плащанията са извършени съобразно правилата на чл.76 ал.1 от ЗЗД и разпоредбата на ал.2 няма приложение в конкретния случай. Признава, че е извършил плащанията след падежа им и дължи обезщетение за забавата общо в размер на 5 788,60лв. Прави възражение за прихващане на признатото вземане на ищеца с вземането си към него за обезщетение за причинени вреди от доставка на некачествена стока /натриев сулфат/ в размер на 435 784,58лв. Твърди, че през второто полугодие на 2007г. единствен доставчик на натриев сулфат /глауберова сол/ е бил ищецът и въпреки придружаващия доставките сертификат с надпис „бял прах без мирис” с фактури № 02048/11.10.2007г. и № 001430/17.10.2007г. последният му доставил 40т. натриев сулфат, от които използваните 21 тона вложени в производството били с неприятен мирис, оставащ и върху готовите прежди, платове и дрехи. След получено известие продавачът поискал връщане на останалите 19 тона и издал кредитно известие, отправено към фактура № 20031/05.09.2007г. По искане до „Булгарконтрола” АД били съставени актове за вземане на средна проба от натриев сулфат, прежди и плат, и Сертификат за стоков контрол от 20.12.2007г., от който се установило, че в дружеството се намират на съхранение 7289кг. прежда и 120 934м. плат, увредени с неприятния мирис, стойността на преработката на които възлизала на 123 634,10лв. В същото време от съконтрахент на ответника – „БТБ БЪЛГАРИЯ” АД – Русе било поискано заплащане на обезщетение, произхождащо от рекламирани облекла, произведени от негови платове. Като твърди, че общо претърпените от него вреди, причинени му в резултат на некачествения натриев сулфат, възлизат на 435 784,58лв., ответникът моли за допускане на съдебно прихващане при условията по чл.104 от ЗЗД с евентуално дължимото обезщетение за забава на плащанията по посочените от ищеца фактури. Моли при допускане на прихващането да се отхвърлят претенциите за мораторна лихва и да се присъдят разноските по делото.

Чрез процесуалните си представители ищецът оспорва възражението за погасяване на главницата чрез плащане като счита за приложима нормата на чл.76 ал.2 от ЗЗД. Оспорва и възражението за прихващане като го намира за неоснователно и недоказано. В писмената защита се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на възражението за прихващане – чл.197 от ЗЗД и моли на това основание да бъде отхвърлено.

След прецизна проверка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и експертните заключения на съдебно-икономическата и съдебно-техническата експертизи, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са търговски дружества. Търговските им отношения датирали от години във връзка с покупко-продажбата и доставката на натриев сулфат, необходим за производството на ответника. Помежду им не били подписвани формални договори за покупко-продажба на глауберова сол /натриев сулфат/ като условията за закупуване и доставка на веществото били договаряни устно. За всяка доставка била издавана фактура от страна на продавача, чиято стойност следвало да бъде заплатена от купувача в определен срок от издаване на фактурата за всяка доставка.

За периода от време 05.10.2007г. – 12.12.2007г. ищецът извършил 11 броя доставки на натриев сулфат в складовете на ответника като за всяка доставка издал отделна фактура, както следва: № 20045/05.10.2007г., № 1000001359/10.10.2007г., № 20046/09.10.2007г., №20048/11.10.2007г.;№1000001429/17.10.2007г.;№001430/17.10.2007г., №1000001453/22.10.2007г,№000001481/26.10.2007г.,№ 1502/31.10.2007г., № 100001503/31.10.2007г.. и фактура № 1000001701/12.12.2007г. За извършване на плащанията по фактурите бил уговорен 6-месечен срок от деня на издаване на съответната фактура.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза /основното и първото допълнително/ се установява, че по процесните фактури били извършени плащания, които в счетоводствата на двете дружества били отразени по различен начин. Така в счетоводството на ищеца вещото лице констатирало, че процесните фактури стояли открити като неплатени, т.е. плащане по тях не било отразено и осчетоводено. Според данните от счетоводството на ответника фактури №№ 020045/05.10.2007г., 001395/10.10.2007г. и 020046/09.10.2007г. били заплатени на 10.04.2008г. в пълен размер; фактури №№ 001429/17.10.2007г. и 001502/31.10.2007г. – били заплатени също изцяло съответно на 12.05.2008г. първата и на 10.07.2008г. – втората; фактура № 001701/12.12.2007г. – изплатена изцяло на 21.01.2008г.; останалите фактури №№ 020048/11.10.2007г., 001430/17.10.2007г., 001453/22.10.2007г., 001481/26.10.2007г. и 001503/31.10.2007г. – били заплащани частично, но макар и със забава били изплатени в пълен размер. Според получената от служители на ответника информация, за всеки превод имало издадено платежно нареждане, на отделен лист били описвани номерата на фактурите по които се извършва плащането и в деня на превода ответникът уведомявал ищеца по коя фактура и каква сума по нея се плаща. При проверката при ищеца вещото лице не установило наличието на документи, от които да е видно по кои фактури са били извършвани плащанията; такава информация не съдържало и извлечението на банката. От представените от ответника по делото доказателства вещото лице констатирало, че към платежните нареждания, в които не е посочена фактура са приложени уведомителни писма до ищеца с такова съдържание, които обаче няма данни да са изпратени и достигнали до него.

От заключенията на основната и допълнителните задачи на съдебно-икономическата експертиза се установява, че изтеклата лихва за забава на отделните дължими от ответника парични суми според счетоводството на ищеца възлиза общо на сумата 10 774,42лв., а според данните при ответника за извършените забавени плащания по фактурите - в размер на 5 674,24лв. Изчисленият от експерта размер на обезщетението за забавено плащане определено съобразно правилото на чл.76 ал.1 изр.2-ро от ЗЗД – при погасяване с частичните плащания на най-обременителните, респективно най-старите задължения по фактурите бил в посочения от ответната страна размер - сумата 5674,24лв., а при вариант, че с частичните плащания се погасяват най-обременителните като размер и стойност на фактурата задължения – сумата 10 719лв./ съгласно допълнителните заключения от 07.09. 2009г. и 16.11.2009г./.

От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице Т. Я. се установява, че ползваната от ответника счетоводна програма е част от цялостна информационна система за управление на производството; банковият модул съдържа информация за всички банкови операции и работи в реално време с единната система за електронно банкиране; системата допуска частично плащане по фактури, но води автоматично задълженията към доставчиците; че в счетоводната програма не е възможно да се върне датата или да се извърши корекция на данните, изпратени към банката със стара дата. Крайният извод на експерта е, че компютърната система на ответника не допуска и не позволява извършването на корекции в отбелязваната информация на вече извършени операции.

От представените по делото от ответника писмени доказателства, констатациите на вещото лице извършило СИЕ и признание на ищеца се установява, че доставчик на натриев сулфат за нуждите на производството на ответника през втората половина на 2007г. бил единствено ищецът, който доставил за процесния период 409 600кг. от химичното вещество. Доставките били придружавани със сертификат за качество с отразяване в сертификата - бял прах без мирис. С изключение на 19 000кг., рекламирани на доставчика, доставеното количество натриев сулфат било изписано и употребено в производството в цех „Багрилен”. Констатирайки неприятна миризма на доставеното вещество в процеса на багрене, ответникът с писмо от 06.11.2007г. уведомил ищеца, че стоката е некачествена и негодна за употреба в текстилното производство, тъй като е с неотстраним мирис, поради което последният се съгласил за връщане на останалите от последните две доставки неупотребени 19 тона от веществото. За върнатото количество глауберова сол ищецът издал кредитно известие № 366/08.11.2007г. към фактура № 20031/05.09.2007г.

По искане на ответника “Булгарконтрола” АД извършил необходимите изследвания и съставил сертификат за стоков контрол № 13.4./0190, установяващ наличието на остра и неприятна миризма на сулфата, обичайно неприсъща на веществото, и наличието на 7 289 кг. прежда и 120 934 м. плат, увредени с неприятния мирис. Въз основа на тези данни ответното дружество уведомило писмено доставчика за причинените му имуществени щети от преработката на увредената продукция в размер на 123 634,10лв.

В същото време, с четири броя фактури от м. ноември 2007г. ответникът продал 16 600м. плат /при багренето на преждите на който плат било използвано веществото натриев сулфат/ на обща стойност 222 21,47лв. на “БТБ БЪЛГАРИЯ” АД – гр. Русе, което изработило и изнесло в Германия облекла – сака, панталони , поли и др. Поради върната му продукция с констатиран мирис от Германия, “БТБ БЪЛГАРИЯ” АД – гр. Русе с факс от 05.06.2008г. и 08.07.2008г. направило рекламация за стойността на плата, стойността на ушитите облекла с неприятна миризма, транспортните разходи и разходите за пране, общо в размер на 534 935,46лв. Представители на двете дружества се споразумели ответникът да заплати стойността на понесените вреди в размер на 312 150,48лв., поради което сумата счетоводно била прихваната с насрещни задължения на “БТБ България. За стойността на рекламациите ответникът уведомил писмено ищеца.

С оглед оспорените от ищеца представени от ответника частни удостоверителни документи, издадени от “Булгарконтрола” АД и отхвърленото искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза от специалисти в чужбина за установяване наличието на мирис на готовата продукция платове с доставената от ищеца глауберова сол, съдът допусна гласни доказателства, като счете, че са допустими и значими за извършване проверката на истинността на оспорените доказателства.

От разпитаните по делото свидетели П. D. и И. И. се установи, че стоката от натриев сулфат се доставяла в склада на ответника, където се приемала от началник- склада “Багрила и химикали” на ответника. Била запечатана в чували с двойна опаковка, без надпис, обикновено със сертификат за качество. Протоколи за приемане и предаване по принцип не били оформяни, приемането се извършвало с предаване на фактурата. През 2007г. чувалите с глауберова сол не били отваряни и проверявани от приемащото лице, което се доверявало на сертификата за качество. Поради двойното опаковане на стоката приемащият я не е констатирал наличие на миризма на веществото. Едва след възникналия проблем през м. ноември 2007г. с установената миризма на веществото при багрене, приемащият започнал да отваря чувалите и проверява съдържанието на стоката и съществуването на мирис.

Свидетелите А. В. и Г. Д. с показанията си установяват, че в края на 2007г. по възлагане на ответника в “Булгарконтрола” АД взели проби и извършили изпитване на прежди, платове и текстилни изделия за наличие на показателен мирис, при което констатирали и документирали констатациите си за неотстраним мирис на използваното при багренето на текстилните материали и изделия вещество – натриев сулфат. Изследвана за мирис била и ползваната в производството вода като констатациите били отрицателни.

От показанията на свидетеля - бивш управител на ищцовото дружество и син на настоящия Цв. Ц. се доказа изтеглянетоот доставчика на 19 тона стока и връщане на заплатената за нея цена, поради констатиран мирис на доставяния натриев сулфат.

От показанията на свидетелите А. А.и С. П., първият зам.-директор “Производство”, а вторият началник-цех в ответното дружество, се установява, че в процеса на багрене на преждите била констатирана неотстранима миризма на натриевия сулфат, която предизвикала рекламацията на стоката и връщането й като некачествена на доставчика. Свидетелите установяват също, че през м. октомври и ноември 2007г. с некачественото вещество били произведени повече от 7200 кг. прежда и 120 000 м. плат, послужили като материал за изработката на дрехи за износ от “БТБ България” АД преимуществено в Германия, рекламирани от чуждестранния купувач обратно на производителя на дрехи, след което от него - на ответника като производител на материалите. Ответното дружество заплатило стойността на рекламираното количество 16 200м. плат, както и разходите за извършване на проби, за транспорт и всички други свързани с производството на рекламираните дрехи разходи.

Фактическите констатации съдът изведе въз основа на неоспорените, непротиворечивите като цяло и неуспешно оспорените писмени доказателства, обективните и компетентно изготвени експертни заключения на съдебните експертизи, и съвпадащите и взаимно допълващи се свидетелски показания.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

І.. Главният иск за заплащане на неплатена цена на доставена стока по договор за продажба с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ и цена 123 754,10лв. е неоснователен като погасен чрез плащане.

Вследствие на извършената проверка на множеството неоспорени доказателства по делото се установи несъмнено, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената му от ищеца стока. Действително, длъжникът в лицето на ответното дружество не е посочил изрично в платежните нареждания и другата налична документация, достигнала до ищеца, кое от множеството си еднородни задължения към него погасява /впрочем, законодателят не изисква изрично писмено изявление в тази посока/. С оглед наличието на няколко еднородни задължения и липсата на изявления от длъжника в горния смисъл, следва да се приеме, че ответникът ги е погасил при условията на чл.76 ал.1 изр.2 и 3 от ГПК. С поредните плащания са били погасявани най-обременителните, респективно най-старите задължения, тъй като същите са били с настъпил по различно време падеж. Такива констатации е направило и вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза Г. К., при проверката си в счетоводството на ответника. Следва да се отбележи, че без правно значение за реда на погасяване на задълженията на ответника е начинът на осчетоводяване на извършените плащания в счетоводството на ищеца като кредитор. Съдът не споделя виждането на ищцовата страна за обременителност на еднородните просрочени задължения, противоречащо на утвърдената съдебна практика – че най- голямото по размер е и най-обременително за длъжника. Несъстоятелна е и тезата на същия, че редът на погасяване на задълженията на ответното дружество се определя от разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД – първо разноските, след това лихвите и последна – главницата. Тази поредност е приложима при уговорените възнаградителни лихви, относими към кредитните отношения, не и към облигационните, какъвто е настоящият случай.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че с представените по делото неоспорени и непротиворечиви доказателства – платежни нареждания и извлечения от сметка, експертни заключения на съдебно-счетоводна и техническа експертизи, извлечения от счетоводната му програма в електронен вид, ответникът доказа твърдението си, че с извършените плащания е изпълнил изцяло, макар със забава задължението си да заплати цената на предадената му с отделните доставки стока.

По тези причини главният иск подлежи на отхвърляне.

Предявената акцесорна искова претенция за заплащане на обезщетение за забава на плащанията по отделните фактури, считано от датата на забавата до датата на завеждане на исковете, е частично основателна до размера, определен с основното и второто допълнително заключение на вещото лице Г. К. – за сумата 5 674,24лв. В останалата част до пълния размер искът за заплащане на обезщетение за забава е недоказан по основание и размер, и подлежи на отхвърляне.

Безспорно се установи наличието на забава в изпълнението на задължението за заплащане цената на закупения натриев сулфат от ответника, с оглед което последният дължи обезщетение за забавата под формата на изтекла законна лихва върху главницата за периода на забавата. Размерът на мораторната лихва, определен от вещото лице Г. К. съгласно периода на забава при погасяване на задълженията, с оглед визирания в чл.76 ал.1 т.2 и 3 от ЗЗД ред на погасяване с отделните плащания, възлиза на сумата 5 674,24лв., с която ищецът следва да бъде обезщетен за понесените вреди от забавата.

С оглед установеното неточно, респективно забавено изпълнение на паричните задължения от ответника, последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца визираната по-горе сума по акцесорния иск като за останалата част до пълния размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

ІІ. При условията на евентуалност е направено валидно възражение за прихващане на вземането на ищеца за мораторни лихви с вземане на ответника за обезщетение за претърпени вреди от недостатъци на продадената стока /чл.193 от ЗЗД./.

Възражението е допустимо – своевременно наведено с отговора на ответника, поради което съдът го е приел за разглеждане. Възражението за прихващане е и основателно. С пълно и пряко доказване ответникът успя да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на правото да се извърши прихващане – наличие на насрещно еднородно негово вземане, безспорно установено по основание и размер.

От представените от ответника доказателства несъмнено се установи, че през разглеждания период от време – втората половина на 2007г. ищецът в качеството на единствен доставчик на натриев сулфат необходим за производството на ответника, противно на уговорените между съконтрахентите договорни клаузи за доставка на вещество със сертификат “бял прах без мирис” му е доставил около 40 тона от веществото с установена впоследствие неприятна трайна миризма, оставаща и върху готовата продукция. От събраните по делото неоспорени писмени доказателства, от признанието на изпълнителния директор на ищеца Цв. Ц. за изтеглена некачествена стока около 19 тона, от показанията на всички разпитани свидетели за несъмнено установен мирис на веществото и за причинени в резултат на този мирис вреди на значителна стойност на ответника от рекламации на доставени миришещи прежди и плат на трети лица – купувачи и производители на дрехи в размер на 312 150,48лв., както и за вреди от преработката им на стойност 120 00238лв. изчислена от вещото лице Г. К., следва да се приеме, че щетите настъпили в патримониума на ответника от доставената му стока натриев сулфат възлизат на сумата 432 152,86лв. Въпреки недопуснатата съдебно- химическа експертиза със специалисти от чужбина, връзката между доставената от ищеца неотговаряща на предварителните уговорки за качество стокприе за несъмнено доказана въз основа на неуспешно оспорените писмени доказателства, свидетелските показания на свидетелите на двете насрещни страни и допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че възражението за прихващане е основателно и следва да бъде уважено.

Несъстоятелна е тезата на ищеца, че материалното право на ответника да извърши прихващане със свое вземане е неоснователно като погасено по давност. В случая възражението за изтекла погасителна давност е несвоевременно направено – едва в писменото становище на ищеца, т.е. след приключване на устните състезания по делото и поради това е преклудирано и не подлежи на обсъждане. Но дори да бъде прието за основателно подобно възражение, съгласно трайно установената съдебна практика прихващане може да бъде извършено и с погасено по давност вземане.

Предвид изложените съображения, съдът следва да отхвърли обективно съединените искови претенции – главната като погасена чрез плащане, а акцесорната – като погасена чрез прихващане.

Съгласно правилата в гражданския процес, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 5 385,80лв. заплатена държавна такса, 9 166лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат и 230лв. заплатени разноски за вещи лица и свидетели – общо сумата 14 782лв.

Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “КОНТИНВЕСТ” ООД, ЕИК 040967273, сьс седалище и адрес на управление гр. С. ул. “М-р Ю.Г.” бл.*, ет.*ап.*, представлявано от управителя В.С.Ц., против “ЕДУАРДО МИРОЛИО” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. кв. И., представлявано от изпълнителния директор Г. Р., обективно съединени искове за заплащане на неплатена цена по договор за търговска продажба на натриев сулфат по 11броя фактури от 2007г. и мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко от плащанията по отделните фактури до предявяване на исковете 06.08.2008г., както и законна лихва върху главницата, с обща цена 134 645,02лв. / сто тридесет и четири, шестотин четиридесет и пет лева и 2 стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА “КОНТИНВЕСТ” ООД, ЕИК ****, сьс седалище и адрес на управление гр. С. ул. “М-р Ю. Г.” бл.* ет.* ап.*, представлявано от управителя В.С.Ц., да заплати на “ЕДУАРДО МИРОЛИО” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. кв. И., представлявано от изпълнителния директор Г. Р., сумата 14 782лв. /четиринадесет хиляди, седемстотин осемдесет и два лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бургаския апелативен съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: