РЕШЕНИЕ № ______________

гр. С., 09.11.2010г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 895 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искова по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба подадена от „Елта” ООД чрез пълномощник адв. Д. *** се поддържа, че съгласно предварителен договор от 15.10.1998 г. и анекс към него от 14.12.1998г. ищецът е платил на ответника – ТД „Ретра” АД в ликвидация – гр. Н.З. по 8 фактури до 20.03.2001 г. общо 43636,41 лв., от които 36268,05 лв. част от цената от общо 185 млн. неденоминирани лева, уговорена срещу обещанието на ответника да прехвърли собствеността върху три сгради, находящи се в УПИ № VІ кв. 205 по плана на гр. Н.З., както и върху терен от 10500 кв.м. От дължимия ДДС в размер на 40700000 неден. лв. е платено сума в размер на 7368,36 лв. След извършване на последното плащане част от обещаните имоти са били отчуждени и ответникът е загубил собствеността си върху тях в рамките на осъществената публична продан по дело № Ц-670/2003 г. на АДВ-РД-Бургас ИРМ – Сливен. По тази причина е станало невъзможно прехвърлянето на собствеността по предварителен договор като с решение по гр.д. № 484/2008 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е отхвърлен предявеният иск за сключването му като окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. С оглед на изложените обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца получената с оглед на неосъществено основание – предварителен договор между страните от 15.10.1998 г., сума в размер на 43636,41 лв., както и обезщетение за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата в размер на законната лихва върху главница, представляваща платената без ДДС част от цената по предварителния договор в размер на 36268,05 лв.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуален представител – адв. Б. от АК – Сливен признавайки обстоятелството, че е получил част от цената по договор в посочения в исковата молба размер от общо 43636,41 лв. , както и обстоятелството, че със сила на присъдено нещо с решението по гр. д. № 484/2008 г. е отхвърлен предявеният на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД иск оспорва предявените по настоящото дело искове като неоснователни с възражението, че неосъществяването на основанието – сключването на окончателен договор, е с оглед виновното поведение на ищеца, тъй като е изпаднал в забава за изплащане на уговорените с предварителния договор вноски за цената на обещаните му недвижими имоти. По този начин са възникнали финансови затруднение за ответника и се е стигнало до принудително изпълнение върху една от обещаните сгради за погасяване на публично-правни задължения. Счита че, поради виновното си поведение ищецът няма основание да претендира връщането на платените по предварителния договор суми. Освен това оспорва основанието за заплащане на сумата в размер на 7368,36 лв., представляваща начисления ДДС, тъй като същата сума е платена като публично задължение към държавата и следва да бъде търсена от нея, а не от ответника. Счита, че липсва противоправно поведение от страна на ответното дружество, поради което не се дължи и обезщетение за забава върху платената част от цената по предварителния договор.

В допълнителна искова молба ищецът, както и в проведеното с.з., е изложил съображения, че основанието на предявеният иск за сумата от 43636,41 лв. е поради отпадане на основанието с обратна сила, заради което са пратени и развива доводи за разваляне на предварителния договор по право.

По въпроса за правната квалификация на предявения главен иск за връщане на полученото с оглед на неосъществено основание, съдът се е произнесъл изрично в доклада по делото държан на основание чл. 146 ал. 1 от ГПК и променен изрично в частта по чл. 146 ал.1 т.2 от ГПК.

С исковата молба е предявен и иск за обезсилване на издаден изпълнителен лист за сумата от 10025 лв., съобразно решение по т.д. № 228/2003 г. на Бургаския апелативен съд, във връзка с което са изложени и обстоятелствата, заради които тази сума е била присъдена в полза на ответника с оглед на предварителния договор от 15.10.1998 г. Изрично със своето определение от 16.02.2010 г., държано на основание чл. 374 ал. 1 от ГПК, съдът е прекратил производството по този иск като недопустим и определението е влязло в сила като необжалвано.

В с.з. пълномощникът на ищеца – адв. Д. Д. както и в представената писмена защита по същество поддържа предявените и приети за разглеждане по настоящото дело искове. Поддържа, че договорът следва да се счита развален по право, а възраженията на ответника за наличие на виновно поведение от страна на ищеца за това счита за недоказани. Изтъква, че наличието на евентуално виновно поведение на ищеца за отпадане на основанието, с оглед на което е платена част от цената, е ирелевантно по въпроса за връщането на така платените суми.

В с.з. за ответника се явява адв. Б.. В представена по делото писмена защита от ликвидатора Д. Д. се поддържат и излага съображения във връзка с възраженията в отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, имащи значение за установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното: На 15.10.1998 г. е сключен между „Ретра” ЕАД – Н.З., като продавач и „Елта” ООД – гр. Раднево, като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на обособена част от сградния фонд на „Ретра”АД, съставляваща участък „Скоростни кутии”, участък „Дефектовка” и участък „Разглобо-миячен”, заедно с прилежащия терен от 10500 кв.м. срещу цена от 185 000 деноминирани лв. без ДДС. Цената по договора заедно с дължимия ДДС в размер на 40700 лв., съгласно изменените условия по договора с анекса от 14.12.1998 г. е следвало да бъдат платени, както следва: Първа вноска - със срок до 31.12.1998 г. в размер на 5737,71 деном.лв., както и дължимият ДДС в размер на 1262,30 лв.; втората вноска в размер на 36250 лв., заедно със 7075 лв. ДДС е следвало да се плати до 31.03.1999 г.; третата вноска в размер на 47670,77 лв., заедно с ДДС в размер на 10487,59 лв. е следвало да се плати в срок до 30.06.1999 г., като четвъртата и петата вноска в същите размери като третата е следвало да се заплатят съответно до 30.09.1999 г. и до 31.12.1999 г. , като освен това с анекса страните са уговорили и лихва с оглед разсрочените плащания.

При така уговорените плащания ищецът, съобразно представените фактури, е заплатил на ответника следните суми: 7000 деном.лв. с фактура № 3587/23.12.1998 г.; 8000 лв. с фактура № 3721/22.03.1999 г.; 1579.38 лв. с фактура № 309/18.10.1999 г.; 5000 лв. с фактура № 316/27.10.1999 г.; 17914,47 лв. с фактура № 420/26.01.2000 г.; 1056 лв. с фактура № 455/24.02.2000 г.; 691,20 лв. с фактура № 756/22.08.2000 г.; 465,36 лв. с фактура № 769/31.08.2000 г.; 598 лв. с фактура № 844/17.10.2000 г. и 1332 лв. с фактура № 1051/20.03.2001 г.

С определение № 771/04.12.2009 г. по т.д. № 594/2009 г. по описа на ВКС на РБългария, т.к. Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 14/10.03.2009 г. по в.гр.д. № 26/2009 г. на Бургаски апелативен съд. С това решение е оставено в сила решението по гр. д. № 484/2008 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е бил отхвърлен предявеният от „Елта”ООД против „Ретра” АД в ликвидация иск с правно основание по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за сключването на окончателен договор, съгласно сключен между страните предварителен договор от 15.10.1998 г. и Анекс от 14.12.1998 г. към него за продажба на част от имотите по предварителния договор, а именно участък „Дефектовка” със ЗП от 1363 кв.м. и участък „Разглобо-миячен” със ЗП от 827 кв.м., находящи се в югозападната и западната част на УПИ VІ в кв. 205 по плана на гр. Н.З.. Отхвърлянето на предянения иск със сила на присъдено нещо и с оглед установеното по делото обстоятелство, че с Постановление № 1 – 2481/03.12.2003 г. и Постановление № 0670/2003/015469/06.07.2005 г. на АДВ-РД-гр. Бургас в полза на трето лице, съобразно проведена публична продан за погасяване на публични задължения на „Ретра” АД е било прехвърлено правото на собственост върху сграда – участък „Скоростни кутии”, заедно с терен от 6380/10030 ид.ч. от целия терен от 10030 кв.м. , за който е отреден парцел № VІ в кв. 205 по плана на гр. Н.З.. В мотивите на различните инстанции по предявения иск на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД са изложени съображения, че е невъзможно сключването на окончателен договор, тъй като липсва идентичност върху имотите, предмет на предварителния договор и тези, за които е предявен иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Изложено е, че с оглед уговарянето на цената за всички имоти по предварителния договор и липсата на уговорена цена за отделните имоти по него, както и поради невъзможност за определянето й съобразно договора за отделните имоти не е налице правен интерес за сключване на договора като окончателен. Поради липсата на уточнена в договора цена за всяка отделна сграда е прието, че такава не може да бъде определена, респективно не са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В течение на производството, като новооткрито по делото, е представено в защита на ответника писмено доказателство, а именно писмо от „Елта” ООД до „Ретра” АД – гр. Н.З. с изх. № 683/10.11.1999 г., с което е направено уведомяване, че поради невъзможното плащане на вноските по предварителен договор за покупко-продажба на ДМА приобритателят се отказва от покупката и неустойките по забавените плащания следвало да се удържат от приведените до момента сума, а остатъкът да се върне по сметките на „Елта” ООД. Твърдението на ответника е, че до момента на с.з., в което е представено това писмено доказателство, ответникът не е разполагал с него, тъй като писмото е било изпратено до изпълнителния директор Стоянова, а не до ликвидатора на дружеството и писмото се е намирало в предадения архив. Съдът е предоставил възможност на ответника да докаже обстоятелствата за допустимост на това доказателство, а и на възражението за недължимост на сумите съгласно чл. 147 и чл. 370 от ГПК, но ответникът не е изпълнил така изложената доказателствена тежест. Освен това с оглед възражението на ищеца за приемането на това доказателство, съдът извърши справка и от нея се установява, че същото доказателство обективно е могло да бъде известно и съответно посочено с оглед възражението за недължимост на сумите още с отговора по чл. 367 от ГПК, тъй като е било представено в защита на ответника по други дела между същите страни, а именно гр. д. № 666/2002 г. на СГС, преобразувано по подсъдност в гр. д. № 582/2002 г. на Окръжен съд – Сливен. По същите съображения, а именно липсата на доказани по делото особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 370 от ГПК с определение в с.з. от 06.10.2010 г. съдът не е допусна разглеждането на възражение за изтекла погасителна давност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

Предявеният иск за заплащане на сумата от 43636,41лв., като получена от ответника по предварителен договор сключен между страните на 15.10.1998г. и изменен с анекс от 14.12.1998г., е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД – за връщане на получената сума с оглед на неосъществено основание, а не както се поддържа в допълнителната исковата молба и в пледоарията по същество - с оглед на отпаднало основание.

По делото не се спори, че между страните е бил сключен валидно посочения в исковата молба предварителен договор от 15.10.1998 г. и анекс към него от 14.12.1998г., по който ответникът като продавач се е задължил да прехвърли правото на собственост върху три сгради, находящи се в УПИ № VІ кв. 205 по плана на гр. Н.З., както и върху терен от 10500 кв.м. а ищецът да заплати цена в размер на 185 млн. неденоминирани лв. 40,7мл. нднм лв. ДДС на разсрочени вноски определени като размер и падеж в договора. Със сила на присъдено нещо съгласно решението по гр. д. № 484/2008 г. на Окръжен съд – Сливен - съгласно чл. 296, т. 3 от ГПК от датата на постановяване на определение № 771/04.12.2009 г. по т.д. № 594/2009 г. по описа на ВКС на РБългария по делото се установява, че е невъзможно сключването на окончателен договор за прехвърляне правото на собственост, т.к. междувременно част от посочените в договора имоти - сграда – участък „Скоростни кутии”, заедно с терен от 6380/10030 ид.ч. от целия терен от 10030 кв.м. са отчуждени, а определянето на цената срещу която следва да бъде прехвърлено правото на собственост върху останалите сгради е невъзможно да бъде определена, поради липсата на определена в предварителния договор цена за отделните имоти.

Липсва спор и по въпроса, че по предварителния договор ищецът е заплатил общо 43636,41 лв., от които главница 36268,05 лв. и ДДС 7368,36 лв., като се установява с оглед представените 8 бр. фактури, че ищецът е изпълнил по този начин само частично паричните си задължения към ответника със забава.

При тези обстоятелства тезата на ищеца е, че платените, макар и със забава суми във връзка с предварителния договор от 15.10.1998 г. и анекс към него от 14.12.1998г. суми се дължа на отпаднало основание, като договорът следва да се счита развален по право в хипотезата на чл. 89 от ЗЗД.

Съдът намира, че в случая предварителния договор не следва да се счита развален по право в хипотезите на посочената разпоредба. Съгласно първото предложение, развалянето на договора по право е при погасяване на задължението на една от страните поради невъзможност за изпълнение. Касае се за обективна невъзможност – такава, която не настъпва с оглед поведението на задължената страна и причините, за което стоят извън, а не против нейната волята. Такива обстоятелства нито са посочени, нито се установяват по делото. Същевременно при частична невъзможност за изпълнение – какъвто е настоящия случай, другата страна би могла да поиска намаление на своето задължение или да развали договора по съдебен ред, но и такива данни и обстоятелства нито се посочват от страните, нито се установяват от представените по делото доказателства.

Основанието във връзка с което е заплатена част от цената по предварителния договор е придобиването на посочените в него недвижими имоти, т.е. прехвърлянето на правото на собственост чрез окончателен договор, което е невъзможно да бъде осъществено, по който въпрос страните са обвързани от влязлото в сила решението по гр. д. № 484/2008 г. на Окръжен съд – Сливен.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице фактическия състав предвиден в нормата на чл. 55, ал. 1 т. 2 от ЗЗД – наличие на основание, произтичащо то валидно сключен между страните предварителен договор от 15.10.1998 г. и анекс към него от 14.12.1998г., частично изпълнение на паричните задължения на ищеца по него и факта на неосъществяване на основанието във връзка, с което са платени.

Наличието на посочените предпоставки не се оспорват от ответника, като възражението във връзка с основателността на предявения иск за връщане на сумата за платената главница в размер на 36268,05 лв. се основава на факта на виновното поведение - забавата на ищеца за изпълнение на паричните задължения и съображението, че именно поради този факт е налице и частична невъзможност за изпълнение на насрещното задължение на ответника по същия предварителен договор.

Възражението е неоснователно. Действително и безусловно от данните по делото се установи, че сумите по предварителния договор са платени от ищеца със забава. Този факт би могъл да обоснове отговорността на ищеца за обезщетение поради неточно изпълнение съгласно чл. 82 от ЗЗД, а доколкото се касае за парично задължение и по чл. 86 от ЗЗД. Едва след установяването като ликвидно и изискуемо със сила на присъдено нещо на такова задължение с него би могло да се извърши прихващане с насрещното задължение на ответника да върне получените с оглед на неосъщественото основание суми. Данни за изискуемост и ликвидност на задължение на ищеца за обезщетяване на ответника поради неточно изпълнение по делото не са наведени и не се установяват. Дори при наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на ищеца за обезщетяване нито от договорните отношения между страните, нито от закона произтича извод за погасяване на задължението на ответника да върне полученото с оглед на неосъщественото основание.

На следващо място не намира опора в закона и твърдението, че невъзможността да бъде прехвърлено правото на собственост върху сграда – участък „Скоростни кутии”, заедно с терен от 6380/10030 ид.ч. от целия терен от 10030 кв.м. поради изгубването му от ответника се дължи на виновното неизпълнение на паричните задължения на ищеца. Касае се за парични средства – родово определени вещи, които по аргумент от разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД не се изгубват в търговския и гражданския оборот, поради което при неизпълнението на парично задължение, длъжникът отговаря всякога само за забава, но не и за невъзможност за изпълнение. Съответно и евентуалната отговорност на ищеца относно паричните задължения е само за забава. Респективно не може да се приеме, че единствено чрез изпълнението на паричните задължения на ищеца по предварителния договор, за ответника е съществувала възможност да намери в търговския и граждански оборот парични средства, съответно и да предотврати отчуждаването в рамките на принудителното изпълнение на един от обещаните имоти.

Възражението на ответника, че не дължи връщане на платената от ищеца като ДДС сума в размер на 7368,36 лв., т.к. не се е обогатил с нея, а тя е платена на държавата, е неоснователно. Освен гореизложените съображения относно родово определение характер на паричните средства, в тази връзка следва да се посочи, че се касае за косвен данък, по който макар купувачът по сделката да се явява платец, данъкът съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е изискуем от ответника, като ищецът не може и не отговаря за изпълнението на задълженията на ответника към държавата.

Основателността на главния иск определя основателността и на акцесорния за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената главница от 36268,05 лв. Началният момент на забавата е определен в исковата молба от подаването й.

С оглед основателността на предявените искове е основателна и претенцията на ищеца за деловодни разноски, каквито са направени от него по делото в размер на общо 2964,85лв. съответстващи на уважените като допустими искове във връзка с платената държавна такса и адвокатско възнаграждение по исковата молба от общо 3646лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ТД „РЕТРА” АД в ликвидация със седалище и адрес на управление, гр. Н.З., кв. „И.”, Булстат 1190003584 да заплати на ТД „ЕЛТА” ООД, ЕИК 833157275 със седалище и адрес на управление гр. Н.З., кв. „И.”, съдебен адрес: гр. С., к-с „П.”, ет. І, офис № *чрез адв. Д. Д. *** сумата 43636,41лв. (четиридесет и три хиляди шестстотин тридесет и шест лева и 41 ст.), като получена с оглед на неосъществено основание предварителен договор от 15.10.1998 г. и анекс към него от 14.12.1998г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 36268,05лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ТД „РЕТРА” АД в ликвидация със седалище и адрес на управление, гр. Н.З., кв. „И.”, Булстат 1190003584 да заплати на ТД „ЕЛТА” ООД, ЕИК 833157275 със седалище и адрес на управление гр. Н.З., кв. „И.”, съдебен адрес: гр. С., к-с „П.”, ет. І, офис № *чрез адв. Д. Д. *** сумата 2964,85лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и 85 ст.) съответстващи на уважените като допустими искове във връзка с платената държавна такса и адвокатско възнаграждение по исковата молба.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Апелативен съд – Бургас!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: