РЕШЕНИЕ № ______________
гр. Сливен, 08.01.2010г.
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети
декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря К.И., като разгледа
докладваното от Хр. Марева т.д. № 42 по описа на съда за 2009г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба, с която е предявен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба подадена от „Туида-
Имотът е бил закупен от „Туида-
За сключения договор за ипотека върху
имота управителят научил на 13.06.2008г. при справка относно вписванията по
партидите на „Туида-
Твърди се, че посочените по-горе
документи, представени за сключването на договора по н.а. № 74, т. ІV, рег. №
6582, д. № 797\16.07.2007г. на Нотариус Д-. Н., вписан в СВ – Сливен с вх. рег.
№ 5636\17.07.2007г., акт № 95, т. ІV, д. № 4331\07г. за учредяване на ипотеката
не са подписани от Ст. Г. в качеството му на управител и представител на двете
дружества, както и от лицата Я.А. и И. Б. в качеството им на съдружници в
същите дружества. Въз основа на това се поддържа, че пълномощника – И.К.Ц. е
действала без представителна власт, поради което нейните действия не обвързват
двете дружества, като договорът за ипотека поради това е нищожен.
Предвид изложеното се иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника – „Банка ДСК” ЕАД, че договорът за учредяване на ипотека върху
описания по-горе имот, сключен с н.а. № 74, т. ІV, рег. № 6582, д. №
797\16.07.2007г. на Нотариус Д-. Н., вписан в СВ – Сливен с вх. рег. №
5636\17.07.2007г., акт № 95, т. ІV, д. № 4331\07г. е нищожен поради липсата на
съгласие. Претендират се деловодни разноски.
В
отговора на исковата молба, представен в срока и на основание чл. 367, ал. 1 от
ГПК предявеният иск се оспорва като недопустим и се поддържа становище, че
разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД не намира приложение спрямо договорите за
ипотека. Във връзка с основателността на предявения иск се оспорва твърдението,
че пълномощникът И.К.Ц. е действала без представителна власт при сключването на
договора за ипотека, аргументи за което извлича от текста на посочените
пълномощните и протоколите от проведените общи събрания на дружествата, както и
от обстоятелството, че г-н Ст. Г. лично е положил подписа си пред представител
на банката върху погасителен план по сключения договор за креди. Иска се съдът
да приеме, че предявеният иск е недопустим и евентуално да бъде отхвърлен по посочените
в отговора съображения.
В
допълнителна искова молба (ДИМ) подадена в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищците
поддържат предявения иск на посочените в първоначалната ИМ обстоятелства и
основания. Във връзка с възражението, че при сключването на договора за ипотека
пълномощникът е действала при наличието на представителна власт, оспорват
относимостта на представения препис от погасителен план към договора за кредит спрямо
спора по предявения отрицателен иск за нищожност на договора за ипотека, като
се изтъква, че в него не се съдържа дата.
В
срока по чл. 373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на ДИМ, в който
са възпроизведени посочените в отговора на първоначалната ИМ съображения, като
твърдението за неотносимост на представения погасителен план подписан от г-н Г.
се оспорва с аргумент, че същият установява изразено от страна на г-н Ст. Г.
волеизявление за заплащане на вноските за погасяване на задълженията по
договора за кредит, за обезпечаването на които е бил сключен и процесния
договор за ипотека.
В
с.з. ищците чрез свой представител по пълномощие – адв. М.от САК поддържат
предявения иск на изложените в първоначалната и ДИМ обстоятелства и основания,
както и по посочените в тях съображения. Представя списък по чл. 80 от ГПК за
деловодни разноски.
Ответникът
чрез свой представител по пълномощие – юриск. Р. Г. оспорва предявения иск по
посочените в първоначалния отговор и в отговора на ДИМ съображения. Поддържа
становище, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 176 от ЗЗД,
съобразно която договорът за ипотека не е нищожен.
С
определение от 27.10.2009г. на основание чл. 374, ал. 1 от ГПК съдът се е
произнесъл по предварителните въпроси, като отхвърли искането на ответника за
съединяване на настоящото дело с гр.д. № 191\09г. на ОС – Сливен, прие, че
предявеният иск е допустим при наличието на правен интерес и неотносимост на
възражението по приложението на разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД към въпроса за
допустимостта на предявения иск, което възражение има отношение към въпроса за
основателността на предявения отрицателен установителен иск. На основание чл.
374, ал. 2 от ГПК със същото определение съдът предяви на страните проект за
доклад, който доклад прие и предяви на страните като окончателен в с.з. с
изискуемото съдържание съгласно чл. 146, ал.1 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, относими към подлежащите на доказване от страните обстоятелства,
на които е основан предявения иск и възраженията на ответницата по него се
установява от фактическа страна следното:
От извършената справка в ТР по
чл. 2, ал. 1 от ЗТР и представените с исковата молба УАС се установява, че съдружници
в „Туида-96”ООД – гр. Сливен са Я.А. А. и С.Г.Г., които представляват
дружеството заедно и поотделно.
Същите лица са съдружници и в
„Хатекс” ООД – Сливен заедно с И. Т. Б., като управител и представител на това
дружество е С.Г.Г..
От представените преписи на
договор за продажба № 152, т. ІІ, рег. № 3565, д. № 265\2001г., съставен от
Нотариус Д. Н. с район на действие РС – гр. Сливен, вписан в СВ – Сливен, вх.
рег. № 2352\205.2001г., акт № 127, т. VІІ, д. № 1522\2001г. и договор № 91 от
14.02.2005г.сключен между „Туида-
Върху този имот, подробно описан
заедно с построените сгради, с н.а. № 74, т. ІV, рег. № 6582, д. №
797\16.07.2007г. на Нотариус Д. Н., вписан в СВ – Сливен с вх. рег. №
5636\17.07.2007г., акт № 95, т. ІV, д. № 4331\07г. е била учредена ипотека за
обезпечаване на предоставения от „Банка ДСК” ЕАД – РЦ Бургас, ФЦ – Сливен на
„Хатекс” ООД, представлявано по пълномощие от И. К. Ц., кредит за оборотни
средства в размер на 100000 лв. – подробно индивидуализиран в нотариалния акт,
като нотариалният акт е подписан както за длъжника по договора за кредит
„Хатекс” ООД, така и за ипотекарния длъжник – „Туида-
Относно законосъобразното
волеизявление от страна на дружествата за кандидатстване и сключване на договор
за кредит с „Банка ДСК”, за обезпечаването на вземанията на банката по договора
за кредит чрез ипотека върху имота, както и за представителството на двете
дружества по повод на посочените отношения в нотариалното производство са били
представени протокол от 15.05.2007г. за проведено общо събрание на съдружниците
в „Хатекс” ООД и протокол от 15.05.2007г. от заседание на общото събрание на
съдружниците в „Туида-96”ООД, в които са обективирани съответно решение за
кандидатстване за кредит пред „Банка ДСК” ЕАД, за предоставяне на обезпечение
чрез ипотека върху имота – собственост на „Туида-
От заключението на в.л. инж. Ст. С.
по назначената съдебно-графическа експертиза се установява безспорно и
категорично, че подписите в нотариално заверено пълномощно с рег. №
5688\08.06.2007г. на нотариус Д. Н., нотариално заверено пълномощно с рег. №
6559\14.07.2007г. по рег. на нотариус Д. Н., протокол от 15.05.2007г. за
проведено общо събрание на „Хатекс” ООД и протокол от 15.05.2007г. от заседание
на общото събрание на „Туида-96”ООД са положени от едно и също лице, като това
лице не е нито едно от тези, от името на което в документите е посочено, че са
положени подписите – Я.А., И. Б. и С.Г..
Съдът следва да кредитира
заключението на в.л. Ст. С. като безспорно и изготвено при наличието на
необходимите за това професионални и специални знания, както и добросъвестност
от страна на в.л. При изготвяне на заключението в.л. е ползвало оригиналите и
представен сравнителен материал, намиращи се в гр.д. № 191\09г. на ОС – гр.
Сливен, както и в преписка вх. № 2926\08г. на РП – Сливен, която с писмо от
04.11.2009г. представя и по настоящото дело е приложен оригинал на нотариално
заверено пълномощно с рег. № 6559\14.07.2007г. по рег. на нотариус Д. Н., въз
основа на което в нотариалното производство при учредяването на ипотеката върху
недвижимия имот – собственост на „Туида-
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
Предявеният иск е с правно
основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, която разпоредба противно на
възражението на пълномощника на ответника, намира приложение към изискванията
за валидност и действителност на договорите за ипотека, независимо от
специфичния характер на договора и особените разпоредби на ЗЗД, регламентиращи
специалните изисквания за действителност в разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД
(технически неправилно посочена и цитирана като чл. 176 от ЗЗД, която
разпоредба няма отношение по въпросите за действителност на договора за
ипотека). Разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД установява допълнителни и специални
изисквания, при липсата на които договорът за ипотека е недействителен, но не
противоречи и не изключва установените в общите разпоредби на ЗЗД изисквания за
действителност на договорите.
По дефиниция всеки договор представлява
двустранна сделка, иманентното съдържание на която включва насрещни и
функционално съвпадащи волеизявления на две страни – правоспособни и
дееспособни субекти, с които се постига съгласие за възникването на конкретно
определени и взаимно обусловени права и задължения за всяка от тях. От това
произтича и изискването на закона установено по аргумент от противното в
разпоредбата на ч. 26, ал. 2 от ЗЗД за действителност, а именно съгласие за
сключване на договора при спазване на изискванията за установената от закона
форма за действителност.
Договорът за ипотека е формален,
като в разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД е поставено изискване за специална писмена
форма – нотариален акт.
В случая изискването на чл. 18 от
ЗЗД за действителност на договора за ипотека е спазено, но поради сключването
му чрез пълномощник, както от страна на длъжника, чието задължение се
обезпечава, така и от страна на собственика на имота, към условията за
действителност и валидност на изразеното съгласие се наслагва и намира
приложение нормата на чл. 37, пр. 2 от ЗЗД за упълномощаване в писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя.
Формално от външна страна при
сключването на договора за ипотека е спазено изискването на чл. 37 от ЗДД като
в нотариалното производство е било представено нотариално заверено пълномощно с
рег. № 6559\14.07.2007г. по рег. на нотариус Д. Н. от името на С.Г. в качеството
му на управител и представляващ юридическото лице – „Туида-
Обстоятелството, че нотариусът е
удостоверил авторството на подписа в
представеното пълномощно само по себе си не може да замести и не отстранява
порока досежно изискването на чл. 37 от ЗЗД за изразяване на волеизявлението от
страна на законния представител на юридическото лице – „Туида-
От формалния характер както на
договора за ипотека, така и на упълномощаването за сключване на такъв договор,
поради неспазване на предписаната от закона форма за съгласие се налага извода,
че пълномощникът – И. К. Ц. е действала при сключването на договора по н.а. №
74, т. ІV, рег. № 6582, д. № 797\16.07.2007г. на Нотариус Д-. Н., вписан в СВ –
Сливен с вх. рег. № 5636\17.07.2007г., акт № 95, т. ІV, д. № 4331\07г. без
наличието на представителна власт, от който порок безусловно следва и извода за
липса на съгласие за сключването му. Поради това и съгласно чл. 26, ал. 2, пр.
2 от ЗЗД предявеният отрицателен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК е основателен и
като такъв следва да се уважи. Договорът за ипотека – предмет на предявения по
настоящото дело иск е нищожен и поради липсата на валидно изразено съгласие във
формата на решение на общото събрание на съдружниците в „Туида-
Обстоятелство, дали С.Г. в
качеството си на управител и законен представител на „Хатекс” ООД е подписал
погасителния план към договора за кредит
за оборотни средства в размер на 100 000 лв. с № 2072\02.07.2007г.
има отношение към въпроса за валидното възникване на задълженията на това
дружество за удовлетворяване на вземанията на банката, но не и по въпросите
свързани с действителността на договора за ипотека – предмет на предявения по
настоящото дело иск. Договорът за ипотека сключен в изпълнение на изискванията
и условията на банката, макар и обуславящ за разрешаването и сключването на
договора за кредит, има самостоятелен характер, поради което евентуалното и
последващо потвърждаване на действията извършени от пълномощника, действащ без
представителна власт за сключването на договора за кредит (евентуално в
хипотезата на чл. 301 от ТЗ), не може да санира и не отстранява установения в
настоящото производство порок на договора за ипотека, а именно липсата на
съгласие за учредяването й. В извършената размяна на съдебните книжа в
настоящото производство ответникът не е направил възражение и по делото не се
установяват обстоятелства, от които да се приеме, че от страна на търговеца -
собственик на имота, а именно „Туида-
С оглед основателността на
предявения иск съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК е основателна и следва да се уважи
с настоящото решение претенцията на ищците за присъждане на деловодни разноски,
каквито са доказани по делото в размерите посочени в представения списък по
чл.80 от ГПК и съобразно отразеното в протокола искане – 6950 лв., като следва
да бъде върната сумата от 400 лв., явяваща се надвнесена за възнаграждение на
в.л. по назначената графическа експертиза и за техническа експертиза относно
идентичността на имота, за които с представените писмени доказателства „Туида-
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТУИДА-
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., СО-район „О.” **,
ул. „М.” № *, ЕИК ** да заплати на „ТУИДА-
ДА СЕ ВЪРНЕ
на „ТУИДА-
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: