заседание на…двадесет и девети април, през две
хиляди и десета година в състав:
при секретаря………М.Л.……………………………………и
с участието на прокурора…………………..…………………….………..като разгледа докладваното от
………Снежана Бакалова…т. дело № 66..по описа за 2009 година, за да се произнесе
съобрази:
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба,
че съгласно определение № 1897/29.06.2009 г. на Сливенския районен съд по
ч.гр.д. № 2058/2009 г. му е издаден изпълнителен лист за осъждането на
ответника “Даяна” ЕООД да му заплати следните суми: 399 640,60 лв.
представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на банков кредит
от 28.05.2008 г.; договорна лихва в размер на 3 395,65 лв., за периода от
1.05.2009 г. до 16.05.2009 г.; лихва за забава в размер на 10 581,41 лв.,
за периода от 1.02.2009г. до 30.04.2009 г.; такса за вписване на ипотеката в
размер на 240 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 12 855,73 лв. направени разноски
по делото за издаване на изпълнителен лист по чл. 417 т.2 от ГПК. Твърди, че в
законовия срок ответника е възразил срещу вземането му, поради което за него
възниква правен интерес да предяви настоящия иск за признаване за установено,
че ответника му дължи посочените по-горе суми по издадения изпълнителен лист.
Твърди, че основанието за възникване на вземането е спиране на плащанията от
страна са кредитополучателя през м.януари 2009 г., поради което той се е
възползвал от възможността предоставена му в раздел VІ чл.17 от договора за
кредит и чл. 60 ал.2 от ЗКИ, като кредита е обявен за предсрочно изискуем в
целия му размер. Моли съда да постанови решение, като признае за установено, че
ответника му дължи посочените суми, както и да му присъди разноските направени
в настоящото съдебно производство.
Ответникът е депозирал отговор в
срок, в който твърди, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че
не оспорва подписа си под сключения договор за кредит и е подписал същия, но не
е усвоил отпуснатите като кредит суми. Твърди, че тези суми са получени от
друго лице и е подписал договора при условие, че по-късно това лице ще
възстанови сумите. Твърди, че сключения договор е нищожен като привиден
съгласно чл. 17 ал.1 от ЗЗД и при сключването му страните не са целели
настъпване на последиците от този договор за ответното дружество. Счита, че не
дължи посочените суми, тъй като реално не е получил парите по кредита и моли да
бъде отхвърлен предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. Чрез писмено становище поддържа предявения
иск.
Ответникът, чрез представителя си
по пълномощие моли да бъде отхвърлен изцяло иска и му се присъдят направените
разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът “Интернешънъл Асет Банк” АД
гр.София е кредитна институция. Със заявление от 18.05.2009 г. е поискал от
Сливенски районен съд издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника и ответник в
настоящото производство “Даяна” ЕООД – гр. Сливен представлявано от едноличния
собственик на капитала К. С. К.. Сливенският районен съд е образувал ч.гр.д.№
2058/2009 г. и е постановил определение от 18.05.2009 г. за издаване на Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Издадена е заповед №
1327/18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 2058/2009 г. на Сливенския районен съд и въз
основа на нея изпълнителен лист за осъждането на “Даяна” ЕООД Сливен да заплати
на ищеца следните суми: 399 640,60 лв. представляваща неизплатена главница
по договор за предоставяне на банков кредит от 28.05.2008 г.; договорна лихва в
размер на 3 395,65 лв., за периода от 1.05.2009 г. до 16.05.2009 г.; лихва
за забава в размер на 10 581,41 лв., за периода от 1.02.2009 г. до
30.04.2009 г.; такса за вписване на ипотеката в размер на 240 лв., дължима от
28.05.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.05.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 12 855,73 лв.
направени разноски по делото за издаване на изпълнителен лист.
Ответникът е депозирал писмено
възражение от 19.06.2009 г. С определение от 7.09.2009 г. Сливенския районен
съд е обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение, поради
непредставяне на доказателства за предявен иск в указания едномесечен срок от
ищеца. Постановеното определение е обжалвано чрез частна жалба и с определение
№ 431/3.11.2009 г. по възз.ч.гр.д. № 612/2009 г. по описа на Сливенския окръжен
съд е отменено атакуваното определение като незаконосъобразно.
Между страните по делото е сключен
договор за кредитна линия № 004 002 465 от 28.05.2008 г. по силата на
който ищецът е предоставил на ответника кредитна линия в размер на 400 000
лв. за оборотни средства свързани с основната дейност на кредитополучателя без
плащания за заплати, социални осигуровки, подоходни данъци и дивиденти. Крайният
срок за издължаване на кредита е уговорен на 28.05.2009 г. като при определени
в чл.4 ал.3 условия срокът на договора може да бъде продължен. Уговорено е, че
ответника дължи годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент,
който към датата на подписване на договора е 7,27 % и надбавка в размер на 2,33
% върху размера на ползвания кредит, като определения лихвен процент се
начислява от датата на фактическото ползване на кредита и лихвите по кредита се
издължават към 30 число на текущия месец. В чл. 14 от договора е уговорено, че в
случай на неспазване сроковете за погасяване на лихвите и главницата, кредитора
отнася размера на непогасените лихви и главница просрочие и начислява, считано
от датата на падежа наказателна надбавка над определения лихвен процент в
размер на 10 % върху непогасената част от главницата. За обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя е учредена договорна ипотека върху недвижим
имот, представляващ УПИ VІ в кв. 19 по плана на кв.”Речица” гр.Сливен, с площ
5 626 кв.м. ведно с построената в него производствена сграда – дърводелска
работилница и навес – сушилня с РЗП 1221 кв.м. и пазарна стойност на имота
868 000 лв. За кредитополучателя договорът е подписан от управителя на “Даяна”
ЕООД К. С. К. и е поставен печата на дружеството.
По делото е представена молба за
отпускане на кредит от “Даяна” ЕООД от 29.02.2008 г. в размер на 400 000
лв., подписана от К. С. К.. Представена е декларация по чл. 4 ал.7 и по чл. 6
ал.5 т.3 от ЗМСИП от 30.05.2008 г. подписана от управителя на “Даяна” ЕООД към
него момент. Представено е нареждане-разписка от 30.05.2008 г. за получени в
брой 343 750 лв. от К. С. К. с подпис на същия. Изслушано е заключение на
вещото лице, от което се установява, че на 30.05.2008 г. в 13,28 ч. съгласно
преводно нареждане за кредитен превод № К 00381 кредита по договора от
28.05.2008 г. е усвоен като от кредитната сметка на “Даяна” ЕООД сумата е
прехвърлена по разплащателна сметка на “Даяна” ЕООД. От тази сума на същата
дата с бордеро № 39383/30.05.2008 г. “Даяна” ЕООД е закупила от ищеца валута в
размер на 25 125 евро и левова равностойност 49 245 лв. С мемориален
ордер № Р 00392 от 30.05.2008 г. “Даяна” ЕООД нарежда на ищцовата банка да й
бъде изплатена сумата 343 750 лв. На 30.05.2008 г. в часовете, които са
оформени разписките за получаване на сумите в евро и в лева, банката е
разполагала със съответните налични суми във валута и в лева. За получаване на
сумите по кредита не е правена предварителна заявка.
С постановление от 19.04.2010 г. по
преписка вх. № 3743/2009 г. Районна прокуратура – Сливен е отказано
образуването на досъдебно производство и прекратено производството по
преписката образувана по тъжба на К. С. К. срещу С.К.С. *** бивш директор на
“Интернешънъл Асет Банк” клон Сливен за това, че същия е съставил неистински
документи и е получил сумата по кредита вместо кредитополучателя, въз основа на
тези съставени документи. В постановлението за отказ е документирано, че е
налице графическа справка, от която се установява, че подписите положени върху
вносните бележки за погасяване на кредита са положени от К. К. и съпругата му М.
К.а.
Видно от представеното
удостоверение за актуално състояние от 24.08.2009 г. управител и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество към този момент е С.В.Д..
В хода на производството са
разпитани като свидетели лицата К. К. предишен собственик на капитала и
управител на дружеството и К.Г.. Показанията на същите са в смисъл, че кредита
е сключен между ищеца и ответника, но за да бъде ползван временно от свид.Г. и
след отпускането на друг кредит на този свидетел, сумата да бъде възстановена
от това лице на ищцовата банка. Двамата свидетели твърдят също така, че никой
от тях не е получавал сумата 400 000 лв., нито в брой, нито по банков път,
а със същата сума се е разпоредил предишния управител на банката свид. С.С..
Свидетелят С. твърди, че договора за кредит е сключен с ответното дружество и
не е знаел нищо за уговорки между лицата К. и Г. и че сумата е получена от
тогавашния управител на ответното дружество.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели и не основава
фактическите си констатации върху тях с оглед забраната за установяване на
относимите факти със свидетелски показания по чл.164 ал.1 т.6, както и поради
липсата на начало на писмено доказателство, правещо вероятно наличието на
симулативна сделка – чл. 165 ал.2 от ГПК.
На базата на приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Същият е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълен размер.
Ищецът е поискал от Сливенски
районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК
като е представил извлечение от банковите си книги за дължимите от ответника
суми по договор за банков кредит. Установи се от събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответната страна, че между ищеца и ответника е бил
сключен договор за банков кредит. Договорът е бил изпълняван известно време от
ответната страна, след което ответника е преустановил заплащането на месечните
вноски. Ищецът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение.
Твърденията на ответната страна в
писмения отговор не се доказаха от събраните доказателства. Установи се, че
ответника, чрез тогавашния си представител по закон е подал молба за отпускане
на кредит, подписал е лично договора за кредит, получил е сумите отпуснати като
кредит на 30.05.2008 г., както следва: сумата 25 125 евро и 343 750
лв., като е подписал лично документите за получаване на тези суми. Подписите
под тези документи не са оспорени от ответната страна в заседанието, в което се
представени те в оригинал, макар и в отговора да се твърди че ответника не е
получил сумата по кредита. Обратното, от събраните доказателства се установи че
представителя по закон на ответното дружество е получил отпуснатите суми по
договора за кредит.
Предявеният иск не е оспорен по
размер. От представените извлечения от банковите книги на ищеца се установява
дължимостта на главница в размер на 399 640,60 лв., лихва за забава в
размер на 10 581,41 лв. за периода от 1.02.2009 г. до 30.05.2009 г. и
договорна лихва в размер на 3 395,65 лв. за периода от 1.05.2009 г. до
16.05.2009 г. Следва да бъде уважен предявения иск като бъде признато по
отношение на ответника, че същия му дължи посочените суми. Искът е основателен
и доказан и за сумата 240 лв., представляваща такса за учредяване на договорна
ипотека, както и за сумата 12 855,73 лв., представляваща направени
разноски в производството по чл. 417 и сл. от ГПК пред Сливенския районен съд.
При този изход на производството на
ищеца се дължат и разноските за настоящата инстанция в размер на 17 004,30
лв.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ТД ”Даяна” ЕООД гр. Сливен ЕИК 119610357, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул.”Д. Д.” бл. * ап.*, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала С.В.Д. ЕГН **********, че ТД “Даяна” ЕООД дължи на
“Интернешънъл Асет Банк” АД, ЕИК 000694329 със седалище и адрес на управление
гр. С., бул.”Т. А.” № *-*, представлявано от Е. Г. Г. и А. А. Ц. следните суми:
399 640,60
лв. /триста деветдесет
и девет и шестстотин и четиридесет лева и 0,60 лв./, представляваща неизплатена
главница по договор за предоставяне на банков кредит от 28.05.2008 г., ведно
със законната лихва от 18.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата;
договорна лихва в размер на 3 395,65
лв. /три хиляди триста
деветдесет и пет лева и 0,65 лв./, за периода от 1.05.2009 г. до 16.05.2009 г.;
лихва за забава в размер на 10 581,41
лв./ десет хиляди,
петстотин осемдесет и един лева и 0,41 лв./, за периода от 1.02.2009г. до
30.04.2009 г.; такса за вписване на ипотеката в размер на 240 лв./двеста и четиридесет лева/, сумата от 12 855,73 лв. /дванадесет хиляди, осемстотин петдесет и пет лева и 0,73
лв./ направени разноски по ч. гр. д.№ 2058/2009г. на СлРС, както и сумата
17 004,30 лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: