през две хиляди и десета година
при секретаря………П.С. ……………….…………и с участието на
прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията
Бакалова……………………..т.дело № 76 по описа за 2009 год. , за да се произнесе, съобрази:
При
условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.
79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на
05.09.2003г. между него и ответника бил сключен договор за осигуряване на
трудов ресурс. По силата на този договор, ответникът се задължил да осигури
трима работници – шофьори, които да отговарят на определени изисквания. Тези
шофьори продавали билети на пътниците, като приходите от тези билети е следвал
да се отчитат незабавно на касите на ищеца, като тези приходи следва да бъдат в
размер, не по-малко от разходите на съответния автобус за горива, сервизно
обслужване и текуща поддръжка, както и общо производствени разходи в размер на 80лв.
на ден, а с анекс от 01.07.2004г. тази сума е бил намалена на 72 лв. на ден.
На
25.09.2003г. между същите страни е бил сключен още един договор със същия
предмет - за осигуряване на трудов ресурс, на за друга автобусна линия, като
приходите от продадените билети е следвало да се отчитат незабавно на касите на
ищеца, като тези приходи следва да бъдат в размер, не по-малко от разходите на
съответния автобус за горива, сервизно обслужване и текуща поддръжка, както и
общо производствени разходи в размер на 105 лв. на ден, а с анекс от
01.07.2004г. тази сума е бил намалена на 94,50 лв. на ден.
Твърди
че действието на двата договора е продължило до 27.06.2005г., когато между
страните е сключен нов договор, със същия предмет, като в него минималния
размер на дължимите от ответника суми се определя, като сбор от следните суми :
разходи за материали; разходи за външни услуги; сервизно обслужване (по 7 лв.
на човекочас); други разходи и разходи за глоби и неустойки; амортизации;
автогарово обслужване (по 1,25лв./курс); общопроизводствени разходи по 4,33лв.
на ден и фиксирана сума от 65лв. на ден. С анекс от 28.12.2005г. размерът на
фиксираната сума е намален на 60лв. на ден. Договорът бил прекратен на
14.01.2008г., поради неизпълнение на задължението на ответника своевременно да
отчита приходите от продадени билети.
Твърди
че за периода на действие на договорите (05.09.2003г. до 14.01.2008г.),
ответникът е получил билети на стойност 759 634,60лв. За същия период е
внесъл в касата на ищцовото дружество сумата 634 137,30лв., а при
прекратяването на договора е върнал билети на стойност 5 561,20лв.Твърди
че ответника не е изпълнявал задължението си по чл. 3 т.4 от Договорите, като
разликата между реализираните приходи и минималния размер на сумите по
посочените уговорки възлиза на 23 872,12лв. Възнаграждението дължимо на
ответника за посочения период е в размер
на 95 711,53лв. Счита че ответника му дължи сумата 48 096,69лв.,
представляваща разликата между сбора на неотчетените билети
(119 936,10лв.) и 23 872,12лв(неотчетена сума) и дължимото
възнаграждение на ответника. Моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва за забава,
считано от предявяване на иска, како и сумата 11 506,63лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2008г. до предявяване на
иска, както и деловодните разноски.
В
с.з., чрез представителя си по пълномощие поддържа предявените искове.
Ответникът, в писмения отговор и в с.з.,
оспорва исковете изцяло по основание и по размер. Твърди че отношенията на
страните до 27.06.2005г. са се уреждали по други договори, различни от
представените от ищеца, които прилага от 04.09.2003г. и от 25.09.2003г., които
са предвиждали различни уговорки за начина и размера на плащане. Не оспорва
подписа си под договорите, представени от ищеца, но твърди че не е изпълнявал
задължения по тях. Твърди че иска е погасен по давност за периода от три години
от датата на предявяване на исковата молба назад, тъй като се касае за
периодични плащания. Поради неоснователността на главния иск, моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан и акцесорния такъв. Претендира
разноски.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото “Пътнически превози”
ЕАД гр. Сливен и ЕТ “Дорис –М-М.К.”*** е сключен договор от 05.09.2003г. ,
наречен “Договор за осигуряване на трудов ресурс”, по силата на който
ответникът се задължил да осигури трима работници – шофьори, които да отговарят
на определени изисквания, които ще бъдат ангажирани в осъществяването на
междуселищни превози, обслужвани от ищеца по линиите “Сливен – Чокоба – Сливен”
и “ Сливен – Бозаджии – Биково - Сливен”, с автобуси, собственост на
ищцовото дружество. В чл. 3 т.4 от Договора е предвидено, че приходите от
продадените от ответника билети следва да се отчитат ежедневно на ищеца, като
тези приходи следва да бъдат в размер, не по-малко от разходите на съответния
автобус за горива, сервизно обслужване и текуща поддръжка, както и общо
производствени разходи в размер на 80 лв. на ден, а с анекс от 01.07.2004г.
тази сума е бил намалена на 72 лв. на ден. В чл. 5 т.3 от договора е уговорено,
че ответникът следва да получава възнаграждение, формиращо се като разлика
между реализираните приходи и сумата по чл. 3 т.4, като максималния му размер
не може да надвишава 10% от разходите за Фонд работна заплата на ангажираните
шофьори.
Между
страните по делото е сключен и договор от 25.09.2003г. , наречен “Договор за
осигуряване на трудов ресурс”, по силата на който ответникът се задължил да
осигури трима работници – шофьори, които да отговарят на определени изисквания,
които ще бъдат ангажирани в осъществяването на междуселищни превози, обслужвани
от ищеца по линията “Сливен – Жельо войвода – Сливен”, с автобуси, собственост
на ищцовото дружество. В чл. 3 т.4 от Договора е предвидено, че приходите
от продадените от ответника билети следва да се отчитат ежедневно на ищеца,
като тези приходи следва да бъдат в размер, не по-малко от разходите на
съответния автобус за горива, сервизно обслужване и текуща поддръжка, както и
общо производствени разходи в размер на 105 лв. на ден, а с анекс от
01.07.2004г. тази сума е бил намалена на 94,50 лв. на ден. В чл. 5 т.3 от
договора е уговорено, че ответникът следва да получава възнаграждение,
формиращо се като разлика между реализираните приходи и сумата по чл. 3 т.4,
като максималния му размер не може да надвишава 10% от разходите за Фонд
работна заплата на ангажираните шофьори. Срока на действие и на двата договора
е до “провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници”.
Между
страните по делото е сключен договор от 04.09.2003г., по силата на който ищецът
възлага, а ответника приема да “изпълнява автобусни линии: “Сливен – Чокоба –
Сливен” и “ Сливен – Бозаджии – Биково - Сливен”, с автобуси, собственост на
ищцовото дружество. Приходите,
получавани от дейността се разпределят, като 80% за изпълнителя и 20% за
възложителя (чл. 2 т.1,3 от Договора). В чл. 2 т.5 от този Договор е предвидено
задължение на ответника да заплаща ежедневно сумата от 80лв. по сметка на ищеца
или в касите му. Възнаграждението на ответника се определя като разликата между
приходите от билети и карти и сумата по чл. 2 т.5 от Договора. Разходите,
свързани с експлоатацията на МПС са за сметка на ответника. Същият се задължава
да води счетоводна отчетност за своя сметка относно приходите и разходите,
свързани с дейността по настоящия договор. Срокът на действие на договора е
определен като при първите два посочени договора.
Между
страните по делото е сключен договор от 25.09.2003г., по силата на който ищецът
възлага, а ответника приема да “изпълнява автобусни линии: “Сливен – Жельо
войвода – Сливен – всички часове”, с автобуси, собственост на ищцовото дружество. Приходите, получавани от дейността
се разпределят, като 80% за изпълнителя и 20% за възложителя (чл. 2 т.1,3 от
Договора). В чл. 2 т.5 от този Договор е предвидено задължение на ответника да
заплаща ежедневно сумата от 105 лв. по сметка на ищеца или в касите му.
Възнаграждението на ответника се определя като разликата между приходите от
билети и карти и сумата по чл. 2 т.5 от Договора. Разходите, свързани с
експлоатацията на МПС са за сметка на ответника. Същият се задължава да води
счетоводна отчетност за своя сметка относно приходите и разходите, свързани с
дейността по настоящия договор. Срокът на действие на договора е определен като
при първите два посочени договора.
На
27.06.2005г. между “Пътнически превози” ЕАД гр. Сливен и ЕТ “Дорис –М-М.К.”***
е сключен нов договор за осигуряване на трудов ресурс, по силата на който
ответника се задължава да осигури шестима шофьори, отговарящи на определени
изисквания за осъществяване на междуселищни превози с автобуси на ищеца по
линиите “ Сливен – Жельо войвода”, “Сливен –Чокоба”, “Сливен – Гълъбинци –
Прохорово” и “Сливен –Биково –Бозаджии”.
Задължение на ответника е да отчита всеки ден реализираните приходи, като
минималния размер на отчитаните суми се определя като сбор от следните суми :
разходи за материали; разходи за външни услуги; сервизно обслужване (по 7 лв.
на човекочас); други разходи и разходи за глоби и неустойки; амортизации;
автогарово обслужване (по 1,25лв./курс); общопроизводствени разходи по 4,33лв.
на ден и фиксирана сума от 65лв. на ден (чл. 3 т.3 от Договора). Възнаграждението,
дължимо на ответника се определя като разликата между приходи (от издадени билети, карти и др.
превозни документи; по договори за превоз на пътници и багаж – 80% от
договорената цена; по договори за случаен превоз – договорената цена, намалена
с 0,10лв. на километър; компенсациите предоставени по чл. 26 ал. 3от ЗНП;
разходи описани в чл. 3 т.3.1 до 3.7 и застрахователни обезщетения) и сумата по
чл. 3 т.3.8 (фиксирана сума от 65лв. дневно). Срокът на действие на договора е
до 30.11.2005г. С анекс от 30.11.2005г. действието му е продължено до
31.12.2006г. С анекс от 28.12.2005г. размерът на фиксираната сума е намален на
60 лв. на ден, считано от 01.01.2006г.
На
14.01.2008г., са съставени приемо-предвателни протоколи, с които ответникът е
предал на ищеца автобусите, с които е осъществяван превоза.
Видно от
представените описи на билети и заключението на вещото лице, ответникът е
получил от ищеца билети на стойност общо 759 634,60лв., от които:
През
2003г. – 3 054,60лв.;
През
2004г. – 169 480лв.;
През
2005г. - 196 660лв.;
През
2006г. - 203 990лв.;
През
2007г. – 152 250лв. и
През
2008г. – 7 200лв., като на 15.01.2008г. с протокол на ищеца са върнати
непродадени билети на стойност 5 561,20лв.
Видно от представените
ПКО и заключението на първоначалната и допълнителна съдебно-икономическта
експертиза, ответникът е внесъл в касата на ищцовото дружество общо сумата в
размер на 641 957,49лв., от
които
През
2003г. – 7 820,19лв.(по представените протоколи за прихващане)
През
2004г. – 133 004,20лв.;
През
2005г. - 174 178,12лв.;
През
2006г. - 172 998,14лв.;
През
2007г. – 152 964,04лв. и
През
2008г. – 992,80 лв.
От
заключението на експертизата се установява също така, че за целия период на
действие на договорите на ответника е заплатено възнаграждение в размер на общо
95 711,53лв.
От
заключението на вещото лице се установява че размера на дължимите от ответника
суми не може да бъде изчислен по начина уговорен в договорите представени от
ответната страна, тъй като ответника не е изпълнил задължението си по чл. 3.8
от тези договори да води счетоводна отчетност за своя сметка, относно приходите
и разходите, свързани с дейността по договора.
На базата
на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Между
страните по делото са били сключени договори “за осигуряване на трудов ресурс”
в писмена форма. По делото се представени такива договори от ищеца от
05.09.2003г. и от 25.09.2003г. и от ответника писмени договори с различно
съдържание от 04.09.2003г. и от 25.09.2003г. Не се спори от страните, че и
двата варианта на договорите са подписани от представителите на двете страни.
Твърдението на ответната страна в писмения отговор е че договорите, представени
от ищеца са подписани след договорите, които той представя, но страните са
изпълнявали задълженията си по първоначално подписаните договори. Двата
варианта на договорите не се различават относно основните задължения на
страните по тях, но в тях е описан различен начин на формиране на задължението
на ответника за заплащане на суми за
ползването на автобусите, собственост на ищеца. Съдът намира че между страните
са действали уговорките на договорите представени от ищцовата страна с исковата
молба. За първия от договорите е безспорно, че първоначално е бил подписан на
04.09.2003г. и след него е подписан нов договор от страните, касаещ уреждането
на същите отношения т.е. страните са дерогирали уговореното между тях от
предходната дата, без изрично да посочват това в договора от 05.09.2003г. За
договора от 25.09.2003г. следва да се отбележи, че макар и двата договора като
документи да носят една и съща дата, в писмения отговор ответника посочва че е
подписал по-късно договора във варианта представен от ищеца с искова молба т.е.
с този договор е изменил уговореното в първоначално подписания договор. Без
значение е твърдението на ответната страна, че той е смятал че изпълнява
задълженията си по договорите във вида в който той ги представя (а в тази
връзка и разпита на свидетелите) , тъй като е налице постигнато съгласие между
страните, удостоверено с техните подписи, относно съществените елементи от
договора постигнато след първоначално подписаните договори и новите договори
също са в писмена форма. Следователно ответникът е поел задължение да изпълнява
задълженията си по договорите във варианта представен от ищеца и неговото
субективно отношение кой договор смята че изпълнява е без значение.
По
отношение на договора от 27.06.2005г. не се спори между страните , че същия е
уреждал отношенията на страните до датата на прекратяването му –
14.01.2008г.(датата на прекратяване на договорните отношения също не е спорна
между страните).
От
събраните по делото писмени доказателства и назначената експертиза се установи
че за целия период на действие на договорите ответника е получил от ищеца билети
на обща стойност 759 634,60 лв. При прекратяването на договора ответника е
върнал на ищеца непродадени билети на стойност 5 561,20лв. или стойността
на предоставените от ищеца на ответника билети е 754 073,40 лв. Съгласно
уговореното между страните ответника е следвало да заплаща на ищеца приходите
от продадените билети, но не по-малко от сумата за разходите за гориво,
сервизно обслужване и поддръжка и съответната твърда сума уговорена в договора.
Ответникът е внесъл по сметка на ищеца за целия период на действие на договора,
в касата му и след извършено прихващане на дължими суми общо сумата 641 957,49лв., видно от
допълнителното заключение на вещото лице
т.е. разликата между стойността на предадените на ответника билети и
стойността, която той е внесъл е в размер на 112 115,91лв. Размерът
на възнаграждението,
което ищеца следва да заплати на ответника е 95 711,53лв.(определено
по начина на чл. 5 от договора). След като се извърши прихващане между сумата
дължима от ответника на ищеца и тази която ищеца дължи на ответника се
установява че разликата е 16 404,38лв. До този размер предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Искът до пълния му размер следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът не следва да бъде осъждан
да заплати сума по-голяма от стойността на получените от него билети. Ответната
страна е възразила, че не може да бъде направен извод, че след като получените
билети не са върнати на ищеца те са продадени от ответника. Такъв извод следва
да бъде направен, тъй като в задълженията на ответника е било да отчита
ежедневно сумите от продадените билети.
По
направеното възражение за погасяване на част от претенцията по давност: съдът
намира че твърдението на ответната страна, че част от вземанията са погасени с
кратката тригодишна давност е по принцип основателно, тъй като е уговорено
между страните, че ответника следва да заплаща ежедневно дължимите суми по
договора т.е. налице е периодично плащане. От представените доказателства,
обаче не може да се направи извод какви суми са заплащани ежедневно. Тъй като
ответника носи тежестта на доказване във връзка с направеното възражение, а той
не е посочил доказателства за това какъв е размера на всяко от задълженията
дължими в тригодишния период преди образуването на делото, възражението не може
да бъде уважено тъй като е недоказано.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Искът е основателен и доказан
до размера от 3
929.86 лв., изчислен от съда (чрез програмния продукт “Апис –
Финанси”), като мораторната лихва за
забава от момента на прекратяване на договора 14.01.2008г. до датата на
предявяване на иска – 09.09.2009г. Предявеният иск следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен до пълния му размер като неоснователен и недоказан.
Съобразно
изхода на производството на ищеца се дължат направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 1 429 лв. и на ответника разноски в
размер на 1 449 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “ДОРИС
– М – М.К.” със седалище и адрес на управление гр. С., кв. “С. к.” бл. *, вх. *,
ап. *, БУЛСТАТ ** да заплати на “ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕАД гр. С., със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. “С* К.” № *, ЕИК **, представлявано от изпълнителния директор К. Д. сумата 16 404,38лв. (шестнадесет
хиляди четиристотин и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
неизпълнено задължение по сключени между страните договори за осигуряване на
трудов ресурс от 05.09.2003г.; 25.09.2003г. и 27.06.2005г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 09.09.2009г. до окончателното заплащане на сумата;
сумата 3 929.86
лв.( три хиляди деветстотин двадесет и девет лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение за периода от 14.01.2008г. до
09.09.2009г. и сумата 1 429 лв. разноски.
ОТХВРЪЛЯ предявените
искове до пълните им размери като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ” ЕАД гр. С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “С. К.” № *,
ЕИК *, представлявано от изпълнителния
директор К. Д. да заплати на ЕТ “ДОРИС – М – М.К.” със седалище и адрес на
управление гр. С., кв. “С.к.” бл. *, вх. *, ап. *, БУЛСТАТ *** направените
разноски в размер на 1 449 лв.
Решението
подлежи на обжалване двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: