Р Е Ш Е Н И
Е № 35
гр.Сливен, 18.11.2010 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
осемнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при участието на секретаря П.С.,
като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 100 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова
молба от „Винком” АД – София срещу В.В.В., в която се твърди че в периода от
15.01.2001г. до 15.07.2003г. ответникът е председател на УС и Изпълнителен
директор на ищцовото дружество. В този период от време и в това си качество
ответникът извършил правни действия по представителство и управление на
дружеството, чрез които причинил имуществени вреди в размер на общо
820 662.40 лева. Твърди се че вредоносните и отклоняващи се от
задълженията му действия са следните : За периода от 16.04.2003г. до
22.04.2003г. в гр. Бургас в качеството на представляващ „Винком” АД ответникът
бил разпоредил от банковата сметка на дружеството да бъде преведена чрез банков
превод на „Реле –
Ищецът твърди още, че през м. март
2001г. ответникът е наредил от банковата сметка на „Винком” АД да бъдат
направени 2 банкови превода в полза на „Вета” ООД – гр. Елена, всеки от които
от по 297 331.20 лева. Като основание за извършеното плащане били посочени
фактури № 761/02.03.2001г. и № 762/05.03.2001г. издадени от „Вета” ООД. Всяка
от фактурите посочвала като предмет на доставка 35 600броя циментови
колове за лозя. Твърди се обаче, че между „Винком” АД и „Вета” ООД не е имало
сключен договор и фактурите били съставени само с цел да послужат като формално
основание за банковия превод, но не доказвали наличие на договорна връзка,
каквато всъщност не била създавана и не съществувала. Така, чрез банковите
преводи са извършени плащания общо в размер на 594 662.40 лева, които били
без основание.
Предвид изложеното, се иска от съда
постановяване на решение, с което бъде осъден ответникът да заплати обезщетение
в общ размер на 820 662.40 лева, за причинени имуществени вреди,
вследствие активното в нарушение на устава и закона поведение, състоящо се в
неправомерно разпореждане с дружествени средства в полза на трети
лица.Претендира се заплащане на законната лихва, считано от датата на всеки от
деликтите.
В депозирания отговор на исковата
молба, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на предявените претенции. На следващо място прави възражение за недопустимост
на претенциите по общия исков ред, тъй като по тяхната основателност се е
произнесъл БОС, който с присъда по НОХД № 19/2008г. е признал ответника за
невинен. Независимо от тези възражения ответникът навежда и такива по
съществото на делото, като твърди, че на нито едно от представените с исковата
молба извлечения и авизо не се установява подписа на ответника. Твърди, че в
посоченото наказателно производство категорично се е доказало, че между
„Винком” АД и „Реле
В депозираната допълнителна искова
молба ищецът оспорва възраженията относно недопустимост на исковите претенции
поради постановената оправдателна присъда по НОХД № 19/2008г. на БОС. Твърди,
че недобросъвестното изпълнение на
задълженията от ответника, описани в исковата молба и предмет на претенцията,
макар и да не са съставомерни по смисъла на НК, съставляват противоправно
поведение, което е причинило вреда на дружеството. По отношение на твърдението
за изтекла погасителна давност се твърди, че при предявяването на гражданските искове
в производството по НОХД № 19/2008г. по описа на БОС давността е прекъсната и
съответно е започнала да тече нова давност. Твърди се, че съгласно разпоредбата
на чл.115, ал.1, т.”Д” от ЗЗД началната
дата на давностния период е датата на която ответникът е бил освободен от
длъжност - 15.07.2003г. и крайна дата - 15.07.2008г. Оспорват се всички
наведени твърдения от ответника, изложени в отговора.
В депозирания отговор на допълнителната
искова молба ответникът отново заявява, че на първо място поддържа възражението
за изтекла погасителна давност на исковите претенции. Оспорва твърдението, че с
факта на предявяването на гражданските искове в наказателното производство,
погасителната давност е прекъсната, тъй като същите не са приети за съвместно разглеждане.
Твърди, че предявяването на иск само по себе си не е достатъчно за да бъде
прекъсната давността, тъй като по арг. на чл.116, б.”Б”, предл. второ от ЗЗД,
ако искът бъде уважен давността не се смята прекъсната. Сочи, че самия ищец в
допълнителната искова молба е конкретизирал като крайна дата на погасителната
давност 15.07.2008г., а настоящата искова молба е предявена пред СГС в доста по
– късен момент. На второ място сочи, че в наказателното производство ответникът
е бил оправдан, защото не е причинил вреди, а не поради липса на съставомерност
на деянието. Навежда довода, че след като няма вина, няма и отговорност.
Твърди, че постановената оправдателна присъда на осн. чл.300 от ГПК обвързва
гражданския съд по отношение на това - извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В с.з. ищецът се представлява от
процесуален представил, който поддържа изложеното в депозираните искови молби и
моли съда да постанови решение, с което уважи предявените искове изцяло по
основание и размер.
В с.з. ответникът се представлява от
процесуален представител, който оспорва твърденията на ищеца и поддържа
изложеното в депозираните отговори. Моли съда да постанови решение, с което
отхвърли предявените искове като погасени по давност, респ. като неоснователни
и недоказани.
От събраните по делото доказателства се
установя следното от фактическа страна :
Ответникът В.В. за
периода от 15.01.2001г. до 15.07.2003г. е бил председател на управителния съвет
и изпълнителен директор на ищцовото дружество „Винком” АД.
С три платежни нареждания, по
електронен път, „Винком” АД е извършило превод в полза на трето лице „Реле –
През м. март 2001г. от банковата сметка
на „Винком” АД са направени 2 банкови превода в полза на „Вета” ООД – гр. Елена,
всеки от които от по 297 331.20 лева. Като основание за извършеното
плащане били посочени фактури № 761/02.03.2001г. и № 762/05.03.2001г. издадени
от „Вета” ООД, като всяка от фактурите посочва за предмет на доставка
35 600броя циментови колове за лозя.
Против ответника е било повдигнато
обвинение за това, че през периода от 16.04.2003г. до 22.04.2003г. в гр. Бургас,
при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице
– Изпълнителен директор на „Винком” АД – гр. Бургас, присвоил чужди пари –
сумата от 226 000 лева, собственост на „Винком” АД – Бургас, поверени му
да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери.
Против ответника е било повдигнато и обвинение
за това, че на 02.03.2001г. и на 05.03.2001г., в качеството му на длъжностно
лице – Изпълнителен директор на „Винком” АД – гр. Бургас, съзнателно сключил
неизгодни сделки с „Вета” ООД – гр. Елена за закупуване на по 35 600броя
циментови колове, всяка на стойност 297 331.20 лева и от това са
произлезли значителни вреди, изразяващи се във финансови загуби за дружеството
на обща стойност от 594 662.40 лева.
С влязла в сила присъда №
47/10.04.2009г. по НОХД № 19/2008г. по описа на БОС ответникът е бил признат за
невиновен и оправдан по повдгинатите обвинения.
В хода на посоченото наказателно
производство са били предявени настоящите граждански искове против ответника,
но с протоколно определение от проведено о.с.з. на 25.08.2008г., същите не са
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена, въз основа на анализ и преценка на събраните по
делото писмени доказателства, които като годни, относими и необходими в
производството, съдът кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи :
Предявените искове са с правно
основание чл. 240, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Исковете претенции са допустими. Повдигнатите
обвинения спрямо ответника в наказателното производство по НОХД № 19/2008г. по
описа на БОС, в тяхната съставомерност, не са идентични с предявените пред
настоящия съд искови претенции за ангажиране на гражданската отговорност.
Разгледани по същество се явяват неоснователни по
следните съображения, а именно :
Първото и основно възражение на ответника за изтекла
погасителна давност се явява основателно и като такова съдът следва да го
уважи.
Според чл.110 от ЗЗД с изтичане на пет годишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, б.”Д” от ЗЗД давност
не тече за вземанията за обезщетение на юридически лица, срещу техните
управители, докато последните са на служба. Следователно, началния момент на
погасителната давност е датата на освобождаване на ответника от заеманата
длъжност в ищцовото дружество – 15.07.2003г. В наказателното производство по
НОХД № 19 /2008г. по описа на БОС са предявени за съвместно разглеждане
настоящите граждански искови претенции, но изрично с протоколно определение от
проведено с.з. на 25.08.2008г., същите не са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес. Самият факт на предявяване на гражданските искове, който
не се оспорва между страните, сам по себе си не прекъсва давностния срок, тъй
като претенциите не са приети за разглеждане. С определението, с което се
отказва приемане на гражданските искове за разглеждане в наказателното
производство, отпадат и материално правните последици от предявяването на иска.
Още повече, че разпоредбата на чл.116 б.”Б” от ЗЗД предвижда, че дори и да е
приет иска, в случай че същия не е уважен, то давността не се счита прекъсната.
Предвид това, прилагайки общия петгодишен давностен срок, с начална дата
15.07.2003г. то като крайна такава за предявяване на претенциите по общия
гражданско правен ред е 15.07.2008г. Исковата молба на ищеца е предявена след
изтичане на този срок, а именно на 27.01.2009г. пред СГС, т.е. месеци след
изтичането на общия пет годишен погасителен давностен срок.
С оглед изложеното, възражението на ответника се явява
основателна, а предявените претенции - погасени по давност и като такива същите
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, ищцовата страна следва да
понесе в своя тежест направените от нея деловодни разноски, като заплати и на
ответната страна, направените по делото разноски, доказани до размер от
32 000 лева – възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ВИНКОМ” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № *, с ЕИК 102053611 срещу В.В.В.
с ЕГН ********** ***-*-* за заплащане на сумата от 226 000 лева,
представляваща причинени, в качеството му на Изпълнителен директор вреди,
вследствие извършени на 16.04.2003г., 17.04.2003г. и 22.04.2003г. по електронен
път банкови преводи от „Винком” АД – София на „РЕЛЕ –
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ВИНКОМ” АД, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 83А, с ЕИК
102053611 срещу В.В.В. с ЕГН ********** ***-*-* за заплащане на сумата от
594 662.40 лева, представляваща причинени, в качеството му на Изпълнителен
директор вреди, вследствие направени на 05.03.2001г. два банкови превода без
основание от „Винком” АД – София на „ВЕТА” ООД – гр. Елена / фактури №
761/02.03.2001г. и № 762/05.03.2001г./, като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ВИНКОМ” АД, със седалище и адрес на управление
гр. С., район „Т.”, бул. „Б.” № *, с ЕИК 102053611 ДА ЗАПЛАТИ на В.В.В. с ЕГН **********
***-Б-5, сумата от 32 000 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок,
считано от съобщаването му на страните пред БАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :