Р Е Ш Е Н И Е № 16

гр. Сливен, 22.06.2010г.

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май, през две хиляди и десета година, с

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

При секретаря К.И. и в присъствието на прокурора……………………. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА НИКОЛОВА търг.дело № 107 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове за изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на продадена стока по договор за търговска продажба и обезщетение за забава с обща цена 37 242,82лв., и правно основание чл.318 и следващите от ТЗ във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Чрез законния си представител ищцовото дружество твърди в исковата молба, че с описаните в нея 4 броя фактури през периода от м. юли до м. октомври 2008г. продало и доставило на ответника дървен материал – минни подпори с общ обем от 147,87 плътни кубически метри на обща стойност от 31 937,92лв. Като твърди, че въпреки многобройните отправени му покани за доброволно плащане на цената на стоката ответното дружество не я заплатило изцяло или частично, и това поражда правния му интерес да претендира вземането си по съдебен ред, моли съда да осъди ответника да заплати исковата сума ведно с обезщетение за забавата за периода от падежа на всяка фактура до предявяване на претенциите в съда общо в размер на 5 302,90лв. както и законната лихва за забава, считано от завеждане на делото до пълното изплащане на главницата. Претендира и направените разноски по делото за такси и хонорари.

В съдебно заседание поддържа ИМ. Прави признание по чл.175 от ГПК за извършено частично плащане на сумата 2 000лв. съответно на 04.02.2009г. – 1 000лв и на 13.05.2009г. – също 1 000лв. по фактура 2218.

Ответното дружество не е представило писмен отговор в предоставения му законов срок. Редовно призован, ответникът не изпраща представител за участие при разглеждането на делото в о.с.з.

След преценка на събраните по делото годни, относими и неоспорени от насрещната страна писмени доказателства и експертно заключение на СИЕ, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ.

През 2008г. въз основа на издадени 4 броя фактури /№ 2218/11.07.2008г. за сумата 6 804лв., № 1054/26.09.2008г. за сумата 6 912лв., № 1055/26.09.2008г. за сумата 6 335,28лв. и № 2491/03.10.2008г./ ищецът извършил уговорени с ответника доставки на дървен материал – минни подпори с общ обем 147,87 пл.кб.м. на обща стойност 31 937,92лв.

От проверката и констатациите на назначената съдебно-икономическа експертиза в счетоводството на ищеца се установи, че процесните фактури били заведени като вземания от „Карбон инвест” – с. Б.Д., общ. Т., и били отразени в дневниците за продажби по ДДС за периода м. юли – октомври 2008г. От извлеченията от банковата сметка на ищеца, салда и плащане от ответника вещото лице установило, че за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. последният извършил плащания /съответно на 04.02.2009г. – 1 000лв и на 13.05.2009г. – също 1 000лв.

Въпреки отправени му от ищеца покани, ответникът не изплатил остатъка от дължимата цена на доставената стока до датата на предявяване на исковете в съда.

Съобразявайки факта на извършеното частично плащане в размер на сумата 2 000лв. по фактура 2218, вещото лице определило размера на останалата неплатена по всички фактури главница - 29 939,92лв. общо и изтеклата лихва за забава на плащанията по четирите процесни фактури от падежа на всяко от плащанията до предявяване на исковете в съда на 10.12.2009г. - 5 150,44лв. общо, или както следва: по фактура № 2218 – лихва върху главница в размер на 1 142,25лв., по фактура № 1054 – мораторна лихва в размер на 1 111,91лв., по фактура 1055 – съответно лихва от 1 019,14лв. и по фактура № 2491 – в размер на 1 877,14лв.

Фактическите констатации, изведени от съда въз основа на безпротиворечивите и неоспорени писмени доказателства и компетентно изготвено експертно заключение на СИЕ, мотивират следните правни изводи:

І. Предявените искове за заплащане на неплатена цена на доставена стока по договори за продажба на дървен материал с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД са основателни и доказани до размера 29 939,92лв., и следва да бъдат уважени в този размер, а за останалата част до пълния размер като неоснователни и недоказани – следва да бъдат отхвърлени.

От проверката и анализа на представените от ищеца доказателства по делото се установи, а и не се оспори от ответника наличието на валидни договорни правоотношения между страните по договор за търговска продажба на дървен материал, извършените от ищеца уговорени и фактурирани доставки и приетите без възражение за качество и количество от ответника доставени стоки. Установиха се отправените от ищеца до ответника – съконтрахент по договорите покани за доброволно плащане и впоследствие извършените от последния частични плащания в размер на 2 000лв. по фактура 2218.

Въпреки предоставената на ответника възможност за депозиране на възражения по исковете, последният не се възползва от правото на отговор и не оспори твърдяното от ищеца неизпълнение на задължението му за плащане на цената на доставената му стока в пълен размер до датата на предявяване на исковете.

Предвид гореизложеното съдът приема, че с пълно и пряко доказване ищецът установи възникналите за него и ответника насрещни права и задължения по валидно сключения между тях договор за търговска продажба, точното изпълнение на своето задължение за доставяне на продадената стока и виновното неизпълнение на задължението на ответника за заплащане цената на стоката в уговорения срок и размер.

С оглед на тези фактически и правни констатации за активно поведение на ищеца за установяване на релевантните за спора фактически обстоятелства, липсата на оспорване отстрана на ответника на представените от ищеца писмени доказателства, липсата на противоречия в съдържащите се в тях данни и констатациите на експертизата досежно размера на дължимата главница, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 29 939,92лв. ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска в съда до пълното й изплащане. В частта до пълния размер съдът следва да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани.

ІІ. Предявените акцесорни искови претенции за заплащане на обезщетение за неизпълнението на дължимото плащане по процесните фактури, за претендирания период на забава, считано от датата на издаването им до предявяване на исковете 10.12.2009г., също са доказани по основание до размера 5 150,44лв., и следва да бъдат уважени в този размер, а в останалата претендирана част – отхвърлени.

Поради безспорно установеното неизпълнение на паричното задължение на ответника в горепосочения размер 29 939,92лв., претендираното обезщетение в размер на изтеклата законна лихва върху главниците от датата на падежа им по всяка от процесните 4 броя фактури до завеждане на делото 10.12.2009г., следва да се присъди в определения от вещото лице размер, съобразен с извършеното от ответника частично плащане.

Предвид изложените съображения съдът следва да осъди ответника да заплати дължимите визирани по-горе парични суми /главница и лихви/ с общ размер 35 090,36лв., като в частта до пълния размер отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да понесе разноските по делото, представляващи заплатени от ищеца държавна такса за образуване на делото, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар, общо в размер на 3 200лв. съобразно уважената част от обективно съединените искове.

Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “КАРБОН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 119602406, със седалище и адрес на управление с. Б.Д. 8861, област Сливен, община Т., представлявано от управителя С.Т.Ц., да заплати на “ПРЕСТИЖ КОМЕРС” АД , ЕИК 127591639, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “С. в.” № *, представлявано от изпълнителния директор М.П.М., сумата 35 090,36лв. /тридесет и пет хиляди, деветдесет лева и 36 стотинки/, от които 29 939,92лв., представляващи неплатена цена на продадена стока – дървен материал минни подпори по 4 броя фактури издадени в периода от време 11.07.2008г. – 03.10.2008г. и сумата 5 150,44лв., представляващи мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 12.07.2008г. до предявяване на исковете 10.12.2009г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от тази дата до пълното й изплащане, като в частта до пълния им размер ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА “ КАРБОН ИНВЕСТ “ ООД – с. Б.Д., общ. Т., област Сливен, представлявано от управителя С.Т.Ц., да заплати на “ПРЕСТИЖ КОМЕРС” АД – гр. В., представлявано от управителя М. П. М., сумата 3 200лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

І