РЕШЕНИЕ № ______________

гр. С., 06.08.2010г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юли през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

при секретаря М. ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 109 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искова по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с цена 330000лв. и по и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД с цена 66475,70лв.

В исковата молба подадена от „Берко-трейс”ООД – Сливен се твърди, че на ответното дружество „Берко-90-Б. и си-е” СД е била платена общо сумата от 716014.82 лв. въз основа на издадени от ответника фактури, както следва:

Въз основа на фактура № 683\30.11.2004г. - 50000лв. без ДДС с авизо по платежно нареждане № 44ВТ-АА-3626\13.12.2005г. на „ПИБ” АД, както и 10000лв. с авизо № 046\70239\14.12.2004г. – общо 600000лв. Основание за издаване и плащане по фактурата – „Ползване на строителна механизация съгласно опис” или общо 60000лв.

Въз основа на фактура№ 819\30..052006г. за сума в размер на 72653.65лв. без ДДС, от които след приспадане на аванс по фактура № 808\31.03.2006г. платена с авизо № 046\14806\13.04.2006г. на „ОББ” АД – клон Сливен – 30000лв. без ДДС, което е платено с авизо №046\11086\13.0.4.2006г. по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен– 6000лв. остатъкът от 42653.65лв. е платен с РКО № 146\30.05.2006г., за което ответното дружество не е издало касов бон в нарушениена чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г., като дължимото ДДС по фактура № 819\2006г.. е платено с авизо № 049\30.05.2006г. на „ОББ” АД – клон Сливен за 8530.73лв. Основание за издаване на фактурата е „Извършени услуги съгласно актове”; 87184.38лв.

По фактура № 823\06.06.2006г. за сума 132030.74лв. с ДДС са платени съгласно платежно нареждане от 21.02.2007г. на „ПИБ” АД – клон Сливен с основание за плащане „Услуга транспорт и механизация съгласно протоколи с номера от 1-М до 5-М” 132030.74лв. Твърди се, че в счетоводството на ищеца към датата на съставяне на фактурата не са открити документи, които установяват основание за извършване на плащането, като няма данни и за посочените протоколи. Твърди, че ответното дружество не е осъществявало отразените във фактурата услуги за транспорт и механизация.

Въз основа на фактура № 755\31.10.2005г. за 139000лв. без ДДС с посочено удържане на аванс по фактура № 741\30.04.2005г. в размер на 60000лв. са платени сумите по двете фактури, както следва: 1. С авизо от 21.11.2005г. на „ОББ” АД – клон Сливен ДДС по фактура № 755\31.10.2005г. в размер на 4000лв., авизо по платежно нареждане № 44ВТ-АА-3634\1412.2005г. на „ПИБ”АД – клон Сливен 11800лв. – ДДС по същата фактура; 2. Преводно нареждане за кредитен превод на „ПИБ АД – клон Сливен от 13.06.2006г. 19000лв. и авизо № 049\21133\26.05.2006г. на „ОББ” АД – клон Сливен за 60000лв. или общо 79000лв. без ДДС по фактура № 755\31.10.2005г.; 3. С авизо от 19.05.2006г. на „Инвестбанк” АД – клон Сливен за 50000лв. и авизо от 19.05.2006г. на „Инвестбанк” АД – клон Сливен за 10000лв. – общо 60000лв. по фактура № 741\30.04.2005г.; 4. С авизо от 20.06.2005г. на „ОББ” АД клон Сливен за 12000лв. – ДДС по фактура №741\30.04.2005г., с основание за извършените плащания от общо 166800лв. „Транспорт и механизация” и аванс или общо 166800лв. В самите фактури не се сочат документи, които дават основание за осчетоводяване на сумите и не са открити други документи, които да установяват такова основание.

Ответното дружество издало фактура №767\30.12.2005г. на стойност 225000 без ДДС с основание за издаване на фактурата „Извършени услуги по опис” с приспадане на аванс по фактури: №752\30.08.2005г., № 769\10.10.2005г., № 774\27.10.2005г., № 463\31.08.2004г., № 642\30.04.2004г. и № 647\19.05.2004г., които са платени както следва: 1. С преводно нареждане за кредитен превод от 19.11.2008г. на „ПИБ” АД – клон Сливен – 480лв. с ДДС по №767\30.12.2005г. – 480лв.; 2. С авизо от 14.09.2005г. на „ОББ” АД – клон Сливен е платено ДДС по №752\30.08.2005г. (аванс транспорт и механизация) в размер на 10000лв., а спреводно нареждане за кредитен превод от 12.06.2006г. на „ПИБ” АД – клон Сливен е платена сумата от 50000лв. по същата фактура или общо 60000лв.; 3. С преводно нареждане за кредитен превод от 19.12.2006г. на „ПИБ АД – клон Сливен за 20000лв. е извършено плащане по фактура № 769\10.10.2005г., като с авизо по платежно нареждане от 10.10.2005г. на „ОББ” АД – клон Сливен е платена сумата от 4000лв. - ДДС по фактура № 769\10.10.2005г. с основание за плащане „аванс транспорт и механизация” – 24000лв.; 4. С преводно нареждане за кредитен превод №44ВТ-АА-7256 на „ПИБ” АД – клон Сливен за 20000лв. е платено по фактура№ 774\27.10.2005г. издадена с основание „аванс – транспорт и механизация” и с авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен – 4000лв. – ДДС или общо 24000лв.; 5. Извършени плащания с авизо по платежно нареждане на „Инвестбанк” АД – клон Сливен от 01.07.2005г. за 35000лв.; авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 10.05.2005г. за 6000лв.; авизо по платежно нареждане №44ВТ-АА-2338 на „ПИБ” АД – клон Сливен от 27.04.2005 за 10000лв., авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 13.12.2005г. 20300лв., с авизо по платежно нареждане на „Инвестбанк” АД – клон Сливен от 12.05.2005г. за 25000лв., с авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 17.05.2005г. за 1800лв., и с авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен от 14.09.2004г. за 19620лв., които представляват плащания по фактура № 463\31.08.2004г. с основание за плащане „Аванс за доставка бетонови разтвори, транспортни услуги и механизация” – 117720лв.;6. С авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен от 20.05.2004г. - 1200лв., представляваща ДДС, авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 09.06.2005г. за 4294.53лв. и авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 13.12.2005г. за 1705.17лв. по фактура № 642\30.04.2004г. с основание за плащане „аванс транспортна услуга” (справка за плащания) – 7200лв. ; и 7. С авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен от 20.05.2004г. за 6100лв. – ДДС и авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен за 30500лв. по фактура № 647\19.05.2004г. с основание за плащане „аванс транспортни услуги” – 36600лв. или общо 270000лв.

Поради липсата на основание за плащане на тези суми се претендира ответникът да бъде осъден да заплати частично сумата в размер на 330000лв., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В допълнителната искова молба, по повод подадения отговор, с който предявеният иск се твърди, че представените от ответника по ПИМ писмени доказателства – разграничени за всяка една фактура, не доказват действително извършената работа и услуги, за които са издадени фактурите и се изтъква, че не са представени доказателства, които да установяват начина на формиране размера на дължимите суми. Няма ежедневни отчети за машините и не са посочени конкретни обеми. Твърди се, че са представени актове, които са подписани от името на ищеца от лице без представителна власт и не става ясно, каква работа реално е извършена, като няма и писмен договор за това. В представените описи не са посочени вида на превозните средства, вида на товарите и техния обем, не са отбелязани в представените описи за какъв период са ползвани машините, какво разстояние са изминавали и не са представени ежедневни отчети. Твърди се, че по описа, отнасящ се за обект „Лекоатлетическа писта” няма доказателства нито за извършената работа, нито за приемането й. Твърди се, че съставените актове, протоколи и описи са антидатирани и съставени за оправдаване на сумите по издадените фактури; подписвани са от лица без представителна власт. Твърди се, че чрез издадените фактури „Берко-трейс” ООД системно е било „източвано”.

В отговорите на ПИМ и на ДИМ подадени на основание чл. 367, ал. 1 и чл. 373, ал. 1 от ГПК предявените с ПИМ отрицателни осъдителни искове се оспорват като недопустими, по който въпрос съдът се е произнесъл изрично с определение в течение на процедурата по извършване на двойната размяна на книжа, така и с определението по чл. 374, ал.1 от ГПК. Възраженията по основателността на предявения иск се основават на твърдение, че е налице надлежно изпълнение във връзка с установени търговски отношения между страните, изпълнявани са поръчки за извършване на СМР, като сключените от ищеца строителни договори са изпълнявани с машини, транспортни средства и механизация на ответника по ПИМ. Посочват се и се представят описи, протоколи и актове към посочените от ищеца фактури за установяване изпълнението, респективно наличието на основанието – обусловило извършените плащания.

В срока за отговор ответника по ПИМ е подал НИМ, в която се твърди, че въз основа на съставени актове и протоколи са издадени следните фактури: 1. № 14\28.02.2007г. – асфалтова смес – битумизирана 2500т., х 66лв., 165000лв., 198000лв. с ДДС; 2. № 24\27.04.2007г. – извършени СМР съгласно протокол от 27.04.2007г. обект „Автогара” – Сливен 9335.44лв., 11802.53лв.; 3. № 41\20.04.2007г. – асфалтова смес – битумизирана, 412, 66лв.,27192лв., 32630.40лв. с ДДС; 4. № 01013\28.04.2006г. – аванс транспортни услуги и механизация, 13000лв., 15600лв. с ДДС; 5. № 808\31.02.2006г. – аванс СМР, 90000лв., 108000лв. с ДДС и 6. № 822\05.06.2006г. – наем за офис на ул. „Л.” *-* 26100лв., 31320лв. с ДДС. Посочения във фактурите ДДС е платен от ищеца по НИМ, а ответникът по НИМ от своя страна се е възползвал от правото на данъчен кредит. Услугите и доставките по посочените фактури са извършени въз основа на сключени от ответника по НИМ договори със съконтрагенти. Твърди се, че фактурите са издадени въз основа на редовно водено счетоводство съгласно извършена ревизия от ТД на НАП и установяват действително извършена работа, подлежаща на заплащане. По посочените фактури е извършено само частично плащане в размер на 14374.43лв. по фактура 808\13.03.22006г.

Иска се осъждането на ответника по НИМ да заплати сумата от 66475,70лв., представляваща внесения ДДС от 20 % включен в издадените фактури.

В допълнителната НИМ се позовава на разпоредбата на чл. 55 от ТЗ, регламентираща доказателствената стойност на водените редовно от дружеството книги, включително при ответника по НИМ, като редовността се потвърждава от независимия одиторски доклад. Оспорва твърдението на ответника за липса на необходимост (основание) от наемането на офис, на чийто адрес и до момента се води седалището на ТД – ответник по НИМ.

В отговорите по НИМ и по ДНИМ, подадени в сроковете по чл. 367, ал. 1 е чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът – „Берко-трейс” ООД оспорва верността на актовете и протоколите във връзка с твърдението за надлежно и реално извършени доставки и услуги, акцентира се върху липсата на ежедневни отчети за машините, конкретно посочени обекти нито основание за извършване на работата, непосочени маршрути и разстояния. Считат, че посоченото основание за издаване на фактурата „аванс”, изисква издаването на фактура за извършване на авансово платената услуга, каквато липсва. Отново се поддържа, че представени протоколи са подписвани от лице без представителна власт. Твърди се, че плащанията са нареждани от лицето – П.Б., който е съдружник и управител на ищеца по НИМ. В ОДНИМ се поддържа твърдение за настъпила преклузия по смисъла на изискването на чл. 127, ал. 2 от ГПК. Поддържа се възражението относно представените от ищеца доказателства, като неверни.

В с.з. ищецът по ПИМ и ответник по НИМ наред със законния представител на дружеството се представлява от пълномощници – адв. Славов и адв. Владикин от САК, които поддържа предявените от дружеството искове и възраженията по насрещно предявените искова на посочените основание в разменените съдебни книжа. Във връзка с оспорването на представените от ответника по ПИМ и ищец по НИМ писмени доказателства уточняват, че се оспорва верността, респективно наличието на изпълнение на СМР и услуги посочени като основание за издаване на фактурите и за извършване на плащанията и поддържат твърдението, че са подписани от лице без представителна власт за дружеството, което е и свързано с ответника като съдружник и управител. Поддържат се исканията за присъждане на деловодни разноски. В писмено становище по същество се поддържа становище, че възраженията и исканията на „Берко-90-Б.” СД не се доказват от представените доказателства и не са представени договори. Акцентира се върху това, че фактурите и плащанията са по нареждане на свързано лице – П.Б.. Поддържа се, че направеното оспорване на доказателствата е такова по чл. 193 от ГПК и касае истинността на представените и изходящи от насрещната страна частни документи, които не са подписвани от ищеца по ПИМ и ответник по НИМ, тъй като това е било свързаното с двете дружества лице П. Б.. Считат, че с оглед заключението на вещото лице по повод липсата на писмени договори за възлагане на строителство съобразно НСС11 е налице съществена нередовност на водените счетоводни и търговски книги. Такива договори са необходими с оглед продължителното изпълнение и за всеки конкретен етап е необходимо подписването на акт обр. 19 и др. документи предвидени в Наредба № 7, каквито липсват. Липсват и пътни листове

За ответника по ПИМ и ищец по НИМ се явява представител по пълномощие – адв. Л. Дякова, която оспорва предявените с ПИМ искове и поддържа предявения с НИМ иск. Поддържа, че заплащането на извършената работа съобразно практиката на ВКС е обусловено и от наличието на одобряването й от възложителя, каквото е налице. Не е въведено твърдение за недобросъвестност във воденето на търговските работи и не е налице основание за служебно произнасяне по чл. 289 от ТЗ. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от ТЗ с оглед липсата на писмени договори между страните, съдът следва да приеме, че такива са налице, т.к. се касае за консенсуален договор, изпълнен съобразно изискванията на чл. 63, респек. 302 от ТЗ. Относно съждението на вещото лице за нередовно водено счетоводство поради неспазването на НСС 11 изтъква, че същият касае установяването на публичните задължения, но не представлява изискване за писмена форма за действителност на търговските сделки. Акцентира се върху доказателствената стойност на счетоводните и търговски книги съгласно чл. 182 от ГПК и чл. 53 от ТЗ. По повод твърденията за липса на представителна власт, счита, че следва да намери приложение презумпцията на чл.301 от ТЗ. Посочва, че приложените доказателства по повод извършените ревизии по смисъла са относими доказателства по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и установяват достоверни дати на документите обхванати от ревизията.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представени съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установяват сладните факти и обстоятелства:

„Берко-трейс” ООД е търговско дружество с предмет на дейност, включващ строителна ремонтна и инженерингова дейност, строителство и ремонт на пътища. Съдружник в това дружество е „Берко-90- Б. и с-ие” СД, със сходен предмет на дейност и основен предмет на дейност - производство и търговия на други неметални минерали, съдружник и съуправител в което е П.В.Б. – сочен като представител на „Берко-трейс” ООД в представените по делото фактури, подписани от името на Берко-трейс” ООД

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада на съда са указани обстоятелството, че претендираните от ищеца по ПИМ суми действително са платени по начина и с документите посочени в исковата молба, от което съдът, въпреки пропуска на ищеца да представи един от посочените в ПИМ документи, на които е основано искането – авизо за изплащане на сумата от 12000лв., следва да се приеме, че претендираните суми са платени, а именно:

„Берко-трейс” ООД е извършило плащания към „Берко-90-Б.” СД по фактура № 683\30.11.2004г. - 50000лв. без ДДС, с авизо по платежно нареждане № 44ВТ-АА-3626\13.12.2005г. на „ПИБ” АД, както и 10000лв. с авизо № 046\70239\14.12.2004г. – общо 600000лв. Основание за издаване и плащане по фактурата – „Ползване на строителна механизация съгласно опис” или общо 60000лв.;

По фактура № 819\30..052006г. за сума в размер на 72653.65лв. без ДДС, от които след приспадане на аванс по фактура № 808\31.03.2006г. – платена с авизо № 046\14806\13.04.2006г. на „ОББ” АД – клон Сливен – 30000лв. без ДДС, което е платено с авизо №046\11086\13.0.4.2006г. по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен в размер на 6000лв., остатъкът от 42653.65лв. е платен с РКО № 146\30.05.2006г., а дължимото ДДС по фактура № 819\2006г. е платено с авизо № 049\30.05.2006г. на „ОББ” АД – клон Сливен за 8530.73лв. Основание за издаване на тази фактурата е „Извършени услуги съгласно актове”, а общо платената сума е 87184.38лв.;

По фактура № 823\06.06.2006г. за сума 132030.74лв. с ДДС са платени съгласно платежно нареждане от 21.02.2007г. на „ПИБ” АД – клон Сливен с основание за плащане „Услуга транспорт и механизация съгласно протоколи с номера от 1-М до 5-М” 132030.74лв.;

По фактура № 755\31.10.2005г. за 139000лв. без ДДС с посочено удържане на аванс по фактура № 741\30.04.2005г. - 60000лв. са платени сумите по двете фактури, както следва: 1. С авизо от 21.11.2005г. на „ОББ” АД – клон Сливен ДДС по фактура № 755\31.10.2005г. – 4000лв., с авизо по платежно нареждане № 44ВТ-АА-3634\1412.2005г. на „ПИБ”АД – клон Сливен – 11800лв. – ДДС по същата фактура; 2. С преводно нареждане за кредитен превод на „ПИБ АД – клон Сливен от 13.06.2006г. – 19000лв. и с авизо № 049\21133\26.05.2006г. на „ОББ” АД – клон Сливен за 60000лв. или общо 79000лв. без ДДС по фактура № 755\31.10.2005г.; 3. С авизо от 19.05.2006г. на „Инвестбанк” АД – клон Сливен за 50000лв. и авизо от 19.05.2006г. на „Инвестбанк” АД – клон Сливен за 10000лв. – общо 60000лв. по фактура № 741\30.04.2005г.; 4. С авизо от 20.06.2005г. на „ОББ” АД клон Сливен за 12000лв. – ДДС по фактура №741\30.04.2005г., с основание за извършените плащания от общо 166800лв. „Транспорт и механизация” и аванс или общо 166800лв.;

По фактура №767\30.12.2005г. на стойност 225000 без ДДС с основание за издаване на фактурата „Извършени услуги по опис” с приспадане на аванс по фактури: №752\30.08.2005г., № 769\10.10.2005г., № 774\27.10.2005г., № 463\31.08.2004г., № 642\30.04.2004г. и № 647\19.05.2004г., които са платени както следва: 1. С преводно нареждане за кредитен превод от 19.11.2008г. на „ПИБ” АД – клон Сливен – 480лв. с ДДС по №767\30.12.2005г. – 480лв.; 2. С авизо от 14.09.2005г. на „ОББ” АД – клон Сливен е платено ДДС по №752\30.08.2005г. (аванс транспорт и механизация) в размер на 10000лв., а с преводно нареждане за кредитен превод от 12.06.2006г. на „ПИБ” АД – клон Сливен е платена сумата от 50000лв. по същата фактура или общо 60000лв.; 3. С преводно нареждане за кредитен превод от 19.12.2006г. на „ПИБ АД – клон Сливен за 20000лв. е извършено плащане по фактура № 769\10.10.2005г., като с авизо по платежно нареждане от 10.10.2005г. на „ОББ” АД – клон Сливен е платена сумата от 4000лв. - ДДС по фактура № 769\10.10.2005г. с основание за плащане „аванс транспорт и механизация” – 24000лв.; 4. С преводно нареждане за кредитен превод №44ВТ-АА-7256 на „ПИБ” АД – клон Сливен за 20000лв. е платено по фактура№ 774\27.10.2005г. издадена с основание „аванс – транспорт и механизация” и с авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен – 4000лв. – ДДС или общо 24000лв.; 5. Извършени плащания с авизо по платежно нареждане на „Инвестбанк” АД – клон Сливен от 01.07.2005г. за 35000лв.; авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 10.05.2005г. за 6000лв.; авизо по платежно нареждане №44ВТ-АА-2338 на „ПИБ” АД – клон Сливен от 27.04.2005 за 10000лв., авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 13.12.2005г. 20300лв., с авизо по платежно нареждане на „Инвестбанк” АД – клон Сливен от 12.05.2005г. за 25000лв., с авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 17.05.2005г. за 1800лв., и с авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен от 14.09.2004г. за 19620лв., които представляват плащания по фактура № 463\31.08.2004г. с основание за плащане „Аванс за доставка бетонови разтвори, транспортни услуги и механизация” – 117720лв.;6. С авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен от 20.05.2004г. - 1200лв., представляваща ДДС, авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 09.06.2005г. за 4294.53лв. и авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен от 13.12.2005г. за 1705.17лв. по фактура № 642\30.04.2004г. с основание за плащане „аванс транспортна услуга” (справка за плащания) – 7200лв. ; и 7. С авизо по платежно нареждане на „ОББ” АД – клон Сливен от 20.05.2004г. за 6100лв. – ДДС и авизо по платежно нареждане на „ПИБ” АД – клон Сливен за 30500лв. по фактура № 647\19.05.2004г. с основание за плащане „аванс транспортни услуги” – 36600лв. или общо 270000лв.

Фактурите въз основа на които са извършени плащанията са подписани за дружеството получател „Берко-трейс” ООД от П.Б. – съдружник и управител на „Берко-90-Б.” СД – дружеството издател на фактурите. Това, обаче, не се отнася за представените с отговора на „Берко-90-Б.” СД протоколи и описи за извършена и приета работа, който са послужили за издаването на фактурите. Така опис за извършени услуги за м. ноември 2004г. от „Берко-90-Б.” СД за „Берко-трейс” ООД; опис – приложение към същия протокол; приложение към описа за извършени услуги по ф-ра 755\31.10.2005г.; акт за изпълнени и подлежащи на изплащане видове работа към 30.12.2005г., приложение към същия опис; 3 акта от 2006г. без дата за изпълнени и под лежащи на изплащане видове работа; протокол № 1-м и протокол № 2-м; протокол № 3-мпротокол № 4-м; протокол № 5-м за ползваните транспорт и механизация на „Берко-90-Б.” СД и нефактурирани към 05.06.2006г. на обекти на „„Берко-трейс” ООД” и опис-приложения към тези протоколи, акт от 06.12.2005г. за за изпълнени и подлежащи на изплащане видове работа; акт т 30.12.2005г. за изпълнени и подлежащи на изплащане видове работа са подписвани от лице Л. Л., като част от тях от името на „Берко-трейс” ООД и от Т. Д.. За нито едно от тези лица конкретно не се твърди и не се представиха доказателства, че не са разполагали с представителна власт или, че според обстоятелствата не са се явявали надлежно упълномощени от името на „Берко-трейс” ООД да констатират и приемат обема, количеството и качеството на извършена работа и услуги посочени в актовете, протоколите и описите. Извън действията на пълномощниците по настоящото дело освен това, не се посочват и не се доказват други действия за оспорване на така одобрената и приета работа от името на „Берко-трейс” ООД.

С ДИМ е направено искане за откриване производство по чл. 193 от ГПК с оспорване на представените с отговора на ответника документи. С оглед твърденията съдът намира, че не е налице основание за откриване на такова производство, респективно допускане опровергаване съдържанието на документите с всякакви доказателствени средства извън ограниченията на чл. 164 от ГПК, съответно тяхната дискредитация . Твърденията за неяснота, за липса на представителна власт, за липса на датата, за неоснователно фактуриране на суми, за липса на ежедневни отчети и подробна информация относно времето, за което са ползвани машини касаят верността на съдържанието на посочените документи, а не тяхната истинност. Опровергаване на тяхното съдържание на принципа установен в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се подчинява на изискването за главно и пълно доказване от страната, която се ползва от опровергаването на съдържанието на документите при съобразяване ограничението на чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК. В този смисъл съдът в доклада си указа на ищеца по ПИМ, че следва да установи обстоятелства, които изключват наличието на валидно договорно правоотношение, съответно, че липсва престация. Не е налице изпълнение на тази доказателствена тежест чрез формалното оспорване на представените от насрещната страна писмени доказателства - представени в изпълнение на възложената от закона и доклада на съда доказателствена тежест от насрещната страна. При липсата на доказателства, изключващи факта на изпълнението в количества и обеми посочени в писмените доказателства представени с отговора на исковата молба от ответника по ПИМ – „Берко-90-Б. и с-ие” СД, същите следва да бъдат кредитирани по делото.

За установяване изпълнението и извършването на посочените във фактурите СМР „Берко-90-Б.” СД се позовава на редовното водени от страна на дружеството счетоводни записвания и издаване на фактурите по представените с отговора по чл. 367, ал. 1 от ГПК подробно посочени в отговора към всяка една от фактурите описи, актове и протоколи. Във връзка с доказателствената стойност на воденото от дружеството счетоводство съгласно чл. 182 от ГПК и на търговските книги съгласно чл. 55, ал. 1 от ТЗ съдът назначи СИЕ, заключението по която се изготви от в.л. определено на принципа на случайния подбор чрез СМКВЛ, а именно В. С.. В обстоятелствената част на заключението – изготвено на базата на представените по делото документи и проверка на счетоводните документи при двете дружества, касаеща претенциите по първоначалната искова молба вещото лице потвърждава, че в представените приемо-предавателни протоколи липсват дати на приемане на извършените СМР или транспортни услуги, както и актовете към ф-ра № 808\31.03.2006г., което представлява нарушение на чл. 7 от ЗСч и чл. 117 от ЗДДС. Същите пропуски, обаче вещото лице посочва, че се санират като несъществен елемент, поради подписването на актовете и от двете страни, които включват, отчетени дейности за повече от един месец – допустимо съгласно НСС 11 (за строителство), когато е договорено фактуриране на определен обем от работа. В заключението си вещото лице потвърждава факта на извършените плащания съобразно справка – приложение към експертизата, отразяване в дневниците за извършени плащания по ДДС, осчетоводяване в съответните сметки, отразяване в хоронологичните ведомости, оборотни ведомости, главна книга и годишни отчети.

Във връзка с тях вещото лице посочва наличието на три договора, които не са представени по делото, като същевременно и като пропуск при осчетоводяването отчита липсата на писмени договори между двете дружества за извършване на отделните дейности по всички обекти, каквото изискване е налице по НСС11.

„Берко-90-Б.” СД от своя страна е издало следните фактури: 1. № 14\28.02.2007г. – асфалтова смес – битумизирана 2500т., х 66лв., 165000лв., 198000лв. с ДДС; 2. № 24\27.04.2007г. – извършени СМР съгласно протокол от 27.04.2007г. обект „Автогара” – Сливен 9335.44лв., 11802.53лв.; 3. № 41\20.04.2007г. – асфалтова смес – битумизирана, 412, 66лв.,27192лв., 32630.40лв. с ДДС; 4. № 01013\28.04.2006г. – аванс транспортни услуги и механизация, 13000лв., 15600лв. с ДДС; 5. № 808\31.02.2006г. – аванс СМР, 90000лв., 108000лв. с ДДС; 6. № 822\05.06.2006г. – наем за офис на ул. „Л.” *-* 26100лв., 31320лв. с ДДС. Сумите по посочените фактури не са платени, като тезата на ответника по НИМ е, че не установяват реално извършена работа и услуги, подлежащи на цаплащане.

Във връзка с тях вещото лице при извършената проверка е установило, че ф-ра № 14\28.02.2007г. на стойност съответно 165000, с ДДС – 198000 и фактура № 41\20.04.2007г. на стойност 27192лв., с ДДС 32630,40лв. са за доставен материал – битумизиран смес за обект Катунище-Нейково, като не са представени документи за продажбите или за произход на асфалтовата смет – произведена или закупена. Към фактура № 24\27.04.2007г. – извършени СМР съгласно протокол от 27.04.2007г. обект „Автогара” – Сливен 9335.44лв., 11802.53лв. с ДДС вещото лице не е установило наличието на договор за възлагане на извършена работа, като извършеният обем работа е приет с Протокол № 1 за установяване на СМР от 27.04.2007г., подписан за възложител от лице И.Г., а за изпълнител – Г. Тасева. Фактура № 01013\28.04.2006г. е издадена с основание - аванс транспортни услуги и механизация на стойност 13000лв., 15600лв. с ДДС е с оглед протокол от 02.05.2006г. за установяване изпълнението на посочените услуги. По тази фактура съдът констатира грешка при изчисляването, като в общия размер на стойността посочена в исковата молба и в аналитичната ведомост е взета предвид стойността на фактурата в размер на 13000лв. без ДДС, а не 15600лв.

Фактура № 808\31.02.2006г. СМР, 90000лв., 108000лв. с ДДС е за авансово плащане на СМР, към която е издадено ДИ № 819\30.05.2006г. на стойност 42653,65лв., като данъчната основа на двете фактури е 132653.65лв. Приложени са актове на стойност без ДДС - 12297,70 лв.; 10890,70лв., 30615,25лв., подписани за възложител „Берко-трейс” ООД от лице Л. Л. и за изпълнител „Берко-90-Б.” СД Ст. Стоянова, както и протокол от 03.04.2006г. за 31900лв. или общо 85703,65лв. без ДДС.

Общият размер на сумата, която следва да се заплати за работата и услугите, за които са налице доказателства за приемане и подлежащи на плащане, е 130246.91лв., от която частично претендирания размер от 20% представлява сумата от 26049,38лв.

С оглед подписването на актовете и протоколите за извършена работа , както по претенциите на „Берко-трейс” ООД, така и тези на „Берко-90-Б.” СД вещото лице приема, че съществува основание за осчетоводяване. Поради свързаност на лицата – подписването на фактурите от П.Б., вещото лице посочва, че обема на извършената работа би следвало да се фактурира по пазарни цени. В т.2 от заключителната част, вещото лице е посочило че и двете дружества, са декларирали съответните покупки и продажби по оспорените фактури изпълнение на НСС 24), отчели са приходи и разходи за дейността и са положили подпис за вярност по чл. 313 от НК.

Ф-ра 6. № 822\05.06.2006г. е за наем за офис на ул. „Л.” *-* на стоност 26100лв. или 31320лв. с ДДС. В договора за наем в чл. 4 наемът е уговорен като месечен. Вещото лице не е установило месечно плащане на наема и префактуриране на месечните разходи за ток и вода съгласно чл. 7, ал. 5 от договора. Видно от извършената справка в ТР по партидата на „Берко-90-Б.” СД, същият адрес е посочен като адрес на управление на дружеството и съвпада с адреса на управление на „Берко-трейс” ООД. Разпитан по реда на чл. 176 от ГПК управителя на „Берко-трейс” ООД – Б.С.Ж. заявява, че през периода 2005-2007г. не е ползван офис от дружеството на ул. „Л.” *-* и там не е извършвана дейност, като дружеството е свързано с този адрес само чрез посочения в ТР адрес на управление, като твърди, че на 31.05.2006г. е проведено събрание за освобождаването на П. Б. като управител на „Берко-трейс” ООД., от когато е решението за избирането му – на Б. Ж. за управител на дружеството.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Предявените от „Берко-трейс” ООД с ПИМ против „Берко-90-Б.” СД искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Исковете се основават на твърдението, че за общо платената чрез посочените в исковата молба документи сума в размер на 716014.82лв. не съществува основание, поради което тя подлежи на връщане. С оглед твърдението на отрицателния факт в тежест на ищеца по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи обстоятелства, които изключват наличието на основание, като в тежест на ответника – указана в доклада на съда, е да установи наличието на основание и съответно изпълнение на своя насрещна престация по двустранен договор за възникване на задължението на ищеца да заплати претендираната сума.

Твърдението на ответника е, че като съдружник в „Берко-трейс” ООД е извършвал строителна работа и услуги за обекти и по договори с други контрагенти на ищеца, като обема и количеството извършена и одобрена работа подлежаща на заплащане се установява от представените актове, протоколи и описи подписани от представители на двете страни.

При тези доказателства основният спор по делото между страните е дали същите установяват действително извършена и приета работа, като тезата на ищеца е, че лицето констатирало и одобрило извършването в посочените обеми и количества работа не е притежавало представителна власт и същите документи нямат достоверна дата – съставени са за целите на доказване в настоящия процес и не следва да бъдат кредитирани. Искането си ищецът е подвел под нормата на чл. 193 от ГПК, която обаче касае истинността, а не верността на представените документи и посочените в тях факти и обстоятелства. В този смисъл доказването на валидно търговско правоотношение и изпълнението на задълженията, послужило като основание за извършеното плащане е в тежест на ответника „Берко-90-Б.” СД, която ответникът изпълнява чрез представените с отговора писмени доказателства, позовавайки се и на редовно воденото от страна и на двете дружества счетоводство и записвания в търговските книги съгласно нормите на чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал.1 от ТЗ.

По повод на това съдът назначи и по делото е представено заключение на В. С., въз основа на което съдът следва да приеме, че е налице основание за кредитиране записванията при двете дружества, както в счетоводните книги, така и в търговските, за установяване наличието на търговски сделки и изпълнението на насрещни задължения между тях. Вещото лице е приело, че е налице редовно водено счетоводство предвид подписването между двете страни на протоколи за приемането на работа, но отчита като съществен пропуск липсата на писмен договор между страните съобразно изискването на НСС11.

Въпреки така отчетената от вещото лице като съществен пропуск липса на писмен договор между страните, съдът с оглед подписаните от двете страни протоколи, описи и приложения за установяване на извършена и подлежаща на заплащане работа към тях – представени по делото, , чието съдържание не се опроверга по надлежния ред, приема, че е налице валидно възникнали отношения по търговски сделки между страните, както и изпълнение, подлежащо на заплащане и представляващо основание за плащанията извършени с посочените в исковата молба платежни документи в размер на общо 716014.82лв. Представените писмени доказателства – протоколи, актове, описи и приложения към тях по съществото си установяват предпоставката на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, установяваща задължение за възложителя да заплати приетата работа. В нито един момент – нито в допълнителната искова молба по чл. 372, ал. 1 от ГПК, нито в течение на съдебното дирене и устните състезания, ищецът по ПИМ не се позовава на факта на извършени възражения от негова страна за приемане на работата като некачествена или неотговаряща на договореното, нито се твърди, че след приемането й от лицата – подписали протоколите, актовете, описите и приложенията – Л. Л. и Т. Д., са възразили за приемането своевременно по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Възражение в този смисъл е направено само по отношение на лицето П.Б., който обаче е подписал като представител на „Берко-трейс” ООД само издадените фактури, но не и протоколите за приемане на работата. Действително същият е бил управител на дружеството – ответник, което определя търговските отношения като такива между свързани лица по смисъла на §1, ал.2 от ТЗ. Този факт, сам по себе си не води до извод, за злоупотреба, нито променя тежестта на доказване. Свързаността на лицата по търговската сделка налага спазване изискванията на НСС24 във връзка с което по делото не се доказва нарушение.

Въпросът за редовността на счетоводните записвания и воденето на търговските книги с оглед изискването за писмен договор за строителство съгласно НСС11, а така също и по смисъла на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, при наличието на приети от възложителя строително монтажни работи, не може и не засягат действителността на правоотношението и търговската сделка. Изискването за писмен договор по НСС11 касае единствено целите на данъчното облагане с оглед контрола относно правилното определяне на цените, формиране на разходите и съответно печалбата на страните по договори за строителство, т.к. са за продължително действие – през повече от два отчетни периода, а етапите и степента на извършване на строителство се установяват едва при съответната завършеност на обектите с актовете по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, посочваща, че строител е физическо или юридическо лице, което осъществява строителство по писмен договор с възложителя, дефинира качеството на лицата извършващи строителство, като определящо тяхната отговорност, но не представлява изискване за писмена форма за действителност на договорите за извършване на строително монтажни работи. В този смисъл действителността на търговското отношение не е обусловено от наличието на писмена форма съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ, а съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението.

Такова поведение нито се твърди, нито се доказва от ищеца по ПИМ с оглед наличието на приета работа съгласно представените от ответника с отговора по чл. 367, ал.1 от ГПК писмени доказателства. Освен това вещото лице установява верността на записването, отчитането в счетоводните документи и декларирането на съответните покупки и продажби по спорните фактури по чл. 92 от ЗКПО, отчитане приходите и разходите от дейността и полагане подписи за вярност досежно отговорността на съответните лица по чл. 313 от НК. Именно с оглед своевременното и надлежно осчетоводяване на същите документи и представянето им пред данъчните органи за съответните периоди, не може да се приеме възражението на ищеца, че са съставени за целите на доказване по настоящото дело, а по същите съображения – декларирането на съответните приходи и разходи за дейността и за съответните периоди по чл. 92 от ЗКПО, следва да се приеме, че е налице и достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Изводът в този смисъл не би могъл да се разколебае от обстоятелството, че в 3бр. от актовете представени от ответника е посочена само година на съставяне, щом е налице доказано отчитане за същия период съответстващ на годината на съставяне.

Възражението на ищеца, че не са представени пътни листи и ежедневни маршрути, както и, че не са посочени изминатите от МПС разстояния касае не основанието на предявения иск, а неговия размер. Такова твърдение, за заплащане по завишени и неправилно определени цени, не се съдържа в исковата молба. С изплащането на сумите по издадените фактури обаче, при наличието на доказателства, че количеството и обемите от работа и услуги, посочени в тях са извършени, следва да се приеме, че е налице съгласие и за това, като елемент на търговската сделка, още повече, че оспорването им едва чрез предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, при наличието на надлежно обявяване в ГФО и с ДД не може да се приеме за такова по смисъла на чл. 301 от ТЗ, нито като такова по смисъла на чл. 293, ал. 3 от ТЗ

Предявеният от „Берко-90-Б.” СД насрещен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е частично основателен, до размера от 26049,38лв., представляващ 20% от общата сума в размер на 130246.91лв., за която съдът намира, че поделото е доказано наличието на основание за заплащане. Твърдението на „Берко-90-Б.” СД като ищеца по НИМ е, че по посочените фактури се дължи общо сумата от 332378.50лв. – формирана от дължимите суми по посочените фактури, която сума въз основа на аналитичната оборотна ведомост и при съпоставката й със сумите посочени във фактурите е формирана, без включването на ДДС в размер на 2600лв. по ф- ра № 1013\28.04.2006г.

По делото са представени писмени доказателства и от заключението на вещото лице се установи, че ф-ра № 14\28.02.2007г. на стойност съответно 165000, с ДДС – 198000 и фактура № 41\20.04.2007г. на стойност 27192лв., с ДДС 32630,40лв. са за доставен материал – битумизиран смес за обект Катунище-Нейково. Претенцията за заплащане на част от 20 % върху тези суми следва да се отхвърли като недоказани, а поради това и неоснователна. Фактурите сами по себе си не представляват основание за изплащане, като основанието за плащане е осъществяването на посочената във фактурата стопанска операция в изпълнение на задължението на страната, претендираща заплащане. За тези суми нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба не са представени документи за произход на стоката, нито за доставянето и предаването й.

Относно фактура № 24\27.04.2007г. за извършени СМР изпълнението се установява съгласно протокол от 27.04.2007г. за обект „Автогара” – Сливен в размер на 9335.44лв. и 11802.53лв. с ДДС. Вещото лице не е установило наличието на договор за възлагане на извършена работа, но при наличието на протокол за приемане и установяване на СМР от 27.04.2007г., подписан за възложител от лице И.Г., а за изпълнител – Г. Тасева за ответника по НИМ „Берко-трейс” ООД съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД възниква задължение за плащане. Задължение на оветника по НИМ за заплащане се установява и с оглед Фактура № 01013\28.04.2006г. – аванс транспортни услуги и механизация на стойност 13000лв., съответно 15600лв. с ДДС и се доказва от представения протокол за установяване изпълнението на посочените услуги. Макар да е налице грешка от страна на ищеца по НИМ, доколкото е доказано основание за заплащане и посоченият размер се включва в претендирания, съдът следва да уважи този иск. Основателност на насрещно предявения иск е налице частично и относно претенцията по фактура № 808\31.02.2006г. за извършване на СМР на стойност 90000лв. или 108000лв. с ДДС. Касае се за авансово плащане на СМР, към която фактура е издадено ДИ № 819\30.05.2006г. на стойност 42653,65лв. с данъчната основа на двете фактури 132653.65лв. Приложени са актове на стойност без ДДС - 12297,70лв.; 10890,70лв., 30615,25лв., подписани за възложител „Берко-трейс” ООД от лице Л. Л. и за изпълнител „Берко-90-Б.” СД Ст. Стоянова, както и протокол от 03.04.2006г. за 31900лв. или общо за 85703,65лв., над който размер не се доказва основание за плащане.

Защитната теза на ответника по НИМ по така предявените искове се основава по същия начин, както с оглед исковете по ПИМ, на твърдение за невярност на обстоятелствата и фактите отразени в представените документи, съставянето им едва за целите на настоящото съдебно производство, поради това липса на достоверна дата, подписването им от лица без надлежна представителна власт и при наличие на злоупотреба с право.

По въпросите касаещи наличието на валидно правоотношение по търговски сделки и доказване изпълнението по тях, както и установяването им с оглед редовното водене на счетоводните записвания и на търговските книги по смисъла на чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ТЗ следва да се има предвид изложеното по-горе във връзка с предявените с ПИМ искове.

Не се представиха никакви доказателства, въпреки изрично указаната в доклада на съда доказателствена тежест, че лицата, подписали писмените доказателства – актове, протоколи, описи и приложения към тях не са разполагали с такава представителна власт по повод одобряването и приемането на извършената работа. Извършването на действия без представителна власт по същите съображения изложени по-горе, следва да се приеме, че не оспорено своевременно съгласно изискването чл. 301 от ТЗ и респективно обвързват търговеца, от чието име са извършени. По делото нито е посочено, нито се доказва конкретно поведение на злоупотреба с право от страна на управителя и представител на „Берко-90Б. и с-ие” СД в качеството му на представител и на „Берко-трейс” ООД. Доколкото и, ако същият като управител не е изпълнявал добросъвестно задълженията си от името на „Берко-трейс” ООД дружеството разполага с възможността по чл. 145 от ТЗ, за което право по делото няма данни да е упражнено по надлежния ред.

Предявеният от „Берко-90Іб. и с-ие” СД иск по чл. 79, ал. 1 от ТЗ следва да се отхвърли и за претенцията, произтичаща от твърдяното наемно правоотношение и издадената във връзка с него фактура № 822\05.06.2006г. на стойност 26100лв. без ДДС, съответно с ДДС – 31320лв.

В самата фактура не е посочен период на наемното правоотношение, като по договора задължението за заплащане на наемна цена е установено като месечно. С оглед изискването за съставяне на счетоводния документ към момента на възникване на задължението и направеното уточнение в ДНИМ следва да се приеме, че е за периода 01.01.2005г. – 31.05.2006г. Във връзка с това вещото лице не е установило нито месечно плащане на наем, нито префактуриране на сумите за месечни разходи съгласно чл. 7 и чл. 5 от договора.

Договорът за наем е консенсуален и с оглед наличието му в писмена форма, следва да се приеме че дружествата са формирали волеизявление за сключването му. Задължението на ответника по НИМ като наемател да заплаща наем обаче възниква едва след изпълнението на задължението на наемодателя да предостави имота фактически за ползване. Такова задължение с оглед посочените критерии в случая съдът намира, че не възникнало. По повод на това се представиха само гласни доказателства – обяснения на управителя Б. Ст. Ж. от които се установява, че ползването на имота, находящ се на ул. „Л.” № 1А е само с оглед посочването му като адрес на управление. Иначе казано, единственото доказано фактическо ползване на имота по делото е само за адрес на управление, в който смисъл на адреса наемателят е следвало да осигури присъствието на свой представител. Същият адрес обаче е посочен в ТР като адрес на управление и за дружеството – наемодател. Наред с това управител на „Берко-90-Б.” СД е бил едно и също лице – П. В. Б., до 31.05.2006г. – на която дата е освободен като такъв за „Берко-трейс” ООД според обясненията на Б. Ст. Ж.. При това положение съдът намира, че сключеният договор за наем е без основание, а поради това и нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Основанието на договора за наем се извежда от съдържанието и естеството на основните задължения на страните, а именно предоставяне на фактическо ползване на имота срещу заплащането на наемна цена поради – в случая за ползване като адрес на управление. Липсва необходимост от изпълнението на тези насрещни задължения, съответно и основание на договора, след като фактическото ползването на имота вече е предоставено и осъществявано за един и същи период на друго правно основание. Обстоятелството, че едно и също физическо лице, освен представителство на събирателното дружество – наемодател и собственик на имота посочен като адрес на управление, едновременно е извършвал дейността за осъществяване представителството и управлението и на друго юридическо лице, би могло да обуслови евентуално възнаграждение за съвместното изпълнение на различните функции, но не и основание за заплащане на наемна цена.

С оглед гореизложените съображения съдът следва да отхвърли изцяло обективно и кумулативно съединените искове – предявени с ПИМ на Берко-трейс” ООД с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и да уважи частично – до размера от 26049,38лв.

Насрещните претенции на страните за разноски следва да се уважат съразмерно на уважената и отхвърлената част на исковете, като тази на ищеца по ПИМ и ответник по НИМ – „Берко-трейс” ООД следва да се уважи за сумата от 2927,39лв. от общия размер на направените разноски за тази инстанция – 28710лв.; претенцията за разноски на ответника по ПИМ и ищец по НИМ – „Берко-90-Б. и с-ие” СД следва да се уважи за сумата от 401,38лв. от общия размер на направените от това дружество разноски – 6109.03лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БЕРКО-ТРЕЙС” ООД, ЕИК 119539984, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от управителя Б.С.Ж., ЕГН ********** ***, тел. 02\9816409; 0888732885 против „БЕРКО-90- Б. И С-ИЕ” СД, ЕИК 119027514 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от П.В.Б. иск за заплащане на сумата от 330000лв. (триста и тридесет хиляди лева), представляваща част от общия размер на сумата от 716014.82лв. като платена без основание пофактура № 683\30.11.2004г.; фактура№ 819\30..052006г.; фактура № 823\06.06.2006г.; фактура № 755\31.10.2005г.; фактура №767\30.12.2005г., заедно със законната лихва върху сумата от 330000лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА от „БЕРКО-ТРЕЙС” ООД, ЕИК 119539984, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от управителя Б.С.Ж., ЕГН ********** ***, тел. 02\9816409; 0888732885 да заплати на БЕРКО-90- Б. И С-ИЕ” СД, ЕИК 119027514 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от П.В.Б. сумата в размер на 26049,38лв. (двадесет и шест хиляди и четиридесет и девет лева и 38 ст.), съставляваща част от общо 130246.91лв., представляваща цена на извършени СМР и услуги съгласно издадени фактури с № 24\27.04.2007г., с № 01013\28.04.2006г. и част от фактура с №№ 808\31.02.2006г. и №819\30.05.2006г., като ОТХВЪРЛЯ предявения същия иск над сумата от 26049,38лв. до пълния размер от 66475,70лв., представляваща част от общия размер над 130246.91лв. до 346752.93лв. - цена на доставени строителни материали – битумизирана смес съгласно фактури с № 41\20.04.2007г. и с № 14\28.02.2007г., част от фактури с №№ 808\31.02.2006г. с и цена по договор за наем от 01.01.2005г. до 31.06.2006г. по фактура № 822\05.06.2006г., като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА от „БЕРКО-ТРЕЙС” ООД, ЕИК 119539984, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от управителя Б.С.Ж., ЕГН ********** ***, тел. 02\9816409; 0888732885 да заплати на БЕРКО-90- Б. И С-ИЕ” СД, ЕИК 119027514 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от П.В.Б. сумата 401,38 лв., представляваща част от направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.

ОСЪЖДА БЕРКО-90- Б. И С-ИЕ” СД, ЕИК 119027514 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от П.В.Б. да заплати на от „БЕРКО-ТРЕЙС” ООД, ЕИК 119539984, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № *-*, представлявано от управителя Б.С.Ж., ЕГН ********** ***, тел. 02\9816409; 0888732885 сумата 2927,39лв., представляваща част от направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: