РЕШЕНИЕ № ______________
гр. С., 23.06.2010г.
С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети
юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря Р.Г., като разгледа
докладваното от Хр. Марева т.д. № 7 по описа на съда за 2010г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба, с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искова по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба подадена от
„Билдинг-ТД” ЕООД – С. се твърди, че с ответника „В.”*** са сключили на
31.03.2008г. договор за изработка - извършване на СМР доставка и монтаж на PVC дограма, метални врати и решетки за обекти на ищеца като
възложител на стойност 113500лв. Плащанията е следвало да се извършат от ищеца
като възложител след отчитане на работата с двустранен протокол акт образец №
19 и издадена фактура. Поради финансови затруднения на ответника и по негово
искане ищецът в отклонение на уговореното изплатил на ответника общо 100800лв.
съгласно фактури № 44\06.04.2006г.; № 46\16.04.2009г.; № 49\03.06.2009г.; №
50\03.06.2009г.; № 51\11.06.2009г., но е получил и то без двустранен протокол
образец акт № 19, изпълнение – изработка и доставка на PVC дограма само на стойност 30000лв. Поради невъзможност в последствие да
бъде открит управител и\или представител на ответника и поради неизпълнение, с
нотариална покани от 27.10.2009г. ответникът е поканен да изпълни, а с
нотариална покана е развален едностранно от ищеца договора от 31.03.2008г.
Счита, че нотариалните покани следва да се считат връчени при условията на чл.
50, ал. 2 от ГПК. Освен това, исковата молба също да се счита като уведомление
за разваляне на договора от 31.03.2008г., по който ищецът е платил и претендира
полученото от ответника.
Въз основа на посочените
обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 70800лв. като получена от него на отпаднало основание с оглед
развалянето на договора от 31.03.2008г., както и законна лихва като обезщетение
за забава върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Препис от исковата молба и от
приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на
чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК, като на основание чл. 47, ал. 6
от ГПК на разноски на ищеца съдът назначи на ответника особен представител –
адв. Г. Х. *** определена от АС при АК – С. съгласно писмо № 166\15.02.2010г.,
постъпило по делото на 31.03.2010г.
В
срока по чл. 367, ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба от името на ответника.
Такъв е подаден след изтичането на изрично указания двуседмичен срок. Във
връзка с това не са посочени и не са доказани по делото обстоятелства, които да
имат характер на особени и непредвидени по смисъла на чл. 370 от ГПК, поради което
съдът прие, че в настоящото производство и пред настоящата инстанция спрямо
ответника са настъпили последиците на процесуална преклузия предвидени в същата
разпоредба
В
с.з. ищецът се представлява от пълномощник – адв. Е. Х., която поддържа
исканията и претендираните права по изложените в исковата молба обстоятелства и
съображения.
За
ответника се явява назначения особен представител – адв. ГV Х., която поддържа
общо становище, че предявеният иск не е доказан по основание и размер.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, представени съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест се установяват сладните факти и обстоятелства:
Страните по делото съгласно
представените УАС и справка относно вписванията в ТР при АВ са търговци, в чийто предмет на
дейност попада извършването на строежи, ремонт и обзавеждане на недвижими имоти.
Между страните на 31.03.2008. в
гр. С. е сключен договор с предмет (т.1) извършването от възложителя
„Билдинг-ТД” ЕООД на доставка и монтаж на PVC дограма, метални врати и решетки на обекти на изпълнителя – „В.” ЕООД,
които да се проделетя за всеки конкретен обект преди неговото започване с
изготвяне на количествено – стойностна сметка, която да се подпише и от двете
страни. Общата цена на видовете СМР, които е следвало да се извършат е в размер
на 113500лв. Извършените работи е следвало да се отчитат с двустранно подписан
обр.19. Срокът на договора е определен в него (т.3.1) е
Няма данни за други установени в
срока на действие търговски отношения между страните. Същевременно след
сключването на договора и в отклонение от установените в него условия за
плащане в срока на договора ищецът е заплатил на ответника съгласно представените
по делото извлечения от сметка на 01.06.2009г. от двете банкови сметки в
„Инвестбанк” АД – клон С. и „ОББ”АД клон С. по 10000лв. или общо 20000лв. на
10.06.2009г. – 10000лв.; на 06.04.2009г. – 50000лв.; на 16.04.2009г. – 20000лв.,
за което са издадени фактури № 44\06.04.2006г.; № 46\16.04.2009г.; №
49\03.06.2009г.; № 50\03.06.2009г.; № 51\11.06.2009г., како тис разходен касово
ордер от 23.07.2009г. – 800лв. във фактурите като основание за плащане е
посочено „авансово плащане”, като във фактура№ 46\16.04.2009г. с уточнение
„изработка на дограми”, а в представения
РКО – „врати”.
Както фактурите, с които са
осчетоводени плащанията като авансови, така и в РКО се съдържа подпис на
управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество В. В..
Фактурите, съдържащи подписа на законния представител на ответника с оглед
последиците по чл. 370 от ГПК следва да се приемат като безспорни документи и
въз основа на тях съдът приема за доказано наличието на взаимно съгласие за
извършване на авансови плащания по договора в отклонение от уговореното в т.
2.1.
С оглед настъпилата по чл. 370 от
ГПК преклузия по делото няма доказателства и съдът следва да приеме, че
ответникът не е престирал съобразно задълженията си по договора от 31.03.2008г.
Съобразно това ищецът е отправил до ответника нотариална покана от 27.10.2009г.
за представяне на протоколи обр. 19 и за отчитане на извършените СМР по
договора. В същата е посочено, че при неотзоваване ищецът ще счита, че е налице
отказ на ответника от договора, при което ще пристъпи към съдебно производство
за връщане на авансово платените суми за неотчетените СМР. Известия за връчване
на поканата са били отправяни на 28.10.2009г., 03.11.2009г. срещу разписка №
5415\3779497 от Нотариус К. Т. с рег. № 126 на НК и район на действие – РС – С..
В последствие с нотариална покана отправена за връчване чрез същия нотариус на
30.11.2009г. ищецът е заявил, че прекратява договора съгласно чл. 12, т.2 от
същия поради неизправност от страна на ищеца, изразяваща се в извършването и
отчитането на работа в размер на 30000лв. и е поискано връщане на остатъка от
авансово получената сума в размер на 70000лв.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
Предявеният иск за заплащане на
сумата от 70800лв., като получена авансово от ответника по договора сключен
между страните на 31.03.2008г. е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 пр. 2
от ЗЗД – за връщане на получената сума с оглед на неосъществено основание, а
некакто се поддържа в исковата молба с оглед на отпаднало основание.
Категорично се установи съобразно разпределената от съда доказателствена
тежест, че между страните е възникнало валидно и действително правоотношение по
търговски договор от 31.03.2008г. за доставка и монтаж на PVC дограма, метални врати и решетки за обекти на ищеца на
стойност 113500лв. Поемането на задължение за престиране на определен обем,
количеството, вид и качеството на СМР от ответникът е установено под отлагателно
условие съгласно т.1.1 от договора. Едва след извършване и отчитане на СМР с
обр. 19 и издаване на фактура от ищеца като възложител за него възниква
съгласно договора задължение да извърши плащане.
Въпреки поддържането от страна на
пълномощника на ищеца, че сумата се дължи на отпаднало основание, поради
развалянето на договора от 31.03.2008г. съдът намира, че правното основание, на
което се претендира заплащане на сумата попада във втория фактически състав
предвиден в нормата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД. В самата искова молба се поддържа,
че плащането на сумата, чието връщане се претендира с предявения иск е
извършено като „авансово” – предварително, каквато уговорка не се съдържа в
договора от 31.03.2008г. сключен между страните. От друга страна изпълнението на
задължението от страна на ответника като изпълнител също е поставено в
зависимост от настъпването на отлагателно условие – последващо определяне на
видовите количествата и качеството на СМР и конкретните обекти на възложителя
ищец, което условие в исковата молба не се поддържа да е настъпило.
В отклонение на уговореното по
договора, но и по взаимно съгласие, каквото съдът прие, че е налице поради
съдържащия се във фактурите подпис и посоченото в тях основание за плащане –
„авансово”, ищецът е извършил плащане на общо 100800лв. с оглед на оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче не е осъществено.
При наличието на безспорни
доказателства по делото установяващи заплащането от страна на ищеца на сумата
от общо 100800лв. в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е разполагал с
възможността да възрази, че сумата е получена с оглед на осъществено основание
и е налице изпълнение от негова страна на задълженията за извършване на СМР на
стойност, която отговаря на получената авансово сума. Поради представянето на
отговор на ИМ след изтичане на изрично указания срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК и
настъпването на предвидените в чл. 370 от ГПК последици такова възражение не е
направено и от останалите данните по делото не може да се приеме, че е
осъществено основанието, с оглед на което сумата е получена. По признание на
самия ищец с протоколи обр. 19 ответникът е отчел извършването на СМР на
стойност 30000лв., като по делото не се съдържат данни, от които да се приеме,
че ответникът е изпълнил очакваните СМР в изпълнение на авансово извършеното
плащане.
С представените по делото
нотариални покани ищецът е развалил договорът, като същият следва да се счита
развален за в бъдеще по смисъла на чл. 88 пр. 2 от ЗЗД. Периодичния характер на
договора следва с оглед начина на
определяне на дължимата от ответника престация – продължително във времето в
рамките на предварително определен с договора срок от 24 месеца. Респективно с
развалянето – прекратяването на договора за в бъдеще, включително за ищеца е
отпаднало задължението да възложи на ответника конкретен обем, вид и количество
работа съгласно т. 1.1 от договора. Този факт обаче няма отношение към
основанието за връщане на платената авансово от ищеца на ответника сума.
Основателността на главния иск
определя основателността и на акцесорния за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Отправянето на покана за връщане на платената на
неосъществено основание сума има значение за настъпването на изискуемостта на
задължението на ответника за връщането й по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
каквото значение има и самата искова молба. Началният момент на забавата е
определен в исковата молба от подаването й, поради което наличието на покана
преди това също няма отношение към основателността на предявения акцесорен иск.
С оглед основателността на
предявените искове е основателна и претенцията на ищеца за деловодни разноски,
каквито са направени от него по делото в размер на общо 4782лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК 119670229 със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С.К.” бл. *,
вх. „*”, ап. * да заплати на „БИЛДИНГ-ТД” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. „С.”, ул. „Г* И.” № *, офис №*, съдебен адрес чрез
пълномощник адв. Е.Х. *** 70800лв. (седемдесет хиляди и осемстотин лева),
получени с оглед на неосъществено основание, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 70800лв., считано от подаване на
исковата молба – 15.01.2010г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С.К.” бл. *, вх.
„*”, ап. * да заплати на „БИЛДИНГ-ТД” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. „С.”, ул. „Г. И.” № *, офис №*, съдебен адрес чрез пълномощник
адв. Е.Х. *** сума в размер на 4782лв. (четири хиляди седемстотин осемдесет и
два лева), представляваща заплатени разноски за д.т., адвокатско възнаграждение
и възнаграждение на особен представител.
След приключване на делото да се издаде РКО на адв. Г. Х. за изплащане на
определеното от съда възнаграждение за особен представител вм размер на 150 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: