РЕШЕНИЕ № ______________
гр. Сливен, 16.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря П.С., като разгледа
докладваното от Хр. Марева т.д. № 17 по описа на съда за 2010г, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по обективно
и кумулативно съединени искова с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД.
В исковата молба – подадена от
„Терснаб” АД Сливен се твърди, че в периода от 14.07.2009г. до 01.10.2009г.
между ищеца и ответника – ЕТ „Борила – Д.Т.”*** са били установени търговски
отношения за продажба на стоки във връзка с което ищеца издал три фактури на
обща стойност 46 910,97 лв.: № 30260/14.07.2009г.; № 30719/04.08.2009г. и №
32064/01.10.2009г. По първата фактура била платена сумата от 6715,80 лв.,
представляваща размера ДДС върху закупените стоки, след което са преустановени
плащанията. По повод на това на 12.10.2009г. между страните е подписан
спорзумителен протокол, с който по т.1 ответника се е съгласил и се е задължил
да заплати 2000 лв. неустойка за неизпълнение в срок на задълженията си за
заплащане на зената на закупените стоки като в т.2 е определен общия размер на
дължимата сума като цена на стоките 42 195,17 лв., която ответника се е
задължил да плати в срок до 20.10.2009г. В т.3 от споразумителния протокол
страните предвидили, че при неизплащане на задълженията до 20.10.2009г. ответникът
ще дължи неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки ден
забава. От така уговорените задължения
по споразумението ответникът заплатил 7000 лева, която сума е внесена в касата
на дружеството и за нея са издадени ПКО № 21 и ПКО № 22 от 25.11.2010г. след
което размерът на главното задължение на неизпълнената част е останал 35 195,17
лв. Освен това ответникът към момента на подаване на исковата молба дължи и
неустойката по т.3 в общ размер на сумата от 48 672,25 лв. Предвид
гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати главница в размер на 35 195,17 лв., представляваща неизплатената
цена на продадените стоки, както и 48 672,25 лв. /уточнение от ДИМ/,
представляваща дължимата към момента на подаване на исковата молба неустойка,
като претендира и заплащане на законната лихва върху главница в размер на 35
195,17 лв. от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По повод възраженията на
ответника направени от него в отговора на исковата молба /ОИМ/ в ДИМ ищецът
поддържа, че претендираната неустойка, формирана от задължението в размер на 1%
върху неизплатената част от главницата на ден е обичайна между търговците за
подобен тип договори, като от своя страна ищецът в качеството си на купувач
също е поемал задължения да заплаща такава неустойка по неизпълнени договори за
дистрибуция, лизинг и доставка на стоки.
В ОИМ ответникът оспорва размера
на претендираната от ищеца главница, като възразява и оспорва дължимостта на
претендираната неустойка. По отношение размера на главницата поддържа, че тя е
в размер на сумата от 33 195,17 лв. като ищеца само по свое усмотрение и без
никакво указания от страна на ответника в нарушение на разпоредбата на чл.76 от
ЗЗД е отнесъл от платената сума в размер на 7000 лв. 2000 лв. да погасяване на
неустойката по т.1 от споразумението подписано
между страните на 12.10.2009г. Както за тази неустойка така и за
неустойката по т.3 от споразумението в отговора
ответникът твърди, че са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД като
накърняват добрите нрави. Поддържа, че неустойката по т.1 няма никакво
основание и с нея ищецът цели единствено неоснователно обогатяване като
неустойката по т.3 не съответства на установените в закона цели на уговорката
за неустойка и надхвърля размера на обезщетението за евентуални загуби и не
цели нищо друго освен обогатяване на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител по пълномощие – адв.С. ***, поддържа исковата молба на
изложените в нея основания. В допълнително представената писмена защита не
поддържа предявеният иск за главницата над размера от 33 195,17 лв. като счита,
че възражението на ответника за нарушение на разпоредбата на чл.76 ал.1 от ЗЗД
чрез отнасянето на сумата от 2000 лв. за погасяване на неустойката по т.1 от
споразумителния протокол от 12.10.2009г. е основателно. Ищецът е следвало да
погаси най-обременителното задължение каквото несъмнено е лихвоносното
задължение за главницата. По отношение претенцията за заплащане на неустойка по
споразумението в размер на 48 672,25 лв.поддържа, че основанието за уговаряне
на неустойката по т.1 в размер на 2000 лв. е забавата за изпълнение на
задълженията на ответника до датата на подписване на споразумителния протокол –
12.10.2009г. На следващо място поддържа, че намира приложение разпоредбата на
чл.309 от ТЗ, според която разпоредба търговецът не разполага с възражение за
прекомерност на неустойката. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. по т.д. № 1 на ОСТК, което е задължително за съдилищата като дори
и да се приеме, че неустойката е прекомерна това съобразно задължителните
указания на посоченото Тълкувателно решение не я прави априори нищожна. По
отношение на неустойката по т.3 поддържа, че съгласно същите разрешения не може
да се приеме, че тя е нищожна поради уговарянето й като процент върху
неизпълнението на ден без краен срок и цели стимулиране на страната към
изпълнение на паричното й задължение. Касае се за обичаен размер на неустойката
в този тип търговски отношения и в случая е свързана с погасяването на реални
задължения от страна на ищеца във връзка с търговската му дейност. Относно
тълкуването на клаузите в договора във връзка с неустойката по т.3 изтъква, че
следва да се приеме волята на страните за обвързване досежно размера от 42
195,17 лв. във връзка с уговорката по т.2 от споразумителния протокол.
Евентуално поддържа, че под неизплатени задължения след 20.10.2009г. страните
са имали предвид главницата в размер на 40 195,17 лв. и този размер на
неизпълнение на главницата е до 26.01.2010г. – датата на внасяне в касата на
дружеството сумата от 7000 лв. В този случай претендира, че неустойката по т.3
е в размер на 45 960,10 лв. съобразно допълнението към заключението на вещото
лице, уточнено в съдебно заседание. Към тази сума след като се прибави и
неустойката от 2000 лв. предявеният иск за изплащане на неустойка следва да
бъде уважен в размер на 47 960,10 лв. Претендират се деловодни разноски.
За ответника в съдебно заседание
се явява представител по пълномощие адв.Н., който поддържа възражението,
направено в отговора на исковата молба. Отново се поддържа, че уговорената
неустойка в размер на 2000 лв. за забава само от 11 дни сочи на намерение за
неоснователно обогатяване от страна на ищеца, както и че единствената цел на
неустойката т.3 също е обогатяване на ищеца
за сметка на ответника. Изтъква, че в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 1/2009г. с докладчици Марио Бобатинов и Емил Марков
се приема, че уговорената без краен предел или без фиксиран срок неустойка
следва да се счита нищожна ако е уговорена извън присъщите обезщетителна и
санкционна функции като преценката за това следва да се извърши във всеки
конкретен случай. В подкрепа на тази преценка изтъква обстоятелството, че в случая
се касае за санкция в размер на 360 % годишно, която надхвърля с около 349
пункта размерите на обичайно действащия за процесния период лихвени нива на
банковите кредити, предоставени на търговците, което следва да се счита като
ноторно известен факт във връзка с делото. Претендира деловодни разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства относно релевантните за спора обстоятелства подлежащи на
доказване съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установява
следното:
Страните са търговци и имат за
предмет на търговската си дейност дистрибуция и търговия със стоки и услуги.
Като такива са установили помежду си отношения на търговска продажба като
ищецът е продал на ответника различни по вид стоки, за което е издал три броя
фактури с 30260/14.07.2009г., № 30719/04.08.2009г. и № 32064/01.10.2009г. Не се
спори между страните също, че между тях е сключено споразумение от
12.10.2009г., в което са приели, че неизпълнената част от задълженията по трите
фактури е общо 40 195,17 лв.; уговорили са в т.1, че ответникът се задължава да
заплати неустойка в размер на 2000 лв. заедно с неизпълнената част от
задълженията, като сумата от общо 42 195,17 лв. съгласно т.2 е следвало да се
изплати до 20.10.2009г. В т.3 страните уговорили, че за неизпълнените
задължения след 20.10.2009г. ответникът дължи неустойка от 1 % върху дължимата
сума за всеки ден забава. Безспорно е и се установява също от представеното по
делото извлечение от сметка, че преди датата на споразумението по първата
фактура ответникът е платил по банков път сумата от 6715,80 лв. След подписване на споразумението ответникът
е заплатил еднократно сумата от 7000 лв., която ищецът от своя страна е
осчетоводил отнасяйки с ПКО № 21\25.01.2010г. сумата от 5000 лв. за погасяване
на задължението по фактура № 30260/14.07.2009г. и с ПКО № 22\25.01.2010г. 2000
лв. за погасяване на задължението по т.1 от споразумителния протокол от
12.10.2009г.
Във връзка с твърденията относно
начина на формиране на задължението на ответника за неустойка по т.3 от
споразумението ищецът е представил три договора за дистрибуция, по които в
качеството си на дистрибутор е поел задължение да изплаща при закъснение
неустойка в размер на 1% от просрочената сума за всеки ден забава, в който
смисъл е уговорката по т.V1 от договор за дистрибуция от 08.06.2009г.;
уговорката по чл.11 от договор за дистрибуция от 04.01.2010г. и по т.ІV6 по
договор за лизинг от 08.05.2002г.
Във връзка с възраженията за
неправилното осчетоводяване на сумата от 7000 лв. от страна на ищеца съдът
назначи съдебно-икономическа експертиза като от заключението на вещото лице В.М.,
представена на 11.10.2010г. се установява следното:
По отношение осчетоводяването на
сумата от 7000 лв. вещото лице уточнява, че липсват счетоводни правила за
отчитане и водене на плащанията при липса на указания от страна на платеца, в
която насока намират приложение разпоредбите на гражданското и търговското
законодателство, в случая разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. Посочва, че
най-обременителното задължение по споразумението е това за главница и по-точно
по фактура № 30260/14.07.2009г. и същевременно липсват указания от страна на
ответника относно основанието за плащане на сумата от 7000 лв. при внасянето й
в касата на ищеца.
Във връзка с размера на
неустойката по т.3 от споразумението вещото лице определя, че при неизплатени
задълженията в размер на 35 195,17 лв. за периода от 20.10.2009г. до
16.02.2010г. неустойката е 41 530,10 лв.
като при вариант на неизплатени задължения на главницата в размер на 33 195,17
лв. за същия период е 39 170,10 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че сумата от 7000лв. е платена на 26.01.2010г. при което при намаление на
главницата до 33 195,17 лв. неустойката за периода от 26.01.2010г. до датата на
завеждане на исковата молба е 6970,95 лв. или общо за периода от 20.10.2009г.
до подаване на исковата молба – 45 960,10 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените
искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД са
частично основателни.
Относно правната квалификация
на иска за заплащане на сумата от 35195,17лв. в исковата молба и писмена защита
ищецът поддържа връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Посочената норма има отношение
доколкото задължението – предмет и основание на споразумението от 12.10.2009г.,
е за уреждането на търговски отношения между страните, породени от посочените договори за търговска продажба.
След подписването му обаче следва да се приеме, че се погасяват задълженията от
търговската продажба, като то – споразумението занапред служи като
самостоятелно материално правно основание за изпълнение на посочените в него
задължения.
Във връзка със споразумението
основният спор между страните касае размера на непогасената главница – посочена
в предмета на споразумението във връзка с извършеното плащане на сумата от
7000лв. внесена от ответника в касата на ищеца и отнесена от последния за
погасяване на задължението по ф-ра № 30260\14.07.2009г. в размер на 5000 лв. и
2000 лв. за погасяване на задължението по т. 1 от споразумението от
12.10.2009г.
Възражението на ответника, че
при отнасяне на част от внесената от него сума за погасяване на задължението по
т. 1 от споразумението е в нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД е основателно. Самият ищец не поддържа и по делото не се представиха
доказателства за упражняване възможността от страна на ответника по чл. 76, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД да посочи, коет от множеството задължения погасява. При това
положение законът установява, че се погасява най-обременителното. В случая и
съгласно заключението на в.л. това е лихвоносното задължение за заплащане на
главницата от 40195,17лв. Следователно със заплащането на сумата от 7000лв.
именно това задължение е погасено до размера от 33195,17лв. и предявеният иск
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен в този размер, съответно –
отхвърлен до пълния размер от 35195,17лв.
Във връзка с предявения иск
по чл. 92 от ЗЗД възраженията на ответника са за нищожност на клаузите по т. 2
и т. 3 от споразумението с твърдението, че същите нямат друго основание освен
неоснователното обогатяване на ищеца, което противоречи на морала и добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Във връзка с възражението за
нищожност и двете страни се аргументират с постановките – застъпени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 1/2009г. с докладчици Марио
Бобатинов и Емил Марков по въпроса за неустойката в търговските договори,
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява
и, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Във
връзка с тези възражения и аргументи, изхождайки от основните функции на
неустойката – регламентирани в чл. 92, ал. 1 от ЗЗД съдът намира, че е нищожна
клаузата за неустойка по т. 2 от споразумението. Независимо, че не се касае за
клауза за неустойка без краен предел или с неопределен срок, нищожността
произтича от същите съображения посочени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 1/2009г. с докладчици Марио Бобатинов и Емил
Марков – поради уговарянето й в случая без присъщата на неустойката гаранционна
(обезпечителна) функция.
Клаузата
по т. 1, установяващо това задължение на ответника в размер на 2000лв. като
такова за неустойка по трите фактури, макар и не по изложените от ответника
съображения – противоречие с морала и добрите нрави, е нищожна съгласно чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД поради липса на основание.
Легалното
определение на неустойката по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД включва уговарянето й освен
като обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди, без да е необходимо
те да се доказват от кредитора, но и функцията – при това кумулативно изискуема
от закона, за обезпечаване на изпълнението на задължението. Както от
семантиката на разпоредбата, така и от целта на тази клауза следва, че
уговарянето й и възникването на отговорността за заплащането й е всякога с
оглед на бъдещо несигурно събитие – неизпълнението – евентуално забавеното
изпълнение, на поето със същия договор главно задължение. Подобна цел и функция
липсват и са неприсъщи в случаите на вече настъпило неизпълнение или забава за
изпълнение на главното задължение.
По
делото липсват данни и от страна на ищеца не се поддържа наличие на подобна
клауза установена преди и във връзка с търговските продажби по посочените в
споразумението фактури от 12.10.2009г., за да има основание съглашението по т.
1 от същото. Свободата на договаряне установена в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
допуска установяването на задължение за обезвреда при забава за изпълнение на
парично задължение в отклонение от нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, но в
изрично посочения в споразумението негов предмет, подобни отношения не са
посочени. Непосочването на настъпилите от забавата вреди в споразумението между
страните като негов предмет и кумулативно дадените от закона функции на
неустойката изключват уговарянето й по т. 2 постфактум само като обезщетение за
настъпили към момента на уговарянето й вреди, която я прави нищожна, а
предявения иск за заплащането й – неоснователен.
Не
така стой въпросът с възражението на ответника за нищожност на уговорената в т.
3 от споразумението неустойка. Възникването на отговорността за заплащането й е
обусловена от неизпълнението в бъдеще на главното задължение – предмет на
споразумението, а именно за заплащане на сумата в размер на 40195,17лв.
Уговорката в случая освен обезщетяването на ищеца като кредитор за забава цели
да обезпечи точното изпълнение и стимулира ответника като длъжник да изпълни в
уговореното време под страх от настъпването на отговорността за заплащане на
неустойката и като санкция. При безспорният факт на вече настъпилата забава за
изпълнение на задълженията по три фактури на обща стойност 46 910,97 лв.: № 30260/14.07.2009г.;
№ 30719/04.08.2009г. и № 32064/01.10.2009г. твърдението на ответника, че
клаузата по т. 3 от споразумението цели единствено обогатяването на ищеца е
несъстоятелно. Подобен извод не следва и не може да бъде направен с оглед
установения размер от над 300 пъти. По съществото това възражение е за
прекомерност и, с каквото ответникът като търговец не разполага съгласно чл.
309 от ТЗ. Съпоставката с дйствителните вреди, които ищецът търпи като кредитор
също е несъстоятелно. Както се изтъкна и по-горе освен обезщетителна,
неустойката има гаранционна и санкционна функции, каквито са изключени при
определянето и само в рамките на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. По делото ищецът е представил писмени доказателства, от които е видно, че
самият той нормално и обичайно в търговските си отношения е ангажиран с
отговорност в посочения в т. 3 от споразумението обем. Що се отнася за
ответника, то освобождаването му от подобна отговорност е предоставена изцяло
на възможността за точно и своевременно изпълнение, в което се изразява и
гаранционната функция. Поради това следва, че уговорката в т. 3 от
споразумението сключено между страните от 12.10.2009г. притежава присъщите на
неустойката обезщетителна, гаранционна и санкционна функции, поради което и по
аргумент от противното съгласно т. 3 Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г.
на ВКС по т.д. № 1/2009г. не е нищожна.
Относно
размера й, предвид изводите на съда за основателност на възражението на
ответника за нарушение от страна на ищеца на чл. 76, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във
връзка с главното задължение и извода за нищожност на клаузата за неустойка в
размер на 2000 лв. по т. 2 от споразумението, предявеният иск за неустойка
следва да бъде уважен съобразно обясненията на в.л. В. М. ***. във връзка със
заключението за определяне на размера й, а именно за сумата от 45960,10лв.,
формирана от начисляването й до 25.01.2010г. в размер на 1% за всеки ден забава
върху 40195,17лв., а след тази дата – върху 33195,17лв.
Насрещните
претенции на страните за разноски следва да бъдат уваажени съразмерно на
уважената, съответно отхвърлената част от предявените искова, като ответникът
следва да заплати на ищеца сумата в размер на 5323,35 лв. от заплатените
разноски за д.т., адвокатско възнаграждение и разноски за в.л., като от своя
страна ищецът дължи да заплати на ответника съгласно чл. 78, ал. 3 във вр. с
ал. 1 от ГПК – 11,24лв. за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Страните
не са представили списъци на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,
ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „БОРИЛА – Д.Т.”,
БУЛСТАТ 119564877, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. О.” № * да
заплати на „ТЕРСНАБ” АД, ЕИК 829053917, с адрес на управление: гр. С., ул. „К.”
№ * сумата от 33195, 17лв. (тридесет и три хиляди сто деветдесет и пет лева и
17 ст.), представляваща неизпълнение на главното задължение, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба –
16.02.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 45960,10
лв. (четиридесет и пет хиляди деветстотин и шестдесет лева и 10 ст.),
представляваща задължение за неустойка за забава съгласно споразумение между страните
от 12.10.2009г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕРСНАБ” АД, ЕИК 829053917
против Д.Т.Т., ЕГН ********** в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „БОРИЛА – Д.Т.”, БУЛСТАТ
119564877 искове за изпълнение на главното парично задължение по споразумението
между страните от 12.10.2009г. над размера от 33195,17лв. до пълния претендиран
размер от 35195,17лв., заедно със законната лихва върху отхвърлената част от
предявения иск за това задължение, както и за изпълнение на задължението за
заплащане на неустойка над размера от 45960,10лв. до пълния претендиран размер
от 48672,25лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,
ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „БОРИЛА – Д.Т.”,
БУЛСТАТ 119564877 да заплати на „ТЕРСНАБ” АД, ЕИК 829053917 сумата 5323,35 лв (пет хиляди триста двадесет и три лева и 35 ст.)
представляваща заплатени от ищеца деловодни разноски за д.т., адвокатско
възнаграждение и изплатено възнаграждение на в.л.
ОСЪЖДА
„ТЕРСНАБ” АД, ЕИК 829053917 да заплати на Д.Т.Т., ЕГН ********** в качеството
му на едноличен търговец с фирма ЕТ „БОРИЛА – Д.Т.”, БУЛСТАТ 119564877 11,24лв.
(единадесет лева и 24 ст.), представляваща разноски от заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Апелативен съд – Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: