РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен, 12.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря М. Л., като разгледа
докладваното от Хр. Марева т.д. № 19 по описа на съда за 2010г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
вр. чл.286 ал.1 от ТЗ с цена на този иск в размер на 31 020,76 лв. и по чл.86
ал.1 от ЗЗД с цена 1984,04 лв. и за
законната лихва върху главницата от 31 020,76 лв. считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба на
„Бул-Гейт” ЕООД се твърди, че с ответника – „Ружа” ООД са в търговски отношения
във връзка с които ищецът е доставил на ответника строителни материали – бетон,
пясък, филц, бетонови плочи и е извършил превоз на същите като цената на
доставката на извършените услуги е в размер на 51 020,76 лв. За посочените
задължения ищецът е издал три фактури №№ 349/29.05.2009г.; 431/31.08.2009г.; и
350/29.05.2009г. Задълженията по тези фактури ответникът е заплатил само сумата
от 20 000 лева и към момента на подаване на исковата молба – 02.03.2010г. не е
изплатена стойността на доставените
строителни материали извършени услуги в размер на 31 020,76 лв. Плащане
не е извършено въпреки направената покана. Предвид гореизложеното се иска съдът
да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата 31 020,76 лв.,
представляваща неплатена цена за доставени строителни материали и извършени
услуги ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1984,04 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главни[ата за периода от 29.05.2009г. до 23.02.2010г.
Претендират се плащанията на деловодните разноски. В допълнително представената
по делото искова молба по чл.372 ал.1 от ГПК чрез опис и приложение на
експедиционни бележки и пътни листи се уточняват различните доставки за които
са издадени посочените в исковата молба три фактури.
В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че съставените от ищеца фактури не отразяват действително
извършените доставки на строителни материали по количество и качество както и
договорените цени. Налице е търговски спор, поради което не е заплатена и
претендираната от ищеца сума. Въпреки възражението, че в издадените фактури
количествата и качеството на доставените строителни материали както и
извършените услуги не е отразено реално от своя страна ответникът нито посочва
как следва да се определи или какво е количеството и качеството на доставените
от ищеца стоки и услуги, нито посочва цена до която счита, че предявеният иск е
основателен. Оспорени са фактурите, но н са оспорени представените с
допълнителната исков молба писмени доказателства – експедиционни бележки и
пътни листи на база на които ищецът е внесъл уточнението. Ответникът не се е
възползвал от правото си на допълнителен отговор на исковата молба по чл.373
ал.1 от ГПК.
С определението си по чл.374 ал.1
от ГПК съдът прие, че предявените искове са допустими, по който въпрос не е
налице спор между страните.
В съдебно заседание ищецът чрез
представител по закон – управителя М.С. и представител по пълномощие - адв.П. ***
поддържа изцяло предявените искове.
За ответника в съдебно заседание
се явява представител по пълномощие адв.А., която оспорва предявените искове с
възраженията, посочени в отговора на исковата молба по съображения че
представените от ищеца доказателства не отразяват действителните търговски
отношения между страните, от което се поражда и спора за заплащане на
извършените доставки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства относно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното:
Страните по делото са търговци и
не се спори, че помежду им съществуват търговски отношения във връзка с
доставка и превоз на строителни материали.
За установяване на доставените от
ищеца на ответника строителни материали както и превозването им до обектите на
ответника като услуга от ищеца по делото са представени 98 броя експедиционни
бележки за извършването на доставки и услуги в периода от 10.02.2009г. до
12.08.2009г. За извършените доставки и услуги по превоз на строителните
материали ищецът е издал три броя фактури, а именно фактура № 349/29.05.2009г.
относно доставка на бетон, пясък, филц, бетонови плочи, услуга с бетон помпа и транспорт
с бетоновоз на обща стойност 30 113,72 лв., в която сума е включен и ДДС;
фактура № 350/29.05.2009г. за извършен транспорт бетонпомпа на стойност 718,20
лв., с включен ДДС и фактура № 431/31.08.2009г. за доставка на бетон,
извършване на услуга с бетонпомпа и превоз с бетоновоз на обща стойност 20
188,83 лв., с включен ДДС.
По делото е представено
извлечение от сметка на ищеца, от което е видно, че ответникът „Ружа” ООД е
заплатил по банков път на ищеца с нареждане от 03.06.2009г. сума в размер на 20
000 лева с основание за плащане „фактура № 349/29.05.2009г.”
Във връзка с оспорването на
фактурите пълномощникът на ответника в съдебно заседание е направил уточнения,
от които се изяснява, че не се оспорва истинността на фактурите като частен
свидетелстващ документ, а верността на отразените в него стопански операции.
Същевременно нито в срока по чл.373 ал.1, нито в съдебно заседание ответникът
не оспорва представените от ищеца експедиционни бележки и пътни листи.
Във връзка с представените
писмени доказателства по делото и оспорването на факта на извършената доставка
на строителни материали и услуги в количества и с качество, посочени в
издадените фактури съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, по която
заключението е изготвено от вещото лице М.И.М. със специалност
икономист-счетоводител, което се прие по делото като безспорно доказателство от
страните. По въпроса за осчетоводяването на трите броя фактури и от двете
дружества вещото лице установява в заключението си, че и в двете дружества три
броя фактури са осчетоводени и отразени в счетоводните регистри. Ищецът е
осчетоводил описаните фактури като доставени на „Ружа” ООД материали са
изписани като разход по съответните материални сметки от група 30 „материали и
продукция на склад” и са отразени като приход в приходните сметки от група 70
„приходи от продажба на материали”. Извършените транспортни услуги прeвоз на бетон с бетоновоз и транспорт на бетон-помпа са отразени като приход в приходните сметки от
група 70 „приходи от транспортни услуги”. Вземанията по фактурите с получател
„Ружа” ООД в размер на 51 020,76 лв. са осчетоводени като вземане в разчетна
сметка 411 „клиенти”, което е намалено със сумата от 20 000 лева съобразно
извършеното на 02.06.2009г-. плащане. И трите фактури са включени в дневника за продажба и в справката
декларация, подадени в ТД на НАП и е начислен полагащия се ДДС. Със същите стойности от общ о51 020,76 лв.
фактурите са осчетоводени от ответника като задължение в разчетна сметка 401
„доставчици” съответно намалени със сумата от 20 000 лева. Получените
материали, транспортни услуги покупна стойност ответникът е осчетоводил като
разход по сметка 601 „разходи за външни услуги”, но не е включил фактурите в
дневника за покупка за съответния месец
и за начисления ДДС не е теглен данъчен
кредит. По въпроса за документалната обоснованост на установените от вещото
лице счетоводни записвания и редовността както на записванията така и на
издадените счетоводни документи по втория въпрос от експертизата вещото лице дава
заключение, че е спазен принципа по чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството и са
спазени изискванията за съставяне на документите съгласно действащото
законодателство към момента на съставянето им.
Относно 98 броя експедиционни бележки вещото лице е установило, че
съдържат необходимите реквизити, посочени подробно в констативно
съобразителната част на заключението на вещото лице като в реквизитите
„доставчик” и „клиент” има положен само подпис без посочени име и фамилия. Така
установеното от вещото лице обстоятелство съдът намира, че не се отразява на
верността на съставените документи, тъй като липсва оспорване във връзка с тях,
както и на факта на подписването им от лице, което според обстоятелствата се
явява представител на ответното дружество. Към заключението си вещото лице е
приложило в табличен вид сравнителен анализ относно съответствието на
количествата материали, доставени от ищеца на ответника и извършените услуги в
рекапитулацията на което като краен резултат се установява, че е налице изцяло
съвпадение относно броя на доставените бетонови плочи – 650 броя и са налице
следните отклонения относно количеството доставен пясък, филц, бетон В15, бетон
В10, километри извършен превоз с бетоновоз и услуга с бетон-помпа и транспорт
на бетонпомпа както следва: в експедиционните бележки се установяват 2 куб.м. в
повече доставен пясък в сравнение с отразеното във фактурите количество
съответно 2 куб.м. по-малко филц е доставен съгласно експедиционните бележки в
сравнение с количеството отразено във фактурите. Относно количеството доставен
бетон вещото лице установява по-голямо количество както от бетон В15 така и
бетон В10 реално доставено в експедиционните бележки в сравнение с
количеството, отразено във фактурите като подлежащо на заплащане. В повече количества – изминати километри за
извършен превоз на строителните материали и на бетон-помпа вещото лице е
установило в представените и неоспорени експедиционни бележки като е видно, че
във фактурите е осчетоводено като подлежащо на заплащане по-малко количество
респективно на по-ниска стойност.
Така извършеният анализ между
количествата, установени от писмените доказателства и тези посочени във
фактурите действително установява несъответствие, което обаче с оглед
извършените доставки е незначително и разминаването е в интерес, а не във вреда
на ответника. Що се касае до възражението, че е налице разминаване между
договорените цени ответникът нито посочва конкретни цени на договаряне, нито
представя доказателства от които да се приеме, че единичните цени, посочени във
фактурите са в отклонение от уговореното.
Въз основа на извършените справки
и съпоставки в т.3 от заключението вещото лице установява, че търговските книги
както при ищеца така и при ответника са водени редовно.
Предвид установените чрез
експертизата редовни счетоводни записвания и редовно водени търговски книги
съдът съгласно чл.55 ал.1 от ТЗ и чл.182 от ГПК следва да се приеме, че е
доказано по делото доставката на посочените в трите броя количество и качество
на строителни материали извършени услуги, а именно: 650 броя бетонови плочи, 27
куб.м. пясък, 7 куб.м. филц, 378.8 куб.м. бетон В15, 11.5 куб.м. бетон В10,
транспорт с бетоновоз на разстояние
Относно липсата на спор и действията
по приемане от страна на ответника на доставените строителни материали и
извършени услуги по делото са разпитани двама свидетели – З. – шофьор на
бетонпомпа /бетоновоз/ при ищеца и свидетеля П. – ръководител звено и икономист
към бетонов възел „Астра” към „Бул-Гейт” ЕООД, от които се установява, че свид.П.
е лицето изготвило експедиционните бележки за материалите, които се изготвят в
два екземпляра за всяка от страните и при изготвянето им и представяне на
ответника не е имало възражения за неточност относно количествата или
качеството на доставените материали и не са съставени протоколи за такива отклонения.
Свидетелят З. установява обичайния процес при извършването на доставките като
посочва, че материалите са били приемани от технически ръководител на обект на
ответника в кв.”Ново село”, в случай на негово отсъствие са били представени на
бригадири на обекта и тези лица са подписвали експедиционните бележки.
Потвърждава, че при ответника е бил оставен единият екземпляр от тях и в процесния
период на извършени доставки и услуги са били приемани без възражения.
Въз основа на така установената от
настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че предявените искове
са основателни и следва да се уважат.
Предявените права са за
неизпълнение на парични задължения по договори за доставка на стоки –
строителни материали и услуги в размер на 31020,76лв., както и за обезщетение
за забава в размер на 1984,04лв. за периода до подаване на исковата молба,
както и от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите
Предявеният главен иск се
квалифицира като такъв по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорните – по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Сделката се квалифицира като
търговска съгласно чл. 286 ал.1 и ал.3 от ТЗ, като извън особените разпоредби
от раздел І, гл. ХХІІ от ТЗ съгласно чл. 288 от ТЗ следва да намерят приложение
разпоредбите на гражданското законодателство.
Между страните не се спори
обстоятелството, че са били в търговки отношения за доставка на строителни
материали и извършване на услуги с бетон-помпа и превоз, както спорът между
страните, с оглед отговора на исковата молба и становището на процесуалния
представител на ответника е свързан с количественото и качественото изпълнение
на поетите от ищеца задължения за доставка и превоз, както и относно размера на
договорените цени.
Представените фактури
представляват частни свидетелстващи документи, изготвени от страната, която се
ползва от тях, относно наличието на посочената в тях стопанска операция.
Кредитирането им като счетоводни документи е обусловено съгласно разпоредбата
на чл. 182 от ГПК от факта на редовно воденото от страната счетоводство, който
безусловно се установява от заключението по т. 1 на в.л. М. М.. В посочения
смисъл фактурите представляват доказателство, но сами по себе си не са
основание за плащане по тях. Основание за извършване на плащанията е
изпълнението от страна на техния издател на насрещните задължения във връзка с
установените търговски отношения в съответстващото по тях количество и
качество.
Във връзка с това твърдението на
ищеца – оспорено в отговора на ответника по чл. 367, ал. 1 от ГПК е, че
осчетоводените в трите броя фактури стоки и услуги са реално доставени и
извършени в полза на ответника и следва да бъдат заплатени по посочените в тях
стойности. За доказване на това твърдение по делото се представиха 98бр.
експедиционни бележки, както и пътни листи, от които съгласно анализа в
заключението по т. 2, изготвено от в.л. М. М. следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил насрещните си задължения, произтичащи от търговските отношения. Тези
писмени доказателства – представени с допълнителната искова молба и неоспорени
от ответника, налагат извода са счетоводна обоснованост да отразените в
счетоводството и на двете дружества стопански операции, а така също съгласно
чл. 55, ал. 1 от ТЗ и чл. 182 от ГПК - доказателство за сключените между тях
търговски сделки и изпълнението на задълженията по тях.
Твърденията на ответника, че
посочените във фактурите количества и качество на стоки и услуги не
съответстват на реално доставените и извършени от ищеца не се доказват по
делото. Самият ответник не посочва в какви размери и в какво се състои
отклонението в количествата и качеството на доставените стоки и извършени
услуги. Доколкото подобни отклонения се установяват от анализа в табличното
приложение към заключението на в.л. МV М., възражението не може да се приеме за
основателно. От двустранно подписаните и представени по делото еспедиционни
бележки и пътни листи се установяват отклонения, но в намаление на посочените
във фактурите количества в сравнение на установените по експедиционните бележки
и пътните лист. Изпълнението на задълженията на ищеца по посочените в тях
доставки и услуги се потвърждават със събраните по делото гласни доказателства,
поради което предявения главен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде
уважен в неговия пълен размер.
В пълния си размер следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на
възникване на задълженията до подаване на исковата молба – 1984,04лв. В
отклонение от разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД чл. 294, ал. 1 от ТЗ предвижда
задължение за лихва между търговците освен, ако между тях е уговорено друго,
като размерът следва да се счита установен с представените към исковата молба и
неоспорени справки.
Съобразно основателността на
предявените искове съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи и
претенцията на ищеца за разноски в размер на 1320 лв., заплатена д.т., 3300лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение, както и 300лв. за заплатения депозит за
възнаграждение на в.л.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„РУЖА” ООД, ЕИК 119668160, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„С.” № *, офис № * да заплати на „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД, ЕИК 119052485 със седалище
и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.” бл. № *, вх. „*”, ап. № * и съдебен
адрес – чрез адв. Е.П. ***1020,76лв. (тридесет и една хиляди и двадесет лева и
76 ст.), представляваща незаплатена цена на доставени строителни материали и
превоз съгласно фактури №№ 349/29.05.2009г.; 431/31.08.2009г.; и
350/29.05.2009г., както и обезщетение за забава за периода от 29.05.2009г. до
23.02.2010г. в размер на 1984,04лв. (хиляда деветстотин осемдесет и четири лева
и 4 ст.), както и законната лихва върху главницата - 31020,76лв. (тридесет и
една хиляди и двадесет лева и 76 ст.), считано от подаване на исковата молба –
02.03.2010г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„РУЖА” ООД, ЕИК 119668160, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.”
№ *, офис № * да заплати на „БУЛ – ГЕЙТ” ЕООД, ЕИК 119052485 със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Д.” бл. № *, вх. „*”, ап. № *и съдебен
адрес – чрез адв. Е.П. *** сумата 4920лв., представляваща заплатени от ищеца
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Апелативен съд – гр.
Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: