през две хиляди и десета година
при секретаря………П. С.……………….…………и с участието на
прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията
Бакалова……………………..търг.дело № 32 по описа за 2010 год. , за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове за изпълнение на договорни задължения за
заплащане на продажна цена по сключени търговски договори за доставка за сумата
34 988.63 лв. с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД и цена 7 412.50 лв.
Ищецът,
твърди в исковата си молба, че доставил на ответника бетонова смес със собствен
превоз, а ответникът се е задължил да заплати доставената стока в периода от м.
август до м. септември 2008 г. За доставеното количество бетон били издадени
фактури изброени в исковата молба с посочени количества на бетонна смес клас
“В15БП” с включени транспортни разходи на обща стойност 42 617.75 лв. с
ДДС. Твърди, че към всяка издадена фактура били приложени експедиционни бележки
и товарителници, удостоверяващи получаването от страна на ответника на поръчаното
количество бетонна смес, датата на заявката, клас на бетона, регистрационен
номер на бетоновоза, с който е извършена доставката и наименованието на
получателя. Твърди, че поканил ответника с писмо изх. №36 от 14.10.2008 г. ,
получено от него на 16.10.2008 г. да му заплати дължимите суми. С преводно
нареждане от 05.11.2008 г. ответникът извършил частично плащане в размер на
1629.12 лв., което било отнесено към задължението по фактура №1454/18.08.2008
г. и частично погасяване по фактура №1476/25.08.2008 г. в размер на 455.20 лв.
и на 10.03.2009 г. по фактура №1368/08.09.2008 г. в размер на 3 000 лв.
Твърди, че до момента други плащания не са извършени от ответника и моли съда
да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата
34 988.63 лв., представляваща неплатената продажна цена на доставен бетон,
ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното
заплащане на сумата; сумата 7 412.50 лв., представляваща мораторната лихва
за забава върху главницата, считано от изискуемостта на всяка фактура до
предявяване на иска, както и направените в настоящото производство разноски.
В
с.з., чрез процесуалния си представил
поддържа предявените искове.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не
оспорва фактите изложени в исковата
молба, както и дължимостта на сумите посочени в нея. Твърди, че не е изпълнил
задължението си поради липса на парични средства.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Между
ищеца “Бетон – Строй – СК” ООД гр. Сливен и ответника “Главбурлакстрой” ЕООД
гр. Сливен са били налице търговски взаимоотношения по повод доставката от
ищеца на бетонна смес клас “В15БП” с превоз на ищеца до обекти на ответното
дружество. Ищецът е извършил
доставка на заявени от ответника количества бетонни смеси, за което е издал
следните фактури: №1454/18.08.2008 г. на стойност 4 173.92 лв.;
№1476/25.08.2008 г. на стойност 2 747.17 лв.; №1496 от 29.08.2008 г. на
стойност 5 593.19 лв.; №1368/08.09.2008 г. на стойност 5 601.25 лв.;
№5113/15.09.2008 г. на стойност 6 602.11 лв. ; №1402/17.09.2008 г. на
стойност 4691.17 лв. ;№ 1418/23.09.2008 г. на стойност 3 973.70 лв. и №1452/30.09.2008 г . на стойност
9 235.24 лв., като всички фактури са с включен ДДС и освен стойността на
доставения бетон включват и стойността на извършения превоз до обекта на
ответника. Към всяка от посочените фактури са приложени експедиционни бележки и
товарителници от които се установява, че ответникът е приел поръчаното
количество бетонна смес, както и извършването на доставката.
С
писмо изх. №36 от 14.10.2008 г. изпратено от ищеца и получено от ответника на
16.10.2008 г. последният е поканен да заплати задълженията си към ищцовото
дружество в общ размер от 42 617.75 лв.
С
преводно нареждане от 05.11.2008 г. ответникът извършил частично плащане в
размер на 1629.12 лв., което било отнесено към задължението по фактура
№1454/18.08.2008 г. и частично погасяване по фактура №1476/25.08.2008 г. в
размер на 455.20 лв. и на 10.03.2009 г. по фактура №1368/08.09.2008 г. в размер
на 3 000 лв.
След
извършване на плащането размерът на задължението по изброените фактури възлиза
на 34 988.63 лв.
До
момента на предявяване на иска ответникът не е заплатил посочените суми.
Размерът
на мораторната лихва за забава върху всяко от задълженията по фактурите,
считано от датата на издаване на всяка от тях до предявяване на иска 29.04.2010
г., видно от представената справка е 7 412.50 лв. Ответникът не е оспорил
начина на изчисляване на задължението за обезщетение за забава.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени
доказателства, както и въз основа на признанията на ответника, като го прецени
съвкупно с всички доказателства по делото.
На базата
на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени
са обективно съединени искове за изпълнение на договорни задължения за
заплащане на продажна цена по сключени търговски договори за доставка с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.287 от ТЗ и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 287 от ТЗ.
Между
страните по делото е сключена търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
която по своята същност представлява търговска продажба. По силата на този
договор ищецът се е задължил да достави на ответника, след отправена заявка от
негова страна определено количество бетонни смеси със собствен превоз до обект
на ответника. Договорът е сключен в устна форма, като за неговата
действителност не е необходима писмена
форма. От събраните писмени доказателства и признанията на ответника в съдебно
заседание се установи по безспорен начин, че ищецът е изпълнил задълженията си
по този договор, а именно да достави заявените количества бетонни смеси и е
издал фактури за стойността на същите. Установи се също така, че ответникът е
изпълнил задължението си за заплащане на цената по този договор само частично,
като не е изпълнил своето задължение за сумата 34 988.63 лв., като до този
размер следва да бъде уважен предявения иск. Основателно е искането за
присъждане на посочената сума като главница ведно със законната лихва за
забава, считано от 29.04.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Основателен
и доказан по размер е и предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, тъй като безспорно се установи, че ответникът
не е изпълнил паричното си задължение в срок, а именно на датата на издаване на
фактурите до момента на предявяване на настоящия иск. Досежно размера на този
иск е представена от ищеца справка за изчисляване на лихвите, която не е
оспорена от ответната страна, поради което съдът приема, че предявеният иск
следва да бъде уважен в размера който е предявен, а именно за сумата
7 412.50 лв.
При
този изход на производството ответникът дължи на ищеца направените разноски в
пълен размер - сумата 2 996.05 лв. Ответникът признава
предявения иск но въпреки това дължи разноски, тъй като с поведението си е
станал причина за завеждането на иска.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Главбурлакстрой”
ЕООД гр. Сливен със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “Д. Г.” бл. *
вх. *, ап. * ЕИК ****, представлявано от управителя С.И.Б. ДА ЗАПЛАТИ на
“Бетон – Строй- СК” ООД гр. Сливен със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. “Х. Д.” №16 ЕИК **, представлявано от управителя Г.М.М. сумата 34 988.63 лв. /тридесет
и четири хиляди деветстотин осемдесет и осем лв. 0,63 ст./, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на цена по сключен между тях договор за
търговска продажба ведно със законната лихва за забава, считано от 29.04.2010
г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 7 412.50 лв. /седем
хиляди четиристотин и дванадесет лв. и 0,50 ст./, представляваща мораторна
лихва , както и сумата 2 996.05 лв., представляваща направените разноски
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: