17.12.2010г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател:…С. Б.……….
………………………….…………
при секретаря……………М.Л. ………………….……………..и с участието на …………………………….
прокурора……..……………..изслуша докладваното от ………С. Б.………….т.дело № …39…..по
описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е за обявяване в несъстоятелност и намира правното си основание в част четвърта
от ТЗ.
Постъпила
е молба от „М.Т.” ЕООД, в която твърди, че е кредитор на ТД „Д.” АД по
търговски сделки за извършени транспортни услуги към 31.12.2009г. общо на
стойност 43 036,32 лева и законна лихва върху тази главница в размер на
13 892,80 лева. Твърди, че с покана на 28.10.2009г. поканил длъжника да
извърши плащания, но до настоящия момент такива не са постъпили. Твърди, че
ответното дружество към 17.05.2010г. не е в състояние да изпълни изискуеми и
безспорни парични задължения в посочения размер, поради което е
неплатежоспособно по смисъл на чл.608 ал.2 от ТЗ и са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност. При условията на евентуалност
твърди, че длъжникът е свръхзадължен, т.е. че имуществото му не е в състояние
да покрие паричните задължения към „М. Т.” ЕООД и други кредитори. Моли съда да
постанови решение, с което открие производство по несъстоятелност за „Д.” АД с
начална дата на неплатежоспособността 17.05.2010г. заедно с всички произтичащи
от това последици.
В
писмения отговор, депозиран от ответника, същият оспорва иска като твърди, че
молителят не е негов кредитор, тъй като няма изискуемо парично задължение по
търговска сделка срещу него. Твърди, че такива сделки от които да произхожда
първоначално осчетоводено задължение към „М. Т.” ЕООД са неосъществени между
двете дружества, тъй като такава услуга не е осъществявана. Твърди, че не дължи
посочените в исковата молба суми, а също така че не е в състояние на
неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост, поради което не са налице
предпоставки за обявяването му в несъстоятелност.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните
по делото са търговци. Търговско дружество „М. Т.” ЕООД е регистрирано в
Търговския регистър със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.”Ш. с.” № *,
като еднолично дружество с ограничена отговорност и се представлява от
едноличния собственик на капитала И.М.И.. Търговско дружество „Д.” АД е
регистрирано в Търговския регистър със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”С. ш.” и се представлява от А.И.В.. Дружеството е с капитал
181 730 лева, разпределен в 181 730 броя безналични акции с номинална
стойност 1 лев.
Видно
от представеното заключение на вещото лице И. задълженията на ответника по
търговски сделки към доставчици към 30.06.2010г. са в размер на 162 121,98
лева. Задължението от 64 800 лева е към свързано предприятие „Д.
Коефициентът
на обща ликвидност за ответното дружество през 2007г. е бил 3,199, през 2008г.
– 1,758, през 2009г. – 2,002 и към 30.06.2010г. – 2,393. Този коефициент
показва способността на дружеството да покрива текущите си задължения с всички
налични средства като за нормални се считат стойности от 1,20 до 2.
Коефициентът
на бърза ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива своите
текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови активи и налични
парични средства. Неговите нормални стойности са в границите от 1 до 1,20.
Видно от заключението на вещото лице за ответното дружество този коефициент
през 2007г. е бил 2,689, през 2008г. – 2,578, през 2009г. – 1,701 и към
30.06.2010г. – 2,018.
Коефициентът
на незабавна ликвидност отразява степента на покриване на краткосрочните
задължения с парични средства и техните еквиваленти. През 2007г. същият е бил
0,112, през 2008г. – 0,367, през 2009г. – 0,035 и към 30.06.2010г. – 0,070.
Коефициентът
на автономност на ответното дружество към 30.06.2010г. е 2,041, от което следва
да се направи извод, че предприятието покрива задълженията си само със собствен
капитал над два пъти. Този коефициент е нараснал спрямо 2009г., което означава,
че са намалели пасивите докато собствения капитал на дружеството е нараснал и
предприятието е повишило своята финансова независимост.
Коефициентът
на задлъжнялост следва да е обикновено под единица като в конкретния случай е
0,49.
Показателите
за ефективност и рентабилност на ответното дружество видно от представеното
заключение също са в рамките на приетите за нормални. Към момента на изготвяне
на заключението ответникът е осъществявал търговска дейност и никога не е
преустановявал осъществяването на такава. Същият реализира продажби и
постъпления от същите. В нито един момент ответникът не е спирал плащанията.
Наличните парични средства към 01.01.2010г. са били в размер на 16 446,46
лева. Постъпленията от парични средства за първото шестмесечие на 2010г. са
били в размер на 608 356,24 лева и разплащанията в размер на
597 188,47 лева.
Въз
основа на Заповед № 19/03.05.2010г. на изпълнителния директор на „Д.” АД,
издадена на основание постъпило писмо с вх.№ 66-02/03.05.2010г. от „С.к. М.”
ООД гр.Сливен за открита счетоводна грешка от минали отчетни периоди,
задължението в размер на 43 036,32 лева към ищеца „М. Т.” ЕООД, което е
било записано в счетоводството на ответника е сторнирано в баланса за първото
полугодие на 2010г. Други задължения освен посоченото не са заведени в
счетоводството на ответника към ищцовото дружество.
Ищецът е
представил писмо от „Д.” АД до „М. Т.” ЕООД с изх.№ 29-01/29.01.2010г.,
подписано от А.И.В., с което се признава процесното задължение към ищеца.
Ответникът е оспорил подписа на представляващия А.В. под посоченото писмо и по
негово искане е назначена съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото
лице инж.С., която дава заключение, че подписа на позиция „изпълнителен
директор”, положен под писмото не е положен от А.И.В..
В открито
съдебно заседание на 28.10.2010г. пълномощникът на ищцовата страна е твърдял,
че подписа под това писмо е положен от председателя на Съвета на директорите И.
А. В., като е направил искане за назначаване на допълнителна графическа
експертиза, която да установи дали подписа е положен от това лице. Тъй като
ищцовата страна не е внесла определения депозит за изготвяне на експертизата
своевременно съдът е отменил определението си, с което е назначил такава като
последното твърдение, че подписа е положен от Председателя на Съвета на
директорите И.В. остава не доказано.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и като кредитира изцяло заключенията на двете експертизи,
тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и обективността на
вещите лица. На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Молбата е
за откриване на производство по несъстоятелност и намира правното си основание
в чл.607а и следващите от ТЗ. Молбата е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. От събраните по делото доказателства не се установи
ищецът да е кредитор на ответника по търговска сделка и да има по отношение на
него изискуемо парично задължение по такава сделка по смисъла на чл.608 от ТЗ.
В счетоводството на ответника не е отразено задължение на същия към ищеца и от
събраните писмени доказателства не може да се направи извод за такова
задължение.
Дори и да
се приеме, че ищецът е кредитор на ответника по търговска сделка не са налице
условия за откриване на производство по несъстоятелност. Ответното дружество не
е неплатежоспособно. Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза, която е извършила обстоен анализ на показателите за икономическото
състояние на ответното дружество за три години назад, за това дружество не са
налице трайни финансови затруднения. Показателите за задлъжнялост, ликвидност и
автономност са в рамките ,приети за нормални за търговски дружества, които
осъществяват активна търговска дейност. В нито един момент ответното дружество
не е преустановявало осъществяването на такава дейност, нито е спирало плащанията
към кредитори, за да се приложи презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ. Дружеството
има постъпления и извършва плащания и финансовите му затруднения имат временен
характер, вследствие на периодичното забавяне на събираемостта на вземанията. Налице
са условията на чл.631 от ТЗ.
Ответното
дружество не е свръхзадлъжняло по смисъла на разпоредбата на чл.742, ал.1 от
ТЗ, тъй като видно от заключението на вещото лице неговото имущество е
достатъчно за да покрие паричните му задължения.
С оглед
изложените съображения следва да бъде направен извода, че не са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност за ответното
дружество и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Ответникът
е поискал присъждането на направените в производството разноски и с оглед
отхвърлянето на иска такива следва да му бъдат присъдени в размера в който са
направени, а именно 1600 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева за
изготвената експертиза.
Ръководен
от изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „М. Т.” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.”Ш.
с.” № *, ап.*, представлявано от И.М.И. ***, пл.”Х. Д. № *, чрез адв.С. Б.
против „Д.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С. ш.”,
представлявано от изпълнителния директор А.И.В. *** офис № *, чрез адв.К.Ц. ИСК
за откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество поради
неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на същото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „М.
Т.” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.”Ш. с.” № *,
ап. *, представлявано от И.М.И. ***, пл.”Х. Д. № *, чрез адв.С. Б. да заплати
на „Д.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С. ш.”,
представлявано от изпълнителния директор А.И.В. *** офис № *, чрез адв.К.Ц.
направените разноски в размер на 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд гр.Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: