РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен, 26.11.2010г.
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА,
при секретаря М.Л.,
като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 69 по описа на съда за 2010г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 318 и сл. от ТЗ с цена 43383,89 лв. и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена
3200лв., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба на „Агатранс” ООД Сливен се твърди, че дружеството
притежава бензиностанции и е в трайни търговски отношения с ответното дружество
– „Строй сенд” ООД Сливен за закупуване на горива. Обичайно ищецът предоставя
горива на клиентите си, които, без да се променя падежа заплащат цената
по-късно.
В периода 29.11.2008г.-15.12.2008г. ответникът е получил дизелово
гориво и „Ад блу”, за което са издадени ф-ра№ 5513\15.12.2008г. за 20759л.
дизелово и 314,20л. „Ад блу”гориво и ф-ра № 5533\16.12.2008г. за 2000л.
дизелово гориво и 63л. „Ад блу” на обща стойност 3728,20 лв. с ДДС. За продажбите
на гориво са съставени описи, в които се посочва името на лицето, получило
горивото от името на ответника, както и подпис, количество, единична цена и
сума за плащане. По посочените фактури на 17.12.2008г. е платена сумата от 10
000 лева, с което е намален размера по фактура № 5513/15.12.2008г. с остатък 29
855,08 лв. Фактура № 5533/16.12.2008г. е в посочения горе размер.
Освен това в периода 17.12 – 19.12.2008г. ответникът получил
В периода 06.01. – 10.01.2009г. ответникът получил дизелово гориво от
общо
Общата сума по посочените по-горе продажби на гориво, която се дължи от
ответника е в размер на 98 643,89 лева.
Във връзка с допуснато през лятото на 2009г. обезпечение на настоящите
искове като бъдещи е издадена обезпечителна заповед в изпълнение на която чрез
ЧСИ са били запорирани сметките на
ответника в една от която е имало наличност в размер на 15 260,00 лева. Тази
сума по споразумение от 22.10.2009г. е била преведена на ищеца на 23.10.2009г.,
но след едномесечния срок ответникът не е изплатил нищо повече от посоченото
по-горе задължение по който начин към момента на подаване на исковата молба е в
неизпълнение на задължението за заплащане цената на горивото, получено в
периодите посочени по-горе в размер на 43 383,89 лв. Сумата от 15 260,00 лева
съобразно правилото на чл.76 ал.1 от ЗЗД е погасила най-старото задължение, а именно
това по фактура № 5513/15.12.2008г. като от нея е останал неплатен остатък в
размер на 14 595,08 лв.
С оглед падежа на задължението се поддържа, че ответника дължи и
мораторна лихва върху неизпълнената част, както следва: по фактура № 5513 –
1100 лева за периода от 16.12.2008г. до подаване на исковата молба; по фактура
№ 5533 – 300 лева за периода от 17.12.2008г. до датата на подаване на исковата
молба; по фактура № 5672 – 800 лева за периода от 01.01.2009г. до датата на
подаване на исковата молба; по фактура № 5728 – 1000 лева за периода от
20.01.2009г. до датата на подаване на исковата молба. Предвид гореизложеното се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати остатъка
по фактура № 5513/15.12.2008г. в размер на 14 595,08 лева и изцяло дължимите
суми по фактура № 5533/16.12.2008г.; 10 985,94 лева по фактура №
5672/31.12.2008г. и 14 074,67 лева по фактура № 5728/19.01.2009г. както и
определените по-горе суми като мораторна лихва за забава за изпълнение на
посочените главници по фактурите. Претендира се и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
След получаване на препис от исковата молба и приложението към нея в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор, като със самото
съобщение е уведомен за възможността на ищеца при неявяване в съдебно заседание
и при липса на изрично искане делото да се гледа в отсъствие на ответника съдът
да постанови неприсъствено решение.
В съдебно заседание за ищеца се явява представител по пълномощие адв.К.,
който поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение поради неявяването на ответника и липсата на искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ответникът редовно призован и уведомен за последиците по чл.238 ал.1 от
ГПК не се явява нито пред РС, пред който първоначално е било образувано делото,
нито пред Окръжен съд – Сливен, не изпраща представител и не е поискал
разглеждането на делото в негово отсъствие.
На основание чл.239 ал.1 от ГПК съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение. На страните са указани последиците от неспазване срока за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание като исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея доказателства. Съобщаването на неблагоприятните последици,
предвидени в нормата на чл.238 ал.1 и посочени в чл.239 ал.1 т.1 ГПК се
установява от отрязъка на приложените по делото призовки. Вероятната основателност
на предявените искове се обосновава от представеното на четирите визирани в
исковата молба фактури; споразумението между страните от 22.10.2009г. и три
броя описи, издадени от ищеца, съдържащи подпис за получател с посочено в тях
количество и сума за плащане.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТРОИ СЕНД” ООД, ЕИК 175115409 със седалище и адрес на
управление гр.С., пл.”Х.Д.”, управител Б.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на
„АГА ТРАНС” ООД ЕИК 119053085 с адрес на управление гр.С., кв.”Р.”, ул.”Г.О.” №
* чрез управител А.К.А. ЕГН ********** следните
суми: по фактура № 5513/15.12.2008г. главница в размер на 14 595,08 лева (четиринадесет
хиляди петстотин деветдесет и пет лева и 8ст.); по фактура № 5533/16.12.2008г.
– 3 728,20 лева (три хиляди седемстотин двадесет и осем лева и 20 ст.) ; по
фактура № 5672/31.12.2008г. – 10 985,94 лева (десет хиляди деветстотин
осемдесет и пет лева и 94 ст.) и по фактура № 5728/19.01.2009г. – 14 074,67
лева (четиринадесет хиляди и седемдесет и четири лева и 67 ст.), както и
мораторна лихва върху посочените главници както следва: по фактура №
5513/15.12.2008г. – 1100 (хиляда и сто) лева за периода от 16.12.2008г. до
подаване на исковата молба; по фактура № 5533/16.12.2008г. – 300 (триста) лева
за периода от 17.12.2008г. до датата на подаване на исковата молба; по фактура
№ 5672/31.12.2008г. – 800 (осемстотин) лева за периода от 01.01.2009г. до датата
на подаване на исковата молба; по фактура № 5728/19.01.2009г. – 1000 (хиляда)
лева за периода от 20.01.2009г. до датата на подаване на исковата молба заедно
със законната лихва върху общия размер на главницата по посочените фактури – 43
383,89 (четиридесет и три хиляди триста осемдесет и три лева и 89 ст.) считано
от подаване на исковата молба – 07.04.2010г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 2869,00 (две хиляди осемстотин шестдесет и девет)
лева, представляваща деловодни разноски за заплатена д.т. и адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: